Р Е Ш Е Н И Е
№ 527/29.6.2021г.
гр.Пазарджик 29.06.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети юни ,
през две хиляди двадесет
и първа година, в
следния касационен състав:
Председател:МАРИАНА ШОТЕВА
Членове
: НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
секретар А.Метанова и с участието на прокурора Пешев като разгледа
докладваното от съдия Попова КАНД № 465 по описа за 2021 година.
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Постъпила е касационна жалба от адв. В.С. ***
, като процесуален представител на ищеца И.З.К.
ЕГН ********** ***, срещу Решение
№ 143/ 24.02.2021 г. , постановено по адм. дело № 974/ 2020 г. по описа на Административен съд
Пазарджик, в частта над уважения размер от 1000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Ареста Пазарджик за
периода 25.02.2019 . до 28.02.2019 . за
сумата от 80,00 лв. и на Затвора гр. Пазарджик за периода 03.0.2019 г. до
07.0.2020 г. за сумата в размер на 920,00
г. , ведно със законна лихва за забава – считано от датата на подаване на исковата
молба 27.08.2020 г. до нейното окончателно изплащане, съответно – до претендирания с исковата молба размер от
50000,00 лв.
Постъпила е касационна жалба и от мл. юрисконсулт Руско Русчев , като
процесуален представител на ответника в първоинстанционното производство – ГД
ИН гр. София , със съдебен адрес *** срещу Решение № 143/ 24.02.2021 г. ,
постановено по адм. дело № 974/ 2020 г.
по описа на Административен съд Пазарджик, в
частта за уважения размер от 1000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Ареста Пазарджик за
периода 25.02.2019 . до 28.02.2019 . за
сумата от 80,00 лв. и на Затвора гр. Пазарджик за периода 03.0.2019 г. до
07.0.2020 г. за сумата в размер на
920,00 г. , ведно със законна лихва за забава – считано от датата на подаване на исковата
молба 27.08.2020 г. до нейното окончателно изплащане.
Касационните жалбоподатели, чрез процесуалните си
представители считат съдебното решение в
обжалваната му части за незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Считат, че в случая не са преценени правилно
събраните по делото доказателства. Жалбоподателят К. поддържа доводи , че
присъденото обезщетение не било
съобразено с актуалната практика на ЕСПЧ – делото „Иванов и други срещу
България „ от м. юни 2020 г. Жалбоподателят ГД ИН , чрез своят процесуален
представител поддържа, че по делото не се доказват реално претърпени вреди и не
са установени факти и обстоятелства
обосноваващи наличието на причинно- следствена връзка , между конкретно
изразено бездействие на администрацията
в структурата на ГДИН , в резултат на което да са причинени
неимуществени вреди. Иска се решението
да бъде отменено в обжалваните части. Представени са нови писмени
доказателства. Претендират се съдебно – деловодни разноски.
В качеството си на ответници по
касационните жалби, в подадени писмени
становище съответните процесуални представители поддържат , че
касационната жалба на ответната страна е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Касационните жалби са
подадени в рамките на предвидения за това срок и
при наличието на правен интерес, поради което са допустими.
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с исковата молба, заявена от адв. В.С. *** , като процесуален
представител на И.З.К., ЕГН **********,***,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София с иск за заплащане
на обезщетение в общ размер на 50 000,00 лева за
причинени неимуществени вреди по време на три престоя в пенитенциарни заведения
под юрисдикцията на ответника - от 25.02.2019 г. до 03.04.2019 г. в Ареста
Пазарджик за сумата от 10 000 лв., от 04.04.2019 г. до 09.06.2020 г. в
Затвора Пазарджик за сумата от 20 000 лв. и от 09.06.2020 г. до 08.10.2020
г. в затворническо общежитие от открит тип Пазарджик за сумата от 20 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата
молба – 27.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Въз основа на представените в първоинстанционното производство Справка
изх. № 8121 от 21.10.2020 г.
изготвена от Началника на Затвора Пазарджик и справка изготвена
от мл. Експерт Ц. Ц. К.О. , първоинстанционният
съдебен състав е приел за установено, че с
Постановление на ОП-Пазарджик по ДП № 1429/2018 г. по описа на РУ на МВР гр.
Пазарджик, лишеният от свобода И.З.К. *** на 25.02.2019
г. в 12:00 за срок от 72 часа. На 26.02.2019 г. с
протоколно определение на ОС-Пазарджик му е взета МНО „Задържане под Стража”.
Периода, през който е бил задържан в ареста
е от 25.02.2019 г. до 03.04.2019 г. От 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г. е
бил настанен в килия № 306 с площ от 12,68 кв.м. и санитарен възел от 2,10
кв.м., в която са били общо 3 човека. От 29.02.2019 г. до 04.03.2019 г.е
пребивавал в същата килия, като в този период са били общо 2 човека. Килията
била оборудвана с три единични легла с размери 70/190 см., три нощни шкафчета с
размери 45/40 см., маса за хранене 1,50/50 см., пет броя столове 35/35 см. и
един брой метална поставка за телевизор укрепена за стената 35/35 см. От 05.03.2019 г. до 10.03.2019 г.е
преместен в килия № 305 с площ 20,77 кв.м и санитарен възел площ от 2,08 кв.м.
общо 5 човека. От 11.03.2019 г. до 03.04.2019 г.е
пребивавал в същата килия в която са били настанени общо 6 човека. Килията била
оборудвана с пет единични легла с размери 70/190 см., пет нощни шкафчета с
размери 45/40 см., маса за хранене 1.50/50 см., пет броя столове 35/35 см., и
един брой метална поставка за телевизор укрепена за стената 35/35 см.
Във
всяко спално помещение е имало
санитарен възел-тоалетна и душ, като подовите настилки във тоалетната и килията
са били от теракота. Графика за къпане на задържаните
в ареста била всяка сряда и неделя от 15:00 ч. до 16:00 ч. Течаща вода имало по
всяко време на денонощието. Течове от таваните, както и мухъл по стените не е
имало, като в тази връзка лицето К. не е подавал оплаквания.Ежемесечно
администрацията осигурявала перилни и почистващи препарати на задържаните.
Осветеноста в килиите се осъществявала посредством естествена дневна светлина
през светлата част на деня проникваща през прозорците на килията, като същите
са от ПВЦ дограма, а през нощта осветлението е изкуствено. Пръскането за
хлебарки и други насекоми се извършвало от лицензирана фирма.От същите писмени доказателства е установено , че през периода на
пребиваване в ареста не са постъпвали оплаквания от задържания К. за наличие на
хлебарки, дървеници и гризачи. Храната на задържаните била идентична с тази на
лишените от свобода.
На
03.04.2019 г.с постановление на прокурор при ОП-Пазарджик И.К. ***. Там лишеният
от свобода К. изтърпява наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, постановено с Присъда № 27/30.05.2019 г.
по НОХД № 349/2019 г. на ОС - Пазарджик,
потвърдена с Решение №6/07.05.2020 г. на ВКС. Според представената по делото справка изх. № 8959/12.11.2020 г. от
затворническо досие с индекс ТС - РАД - 16 от Номенклатурата на делата на ГД
„Изпълнение на наказанията“ лишеният от
свобода И.З.К. е бил настанен по периоди, както следва: От
03.04.2019 г. до 07.04.2020 г. е пребивавал в 09 отделение /приемна и отделение
за обвиняеми и подсъдими/.От 07.04.2020 г. до 13.05.2020 г. е пребивавал в 02
отделение /отделение за обвиняеми и подсъдими/.От 13.05.2020 г. до момента на изготвянето
на справката пребивава
в ЗООТ Пазарджик.
Според същото писмено доказателство спалните помещения в
09 отделение, във визирания по - горе период са разполагали със санитарен възел
включващ тоалетна с мивка, с течаща студена вода. В отделението е имало
обособен общ санитарен възел, състоящ се от тоалетни и мивки с течаща студена и
топла вода. Освен това, като настанен в това отделение, същият е ползвал банята
към корпуса на затвора два пъти седмично, по установен график. В периода, в
който лишеният от свобода е пребивавал във второ отделение, същото отделение е
вече изцяло ремонтирано и обновено. Увеличен е броят на спалните помещения,
като е намален техния капацитет. Във всяко помещение имало тоалетна с баня, с
течаща топла и студена вода. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени.
Всички спални помещения разполагали със съответния брой легла, шкафчета и
табуретки, като от началото на 2020 г. са осигурени 4 кв.м. на всяко задържано
лице. Леглата са с размери 70/190 см. или 1,33 кв.м., шкафчетата са с размери
45/40 см. или 0,16 кв.м. с по две или 3 табуретки.
В ЗООТ
Пазарджик е настанен в 09 спално помещение с размери 17,4 кв.м. От 01.10.2020
г. до 16.10.2020 г. пребивава в това спално помещение с още двама лишени от
свобода. От 16.10.2020 г. до момента, с още трима лишени от свобода. Спалното
помещение разполага с 4 легла, 4 шкафчета, 1 маса и 2 стола. Столовете са с
размери 50 см. на 50 см. седалищна част и 80 см. височина на облегалка, масата
е с размери 80 см. на 80 см. и височина 100 см. Спалното помещение е без
собствен санитарен възел. Настанените в това спално помещение ползват санитарен
възел, разположен непосредствено до спалното помещение, с площ 3,06 м. Същият е
оборудван с баня с течаща топла и студена вода и тоалетна. Достъпът на
осъдените до санитарния възел е постоянен и неограничен.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства също така се
установява, че въз основа на договор № 11179/13.11.2018 г. между ГД „ИН“
и „ДДД - 1“ ЕООД през съответния период са извършвани дезинфекция, дезинсекция
и дератизация на помещенията ежемесечно, по утвърден график. Почистването и
хигиенизирането на спалните помещения е възложено като задължение
на самите лишени от свобода и се извършва също по график.
Безсопроно се установява, че за визираните в исковата молба периоди не са
постъпвали оплаквания от лишения от свобода за наличието на плесен, мухъл,
гризачи или други вредители, както и за повишено ниво на влага в помещенията.
Спалните помещения са с прозорци осигуряващи достъп до дневна светлина и
проветрение. В тъмната част от денонощието светлината е изкуствена.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелите Стаев и Илиев са поддържали, че са били заедно с ищеца при престоя му в девето отделение, където условията не били добри. Потвърждават, че се помещенията са били пръскани за инсекти, но това не помагало. Сочат, че И.К. бил целия нахапан от дървеници. Твърдят, че килиите са били пренаселени. Свидетелят А. е поддържал , че през март 2019 г. са били заедно с ищеца в ареста в Пазарджик. Били в една килия 4-5 човека, нямало места и единият спял в ареста на пода. Нямало топла вода, имало график – един час на ден имало вода. Навсякъде имало гризачи, дървеници. Потвърждава справките на администрацията, че се пръска за тях, но без резултат. Освен в ареста, след това били заедно с ищеца в девети отряд в Затвора Пазарджик, където условията също не били добри. В затвора били 12 човека в помещение и било тясно. Ищецът му се оплаквал, че не може да спи, ръцете му били червени отухапванита от насекоми. Имало светлина в килиите. Един час дневно ги извеждали навън.
Съвкупната
преценка на описаните данни е основала извода на съда, че
в контекста на Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно
който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, лишеният от
свобода К. през периодите му на престой в Ареста гр.Пазарджик
– 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г. и в Затвора
гр. Пазарджик - 03.04.2019 г. до
07.04.2020 г. е
живял в условия на пренаселеност.
Относно твърденията за липса на хигиена , на тоалетна и течаща вода , съдът
след анализ на доказателствата по делото е приел за установено, че за
визираните в исковата молба периоди , помещенията, в които е обитавал ищецът при
изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ и наложеното му наказание „лишаване
от свобода“, са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност
за проветряване. По отношение на твърденията в исковата молба, че в помещенията
има плъхове и инсекти, съдът е взел предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства за
извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция/
протоколи, показанията на свидетелите С.,
И. и А./. Съдът обосновано е приел , че показанията на разпитаните по делото
свидетели също установяват, че действително се е пръскало за инсекти. Обосновано и в съответствие с доказатествения материал по делото , съдът
е изложил своите съображения, поради които не кредитира показанията на посочените свидетели в частта, в която се поддържа , че ищецът е бил хапан
от насекомите , тъй като от една страна противоречат на представените писмени доказателства , а от друга - липсват документи които да ги подкрепят /например от извършвани медицински прегледи на ищеца , които да потвърдят подобни
последици за неговото здраве или подадени писмени оплаквания/. Съдът е отчел и безспорния факт, че тези свидетели също водят дела срещу ГД „ИН“, поради което
показанията им следва да се преценяват внимателно и да се вземе предвид евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
След анализ на конкретните
данни по настоящото дело съдът намира за неоснователни изложените в касационните жалби възражения,
които касаят твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения при
събирането и анализа на доказателствата
по делото. Не е накърнено правото на
ищеца на справедлив процес, тъй като на същия е осигурена процесуалната
възможност да сочи всички допустими от закона доказателствени средства. В
проведените съдебни заседания , както ищецът- лично и чрез неговият процесуален представител, така и
ответникът чрез неговият процесуален защитник, са реализирали гарантираното от закона право
на ефективна процесуална защита, като всички техни доказателствени искания са
били уважени от съда.
По
отношение на твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
възраженията поддържани от ответната администрация, първоинстанционния съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи , че тези изводи на съда не се опровергават и от
събраните в настоящото производство писмени доказателства. Тези доказателства
безпротиворечиво сочат , че през годините от ответника ГДИН са полагани
усилия и са влагани средства за
подобряване на битовите условия на лишените от свобода, включително и чрез
цялостен ремонт приключил през м. март
2020 г. , но безспорно са налице данни,
че условията за живот , все още не са съобразени с изискванията на съответните
нормативни актове. Що се касае до твърдения от защита на ответника факт, че
вина за лошите битови условия имат и самите лишени от свобода ,които не
опазвали и дори рушали сградния фонд, то този факт не е от категорията на тези
, които могат да освободят или да намалят
отговорността на ответника за репапиране на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.От една страна по делото не са събрани каквито и да било доказателства ,
самият ищец да е извършвал такива противоправни действия , а от друга –
органите в системата на ГДИН разполагат със съответния нормативно предвиден
инстументариум за предотвратяване на такива действия или намаляване на техния
ефект. В случая са изцяло неприложими нормите на чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ , тъй
като не са касае до облигационни отношения, а за безвиновна отговорност на
плоскостта на непозволеното
увреждане.
Относно размера на
дължимото обезщетение, съдът е съобразил периодите през които
ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност /
унижаващи човешкото достойнство/ в Ареста в гр. Пазарджик за
няколко дни / 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г./ и в Затвора гр. Пазарджик – дванадесет месеца и 5 дни , характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на
дължимото обезщетение при обстоен анализ на правно значимите факти и
обстоятелства е приел, че искът следва да бъде уважен в размер на 80,00
лв. за престоя в Ареста гр. Пазарджик и в размер на 920,00
лв. за престоя в Затвора гр. Пазарджик , като е присъдил и законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата част, исковата претенция се явява недоказана и поради
това правилно и законосъобразно е била отхвърлена като неоснователна.
Неоправдано
в тази връзка е оплакването в касационната жалба на
К. , че съдът не е съобразил актуална съдебна практика на ЕСПЧ / Решение от
40.07.2020 г. по жалба 2727/2019 г. дело Иванов
и др. срещу България /, т.е не е приложил паривлно елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по
тази причина следва да се
счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил
директно нормата на чл. 3 ЕКПЧ.Следва да се посочи, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ
от българския съд по отношение на специфичната група лица – лишени от свобода,
що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с
изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285, от същия закон стандартите на
ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. В случая административният съд е приложил стандартите за защита на правото
по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца,
като размерът на дължимото обезщетение е съобразен изцяло с
релевантните обстоятелства. Съобразен е както периодът,
през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани с претърпните от ищеца морални страдания , през времето на нарушението и последиците за неговото психическо състояние, но така също е
съобразено и липсата на доказателства за неимуществени вреди от друг характер.
Решението
на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението. Въз
основа на правилно установени факти и обстоятелствата,
при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а при този изход на
спора , на жалбоподателите не се дължи присъждане на разноски пред касационна
инстанция.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 143/ 24.02.2021 г. по адм. дело № 974/2020
г. на Административен съд – Пазарджик .
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ
:1. /п/
2. /п/