№ 655
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 260062 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 664/2015 г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд /КОС/, е признато за установено по отношение на Община
Кюстендил, че „Евангелска петдесятна църква” с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Йосиф
Ковачев” № 16, местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските
петдесятни църкви в България” е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 41112.503.4334 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 96/28.10.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-
22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ от 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр.
Кюстендил, ул. „Неофит Рилски“ № 7, при съседи: поземлен имот с идентификатор
4112.503.832, поземлен имот с идентификатор 41112.503.826, поземлен имот с
идентификатор 4112.503.825 и поземлен имот с идентификатор 41112.503.824 и е осъдил
Община Кюстендил да предаде на „Евангелска петдесятна църква”, „Евангелска петдесятна
църква”, Местно поделение - гр. Кюстендил владението върху реална част от поземлен имот
с идентификатор 41112.503.4334 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 9628.10.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-
22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ от 458 кв. м. от общата площ от
566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ул. „Неофит Рилски“ № 7, при граници на реалната
част: площта заключена между ул. „Неофит Рилски“, имот с идентификатор 41112.503.826,
имот с идентификатор № 41112.503.832, както и находящата се в тази част сграда с
1
идентификатор 41112.503.4334.1, без в тази площ да се включва оставащата от този имот
площ от 108 кв. м. очертана с жълт цвят на скицата към експертното заключение вх. №
9754/30.12.2016 г. на в. л. инж. Б. Г., на л. 114 от делото, която скица приподписана от
състава на съда, представлява неразделна част от решението, като е отхвърлен като
неоснователен този иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху
площ явяваща се разлика над уважения размер 458 кв. м. до предявения от 501 кв. м.
Със същото решение, е осъдена Община Кюстендил да преустанови неправомерните си
действия, с които пречи на „Евангелска петдесятна църква“, местно поделение на
религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” да упражнява
пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
41112.503.4334 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 9628.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-22.04.2014 г.
на началника на СГКК – Кюстендил с площ на имота 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр.
Кюстендил, ул. „Неофит Рилски“ № 7, като премахне находящата се в този имот сграда с
идентификатор 41112.503.4334.1 със застроена площ 96 кв. м. и предназначение-сграда за
култура и изкуство.
Също така, КОС е осъдил Община Кюстендил да заплати на „Евангелска петдесятна
църква”, гр. Кюстендил - местно поделение на религиозна институция “Съюз на
евангелските петдесятни църкви в България” на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 116 835,60
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание от страна на ответника на
реална част от имота с площ от 458 кв. м. на тази част описана по-горе за периода от
10.12.2010 г. до 10.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.12.2015 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
заплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над уважения размер до
предявения размер от 126 923,40 лева, както и на основание чл. 86 ЗЗД, общината да
заплати на същата религиозна институция сумата от 14 566,13 лева, представляваща
мораторна лихва изтекла за периода от 19.09.2014 г. до 10.12.2015 г. върху главницата от
116 835,60 лева, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над уважения
размер до предявения размер от 15 823,73 лева.
С определение № 260409/10.12.2021 г. по гр.д. № 664/2016 г. на КОС /постановено по
реда на чл. 248 ГПК/, решението по делото е допълнено в частта за разноските, като е
осъдена Община Кюстендил да заплати на „Евангелска петдесятна църква”, гр. Кюстендил -
местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в
България” разноски за водене на делото, изчислени по компенсация, както следва: за
заплатена държавна такса в размер на 5845.26 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4641.51 лв. и за заплатено възнаграждение за вещи лица в размер на 431.37 лв.
В сроковете по чл.259 и чл. 275 ГПК, решението и определението са обжалвани от
ответника в първата инстанция - Община Кюстендил с искане към САС тези съдебни актове
да бъдат изцяло отменени. Досежно решението по исковете по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл.
59 ЗЗД се твърди, че не са били налице предпоставките за уважаването им, поради което
2
този акт по същество бил неправилен, а следвало исковете да се отхвърлят изцяло. По
отношение на определението по чл. 248 ГПК, се счита, че неправилно КОС определил
общината да заплати адвокатско възнаграждение от 4641.51 лв., което следвало да се
намали, тъй като било над законовоустановения минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл се отправя
искане към САС да се намали общия претендиран размер на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, като му се присъди възнаграждение за един адвокат в
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС.
Въззиваемата църква оспорва със самостоятелни писмени отговори двете жалб, намира
атакуваните решение и определение за правилни, като сочи, че те следвало да бъдат
потвърдени. Претендират се разноски.
Разглежданите две жалби /въззивна и частна/ са подадени в установения от закона срок, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащи на обжалване
съдебни актове, поради което са процесуално допустими.
По съществото на спора, Софийски апелативен съд намира следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл.
59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
„Евангелска петдесятна църква”, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Йосиф Ковачев” № 16,
местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в
България” е предявила против Община Кюстендил със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1 при условията на обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да
отстъпи собствеността и предаде владението върху недвижим имот, представляващ реална
част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334 по КККР, одобрени със заповед
№ РД – 18 – 96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № 18-5316-22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ от 501 кв. м.
от общата площ от 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ул. „Неофит Рилски“ № 7, при
граници на реалната част:площта заключена между ул. „Неофит Рилски“, имот с
идентификатор 41112.503.826, имот с идентификатор № 41112.503.832, както и нахоящата
се в тази част сграда с идентификатор 41112.503.4334.1 с прилежащата й площ, без в тази
площ да се включва оставащата площ от 65 кв. м., в която са разположени сграда с
идентификатор 41112.503.4334.2 с площ 20 кв. м. и сграда с идентификатор
41112.503.4334.3 с площ от 25 кв. м. и прилежащата към тях площ от 20 кв. м., иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неправомерните си
действия, с които пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334 по КККР, одобрени със заповед
№ РД – 18 – 96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № 18-5316-22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ на имота 566
кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ул. „Неофит Рилски“ № 7, като премахне находящата
се в този имот сграда с идентификатор 41112.503.4334.1 със застроена площ 96 кв. м. и
3
предназначение - сграда за култура и изкуство, която сграда е без траен градоустройствен
статут, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 800 лева,
представляваща обезщетение за ползване без основание от страна на ответника
на гореописаната реална част от имота с площ от 501 кв. м. на тази част, за периода от
10.12.2010 г. до 10.12.2015 г. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 5 086,81 лева
представляваща обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва върху сумата от
40 800 лева за периода от 19.09.2014 г. до 10.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2015 г. – датата на подаване на и.м. в съда до окончателното й
заплащане.
С определение от открито съдебно заседание на 30.03.2018 г. пред първоинстанционния съд
е допуснато изменение размера на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД и същият е увеличен
от сумата 40 800 лева на сумата от 126 923,40 лева, както и на иска с правно основание чл.
86 ЗЗД и същият е увеличен от сумата от 5 086,81 лева на сумата от 15 823,73 лева,
претендирани за горепосочените искови периоди.
От страна на ответника Община Кюстендил по реда на чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор, в който ответникът оспорва всички искове като неоснователни. Отрича
правото на собственост на ищеца върху процесния имот, твърдейки, че същият не се е
легитимирал като собственик на поземлен имот № 41112.503.4334. Оспорването си
ответникът обосновава с това, че в постановено по гр.д. № 669/2011 г. на Кюстендилския
районен съд решение се установявало правото на собственост върху имота към минал
момент, а именно към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри със Заповед от 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Това е становището на
ответника и във връзка с другите съдебни решения, на които ищецът се позовава в исковата
и уточнителната си молба.
Ответникът счита, че ищецът не доказва притежаваното от него право на
собственост поради липсата на идентичност между имота, който ищецът е придобил по
силата на договор за дарение през 1926 г. и недвижимият имот, за който е съставен Акт за
общинска собственост № 2805/19.11.2012 г. и Акт за общинска собственост №
754/11.07.2001 г.
Ответникът счита намиращата се в имота сграда с площ от 96 кв.м., за своя
собственост, позовавайки се на съставения Акт за общинска собственост по отношение на
тази сграда, който е с № 754/11.07.2001 г. , както и на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.4 от
Закона за общинската собственост - ЗОС /в редакцията му в ДВ, бр. 26/2000 г./ и съответно
чл. 3, ал.2, т.2 от същия закон /в редакцията на закона съобразно обнародването му в ДВ, бр.
96/1999 г./, а именно с тези законови разпоредби се считат за общинска собственост имоти,
придобити чрез отчуждителни производства до 01.06.1996 г., които са предназначени за
жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините, както
и имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско
значение.
4
В съставения спрямо сградата Акт за публична общинска собственост /АПОС/ под
№ 754, същата е описана като едноетажна масивна сграда - Детска библиотека „Емануил
ПопД.”, като записаната застроена площ на сградата според този акт е 102.50 кв.м.
Ответникът изтъква, че тази сграда е изградена законно и е общинска собственост.
Относно процесния имот твърди, че е отчужден, но отказва да посочи по силата на кой
нормативен акт и кога е сторено това, въпреки че КОС е дал указания към него в този
смисъл.
С отговора си ответникът е направил възражение за изтекла придобивна давност,
считайки, че е придобил процесния имот и на това оригинерно основание, като е владял
имота за периода от 21.05.1996 г. – момента на влизане в сила на ЗОС до момента на
образуване на настоящото дело.
Ответникът твърди, че с решение № 78/17.02.2012 г. на Общински съвет - Кюстендил
е дадено съгласие за започване на процедура за изменение и актуализиране на действащите
към този момент ПУП, а именно - план за регулация и застрояване на централна градска
част на гр. Кюстендил, Комплекс „Осогово”, Комплекс „Георги Д.” и Комплекс „Георги Д. –
ІІ част, кв. 247 , „Колуша”, съответно кв. „Изток”, всички ПУП за терените, попадащи също
така в „северна” и „източна” индустриални зони на гр. Кюстендил. Посочено е, че тази
процедура и към настоящия момент не е приключила, поради обстоятелството, че
намиращата се сграда в имота се ползва като сграда за детска библиотека, общината счита,
че не дължи заплащане на претендираното обезщетение, а съобразно твърдението си, че
сградата е изградена и се намира в имота на законно основание, счита, че е неоснователна и
претенцията на ищеца за премахването на тази сграда.
Изразява становище за неоснователност на исковете и иска да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски по водене на делото.
Софийският апелативен съд намира за установено следното от фактическа страна съгласно
приложените по делото доказателства:
На 14.12.1926 г. с договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт № 80, рег. №
3303, дело № 2189/1926г. по описа на нотариус при КОС, на Кюстендилската евангелска
църква са били дарени следните недвижими имоти: къща, находяща се в гр.Кюстендил,
ул.“Неофит Рилски” № 7, състояща се от постройка от 59.80 кв.м. и постройка от 77.80 кв.м.,
както и празно дворно място от 554.23 кв.м., всичко – 691.83 кв.м., съставляващ парцел ІV
имот № 481 в кв.47 по плана на града.
На 30.08.1957 г. Евангелска черква-Кюстендил е дарила парцел ІV имот № 481 в кв.47 по
плана на града, посочен, като състоящ се от 553.50 кв.м., според удостоверение на КНС и
691.83 кв.м., според нотариалния акт от 1926г., на Образцово народно читалище “Васил
Коларов“, гр. Кюстендил. В договора са предвидени няколко условия, които надарения е
следвало да изпълни, при неизпълнението на които е предвидено, че договорът ще бъде
развален по право /т.6 от договора/. Съставен е в тази връзка и нотариален акт № 25, том ІІІ,
дело № 773/1957 г. по описа на Кюстендилски народен съдия.
5
С влязло в сила на 21.11.2007 г. решение № 1223/21.11.2007 г. на ВКС по гр.д. № 1159/2006
г. по предявен от Евангелската петдесятна църква – Кюстендил, против Образцово народно
читалище “Братство” /преди “Васил Коларов”/ иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./,
е признато за установено между страните, че правоотношението по договора за дарение,
сключен с нотариален акт № 25, том ІІІ, дело № 773/1957 г. не съществува, доколкото
договорът е бил прекратен по право, по силата на прекратителното условие на т.6 от същия,
с разрушаването на изградената в имота сграда през 1970 г.
Междувременно обаче, през 2001 г. Община Кюстендил е съставила акт за частна общинска
собственост на УПИ VІ в кв.175 от 1 718 кв.м., в обхвата на който фактически се е включвал
имота по отмененото дарение.
Със заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК-София, са
одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Кюстендил. УПИ VІ в
кв.175 е отразен, като част от поземлен имот № 41112.503.826.
Евангелската петдесятна църква – Кюстендил, позовавайки се на влязлото в сила решение, е
инициирала пред СГКК-гр.Кюстендил производство по изменение на КККР в обхвата на
част от ПИ №41112.503.826, но поради възражението на Община Кюстендил, че имотът е
частен общински такъв, началникът на СГКК-гр.Кюстендил е отказал извършване на
исканото изменение на КККР.
В производство по чл.53, ал.2 ЗКИР, инициирано от Евангелската петдесятна църква против
Община Кюстендил, развило се като гр.д. № 669/2011 г. по описа на РС-Кюстендил, с влязло
в сила на 27.01.2014г. решение, е било признато за установено по отношение на Община
Кюстендил, че “Евангелска петдесятна църква” - гр.Кюстендил, към датата на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр.Кюстендил съгласно
заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, е била
собственик, на основание договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт №
80, рег.№ 3303, дело № 2189/1926г. по описа на нотариус при КОС, на поземлен имот, с
площ от 566 кв.м., начертан със зелен цвят на скици с № 4, № 5 и № 6 към заключение с вх.
№ 4850/13.02.1012г. на вещото лице инж.Б. Г., който имот, съгласно действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил, погрешно не е бил заснет, като
самостоятелен, а е бил включен в границите на поземлен имот № 41112.503.826, записан на
Община Кюстендил.
Въз основа на съдебното решение, СГКК-гр.Кюстендил, със заповед №18-
5316/22.04.2014г. на Началника на Службата, е приела изменение на КККР, като е отразила
съществуването на поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334, с адрес – гр.Кюстендил
ул. „Неофит Рилски“ №7, с площ от 566 кв.м.
В процесния имот с площ от 566 кв. м., както бе посочено попадат три сгради, две от тях,
заснети, като сграда с идентификатор 41112.503.4334.2 с площ от 20 кв. м. и сграда с
идентификатор 41112.503.4334.3 с площ от 25 кв. м.. Същите представляват преместваеми
обекти. Между страните не се спори, че площта, заета от тези сгради и прилежащата за
6
обслужването им площ от 20 кв. м. или общо площ от 65 кв. м. не е предмет на правния спор
между страните, същата е отдадена под наем от ищеца по сключени с трети за спора лица
договори за наем.
На 19.09.2014 г. Евангелската петдесятна църква е връчила покана на Община Кюстендил с
искане за предаване на процесния имот, респективно ползваната част от него, премахване на
сградата ползвана от регионалната библиотека в гр. Кюстендил за детски отдел на същата и
заплащане на обезщетение за това, че ищецът като собственик е лишен от ползването на
собствения си имот. От страна на ответната община не са предприети никакви действия.
С Акт за публична общинска собственост /АПОС/ № 754/11.07.2001 г. процесната
едноетажна сграда ползвана от детски отдел на регионалната библиотека е актувана като
публична общинска собственост.
С Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ от 19.11.2012 г. поземлен имот с
идентификатор 41112.503.826 с площ от 1 718 кв. м. е актуван като частна общинска
собственост.
В първата инстанция са изслушани и приети няколко експертни заключения за
изясняване на въпросите относно регулационната история и актуалното положение на
процесния недвижим имот, на статута на процесната сграда с идентификатор 41112.503.
4334.3 и размера на пазарната наемна цена в случай, че процесния имот е бил отдаден под
наем за процесния период, респективно определяне на размера на обезщетението за исковия
период. Събрани са също така и гласни доказателства – разпит на свидетелите И., В., И., Д.,
О. и П..
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи
правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна
проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е
изцяло валидно и процесуално допустимо.
САС в настоящия си състав намира обжалваното решение за изцяло валидно и
допустимо, а по същество и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Като инстанция по същество, въззивният съд следва да даде отговор и на оплакванията
във въззивната жалба.
Те са следните:
На първо място, Община Кюстендил изразява недоволство от правния извод на КОС
относно това, че въззиваемото вероизповедание било собственик на имота по предявения
иск по чл. 108 ЗС. Счита, че общината била собственик.
Оплакването е неоснователно. Ищецът /а сега въззиваем/ доказва, че е собственик въз
основа на приложения по делото договор за дарение от 1926 г., когато в полза на Евангелска
църква – Кюстендил е дарен недвижим имот с построените в него сгради, както и на
7
цитираното решение на ВКС, с което за прекратен по право е обявен договор за дарение, с
който ищецът се е разпоредил с този имот през 1957 г. Следователно, с прекратяването на
договора от 1957 г., правото на собственост е преминало в патримониума на ищеца, който
извод следва от съдебния акт на Върховния касационен съд. Неоснователни са доводите, че
правото на собственост по отношение на сградата възникнало в патримониума на
въззивника ex lege по силата на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС /редакцията му от 2000 г./ и чл. 3, ал. 2,
т. 2 ЗОС /редакцията му от 1999 г./, съгласно които общинска собственост са имотите,
придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно
строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините и имотите,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.
Община Кюстендил, сочейки това основание от ЗОС, за да обоснове собственическите си
права, не е доказала процесните имоти да са били обект на каквито и да са отчуждителни
производства до 1 юни 1996 г., въпреки дадените в този смисъл указания от първостепенния
съд. Доказателства за проведени подобни отчуждителни процедури няма ангажирани,
поради което не може да се приеме, че по някакъв начин общината-въззивник доказва
собственически права върху процесното недвижимо имущество. Що се отнася до
приложените по делото актове за общинска собственост, то те нямат правопораждащо
действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи
право на собственост, ако обаче това се установява и доказва по делото /така Решение №
391/18.10.2012 г. по гр.д. № 1139/2011 г. на ВКС, I г.о. и други/.
Общината не е придобила правото на собственост върху имотите и въз основа на твърдяна
придобивна давност. Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 ЗС способи
за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт (corpus) върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя (animus). Законът - чл. 69 ЗС, установява оборима презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго.
Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на
вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение. В този смисъл са и разясненията в ППВС № 6 от 1974 г. Същевременно,
въведеният от Община Кюстендил оригинерен способ за придобиване на права – давностно
владение възлага в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване
всички елементи от фактическия състав на чл. 79 ЗС, а именно осъществявано трайно, явно
и необезпокоявано владение, респективно установяване на фактическа власт по отношение
на имота с намерение за своенето му в продължение на 10 години.
От съвкупният анализ на събраните по делото в КОС гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните свидетели /подробно анализирани от първостепенния съд в
8
обжалваното решение/ не се установява в непрекъснат период с продължителност от 10
/десет/ години да е упражнявано владение, характеризиращо се с горепосочените белези.
Освен това самият посочен от ответника в заявление за уточняване на възражението си / на
л. 86 от делото/ период на владение с начален момент 21.05.1996 г. и краен момент -
образуване на настоящото производство – 11.12.2015 г. е с продължителност по-малка от 10
години. Освен това, за част от този период ответникът има качеството на държател, а не на
владелец /след влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1159/2006 г. по описа на
ВКС на 21.11.2007 г./.
На второ място, Община Кюстендил релевира оплакване по отношение изводите на
окръжния съд досежно предявения иск по чл. 109 ЗС, като счита, че той неправилно бил
уважен.
Доводът е неоснователен. В случая неоснователното действие осъществявано от страна на
ответника е изграждане на сградата в имот, собственост на ищеца с което от негова страна
се възпрепятства реалното ползване на целия имот от неговия собственик.
Двете задължителни условия за уважаването на иска са установяване неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Освен, че действията на
ответника в случая са неоснователни, същите създават пречки на собственика. Не се касае
до обикновени и търпими въздействия върху имота на ищеца, а за нещо значително по-
голямо по обем, по съдържание и по своето естество.
Сградата е масивна с площ от 96 кв. м., т.е. заемаща значителна част от процесния имот и
разположена откъм лицето на същия. Освен това по делото е безспорно установено,
че същата няма траен градоустройствен статут. Този факт е установен безпротиворечиво от
всички приети по делото заключения на техническите експертизи. Следователно по самия
градоустройствен план не се предвижда съществуването й.
Освен всичко изложено от съществено значение за иска по чл. 109 ЗС е и обстоятелството,
че сградата е изградена без създаване на необходимите строителни книжа и спазване на
приложимите за това строителни правила и норми. Тези обстоятелства са безпротиворечиво
изяснени по делото съгласно писмените доказателства и експертните заключения. Не са
представени доказателства на какво основание и кога е построена процесната сграда. Нито
едно от приетите по делото експертни заключения не са установили наличие на информация
за това, нито съществуването на някакви документи или индиция за съществуването им.
Изводът, който следва е, че процесната сграда е и незаконен строеж.
Ищецът като собственик на процесния имот не е длъжен да търпи съществуването на
същата а и е възпрепятстван да упражнява пълноценно правото си на собственост и да
ползва по предназначение същия.
Предвид изложеното, правилно е прието в обжалваното решение, че исковата
претенция с правно основание чл. 109 ЗС е основателна.
На трето място, общината-въззивник възразява и против уважения иск по чл. 59
9
ЗЗД, считайки, че нямало имуществена вреда за въззиваемия под формата на претърпяна
загуба или пропусната полза и във връзка с твърдяното обогатяване на ответника и
обедняването на ищеца.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил - до размера на обедняването. Между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без
обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно.
Предпоставките за уважаване на иска до размер от 116 835,60 лева са налице, тъй като
безспорно установено е ползването на площ от 458 кв. м., включваща 96 кв. м. застроена
площ и 362 кв. м. незастроена площ при липса на надлежно основание за това.
Предпоставките за уважаване на иска са следните: ищецът да е собственик на имота;
ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и размера
на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е
реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена за
този функционален тип имоти.
Първият елемент е налице, тъй като е безспорно установена идентичността между имота,
предмет на решението по гр. д. №1159/2006г. на ВКС и поземления имот с идентификатор
41112.503.4334 по КККР на гр.Кюстендил.
Ответникът е ползвал имота през целия исков период от 10.12.2010 г. до 10.12.2015 г.
Същият не е имал противопоставимо на собственика право да отдава под наем имота, респ.
част от площта му.
В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността
да го ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се
от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и обогатяването на
страните, защото като му се възпрепятства възможността да реализира облаги, той търпи
обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, тъй
като благата са останали в патримониума на другото лице, което без да притежава правно
основание, т.е. неправомерно, е ползвало чуждия имот. Илеревантно в случая е твърдението
на ответника, че не той, а Регионална библиотека „Ем. ПопД.“ гр. Кюстендил ползва
сградата. Сградата е построена и съществуването й се поддържа от ответната община, който
ползва и съответната незастроена площ.
Обогатяването на ползвателя на имота, по правило се изразява в спестения от него наем,
които би плащал за ползването, като обедняването на собственика и обогатяването на
ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот,
който би получил собственика за спорния период.
Размерът на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД правилно е бил определен посредством
със заключението на в. л. инж. С. С., която е посочила и съответни пазарни наемни цени.
Това заключение е обосновано, пълно и следва да се възприеме изцяло и от настоящия
състав на САС.
10
Заключението на в. л. С. определя обезщетение за исковия период в размер на 126 923,40
лева за площ от общо 501 кв. м. С оглед неоспорените от ищеца /сега въззиваем/ изводи на
КОС, че площта е 458 кв. м., то въз основа на данните, посочени в заключението, наемът за
незастроената площ – 362 кв. м./ 458 кв. м. – 96 кв. м./ за 1 месец е 1 415,42 лева, за 1 година
– 16985,04 лева, а за исковия период 84 925,20 лева. За застроената площ от 96 кв. м. е
определен в заключението на вещото лице – 31 910,40 лева или общо дължимото
обезщетение за исковия период е 116 835,60 лева. Впрочем, изчисленията не са оспорени
като размер от общината, а се оспорва единствено основанието за присъждане на
обезщетението по чл. 59 ЗЗД, но както бе посочено, исковата претенция има своето
основание в закона и се явява доказана по делото.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло.
Относно подадената частна жалба против определение № 260409/10.12.2021 г. по
гр.д. № 664/2016 г. на КОС /постановено по реда на чл. 248 ГПК/, с което решението по
делото е допълнено в частта за разноските, като е осъдена Община Кюстендил да заплати на
„Евангелска петдесятна църква”, гр. Кюстендил - местно поделение на религиозна
институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” разноски за водене на
делото, изчислени по компенсация, както следва: за заплатена държавна такса в размер на
5845.26 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4641.51 лв. и за заплатено
възнаграждение за вещи лица в размер на 431.37 лв. В частната жалба се счита, че
неправилно КОС определил общината да заплати адвокатско възнаграждение от 4641.51 лв.,
което следвало да се намали, тъй като било над законовоустановения минимум по Наредба
№ 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частната жалба също е неоснователна, тъй като търсеното адвокатско
възнаграждение от над 4000 лв. е заплатено за водене на три отделни иска, всеки от които с
материален интерес и за всеки от които искове следва да се заплаща адвокатски хонорар.
Като се вземат предвид цените на исковете и минималните стойности на възнагражденията
по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, то може да се установи, че няма
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатеното за първата инстанция
адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора в САС право на разноски има само въззиваемото вероизповедание.
То е сторило разноски в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева заплатен изцяло и
в брой адвокатски хонорар за втората инстанция /видно от договора за правна помощ и
съдействие на л. 47/. Тази разноска следва да се възложи в тежест на Община Кюстендил
/чл. 78, ал. 3 ГПК/.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260062 от 26.03.2021 г. и определение № 260409/10.12.2021 г.,
постановени по гр.д. № 664/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Кюстендил ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Евангелска
петдесятна църква” с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Йосиф Ковачев” № 16, местно поделение
на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” сумата от
4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща разноски във втората инстанция
/заплатен адвокатски хонорар/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12