Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я
Боряна Петрова
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 9713 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 361381, постановено на 14.03.2018г. по гр.д. № 64806/2016г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, са били отхвърлени предявените от ищеца Б.Х.М. искове с
правно основание чл.181, ал.2 и чл.181, ал.3, изр.3 от ЗМВР против ответника
СДВР за сумите от 400 лева, явяваща се парична равностойност на неусвоен лимит
за униформено облекло за 2016г., както и сумата от 236.40 лева, явяваща се паричната равностойност на неусвоен
лимит за ободряващи напитки, дължими при полагане на нощен труд от 22.00 до
6.00 часа за периода от 01.01.2012г. до 14.11.2016г.
Ищецът Б.Х.М. е осъден да заплати на ответника СДВР, сумата от 100 лева, представляваща
съдебно – деловодни разноски, сторени пред първата инстанция.
Недоволен от така постановеното решение Ищецът Б.Х.М. го обжалва в срок с
въззивна жалба. Поддържа, че същото е неправилно и необосновано.Твърди, че СРС
е постановил решенето си при нарушение на съдопроизоводствените правила, като
не е преценил всички доказателства по делото, позовал се е на правна уредба,
която не може да бъде приложена в случая. Ответникът сам е плащал суми на
служителя за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и с това си поведение извънсъдебно
е признал дължимостта на процесните. При
тези аргументи намира изводът на СРС за неоснователност на ищцовите претенциии за неправилен и моли въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания съдебен акт, а
предявените искове – да уважи.
Въззиваемата страна - СДВР, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозирала отговор и не е взела
становище по въззивната жалба. В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
пледира за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение и моли то да бъде потвърдено като такова от
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акто, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане, на които въззивният съд също следи
служебно. По отношение правилността му, по наведените от
въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗМВР (отм.) и чл. 181, ал.2 и
чл.181, ал.3, изр.3 от ЗМВР – за парична
равностойност на неусвоен лимит за униформено облекло за 2016г. и за ободряващи
напитки, дължими при полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа за периода от
01.01.2012г. до 14.11.2016г.
Не е спорно, че през процесния период 2012 г. - 2016
г. и към момента ищецът работи по безсрочно правоотношение в МВР, като
изпълнява длъжността „младши инспектор” - старши полицай (радист) в 02 сектор на
отдел „Оперативен дежурен център“ - СДВР. Не е спорно и обстоятелството, че за
изпълняваната от ищеца длъжност, последният е длъжен да носи униформено облекло
по време на работа. Не се твърди служебното му правоотношение да е било
прекратено през процесния период.
Спорен по делото е въпросът дали през периода на ищеца
се е дължало заплащане на левова равностойност на вещево доволствие
- униформено облекло и ободряващи напитки, дължими при полагане на нощен
труд.
На първо място, като се съобрази периода на
претенцията - 2012 г. - 2016 г., вкл., въззивният съд намира, че исковете
следва да бъдат подведени под квалификацията на чл. 204, ал. 2 и ал.3 от ЗМВР (отм.) за периода до отмяната му - с § 4 от ЗМВР, обн. ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г., а за останалата част от периода - под
квалификацията на чл. 181, ал. 2 ал.3 от
ЗМВР (бр. 53 от
27.06.2014 г.).
За държавните служители,
изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло, е трябвало да бъде
осигурено такова облекло, съответно друго вещево имущество и снаряжение (чл.
204, ал. 2 от ЗМВР (отм.) 181, ал. 2 ЗМВР), а на държавните служители,
неносещи униформа - левовата равностойност на
униформеното облекло (чл. 204, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съответно парична сума за такова облекло съгласно
нормата на чл. 181, ал. 2 от действащия ЗМВР.
Размерът на сумите и доволствията
и за съответните категории служители, както и
условията и реда за предоставянето им, се определят ежегодно със заповед на министъра на В.Р. по чл. 204, ал. 2 и чл. 203, ал. 5 от ЗМВР (отм.), съответно по чл. 181, ал. 5 ЗМВР - условията и редът за предоставяне
на сумите и доволствията се определят с наредби на министъра на Вътрешните работи.
От преценката на уредбата в ЗМВР (отм.) и действащия ЗМВР и от представените пред СРС
заповеди на министъра на Вътрешните работи през годините от 2011 г. до 2016 г., с които се определят лимитите на сумите, предоставяне за униформено облекло за държавните
служители, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло и тези неносещи такова, както и на служителите
работещи по трудово правоотношение следва, че служителите, които изпълняват службата си в
униформено облекло, го получават в натура и с предоставянето на такова облекло
се изпълнява задължението по служебното правоотношение за материално
осигуряване на тези служители относно това вещево доволствие.
Като прецени заповедите на министъра Вътрешните
работи през различните години, съдът намира, че в тях са определени лимитите и
паричната сума на това облекло, която следва да се изплаща на служителите, които
не го носят задължително.
В същото време няма изрична разпоредба нито в ЗМВР,
нито в ЗМВР (отм.) и в Наредбите по прилагането му - съответно Наредба №
8121з-1010/16.12.2014 г. (отм.) и последващата Наредба № 8121 з -
10101/24.08.2015 г.,
които да
регламентират изплащането на сумите съобразно лимита и в случаите, в които
униформеното облекло не е осигурено на униформените служители за съответните години, както е предвидено за
стойността на предпазната храна, осигурена на служителите на МВР. Следователно,
по аргумент за
противното, щом не е изрично предвидено заместването на неполученото от
униформения държавен служител вещево доволствие с левовата му равностойност, то
такава парична престация не му се дължи. Тълкуването в друг смисъл не
съответства на логиката на закона, поради което и наведените в жалбата на ищеца
доводи се явяват необосновани.
Действително, както сочи и СРС в мотивите на
оспореното решение, които са ясни и добре стуктурирани, в Наредбите
касаещи униформеното облекло
и работното облекло за служебно ползване в МВР се
урежда само хипотезата на заплащане на непредоставено униформено облекло, но
само за предходната година, в случаите когато служебното правоотношение е
прекратено. В тази хипотеза е уредено, че при прекратяване на правоотношението
на служителя се изплаща стойността на униформеното облекло, след приспадане на
усвоените суми от лимита за униформено облекло за предходната година.
Предвид изложеното въззивният съд намира за правилен и съобразен с нормите на ЗМВР (отм.) и действащия ЗМВР и Наредбите регламентиращи материята
изводът на първоинстанционния съд, че за ответника не е
съществувало нормативно задължение да заплати на ищеца
парична сума в размер на левовата равностойност на неосигуреното и
непредоставено униформено облекло за съответната година. Исковете за заплащане на левова равностойност на
това облекло, при положение, че ищецът е действащ служител на МВР, са
неоснователни.
Същото важи и за предените ободряващи напитки. За държавните служители, работещи на смени, следва да бъдат осигурени
ободряващи напитки
(чл. 204, ал. 3 от ЗМВР (отм.) и
181, ал. 3 ЗМВР). Тези напитки, на които ищецът е имал право, защото е
установено по делото, че той е полагал нощен труд, ответника дължи да му
достави само в натура, защото те са целеви, но не и левовата им равностойност
(чл.10 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015г.
Неоснователен е доводът на въззвиника, че с
плащанията, извършени от ответника в полза на ищеца за предходни години се
признава задължението му за плащане по настоящия спор. Нормативната уредба на
двата цитирани по - горе закона и поднормативни актове не установяват
задължение за ответника да заплати на ищеца парична сума
в размер на левовата равностойност на неосигуреното и непредоставено униформено
облекло и ободряващи напитки.
Доколкото крайните изводи на настоящият състав като
цяло съвпадат с тези на СРС, не е налице основание за промяна на решението на
СРС и то следва да се потвърди, както е постановено. Същият извод се налага и
по отношение присъдените в полза на ответника разноски.
По
разноските пред СГС :
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна. Последният е
претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в негова полза,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НПП, в размер на 100 лв.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV -Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 361381, постановено на 14.03.2018г. по гр.д. № 64806/2016г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 138 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на обжалване по аргумент от чл. 280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: