Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
27.06.2022 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
09.06 |
Година |
2022 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
184 |
по
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Депозирана
е жалба от З.А.К. от ***, с ЕГН ***********, действащ чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-179/21.04.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против
Разпореждане № 2113-08-1816#7/14.03.2022 г., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, материализиращо отказ за
отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Счита,
че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалноправни
разпоредби.
Излага
съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката
доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68,
ал. 3 от КСО, времето на наборната му военна служба. Сочи, че трудовият стаж,
положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се
признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО
във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това счита,
че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 14.09.1973 г. до
03.11.1975 г., през който бил отбил наборната си военна служба, като
действителен осигурителен стаж при пенсиониране.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-179/21.04.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против
Разпореждане № 2113-08-1816#7/14.03.2022 г., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, материализиращо отказ за
отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява. От пълномощника адв. Б.М. е постъпило становище, в което поддържа жалбата
по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Моли съда да отмени оспорения акт и присъди
деловодни разноски.
Ответникът по жалбата
– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Постъпило е становище от
юрисконсулт З. Б., с което оспорва изцяло депозираната жалба като излага
подробни съображения в подкрепа на въведените в процесното
решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да
отхвърли жалбата. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.11.2021 г. З.А.К.,
с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на
пенсия/и и добавки/вх. № 2112-08-1816 –
л. 39/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
От опис на
осигурителен стаж на З.А.К./л. 34 и сл./
и Удостоверение № 02-4733/24.11.2021 г./л.
23/, се установява, че за периода от 14.09.1973 г. до 03.11.1975 г.,
жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.
С Разпореждане № 2113-08-1816#7/14.03.2022
г./л. 20/, издадено от ръководител „ПО“
в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на З.А.К., както следва: 00
г. 00 м. 00 дни – I категория; 13 г. 07
м. 07 дни – II категория; 02 г. 04 м. 23 дни – III категория.
Приет е за установен общ осигурителен стаж без превръщане в размер на 16 г. 00
м. и 00 дни, от който действителен осигурителен стаж от 13 г. 10 м. 10 дни. В
административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2021 г. нямат
изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 8 месеца за
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68,
ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен
осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено, че периодът
на наборна военна служба с продължителност от 02 г. 01 м. и 20 дни се зачита за
осигурителен стаж, но същият не следва да се зачита за действителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Не е зачетен осигурителен стаж за
периода от 05.07.2019 г. до 31.05.2020 г. като самоосигуряващо
се лице, с мотива, че не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1
от КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на заявителя З.А.К.
Жалбоподателят е
обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с оспореното в
настоящето производство Решение №
2153-08-179/21.04.2022 г./л. 8 – л. 9/,
издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена жалбата на З.А.К. против
Разпореждане № 2113-08-1816#7/14.03.2022 г. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред
административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят няма
изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и
независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 8 месеца,
постановеният отказ за отпускане на пенсия на З.А.К. е законосъобразен. Посочено
е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало
да се зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или
мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е
гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало
обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно
репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.
9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011
г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периода
14.09.1973 г. - 03.11.1975 г., през който жалбоподателя е бил на наборна военна
служба в частите на Българската армия, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж,
не следвало да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
Предвид това е
прието, че продължителността на действителния осигурителен стаж на З.А.К. следва
да бъде определена като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в
размер на 16 г. 00 м. и 00 дни, се извади времето на наборна военна служба от 2
г. 01 м. и 20 дни, при което се получавал действителен стаж от 13 г. 10 м. и 20
дни.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
При извършване на проверката
по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен
по място, материя и степен орган, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл.
117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на
допуснати нарушения на административно производствени правила. В конкретния
случай процесното решение е издадено от надлежно оправомощено от директора на ТП на НОИ лице, действащо за
директор на ТП на НОИ, като на датата на издаване на решението, титулярът е бил в платен отпуск за обучение. Разгледан по
същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-1816#7/14.03.2022 г., с мотива, че
жалбоподателят няма изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО действителен
осигурителен стаж от 15 г., се явява издаден в противоречие с материалния закон
и следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, по следните съображения:
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на
пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст.
С оглед така посочената нормативна
уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
датата на подаване на заявлението/17.11.2021 г./, следва по отношение на З.А.К.
да са налични при условията на кумулативност две
предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 8 месеца и 2. да има
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Към датата на подаване на заявлението З.А.К./роден
на *** г./ е на възраст 68 г. 09 м. и 18 дни. В процесното
Разпореждане № 2113-08-1816#7/14.03.2022
г., е посочено, че лицата, които към 2021 г. нямат изискуемия стаж осигурителен
стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършени 66 години и 8 месеца. На жалбоподателя е отказано право
на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж. В
обжалваното Решение № 2153-08-179/21.04.2022 г./стр.2/ е посочено, че З.А.К. притежава изискуемата от чл. 68, ал. 3
от КСО възраст, като изрично е отразено, че не е налице другата кумулативно
изискуема съгласно посочената нормата предпоставка – 15 г. действителен
осигурителен стаж.
Предвид горе приетото от
административния орган и въведените в жалбата доводи съдът намира, че спорно по
делото е, следва ли да бъдe зачетен за действителен осигурителен стаж на
жалбоподателя периодът на наборна военна служба с продължителност 02 г. 01 м. и
20 дни.
В конкретния случай от приетите по
делото опис на осигурителен стаж на З.А.К./л.
34 и сл./ и Удостоверение № 02-4733/24.11.2021 г./л. 23/, се установява, че за периода от 14.09.1973 г. до 03.11.1975
г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията, което
обстоятелство е прието за установено и от органите на ТП на НОИ – Кърджали.
По силата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, който стаж по нормата на чл. 44 от НПОС се определя от трета категория относно
времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ/(отм.) в изм. на
нормата с ДВ, бр. 58 от 1959 г/. срокът на редовната военна служба за релевантния
период във всички родове войски е 24 месеца, а за
специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три
години. Предвид това на жалбоподателя следва да бъде зачетен за осигурителен
стаж трета категория пълния размер от 2 г. 01 м и 20 дни на наборната военна
служба. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО/нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г.,
в сила от 1.01.2015 г./, въвежда дефиницията, че по смисъла на част първа от
този кодекс „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Периодът на наборна военна служба на
жалбоподателя е бил от 14.09.1973 г. до 03.11.1975 г. и зачитането на осигурителния
стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е
положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за
признаването е и разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО/изм. с ДВ, бр. 102 от
2005 г., в сила от 20.12.2005 г./. Времето на изслужена наборна служба до
31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по
трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по
действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни
основание за отпускане на лична пенсия. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС, VI отделение – решение
№ 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020
г.; решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. по адм.
д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм.
д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., решение на ВАС №
15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение
№ 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018
г.; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм.
д. № 1300/2019 г.
По изложените съображения настоящият
състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че времето на наборна военна служба на
жалбоподателя не може да бъде зачетено за действителен стаж, са незаконосъобразни,
респ. противоречащи на материалния закон. В този смисъл, след като се зачете за
действителен осигурителен стаж периодът от 14.09.1973 г. до 03.11.1975 г., през
който З.А.К. е бил на наборна военна служба в частите на армията, то прибавен
към признатия за установен от административния орган действителен осигурителен
стаж от 13 г. 10 м. и 10 дни, се получава действителен осигурителен стаж от 16
г. 00 м. и 00 дни, т.е. към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е
имал повече от изискуемия 15 г. действителен осигурителен стаж и предвид това,
че същият притежава и изискуемата от закона възраст, то по отношение на него са
налице условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Предвид по-горе
изложените съображения, съдът счита, че следва оспореното Решение № 2153-08-179/21.04.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-1816#7/14.03.2022
г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с
което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
На основание чл.
173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на
компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне, при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на
делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на
разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на З.А.К. следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от
заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което
възнаграждение видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие № 69/27.04.2022 г./л. 6/ е
заплатено в брой от жалбоподателя, за което договорът служи като разписка за
платената сума. Заплатеното възнаграждение е над минималния размер, предвиден в
чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
която норма за дела по КСО минималния размер на възнаграждението е 350 лв.
Предвид това и с оглед надлежно релевирано възражение
за прекомерност от страна на ответника, съдът отчитайки ниската фактическа и
правна сложност на делото и обема на осъществените процесуални действия, намира,
че разноските за адвокатско възнаграждение следва да редуцирани до минимално
предвидения в горецитираната разпоредба размер, а
именно на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-179/21.04.2022 г. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-1816#7/14.03.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на
З.А.К. от ***, с ЕГН **********, за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, като незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган при ТП
на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия с вх.
№ 2113-08-1816/17.11.2021 г., подадено от З.А.К. от ***, с ЕГН **********, при
спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***,
да заплати на З.А.К. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 350
лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 –
дневен срок от съобщаването му страните.
Председател: