№ 194
гр. Ловеч, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200365 по описа за 2023 година
С наказателно постановление №23-1762-000086 от 19.04.2023 год. издадено от Златин
Щерев Михайлов, Началник на РУ Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 год., са наложени на А. А. Ф., ЕГН ********** от с. ******, обл. Ловеч, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 31.03.2023 г. около
00:53 часа, в гр. Ловеч на ул. Без име, като Водач на лек автомобил, ****, с рег. № ******,
БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ КРЪСТОВИЩЕ
ОБРАЗУВАНО МЕЖДУ БУЛ.МИЗИЯ И БУЛ.ОСВОБОЖДЕНИЕ ДО БЕНЗИНОСТАНЦИЯ
ЛУКОЙЛ, КЪМ ЦЕНТЪРА НА ГРАДА, ЛИЦЕТО УПРАВЛЯВА СОБСТВЕНИЯ СИ ЛЕК
АВТОМОБИЛ ****** КАТО НЕ ИЗПОЛЗВА ПЪТЯ СЪГЛАСНО НЕГОВОТО
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ( ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА КАТО ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ ), А ГО
ИЗПОЛЗВА, КАТО РЯЗКО ПОВИШАВА ОБОРОТИТЕ НА ДВИГАТЕЛЯ, С КОЕТО
ПРЕВЪРТА ЗАДВИЖВАЩИТЕ КОЛЕЛА, ОТКЛОНЯВАЙКИ ПОСОКАТА НА
АВТОМОБИЛА В ПОСОКА ЛЯВО-ДЯСНО И ОБРАТНО ПО НАДЛЪЖНАТА МУ ОС.
ЛИЦЕТО БЕШЕ САМ В АВТОМОБИЛА, с което е извършил:
1. ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ПОЛЗВАНЕ ЗАДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ, с което виновно е нарушил
чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А. А. Ф., който
го обжалва в срок чрез адв. И. К., и моли същото да бъде отменено като необосновано и
противоречащо на закона. Излага, издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като АНО е издал АУАН и НП при неправилно възприета
фактическа обстановка. Сочи, че в АУАН датата на съставяне и установяване на
нарушението е преправяна и не става изобщо ясно дали за 30 или 31 март 2023г., като счита,
че по този начин е налице процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на
жалбоподателя - не може да се установи на коя дата е извършено нарушението и е съставен
1
АУАН. Сочи, че изложеното в АУАН и в НП не отговаря на истината, тъй като водача не е
отклонявал по никакъв начин движението на автомобила наляво и дясно и не е повишавал
рязко оборотите на двигателя. Сочи, че при преминаване през кръстовището от бул.
„Освобождение" към бул. „Мизия" доверителят и е забелязал светлини от дясно на него,
идващи от бул. „Мизия". Едва след преминаване през кръстовището с кръгово движение,
водачът е забелязал, че полицейски патрул се движи след него и чак на ул. „Трети март"
малко преди площад „Автогара" е пуснал светлинен сигнал и е спрял доверителя и за
проверка. Сочи, че през цялото време доверителят и се е движил с разрешена скорост в
градски условия, както и че след като е бил спрян за проверка, до неговата кола била спряла
още една кола на познат на жалбоподателя, който дошъл да провери какво се случва, но бил
отпратен от полицейските служители. Сочи, че описаните действия от страна на
служителите на РУ Ловеч са напълно нелогични и необосновани, както и че в случай, че
действително е имало извършено нарушение и полицаите са го възприели, е следвало
веднага да подадат необходимия сигнал да спрат лицето за проверка и да съставят АУАН.
Излага, че при извършване на маневрата ляв завой от бул. „Освобождение" към бул.
„Мизия" посока центъра на гр. Ловеч единствено е възможно жалбоподателят да е подал
газ, което да е било по-шумно с оглед спецификата на конкрения автомобил. Излага, че
автомобилът **** има по-изразен звук на двигателя от обикновените автомобили и дори
при леко подаване на газ се чува по-специфичен звук, но това категорично не е признак за
„рязко повишаване на оборотите".Излага, че това обстоятелство не означава, че при
извършване на маневра и подаване на газ водачът използва пътищата не по предназначение,
за други цели. Сочи, че не е имало превъртане на колелата, нито движение на ляво и дясно
на автомобила. Счита, че и актосъставителят, и наказващият орган не са посочили целта, с
която водачът на процесния автомобил е използвал пътя, а че били посочени само
действията, които се твърди че е извършил, а именно: рязко повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колела, отклонявайки посоката на автомобила в
посока ляво-дясно и обратно по надлъжната му ос. Излага, че в АУАН и в НП по никакъв
начин не е посочено къде и как са извършени тези действия от страна на жалбоподателя, за
да му бъде вмененето посоченото нарушение, а че от АУАН се установява, че движейки се в
гр. Ловеч на посочените улици, водачът не използва пътя съгласно неговото
предназначение, но как точно го използва не става ясно. Излага, че непосочването на
конкретната цел, с която е използван пътят, не позволява на нарушителя да разбере в
пълнота естеството на повдигнатото срещу него административно наказателно обвинение и
да организира линията си на защита. Сочи, че нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е бланкетна
и не регламентира какво конкретно поведение се очаква от участниците в движението.
Отделно от тези обстоятелства счита, че процесният автомобил няма как технически да
извърши посочените в АУАН и НП маневри, тъй като имал фабрично вградена система за
динамичен контрол на сигурността, която не позволява на автомобила да попадне в
описаната ситуация да превърта задвижващите колела и да се отклонява на ляво и дясно. С
оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното НП и да присъди сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. И. К. от ЛАК, която моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и да
присъди на доверителят и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
внесен депозит за изготвяне на САЕ, тъй като счита, че не е доказано, че жалбоподателят е
извършил нарушението за което е санкциониран. В даденият и от съда срок представя
писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи за отмяна на процесното НП.
Издателят на обжалваното НП – Началника на РУ Ловеч към ОД на МВР гр. Ловеч,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Със съпроводителното писмо на
основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направил искане, съдът да потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно и да остави без уважение жалбата, както и искане, в случай, че
2
жалбата бъде уважена, съдът да присъди разноски в минималния определен размер за този
вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.
А. Д., Б. К. К., А.М. П. и Ф. А. Ф., от заключението на в.л. инж. К. по изготвената в хода на
съдебното следствие съдебно автотехническа експертиза, от становището на процесуалният
представител на жалбоподателя и депозираните от него писмени бележки, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 31.03.2023 година бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение с бл. №321967 от св. С. А. Д. в присъствието на св. Б. К. К. против А. А. Ф., ЕГН
********** от с. ******, обл. Ловеч, за това, че на 31.03.2023 г. около 00:53 часа, в гр.
Ловеч с посока на движение от кръстовище образувано между бул. Мизия и бул.
Освобождение до бензиностанция Лукойл, към центъра на града, лицето управлявал
собствения си лек автомобил ***** с рег. №******, като не използва пътя съгласно неговото
предназначение ( за превоз на хора като пътници и товари ), а го използва, като рязко
повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела, отклонявайки
посоката на автомобила в посока ляво – дясно и обратно по надлъжната му ос. Лицето беше
сам в автомобила, с което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП. С АУАН са иззети като
доказателства – к.т. към *********. В АУАН в графа възражения е вписано „Имам
възражения.“. В законоустановения срок не е депозирано писмено възражение. Въз основа
на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и
преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според
3
чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. В процесния казус, актосъставителят Д. като полицай в група „Охрана на
обществения ред“към РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч /видно от удостоверение №УРИ295р-
7346/03.05.2023 г. – лист 28 от делото/, заповед №295з-587/09.03.2023 г. на директора на ОД
на МВР Ловеч, заповед №295з-224/03.02.2022 г. на ВПД Директора на ОД на МВР Ловеч,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП да съставя актове, с които се установяват нарушения
по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление Златин Михайлов - Началник
на РУ Ловеч към ОД на МВР – Ловеч /удостоверение №УРИ 295р-7345/03.05.2023 г. – лист
27 от делото/, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на МВР е
компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя С. А. Д. и свидетеля по акта Б. К. К. се
установява, че на посочената в акта дата били на работа като автопатрул и извършвали
обход в квартал „Здравец“ след което се отправили по бул. „Мизия“ с посока на движение
центъра на град Ловеч. На около 100 метра от кръстовището образувано между бул.
„Освобождение“ и бул. „Мизия“ забелязали в далечината бял лек автомобил, който излязъл
от бул. „Освобождение“ към бул. „Мизия“, с посока на движение центъра на града, чиято
задница занесла, в ляво, в дясно, няколко пъти след което водача овладял автомобила и
продължил движението си по ул. „Княз Имеритински“. Последвали автомобила и го спрели
за проверка на площад „Автогара“, където му бил съставен процесния АУАН.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка А.М. П. се установява, че
въпросната вечер с жалбоподателя и неговия брат – св. Ф. Ф. се намирали на автомивката
под бензиностанция „Лукойл“ в град Ловеч. Около посочения в акта час, в който се твърди,
че било извършено нарушението жалбоподателят се качил в собствения си л.а. ***** с рег.
№****** и потеглил по бул. „Освобождение“ в посока центъра на град Ловеч. Веднага след
него двамата със свидетеля Ф. се качили в автомобила на последния и тръгнали след
автомобила управляван от жалбоподателят движейки се по бул. „Освобождение“ с
последваща посока на движение бул. „Мизия“. На кръстовището образувано между бул.
„Освобождение“ и бул. „Мизия“ нямало никой. Били само двете коли, като в първата бил
жалбоподателят, а във втората тя и св. Ф. Ф.. Жалбоподателят спрял на знак „Стоп“ след
което потеглил „..в посока гарата…“. Те не преминали кръстовището а спрели на стоп
линията на бул. „Освобождение“ тъй като забелязали автомобил, който се движел по бул.
„Мизия“ „…от заводските..“, с посока на движение центъра на град Ловеч, който автомобил
в последствие разбрали, че е полицейски. След като въпросния полицейски автомобил
преминал през кръстовището те продължили след него движението си по ул. „Княз
Имеритински“, и тъй като видели, че полицейския автомобил тръгнал след жалбоподателят
и те тръгнали в посока към автогарата. Там видели, че полицейските органи са спрели
жалбоподателят за проверка при което и те спрели в района на автогарата и го изчакали
докато приключила проверката му. Жалбоподателят се забавил малко повече от половин час
след което отишъл при тях и им казал, че са му съставили акт „..за дрифт..“. Свидетелката П.
е категорична, че са имали пряка видимост към автомобила управляван от жалбоподателят,
когато той е преминавал през кръстовището образувано между бул. „Освобождение“ и бул.
„Мизия“, че последния е спрял на знак „стоп“, огледал се е след което продължил
движението си. Същата е категорична, че автомобила на жалбоподателят не е губил
контрол, и че не се е унасяла задницата на автомобила му, а че „..просто неговата кола е по-
шумна…“, както и че не е чула жалбоподателят да форсира двигателя или да извършва
някакви други действия. В тази насока са и показанията на свидетелят Ф. Ф..
От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява, че: Водач на лек автомобил спрял на стоп линията на бул. „Освобождение" в гр.
4
Ловеч с последваща посока на движение бул. „Мизия", има видимост към автомобил, който
в този момент извършва маневра завой наляво и продължава движението си по бул.
„Мизия", посока центъра на града. Тази видимост се разпростира до повече от 200 - 250
метра. Няма преграждения, които да пречат на видимостта на водач спрял на стоп линия на
бул. „Освобождение" в гр. Ловеч с последваща посока на движение бул. „Мизия" и по-
специално посока центъра. В разделителната затревена ивица по средата на бул. „Мизия"
има метална ограда/преграда. Такава има на север и на юг от кръстовището. Тя се състои от
панели /пана/ с правоъгълна форма на тръбната рамка, със заоблени краища и вертикално
разположени тръби с ф 20 мм. Височината й е около 90 см. В посока колелото паната са 18
броя. Те обаче не пречат на видимостта на водача от автомобила да наблюдава движещите
се посока центъра автомобили по бул. „Мизия". Управлявания от жалбоподателят модел на
лек автомобил „*****" - 645 ЦИ, на процесната дата, е в производство 2003-2007 год. и е с
бензинов, 8 - цилиндров, V - образен, двигател с работен обем 4 398 см. куб. и мощност 333
к. с. Автомобилът е със задно задвижване - заден двигателен мост.
Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е
управлявал лек автомобил ***** с рег. №******, че се е движил по бул. "Освобождение“, и
че на кръстовището образувано с бул. "Мизия" е извършил маневра завой наляво след което
е продължил движението си по бул. „Мизия", посока центъра на града. Съдът намира, за
безспорно установено по делото, че на кръстовището образувано между бул.
„Освобождение“ и бул. „Мизия“ жалбоподателят е извършил маневра ляв завой с
последваща посока на движение бул. „Мизия", е и продължил движението си по бул.
„Мизия", посока центъра на града, като автомобилът се е отклонил в ляво и дясно спрямо
надлъжната си ос. Съдът намира обаче, че остана недоказано по делото, че жалбоподателят
не е използвал пътя, съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари. От
събраните по делото доказателства, включително и от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели /актосъставителят и свидетеля по акта/, не се установява
по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил т. нар. техника на шофиране "дрифт",
както се изразиха и самите свидетели. Действително в законодателството липсва
определение на това понятие, но е прието че се касае за техника на шофиране, при която
шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (найчесто автомобил) извън
контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По
време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието
на тежестта му и инерционния момент, което не съответства на използването му по
предназначение – за превоз на хора и товари. В случая обаче данни за такова
демонстративно управление на МПС от страна на жалбоподателят не се установиха по
безспорен начин по делото. Безспорно жалбоподателят е извършил маневра завой на ляво от
път без предимство към път с предимство, а за да предприеме маневрата е било необходимо
да се убеди, че по пътя с предимство не се движат други МПС-та, които е следвало да
пропусне, т. е. следвало е да спре или най-малкото да намали скоростта си на движение до
минимум. Тъй като за изпълнението на "дрифт"-а е необходимо автомобила да има
първоначална постоянна скорост преди навлизане в кръстовището, следва, че на това
кръстовище е невъзможно да бъде извършено вмененото му нарушение, тъй като в противен
случай би застрашил както собствената си, така и на другите участници в движението
безопасност. В АУАН липсва описание за нарушаване на правилата за движение по
пътищата, свързани с преминаване през кръстовище, на което единия от пътищата е с
предимство. При това положение възприетото от актосъставителя и свидетеля по акта
форсиране на двигателя и занасяне на автомобил в ляво - дясно и обратно по надлъжната му
ос, може да се дължи и на потегляне с повече газ. Видно от заключението на назначената
съдебно автотехническа експертиза процесният автомобилът е със задно задвижване - заден
двигателен мост, а автомобилът на задното задвижване е по-податлив на плъзгане поради
прекомерното натискане на задните колела и спирачния ефект на предната част. Сочения от
5
актосъставителят и свидетелят по акта шум при ускоряване на автомобила, също е една от
характеристиките на автомобилите със задно задвижване.
При така събраните доказателства, съдът приема, че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение останаха недоказани, поради което НП се
явява необосновано и недоказано и следва да бъде изцяло отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски. От
страна на процесуалния представител на жалбоподателят бяха направени искания за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
720 лева, както и за сумата от 150 лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на
заключение по допуснатата съдебно автотехническа експертиза. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора
за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да
е заплатено в брой. Издателят на обжалваното НП е направил възражение за прекомерност
по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН / чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН/, което се явява основателно.
Изплатеното възнаграждение е над предвидения минимален размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, съгласно която за
защита по дела при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 720 лв., като
предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 3000.00 лв. Заплатения от жалбоподателя размер на
адвокатското възнаграждение е над минимално предвидения по Наредбата и се явява
несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован), поради което претенцията следва да бъде уважена до минималния размер от 600
лева, а в останалата част да се остави без уважение. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно
същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. Следва
да бъде осъден административно наказващия орган да заплати на жалбоподателя и
направените по делото разноски в размер на 150.00 лева за изготвяне на заключение по
допуснатата в хода на съдебното следствие съдебно автотехническа експертиза.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-1762-000086 от 19.04.2023 год.
издадено от Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., с са наложени на А. А. Ф., ЕГН ********** от с.
******, обл. Ловеч, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в
размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на А. А. Ф., ЕГН ********** от с. ******,
обл. Ловеч сумата от 600.00 /шестстотин/ лева представляваща направените по делото
разноски за адвокатска защита по делото, както и сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща заплатени разноски за изготвяне на заключение по допуснатата в хода на
съдебното следствие съдебно автотехническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. Ф., ЕГН ********** от с. ******, обл.
Ловеч за присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендиран по делото
размер от 720 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
6
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7