РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 26.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3091 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от В.Б.А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу „Е.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя И.Х, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2, да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед от
29.03.2017 г. и да бъде възстановен
ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър производство“.
В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди че ищецът е работил в ответното
дружество по трудов договор, по силата на който е изпълнявал длъжността – „технически
ръководител“ с месторабота в завода на
дружеството в гр. Плевен. Излага, че на основание допълнително споразумение от
09.06.2016 г., считано от 10.06.2016 г. заел длъжността „мениджър
производство“. Сочи, че на 29.03.2017 г. му било връчено уведомление, че
считано от същата дата се прекратява трудовото му правоотношение с ответника при условията на
чл.328, ал.2 КТ, като бил уведомен, че работодателят му няма да спази дължимото
двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. Твърди, че като основание за прекратяване на трудовото
му правоотношение е посочено „сключване на нов договор за управление на
предприятието, подписан на 21.03.2017 г. Сочи, че на същата дата му била
връчена и заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Счита, че
издадената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че само лицето, с което е
сключен договорът за управление може да прекратява трудовото правоотношение със
служителите от ръководството на предприятието на това основание. Сочи и,
че основанието по чл.328, ал.2 КТ е
приложимо само при изрично посочена предпоставка, сключване на договор за
управление и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството
на предприятието. Твърди, че уволнението му е самоцелно, като ответникът
формално се е позовал на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. Счита, че не са
налице предпоставките на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ, тъй като: не е
сключване договор за управление с управителя на ответното дружество и, че той
не е част от ръководството на предприятието по смисъла на §. 1, т.3 от ДР на
КТ, тъй като не е бил част от администрацията на предприятието, а е ръководел и
отговарял за производствения процес в завода на предприятието в гр. Плевен.
Отделно от това сочи и, че процесната заповед не е мотивирана. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди сторените по
делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В депозираните по делото писмени бележки моли съда
да уважи предявения иск. Сочи, че не са налице предпоставките на чл.328, ал.2 КТ. Навежда доводи, че писмените доказателства, които са представени от
ответника и, които твърди, че са неразделна част от договора за управление /
споразумение за цели, доклад за техническото ръководство на предприятието от
03.02.2017 г., бизнес план на ответното дружество и оргниграма на длъжностите в
него/ не могат да обосноват извод, че са неразделна част от него. Излага, че в
договора за управление е посочени кои документи представляват Приложение №1 към
него, поради което счита, че няма видима връзка между договора за управление и приложените доказателства.
Твърди, че не приема тезата на ищеца, че договорът за управление е сключен на
20.03.2017 г. счита, че уволнението на ищеца е самоцелно и ответникът формално
е ползвал основанието на чл.328, ал.2 КТ. В тази връзка навежда доводи, че договорът
за управление като частен документ,
изхождащ от ответника следва да се цени по реда на чл.181 ГПК. Излага, че по
делото не са представени доказателства, че договорът за управление е с
достоверна дата. В подкрепа на тезата си, че договорът за управление е съставен
за целите на процеса сочи и факта, че още преди да освободи ищеца от длъжност
ответникът е публикувал обява в интернет сайтове, че търси човек за длъжността
„мениджър производство“. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение следва да бъде отменена и поради това, че в нея не е посочено
фактическото основание за прекратяване на договора, а именно оспорения договор
за управление. Развива и пространни
доводи защо счита, че представените от ответника споразумение за цели, доклад
за техническото ръководство на предприятието от 03.02.2017 г. и бизнес план на
ответното дружество не са неразделна част от договора за управление. Прави
извод, че представеният договор за управление няма достоверна дата, поради
което и счита, че следва да се изключи от доказателствата по делото. Твърди и,
че същият не съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управителя на предприятието следва да постигне, поради което и нормата на
чл.328, ал.2 КТ е неприложима. Сочи и, че не е налице и втората предпоставка визирана в закона, за
да бъде прекратен договорът на ищеца, а
именно, че той не е част от ръководството на предприятието по смисъла на КТ,
тъй като не е бил част от администрацията на предприятието, а е ръководел
производствения процес в завода на предприятието. Излага, че от представената
по делото органиграма на длъжностите в ответното дружество се установява, че
ищецът е бил подчинен на двама оперативни
ръководители, които от своя страна са подчинени на управителя на
дружеството. В подкрепа на своята теза сочи и, че ответното предприятие е
функционирало много добре и без да е назначено лице на длъжност „мениджър
производство“. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е
депозирало отговор, в който сочи, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен и недоказан. Не отрича факта, че между него и ответника е
възникнало трудово правоотношение по силата на което е заемал първоначално
длъжността „технически ръководител“, а в последствие и „мениджър производство“.
Не отрича факта, че на 29.03.2017 г. трудовият договор на ищеца е бил
прекратен. Отрича факта, че не са налице предпоставките на чл.328, ал.2 от КТ.
Твърди, че е налице нов договор за управление, в който едноличният собственик
на капитал „Електрокабел България“ е възложил управление по смисъла на чл.244
от ТЗ на И.Г. Твърди, че са посочени в т.2 от Раздел ІІ бизнес цели, които
следва да се постигнат и които са неразделна част от договора. Сочи, че въз
основа на същите управителят е изготвил и бизнес-план, който е одобрен от
управителя. Оспорва твърдението, че ищецът не от кръга на ръководството на
предприятието. Твърди, че за да е ръководен кадър следва да разполага с право
да ангажира волята на други работници и служители, чрез издаване на
задължителни разпореждания и длъжността му следва да е съществена за
функционирането на предприятието. Твърди, че длъжностната характеристика на
ищеца е посочено, че същият организира, ръководи и контролира административно
оперативната дейност в предприятието. Поради изложеното счита, че изцяло
задачите, които е изпълнявал попадат в понятието за ръководна длъжност. Твърди,
че и от него е зависило пряко дейността на отдел „Производство“ и постигането
на ясни и определени цели. Твърди, че от структурната организация в
предприятието се установява, че на ищеца е предоставена възможност да поддържа
организационни връзки с ръководителите на всички функционални звена. Навежда
подробни доводи и защо счита, че издадената заповед е мотивирана. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
ответникът не изпраща представител.
В нарочни писмени бележки поддържа изложеното в
отговора на ИМ. Твърди, че представения договор за управление е сключен на дата
20.03.2017 г. Излага, че в подкрепа на тезата му са и показанията на св.П.,
която сочи, че ответникът всяка година през март месец е подписвал договор за
управление с поставени бизнес-цели. Навежда и доводи в подкрепя и тезата си, че
ищецът е заемал ръководна длъжност. Сочи, че не е доказано твърдението на
ищеца, че той не е бил на пряко подчинение на управителя на дружеството, а на
лице на длъжност „оперативен мениджър“. Сочи, че е неоснователно твърдението на
ищеца, че тъй като работата изпълнявана от него не е ръководна, същата останала
вакантна месеци наред, като навежда подробни съображения в тази насока. По
отношение на твърдението за липса на мотиви на издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение навежда пространни доводи, защо счита
същата за мотивирана. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по
делото Трудов договор сключен между страните по делото, че ищецът е работил при
ответника на длъжност „технически ръководител“.
От подписаното допълнително
споразумение между страните от 12.11.2105 г. се установява, че ищецът е поел
допълнителни трудови функции, тъй като се е променила длъжността му
характеристика.
Видно е от сключеното
допълнително споразумение между страните от 19.06.2015 г., че длъжността на
ищеца е променена и същият е заемал длъжността „мениджър производство“.
Видно е, че трудовият договор между страните е
прекратен със Заповед от 29.03.2017 г. на осн.чл.328, ал.2 от КТ.
Установява се от приложеното уведомление,
изпратено от ответника до ищеца, че работодателят е изразил воля да не спази
дължимото предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото са депозирани и две длъжностни
характеристики на длъжността „технически ръководител“ от дати: 22.06.2015 г. и
12.11.2015 г.
По делото е депозиран и договор
за управление, сключен между „Е.Б.“ ЕООД и И.Г в качеството му на управител, в
който е възложено на управителя постигане на определени цели посочени в
приложение № 1 от договора.
По делото е депозиран и превод на
споразумения за цели, съставено от Н-Т.и П.ЕООД, от които се установява и какви
цели си е поставило дружеството.
По делото е депозиран и доклад за
техническото ръководство на предприятието.
Видно е, че дружеството е
съставило бизнес-план от 22.03.2017 г., с което си е поставило определени
задачи, за изпълнение през 2017 г.
По делото е депозирана и длъжностна
характеристика за длъжността „мениджър производство“, от която се установява,
че на изпълняващия длъжността са поставени следните задачи, а именно: 1.
Организира, ръководи и контролира производствената дейност на предприятието:
разработва бизнес-програма за дейността, като осигурява изпълнението им чрез
най-добрия технологичен, технически и кадрови ресурс. Осъществява оперативно
управление на производството, като обезпечава с техническа документация
оборудване, инструменти, материали и комплектоващи детайли; контролира
ежедневно производството, готовата продукция, наличните складови запаси на
материалите; следи за повишаване на качеството на продукцията и усъвършенстване
организацията на производството и други; 2. организира и ръководи
административно-оперативната дейност на предприятието, като: организира подбор,
назначаване, обучаване, квалифициране и свързване на персонала, както и
уволнение при необходимост; изграждане и поддръжка на организационна структура
/система на заплати и възнаграждения, стимулиране на таланти, подбор на лошо
работещи/; набавяне и осигуряване на всякакви официални разрешения и
сертификати, пускане на продукция за клиенти и други. В длъжностната
характеристика на ищеца е предвидено, че „мениджърът производство“ се отчита
пред „оперативния мениджър“.
От представената по делото
органиграма се установява, че подчинен на управителя И.Г са С. П. – финансов
мениджър, Й. Л. и З. З. Установява се, че на подчинения на Й. Л. е С. П. – „мениджър
проекти“, под чието подчинение е ищецът по делото. Установява се и, че на
подчинение на ищеца по делото са редица лица отговарящи за производството и
поддръжката.
По делото е депозиран и трудов
договор подписан от ответника по делото с трето неучастващо по спора лице, с
който последният е назначен, считано от 27.09.2017 г. на длъжността „мениджър производство“.
По делото е депозиран и превод на
разпечатка относно актуалното състояние на фирма Е.ГООД, от което се
установява, че управител на същото е В.Ш.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката М.М.П., работеща на длъжност
„мениджър човешки ресурси“ при ответника. Свидетелства, че работата на ищеца е
била свързана с ръководене на производството, тъй като под него се намирали майстори.
Сочи, че след освобождаването от длъжност на ищеца неговата функция по
съвместителство е заета от друг служител. Излага, че за длъжността заемана от
ищеца е проведен нов конкурс, избран е кадър, който ще заеме длъжността от
29.09.2017 г. Твърди, че конкурсът за заемане на длъжността е проведен веднага
след като управителя е донесъл новия договор за управление в края на март.
Сочи, че договорът за управление на предприятието й е донесен в края на март от
управителя и, че не е обърнала внимание, че има разминаване в датите. Твърди,
че е сигурна, че договорът за управление й е представен в края на март, тъй
като и за предходната година договорът е подписан по това време. Излага, че към
договорът е имало приложения които са били на немски език. По отношение на
работата, която е изпълнявал ищецът сочи, че същият е имал право да подбира
производствения персонал и да предлага хора за уволнение.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ.
В тежест на ищеца е да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата
молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното
основание.
В тежест на работодателя е да докаже, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото в нея
основание е законосъобразна, че е издадена от компетентен орган и, че е спазена
законовата процедура за прекратяване на същото.
По делото не се
спори, а и се установява от
приобщените по делото доказателства, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ.
Спорно е дали са налице
предпоставките визирани в закона за прекратяване на трудовото
правоотношение.
В конкретния случай трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл.328, ал. 2 КТ, съгласно която
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2
и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението
може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от 9 месеца. Това
основание за прекратяване на трудовото правоотношение може да бъде приложено
само по отношение ограничен кръг служители – тези, визирани в § 1, т.3 ДР КТ, а
именно: ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение
на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански
съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
Първият спорен между страните по делото въпрос е на коя
дата е съставен представеният по делото Договор за управление и дали същият не е съставен за целите
на процеса. С оглед на направеното оспорване от страна на ищеца на датата, на
която е съставен Договорът за управление съдът е открил производство по реда на
чл. 193 ГПК.
Доколкото законът
не е въвел ограничения в способите за доказване на достоверността на датата, на
която е съставен частният документ съдът е допуснал гласни доказателства посредством разпит
свидетелката П., работеща в ответното дружество в „човешки ресурси“, чиито показания съдът кредитира като
обективно и безпристрастно дадени и неоспорени от страните по делото.
Свидетелката твърди, че е сигурна, че договорът за управление й е представен в
края на месец март, преди датата на прекратяване на ТПОО с ищеца, че към него е
имало приложения и, че с представянето на същия управителя на дружеството й е
възложил задача да пусне обява за работа на лице, което да заеме съответната
длъжност. Фактът, че се е пуснала обява, с която да се търси друго лице, което
да заеме заеманата от ищеца длъжност преди да бъде прекратено трудовото му
правоотношение не се оспорва и от ищеца. С оглед на изложеното съдът приема за
доказано, че договорът за управление е сключен преди датата на прекратяване на
ТПОО с ищеца, като с оглед разпоредбата на чл.181 ГПК приема, че най – късната дата, на която
същият е съставен е датата, на която е пусната обявата за работа, с която се
търси друго лице, което да заеме длъжността на ищеца, дата която и двете страни
по спора не оспорват, че е преди
съставянето на процесната заповед.
Доколкото настоящия състав на съда е приел, че договорът за управление е съставен
преди датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца до следва да се разгледа и въпросът дали са
налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ за
прекратяване на ТПОО.
Константната практика на ВКС приема, че с договорът за управление на предприятието управителят се задължава
срещу определено възнаграждение да постигне определен стопански резултат. За
целта на управителя се поставя съответна "бизнес задача", която е за
целия срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически
показатели които трябва да бъдат постигнати, а именно: производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни
места, финансови задължения и инвестиции и други. Въз основа на тази
"бизнес задача", управителят е длъжен да разработи "бизнес
програма", която да предложи и която следва да изпълни по време на
действието на договора за управление. Управителят носи отговорност пред
възложителя за изпълнение на предложената "бизнес програма" и за
постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му
се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Именно
за това с разпоредбата на чл. 328, ал. 2
от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на
предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за
управление задачи. Съществено
за всеки договор за управление е същият да съдържа бизнес цели и бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне. Ако в
договора не са предвидени такива, то прекратяването на трудовото правоотношение
на това основание е незаконосъобразно.
Спорно в настоящия случай е дали представените от
ответника споразумение за цели, доклад за техническото ръководство на
предприятието и бизнес план са
неразделна част от Договора за управление, доколкото ищецът твърди, че в същия
не е посочено какви документи представляват Приложение №1 към него, т.е. дали с
договорът за управление са поставени конкретни бизнес цели и бизнес задачи.
Действително в договорът за управление не е посочено кои документи са визирани
в Приложение №1 от договора. Доколкото обаче представения по делото бизнес план
от 2017 г с дата 23.03.2017 г. е съставен непосредствено след съставения
договор за управление то съдът приема,
че именно това са документите визирани в самия договор. От друга страна законът не е предвидил ограничения и е
възможно при необходим технологично
необходим срок бизнес планът да се изготви и в отделен документ след сключването на договора. Доколкото поставените в приложения по делото бизнес план от 2017 г с дата
23.03.2017 г. цели и задачи са конкретни и ясни, както и, че може да се направи
несъмнен извод, че същият е съставен именно във връзка с договора за
управление, съдът приема доводите на процесуалния представител на ищеца за
неоснователни.
Третият спорен между страните въпрос е дали ищецът е служител от ръководството на предприятието по
смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ.
Дали един служител е част от ръководството на
предприятието или не е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който
наименованието на длъжността не е определящо. От съществено значение са
възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в
системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение
независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или
е подчинен посредством други служители в управленската структура на
предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено
управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Длъжностната характеристика, на ищеца обхваща дейности, свързани с организирането, ръководенето
и контролирането на производствената дейност на предприятието, като: разработва
бизнес-програма за дейността, като осигурява изпълнението им чрез най-добрия
технологичен, технически и кадрови ресурс; Осъществява оперативно управление на
производството, като обезпечава с техническа документация оборудване,
инструменти, материали и комплектоващи детайли; контролира ежедневно
производството, готовата продукция, наличните складови запаси на материалите;
следи за повишаване на качеството на продукцията и усъвършенстване
организацията на производството и други; 2. организира и ръководи
административно-оперативната дейност на предприятието, като: организира подбор,
назначаване, обучаване, квалифициране и свързване на персонала, както и
уволнение при необходимост; изграждане и поддръжка на организационна структура
/система на заплати и възнаграждения, стимулиране на таланти, подбор на лошо
работещи/; набавяне и осигуряване на всякакви официални разрешения и
сертификати, пускане на продукция за клиенти и други. Така
изброените трудови дейности имат изцяло ръководен характер, тъй като се
изразяват в управление и подбор, наемане и
освобождаване на персонал. Длъжностната
характеристика на ищеца по най - ясен начин му възлага ръководството на
трудовия процес в едно от поделенията на предприятието - работодател, което
квалифицира заеманата от него длъжност като такава от ръководно естество. В подкрепа на приетото от съда виждане, че длъжността, изпълнявана от
ищеца е ръководна е и представената по делото орнигаграма, от която се
установява, че ищецът отговаря за други служители, които са му подчинени. Съдът
счита, за неоснователни твърденията на процесуалния представител на ищеца, че длъжността
му не е ръководна, тъй като няколко месеца след прекратяване на трудовото
правоотношение длъжността е останала вакантна. Действително по делото се
установи, че длъжността е заета едва от края на месец септември. По делото
обаче се установи, че функциите на ищеца са поети от друго лице по
съвместителство. Въпросът дали функциите, които е изпълнявал по съвместителство
са му възложени със заповед или не са ирелевантни по делото, доколкото в
компетенциите на самия работодател е да
прецени как да организира дейността в предприятието докато проведе
конкурс за заемане на съответната длъжност. Поради изложеното съдът не обсъжда
и досотверността на датата на представената Заповед от 03.04.2017 г.
Съдът счита и за неоснователни твърденията на ищеца,
че заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение не е мотивирана. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя
за постигане на предвидените в "бизнес плана" стопански резултати
като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за
постигането на тези цели. Разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ не предвижда задължение в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да
се посочи какви цели си е поставило дружеството с новия план за управление и
защо счита, че дадения ръководен кадър не попада сред служителите, които ще
спомогнат за изпълнение на целите.
По
изложените съображения съдът приема, че заповедта, с която е е прекратено трудовото
правоотоншение е законосъобразна, а предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, не
подлежат на присъждане сторените от ищеца разноски
От страна на ответника не е отправяно искане
за присъждане на разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу „Е.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Г, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, да
бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед от 29.03.2017 г. и да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „мениджър производство“, като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му - 26.10.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: