№ 181
гр. Плевен, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500122 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 209 от 18.10.2023година., постановено по гр.д. №
703/2022г. Левченски районен съд е признал за установено в отношенията
между страните Г. П. П., с ЕГН **********, и И. В. И., с ЕГН **********, че
И. В. И. дължи на Г. П. П., сумата 3689лв. – главница, представляваща
вземане по запис на заповед от 06.01.2021г., с падеж 30.09.2021 г., както и за
законната лихва върху главницата от 3689 лв., считано от 27.10.2021г. /датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ до окончателното изплащане
на сумата, за което е издадена заповед № 327 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 28.10.2021г. по
ч.гр.д. 722/2021 г. на РС Левски. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за исковото производство в размер на
854лв.
Със същото решение са отхвърлени предявените от И. В. И.
1
против Г. П. П. насрещни искове за прогласяване на нищожност, и при
условията на евентуалност - за унищожаване на процесния запис на заповед
от 06.01.2021г., с падеж 30.09.2021г., както и предявеният иск за осъждане на
Г. П. П. да заплати на И. В. И. сумата 700 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба
до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от И. В. И., чрез пълномощника му адв. Д. Д. от САК. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила, без делото да е
изяснено от правна и фактическа страна. Доводите за това са изложени
подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на
Левченски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде
отхвърлен иска срещу него за установяване съществуване на вземането, като
същевременно бъде уважен предявения от него иск за прогласяване на
нищожност на записа на заповед от 06.01.2021г., респ. унищожен.
Ответната страна Г. П. П., чрез пълномощникът си адв.В. И. от
САК, е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като районния съд е
обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и е стигнал до
обоснования извод, че исковата претенция е основателна и доказана, а
насрещната такава - не.Счита наведените в жалбата доводи за несъстоятелни.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че съществува вземане на ищеца спрямо него за сумата 3689лв.
– главница, представляваща вземане по запис на заповед от 06.01.2021г., с
падеж 30.09.2021г., както и за законната лихва върху главницата от 3689 лв.,
считано от 27.10.2021г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/
до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед № 327 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
2
на 28.10.2021г. по ч.гр.д. 722/2021 г. на РС Левски. Вземането се е основава
на запис на заповед от 06.01.2021г., с падеж 30.09.2021г. за сумата 4389лв., за
който ищецът твърди, че е редовен от външна страна и съдържа всички
необходими реквизити на съдържанието, описани в чл.535 ТЗ, поради което
представлява годно изпълнително основание и че с оглед абстрактния
характер на този менителничен ефект, наличието на редовен от външна стана
запис, съдържащ всички необходими реквизити, е достатъчен за да ангажира
отговорността на издателя. Претендира установяване на вземане в размер на
3689 лв., останало след частично плащане от 700лв., извършено от ответника.
В постъпилия отговор на исковата молба от страна на ответника
е оспорил предявения иск като неоснователен. Противопоставил е насрещно
твърдение, че менителничното правоотношение е незаконосъобразно
създадено между страните, за обезпечаване заплащането на дължими към
фиска задължения за ДОО, здравни вноски и данъчни задължения във връзка
със сключен трудов договор между ответника и търговското дружество „***-
ГП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., чийто
управител и едноличен собственик на капитала е ищецът. Ищецът по
насрещния иск за нищожност е навел доводи, че записа на заповед е издаден
в противоречие с добрите нрави поради факта, че документа е издадена в
полза на физическото лице Г. П. П., което според ищеца води до нищожност
на същата. Твърди се, че записа на заповед е подписан от ответника под
заплахата на ищеца, че в противен случай „може да му се случи нещо“ и за
обезпечаване връщането на заплатените във връзка със сключения трудов
договор задължения от „***-ГП“ЕООД. Във връзка с това са предявени и
приети за съвместно разглеждане с първоначалния и посочените по-горе
насрещни искове.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.
№ 722/2021г. описа на РС-Левски, че на 27.10.2021г. Г. П. П. от с. ***,
община ***, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, въз основа на което е било образувано делото и е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 327/28.10.2021год, с която
РС – Левски е разпоредил на ответника И. В. И. от гр.Белене да заплати на
кредитора Г. П. П. сумата от 3 689.00лв., представляваща част от задължение
по запис на заповед от 06.01.2021год., с падеж 30.09.2021г., ведно със
3
законната лихва, считано от 27.10.2021год. до изплащане на вземането.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата
инстанция също, че възражение от името на длъжника е било подадено
своевременно и след указание на съда, Г. П. е предявил настоящия иск.
Следователно е налице правния интерес за ищеца – заявител в заповедното
производство да предяви установителния иск по чл.422 ГПК и той е подаден в
законния едномесечен срок, т.е. искът е допустим и правилно е разгледан по
същество от РС.
Спорно е дължи ли ответникът исковата сума, за която е
издадена заповедта за изпълнение, както и нищожна ли е, респ. има ли
основание за унищожаване на записа на запис на сочените от ответника
основания.
За да се произнесе по спора въззивният съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че е
възникнало валидно вземане в полза на ищеца, като същевременно не са
налице предпоставки нито за прогласяване на записа на заповед за нищожен,
нито за унищожаването му поради принуда.Въззивният съд намира тези
изводи за правилни и обосновани на доказателствата по делото, при правилно
установена фактическа обстановка и при законосъобразност на изложените
мотиви, поради което препраща към тях, на основание чл.272 ГПК.
Вземането на ищеца Г. П. П. произтича от издаден запис на
заповед от 06.01.2021год., за сумата 4 389.00лева. с падеж 30.09.2021г. В
конкретния случай представения от ищеца - заявител запис на заповед е
редовен/формално/ от външна страна, тъй като притежава всички необходими
реквизити по чл. 535 от ТЗ. Издаден е от ответника И. В. И. и това не се
оспорва от последния. Записът на заповед е с определен падеж – на
30.09.2021г., като в този случай при наличието на точно фиксирана падежна
дата, предявяването му за плащане не е необходимо и това не се отразява
върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на
чл. 417 от ГПК. Безспорно е, че след издаването на процесния запис на
заповед, длъжникът е заплатил частично сумата по него в размер на 700лв.,
като се търси разликата от 3 689лв. В тази връзка ищецът по насрещните
искове претендира и връщане на платената сума от 700лв., като недължимо
платена. Неоснователно е възражението му, че записа на заповед е нищожен
4
поради противоречие с добрите нрави, тъй като е поето задължение за лихва
от 1% на ден, което е прекомерно. Правилен е изводът на РС, по арг. от чл.26,
ал.4 ЗЗД, че това обстоятелство не се отразява на валидността на поетото
задължение, тъй като дори да се приеме, че размера на лихвата е прекомерен
и поради това задължението е поето в тази му част в противоречие на добрите
нрави, то това не влече нищожност на целия запис на заповед и в случая е
безпредметно изследването на този въпрос, доколкото такава мораторна
лихва не е претендирана и заповед за изпълнение не е издавана за такава
сума, респ. не е предмет на установяване по делото.
Неоснователно е възражението на ответника за наличието на
каузални отношения между страните за сумата на записа на заповед, тъй като
то е напълно голословно. По делото не са събрани каквито и да било
доказателства задължението да е било поето за обезпечаване на
заплащането/връщането на задължения за Държавно обществено осигуряване,
здравни осигуровки и др., дължими от дружеството, с което ответника е бил в
трудово-правни отношения и чийто едноличен собственик на капитала бил
ищеца.Липсват доказателства за твърдяното от И. И., че е бил принуден от Г.
П. да издаде въпросния документ.
При така установеното, правилен е крайният извод на РС, че с
подписване на записа на заповед от И. И. е възникнало валидно задължение,
респ. вземане в полза на ищеца Г. П. П. за сумата 3689лв., която е останала
след частичното плащане в размер на 700лв. Неоснователен е доводът
изложен във въззивната жалба, че делото е останало непопълнено с
доказателства поради допуснати от РС процесуални нарушения. Въззивният
съд не споделя този основен аргумент на жалбоподател, поради което и не е
допуснал събирането на нови доказателства пред втората инстанция, които е
могло да бъдат събрани пред първата. Делото е било многократно отлагано от
РС, без да са събирани доказателствата, които са били допуснати още с
определението по чл.267 ГПК и доклада по делото. Нищо не е пречело на
пълномощника на ответника, след като е имал личен или служебен
ангажимент да информира съда своевременно и да поиска било отсрочване,
било отлагане разглеждането на делото. Молбата на л.49 от делото е подадена
след провеждане на откритото заседание на 18.09.2023г. и поради това е
несвоевременна. Тя не сочи на уважителни причини за забавянето да се
5
поиска отлагане на делото, тъй като едно сватбено тържество не е внезапна
пречка, а планирано събитие. Отделно от това, е съществувала възможност
страната сама да доведе за разпит допуснатите от съда свидетели.
В заключение : Обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, на основание чл.271, ал.1 ГПК.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на разноски, които
видно от договора за правна помощ с адв.В. И., списъка с разноските и
доказателствата, че са направени такива, са в размер на 924.00лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да и бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209 на Левченски районен съд,
постановено на 18.10.2023г. по гр.д. № 703/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. с 273 ГПК, И. В. И., с ЕГН
********** да заплати на Г. П. П., с ЕГН ********** сумата от 924.00лв.
представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6