№ 19965
гр. С., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми окто.и през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110171187 по описа за 2024 година
Предявен e осъдителен иск от „.“ ЕАД против „.“ ЕАД с правно основание чл. 411 КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1839.92 лева /при съобразяване на
допуснатото изменение на иска в последното съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК/,
представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на . г. в гр. .
ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 29.11.2024 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 22 557,20 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че
са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Поддържа, че
увреденият автомобил е бил в гаранция и отремонтирането му следвало да се извърши в
сервиз на марката. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Г.” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след покана ответникът е погасил само
част от задължението в размер на 16 283 лева, поради което претендира част от сумата от
остатъка.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло
регресния дълг, че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди,
както и че не всички вреди са настъпили вследствие на събитието. Поддържа, че увреденият
автомобил не е гаранционен, поради което следва да бъде заплатено обезщетение,
1
определено на база влагане на алтернативни части.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „Г.”.
Между страните не се спори и още с доклада по делото е отделено за безспорно, че
ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” за
автомобил с марка „.“, . рег. № ., валиден към датата на застрахователното събитие. Това
обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица за
застраховка „Каско +“ комбинирана полица № .., с подробно описани данни за
застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 17.10.2022г до 16.10.2023г. В полицата
изрично е отбелязано и че автомобилът е с година на производство 2017г. и дата на първа
регистрация – 09.10.2017г. В полицата е включена и допълнителна договорка, че подлежи на
отремонтиране в „официален сервиз“.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на .г., за което на същата дата при застрахователя –
ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства не
се оспорват от ответника и се потвърждават от приложените по делото уведомление за щета
от .г. и опис-заключение по щета.
Не се спори и че ищцовото дружество е възложило ремонта на увреденото МПС на
сервиз „.“ ЕООД и че е изплатило на 15.09.2023г. на автосервиз „.“ ЕООД сума в размер на
22557.20 лева. Установено по делото от представеното уведомление за щета (л.9 от делото) е
и обстоятелството, че именно „.“ ЕООД е посоченият от застрахования официален сервиз за
увредения автомобил, като именно на него съгласно приетото по делото възлагателно писмо
изх.№ 358001/01.08.2023г. е възложено и отстраняването на щетите по застрахования при
ищеца автомобил. Обстоятелството, че именно „.“ ЕООД е официалният сервиз на . в гр. . не
се оспорва от ответника. Съгласно издадената от автосервиза фактура стойността на
извършения ремонт за отстраняване на причинените на застрахованото при ищеца МПС е
22557.20 лева, като са описани и вложените части. Установено по делото видно от
приложения към исковата молба приемо-предавателен протокол, приложен на л.15 от делото
е обстоятелството, че ремонтът е бил извършен и съответно поправеният автомобил е бил
2
приет без забележки от собственика. Доказан по делото е и фактът на плащане на
процесното застрахователно обезщетение, от приложеното към исковата молба платежно
нареждане, ведно с опис към същото, от която е видно, че на 15.09.2023г. ищецът е превел
по банков път на „.“ ЕООД сума в размер на 22557.20 лева. Тези обстоятелства също са
отделени за безспорни още с доклада по делото.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка „.“ модел „.“ с рег. №. с действията си е осъществил фактическия състав на
гражданския деликт. Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства и
приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с
оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо
необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че автомобил „.“ модел
„.“ с рег. №. се е движил по главен път . в гр. ., с посока към бул. „.“ и в района на кв. „.“
водачът реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка „.“, . рег. № ., в
следствие на удара лек автомобил марка „.“, . рег. № . се измества напред и удря неизвестно
МПС, което от своя страна се измества наляво и се удря в предпазната ограда. Ето защо
следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Въпреки това си задължения водачът на застрахования при ответника автомобил не се е
съобразил с това законово изискване. С оглед изложеното може да се достигне до извода, че
осъщественото деяние е противоправно, независимо че за същото няма издадено
наказателно постановление. Това обстоятелство не се оспорва от ответника и е отделено за
безспорно между страните.
Същото се установява и от приетия по делото констативен протокол за ПТП /л.11 от
делото/, съставен от посетилите представители на органите на ., който протокол
представлява официален документ с материална доказателствена сила относно
извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В
този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС
по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год.,
II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.
Посоченото в него се потвърждава и от заключението по автотехническата експертиза,
съгласно което причинените на застрахованото при ищеца МПС вреди съответстват на
описания механизъм.
Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактическия състав на
деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка „.“ модел „.“ с рег. №.,
доколкото съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на
3
ответника в настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да
обори презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази
насока.
В отговора на исковата молба ответното дружество не е оспорило наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Г.” на автомобилисти към датата
на процесното събитие по отношение на МПС марка „.“ модел „.“ с рег. №., като това
обстоятелство е отделено за безспорно още с доклада по делото.
Нещо повече, с оглед извършеното от страна на ответника частично плащане, ценено
от съда по реда на чл. 175 ГПК като признание на неизгоден факт, следва да се приеме, че
ответното дружеството не оспорва наличието на всички елементи на фактическия състав на
чл. 411 КЗ.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „Г.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по г. в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д.
№ 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І
ТО/.
4
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „.“,
. рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на .г. ПТП, като до
този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на процесното ПТП, опис
на щетите, изготвен от ищеца и отразените в протокола за ПТП видими увреждания. Съдът
намира, че следва да бъде посочено и че видно от самата застрахователна полица увреденият
автомобил е бил с година на производство 2017г., като вещото лице потвърждава, че МПС е
било в експлоатация към датата на ПТП от 5 години, 9 месеца и 8 дни. Ето защо по
отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на процесния
лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на
процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 18122.92 лева, като е
съобразено каква е стойността на сервизния час и стойността на уврежданията по средни
пазарни цени. Същевременно в заключението си вещото лице изрично е посочило, че
претендираната от ищеца сума от 22557.20 лева всъщност представлява стойността на
извършения ремонт в официален сервиз на марката на увредения автомобил, като при
ремонта са вложени оригинални части на автомобила, което води и до по-висок размер на
платената сума, в сравнение със средната пазарна цена, която съобразява стойността на
частите и от алтернативни доставчици. Именно с оглед изложеното следва да бъде
извършена преценка дали в полза на ищеца се дължи пълният размер на платеното от него
застрахователно обезщетение или се дължи заплащането единствено стойността на средните
пазарни цени на ремонта.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата гражданска отговорност следва
да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания
деликт. При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката на конкретния
автомобил дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от съответния
официален сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т.е.
ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или
отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна
сума се определя на база средната пазарна цена, т.е. изхожда се от възстановителната
стойност на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този
случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство
на автомобила /три или повече години в зависимост от конкретно определения от продавача
или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на
нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при
настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в
случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти.
5
Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните /с оглед
запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не може да
надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за
доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца.
Гаранционният срок може да е различен за различните марки автомобили - от 3
години нагоре. В настоящата хипотеза от страна на ищеца се твърди, че по отношение на
увреденото МПС е налице удължена гаранция, поради което независимо, че автомобилът е
на повече от 3 години ремонтът му е извършен в официален сервиз. Във връзка с това по
делото са представени гаранционните условия на увреденото МПС, от които е видно, че по
отношение на същия е валидна 5 годишна гаранция. Ето защо доколкото съгласно
заключението по автотехническата експертиза автомобил с марка „.“, . рег. № . към датата на
ПТП е бил в експлоатация от 5 години, 9 месеца и 8 дни, то следва да се приеме, че към
датата на ПТП увреденото МПС е било извън гаранционния срок. Същевременно видно е, че
определеното от търговеца, извършил ремонта на увредения автомобил, възнаграждение по
договора за изработка не съответства на обичайната стойност за извършване на тези вид
работи, а заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за пълното отстраняване на
вредите при изискуемото качество. Следователно деликвентът, респ. правният субект, който
носи обезпечетилно-гаранционна отговорност за причинените от него вреди – ответникът,
не дължи възмездяване на вредите по по-високите цени на официалния сервиз. В настоящия
случай нуждата от отстраняване на причинените по застрахования автомобил вреди в
официален сервиз е обусловена видно от направеното отбелязване както в застрахователната
полица, така и в уведомлението за щета и калкулация по претенция, от обстоятелството, че
е било налице уговорени между застрахования и застрахователя „специални
условия“/„допълнителни договорености“ – „официален сервиз“. Уговореното обаче между
застрахования и застрахователя не може да утежни положението на делинквента или на
застрахователя на гражданската му отговорност и да му възложи в тежест заплащането на
сума в по-голям размер от стойността на средните пазарни цени, в случай че увреденото
МПС не е било в гаранционен срок.
С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че ищецът е доказал дължимост
на обезщетение в размер на средните пазарни цени – 18 122.92 лева. От така посочената
сума обаче следва да се приспадне заплатената от ответника още преди образуването на
настоящото исково производство сума, а именно 16283 лева. Ето защо дължима остава
сумата от 1839.92 лева /разлика между дължимата 18122.92 лева и платената 16283 лева/.
Предвид това искът следва да бъде уважен за сумата от 1839.92 лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От името на
ищеца е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени по делото разноски
в общ размерна 923.60 лева, от които 73.60 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за
вещо лице и 600 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. При съобразяване на т. 1 от
6
Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС от ищеца
са представени доказателства, както за заплатения размер на държавната такса и депозита за
вещо лице, така и за заплащането на претендираното възнаграждение за процесуален
представител, за което са представени две фактури, в които е посочен уговорен общ размер
на адвокатско възнаграждение във връзка с щета . в размер на 600 лева с ДДС /съгласно
първата фактура 480 лева с ДДС и втората фактура за 120 лева с ДДС/, и платежни
документи за извършено плащане. Релевираното възражение по чл.78, ал. 5 ГПК от
насрещната страна се явява неоснователно, при съобразяване на обстоятелството, че
посоченият хонорар е с включено ДДС. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъди
сума в размер на 923.60 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: в гр..., да заплати на
„.“ ЕАД, ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., бул. „..“ № ., на основание чл. 411
КЗ сума в размер на 1839.92 лева, представляваща непогасена част от регресна претенция за
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с
настъпило на . г. в гр. . ПТП и нанесени щети по МПС с марка „.“ . с рег. № ., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 29.11.2024 г. до окончателното
заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: в гр..., да заплати на
„.“ ЕАД, ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., бул. „..“ № ., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 923.60 лева - разноски в производството пред Софийски
районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7