Определение по дело №83/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260267
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20145500900083
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                          27.05.2022 година                гр. С.З.

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 27.05.                                                                                       2022 година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.

 

СЕКРЕТАР: Д. Калчева

като разгледа докладваното от съдия  Х.

търг. дело № 83 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 692, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ.

С вх. № 260519/04.02.2022г. е постъпило възражение по чл. 690 ТЗ от адв. М.Т.Б., със съдебен адрес:***, офис 30-32.

Възразява срещу неприетото вземане, за което синдикът е съставил трети допълнителен списък, вписан в ТР към АВ под № 20220201093743 по партидата на „П.“ АД /н./

Излага съображения, че за да не приеме вземането, синдикът е посочил, че не са представени доказателства за заплащането на адвокатския хонорар. Счита отказът на синдика за неоснователен, поради следните причини:

Посочва, че на първо място, възникналите вземания за разноски, представляващи разходи за попълване на масата на несъстоятелността на „П.“ АД, не са погасени. Именно поради тази причина същите са предявени за удовлетворяване по реда на чл. 688, ал.3 от ТЗ - процесиите вземания са възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и не са платени на падежа.

На второ място, като е изследвал дали са представени доказателства за заплащането на адвокатския хонорар, синдикът е излязъл извън предмета на проверката, която е следвало да бъде направена. Посочва, че заплащането на разноските не е елемент от фактическия състав на така предявеното вземане и не е свързан нито с възникването, нито с дължимостта му. Вземането е възникнало с извършване на възложената работа в полза на „П.“ АД, като всички действия са потвърдени от представляващите дружеството и от служебния синдик на дружеството. Счита, че изводът на синдика е неправилен още повече, че ако тези разноски са били погасени, същите въобще нямало да представляват вземане.

Излага доводи, че основание на предявеното вземане са възникналите в тежест на дружеството разноски, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за извършените от адв. Б. процесуални действия по попълване на масата на несъстоятелността на „П.“ АД/н./. Процесуалните действия са извършени след откриване на производството по несъстоятелност по възлагане на дружеството и с потвърждението на служебния му синдик и са насочени към попълване на масата на несъстоятелността.

Посочва, че в молбата за предявяване на вземането подробно са описани възложените и предприетите процесуални действия по попълване на масата на несъстоятелността на несъстоятелното дружество. Твърди, че  действия пряко обслужват развитието на производството по несъстоятелност и са извършени в интерес на кредиторите.

Счита, че принадлежността на процесното вземане към разноските по несъстоятелността се определя от целта, за която е направен съответния разход, а именно - реализиране на вземането на несъстоятелния търговец към неговия длъжник „Н.“ ЕООД/н./, с което масата на несъстоятелността би се увеличила. Поради тази причина счита, че предявеното вземане, представляващо разноски за попълване на масата на несъстоятелността на „П.“ АД/н./, е с поредност по чл. 722, т. 3 от ТЗ.

Посочва също така, че размерът на вземането за процесуално представителство е съобразен с чл.7, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е определено на базата на стойността на предявените вземания за попълване на масата на несъстоятелността на „П.” АД.

Моли съда да уважи направеното възражение, като извърши промяна в изготвения от служебния синдик на „П.“ АД /н./ М.Х.Г. Списък на неприетите вземания, обявен в ТР с вписване под № 20220201093743. Моли съда да включи предявеното на основание чл. 688, ал.З от ТЗ във вр. с чл. 723, т.4 и чл. 722, т. 3 от ТЗ вземане на адв. М.Т.Б. в размер от 459 262 лева /четиристотин петдесет и девет хиляди двеста и шестдесет и два/, представляващо разноски за попълване на масата на несъстоятелността на „П.“ АД/н./.

Във връзка с направеното възражение е постъпило становище от  – синдик на „П.“ АД /н./, с което посочва, че към молбата за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност на „П.“ АД (н), подадена от адв.М.Б., са представени два броя пълномощни, издадени от „П.“ АД, представлявано от Д.Е., с които адв.Б. е била упълномощена да представлява дружеството в производството по несъстоятелност по т.д. № 17/2015г. на ОС - Л., както и да завежда съдебни производства от името на дружеството.

Посочва, че е възникнало мандатно правоотношение между доверител и довереник, обективирано с адвокатско пълномощно. Липсвал обаче договор, сключен между страните, както и уговорка за определено адвокатско възнаграждение. Липсвало и изрично разрешение на съда по несъстоятелността, за упълномощаване на друго лице да представлява дружеството по посочените дела.

Излага съображения, че упълномощаването е едностранна сделка, насочена към създаване на представителна власт. То е основанието, въз основа на което се учредява доброволно представителство. Пълномощникът не е длъжен да извършва действията, за които е упълномощен. За да бъде задължен да ги извършва, между упълномощителя и пълномощника трябва да се създаде правоотношение, каквото в настоящият случай липсва.

Упълномощаването върви винаги с договор, изпълнението на който го обслужва.

Дали претендираният размер за процесуално представителство по делата, посочен в предявеното вземане, е съобразен с Наредба №1 от09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, счита, че е без значение.

Твърди, че в настоящия случай, представените адвокатски пълномощни не доказват, че за „П.“ АД (н) е възникнало задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, намира за неоснователно възражението на адв.М.Т.Б. срещу списъка на неприетите вземания, вписан в ТР към АВ под №20220201093743.

Постъпило е и становище от „П.“ АД (н), представлявано от Митко Василев Събев – председател на СД.

Счита, че правилно предявеното вземане в общ размер на 459 262 лв. е включено в списъка с неприети вземания на кредитори на несъстоятелността. Намира възражението на адв. М. Б. за неоснователно, поради следните съображения:

Вземането е предявено на основание възникнали в тежест на дружеството разноски за извършените от адв. Б. процесуални действия по попълване на масата на несъстоятелността на „П.        АД (н), представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. В молбата по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, адв. Б. е посочила следните действия, свързани със събиране на вземане на несъстоятелното дружество и попълване на масата:

-        Изготвяне и депозиране на молба по чл. 688 за предявяване на вземането на „П.“ АД (н) против „Н.“ ЕООД - в т.д. № 17/2015 г. по описа на ЛОС;

-        Изготвяне и депозиране на възражение по чл. 690 от ТЗ против отказа на синдика на „Н.“ ЕООД да включи предявено вземане в списъка с приети вземания по т.д. № 17/2015 г. по описа на ЛОС;

-        Изготвяне и депозиране на установителен иск по реда на чл. 694 от ТЗ, предявен пред ЛОС,  по който е образувано т.д. № 44/2017 г., както и процесуално представителство по същото.

  Във връзка с процесуалното представителство по т.д. № 17/2014 г. по описа на ЛОС, длъжникът взема становище, че към молбата за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност на „П.“ АД (н), подадена от адв. М.Б., са представени два броя пълномощни, издадени от „П.“ АД. Представлявано от Д.Е., с които адв.Б. е била упълномощена да представлява дружеството в производството по несъстоятелност по т.д. № 17/ 2015 г. на ОС – Л., както и да завежда съдебни производства от името на дружеството.

В становището се посочва, че „П.“ АД е акционерно дружество с едностепенна система на управление от 24.08.2009 г., като с решение на Извънредно общо събрание на акционерите от 08.08.2009 г., вписано в ТР на 24.08.2009 г. със заявление №20090820121342, броят на членовете на съвета на директорите е увеличен от трима на петима души, като е вписан съвет на директорите с членове М.В.С., С.М.К., О.Т.Т., Д.Е. и А.М. с изпълнителен директор О.Т..

Излагат се обстоятелства, че на 23.10.2013 г. в ТР при АВ към Министерство на правосъдието, от името на „П.” АД, с ЕИК ***, от страна на Д.Е. - в качеството си на акционер, чрез адвокат Ирина Кънева, със заявление образец № А5 с вх. № 20131023165000 е било поискано вписването на следните обстоятелства: „Промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от гр. В., ул. ****** на гр. С.З., бул. бул. ******; Заличаване на О.Т.Т. като законен представител и изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д.Е. на негово място; Заличаване на М.В.С., С.М.К. и О.Т.Т. като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписването на К.А., Ц. И.Д. и М.Т.Б. на тяхно място; Обявяване на изменен устав на “П.”

На 13.11.2013 г. в ТР при АВ към Министерство на правосъдието по партидата на „П.“ АД с вписване № 20131113171518 били вписани исканите от акционера Д.Е. промени на обстоятелства.

На 05.07.2018 г. е постановено Решение № 331 по т.д. № 366 от 2013г. по описа на Окръжен съд - С.З., с което е признато за установено по отношение на „П.“ АД /н./ по иска, предявен от Митко Василев Събев, че вписаните по партидата на „П.” АД /в несъстоятелност/ в ТР при АВ - гр. С. с № 2131113171518 обстоятелства, а именно: „Промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от гр. В., ул. ***** на гр. С.З., бул. *****: Заличаване на О.Т.Т. като законен представител и изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д.Е. на негово място; Заличаване на М.В.С., С.М.К. и О.Т.Т. като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписването на К.А., Ц. И.Д. и М.Т.Б. на тяхно място; Обявяване на изменен устав на “П.” АД“, са несъществуващи. Решението е вписано в ТР, след влизането му в законна сила на 10.09.2018 г. с вписване №20180910101815 по партидата на „П."“АД. Въз основа на така посоченото и вписано решение на Окръжен съд - С.З., като легитимно ръководство към настоящия момент е възстановен съветът на директорите в предходния му състав.

През периода от 13.11.2013г. - 10.09.2018г. „П.” АД не е било надлежно представлявано, като считано от 13.11.2013 г. - 19.11.2017 г. /смъртта на Д.Е./ не е било надлежно представлявано от Д.Е., в качеството му на Изпълнителен директор, а след неговата смърт до 10.09.2018 г. съветът на директорите се състои само от двама члена А.М. и Ц. Д., което е под изискуемия минимум предвиден в чл.244, ал. 1 от ТЗ. В т.3 на ТР № 1/2002 год. ОСГК на ВКС изрично сочи, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в ТР, няма действие по отношение на дружеството В периода от 13.11.2013 г. - считано от извършването на нищожното вписване на промени в обстоятелства по партидата на „П.” АД, до 10.09.2018 г., когато е вписано Решение №331 от 05.07.2018 г. по т.д.366 от 2013 г. по описа на Окръжен съд - С.З., „П.” АД е представлявано от нелигитимно ръководство.

Обръща внимание на това, че както се сочи в молбата по чл. 688 от ТЗ, адв. Б. е била упълномощена от „П.“ АД, представлявано от Д.Е. - т.е. от нелегитимен орган на дружеството. Поради това счита, че не следва предявеното вземане да се приема.        

Във връзка с т.д. № № 44/2017 г. по описа на ЛОС, длъжникът взема становище, че изложеното по – горе важи и за производството по т.д. 44/2017 п по описа на ЛОС, а именно, че адв. Б. е била упълномощена от нелегитимен изпълнителен директор.

Отделно от това, търговско дело № 44/2017 г. е прекратено с Протокол от 13.12.2018 г, от който е видно, че в процеса по искане на ответника, на основание чл. 193 от 1 ПК е открито производство по оспорване истинността на пощенско клеймо, положено на плика на „П.“ АД, в което е депозирано заявлението пред съда по несъстоятелността. След заключенията на две съдебно-графологични експертизи, съдът е приел, че датното клеймо, поставено на пощенския плик, с който е изпратен изготвеният и депозиран от адв. Б. установителен иск по реда на чл. 694 от ТЗ, по който е образувано т.д. № 44/2017 г., не е автентично. Поради това, съдът е оставил без разглеждане като недопустим предявения иск.

Според длъжника изложеното води до извод, че адв. Б. е използвала неистинско клеймо, за да депозира в срок исковата молба по чл. 694 от ТЗ. Делото е прекратено именно поради използването на неавтентично клеймо и съответно пропускане на срока за депозирана на неговата молба.

Счита, че не следва да бъдат приети и предявените вземания по т. 3 и т. 4 от молбата, и правилно синдикът ги е включил в списъка с не приети вземания, доколкото процесуалните действия на адв. Б. по т.д. № 44/2017 г., освен че не са попълнили масата на несъстоятелността на „П.“ АД (н), но и същите са довели до прекратяване на производството поради използването от адв. Б. на неавтентично клеймо за депозиране на ИМ до ОС - Л.. След този изход на делото „П.“ АД (н) е осъдено да заплати държавна такса в размер на 650 529.52 лв. Това води до извод, че действията на адв. Б. са довели не до попълване, а до ощетяване на масата на несъстоятелността.

Отделно, в производството по т.д. № 44/2017г. „П.“ АД (н) е процесуално представлявано освен от адв. Б. и от адв. Л.Г. и от адв. О.Ш..

Предвид горното, намира за правилно включване на вземанията, предявени от адв. М.Т.Б., в списъка с неприети вземания, вписан в ТР под № 20220201093743, както и за неоснователно възражението срещу същия.

В съдебно заседание, проведено на 21.03.2022г. кредиторът адв. М.Б. е депозирала писмено становище, с което заявява че поддържа възражението. Синдикът М.В. се явява лично и заявява, че поддържа депозираното становище във връзка с това възражение.

Съдът, като взе предвид изложеното в направеното възражение, становището на длъжника и на синдика намира, че направеното възражение е неоснователно.

Доводите изложени в становището на длъжника, че адв. Б. е била упълномощена от нелегитимен орган на дружеството ,тъй като по исков ред било признато за установено, че вписания съвет на директорите и изменения в устава на дружеството са несъществуващи обстоятелства, съдът приема за неоснователни, тъй като по това време представителната власт на „П.“ АД /н./ се е упражнявала от тези лица, които са били вписани в ТР. Съдът не възприема и оплакването, че в крайна сметка процесуалните действия, които като пълномощник е извършила адв. Б. не са довели до попълване на масата на несъстоятелността, а до ощетяване на масата на несъстоятелността, тъй като какъв е резултатът от тези съдебни производства не е предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 692 от ТЗ.

Основателни са обаче становищата изразени от синдика и  становището на длъжника в последната му част. Не е налице договор сключен между „П.“ АД /н./ и адв. Б., в който да е определен размера на адвокатско възнаграждение и в този смисъл представените пълномощни без договор, в който да е уговорено възнаграждение, независимо от неговия характер не могат да формират определено вземане, което да може да бъде предявено и прието в производството по несъстоятелност. Липсва и изрично разрешение от съда по несъстоятелността за упълномощаване на друго лице да представлява дружеството по посочените дела. Следва да се посочи, че по т.д. № 44/2017г. на Окръжен съд – Л. са били упълномощавани от името на „П.“ АД н./ и други адвокати в последствие и не може да се определи по какъвто и да било начин размерът на възнаграждението, което се дължи за един адвокат, както това изисква ГПК.

По тези съображения, съдът намира, че няма как да включи в списъка на приетите вземания предявените вземания от адв. М.Б., тъй като те не са установени по размер и по тази причина синдикът правилно ги е включил в списъка на неприетите вземания.

Водим от изложеното и на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, направено от адвокат М.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 30-32, за извършване промяна в изготвения от служебния синдик на „П.“ АД /н./ М.Г. списък на неприетите вземания, обявен в ТР с вписване под № 20220201093743 и вписване на вземане в размер от 459 262лв. на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ като вземане с поредност чл. 722, т . 3 от ТЗ.

 

ОДОБРЯВА списъка на неприетите вземания, изготвен от служебния синдик на „П.“ АД /н./ М.Г. обявен в ТР с вписване под № 20220201093743.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в ТР и РЮЛНЦ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: