РЕШЕНИЕ
№ 726
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330111437 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, депозирана от „Пауерскрийн –
България“ ЕООД против „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД, с която се
предявява установителен иск с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК за
признаване за установено, че постановените Решение № 2384/20.11.2017 г.,
постановено по в. т. д. № 3255/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд,
и Определение № 757/27.12.2018 г., постановено по т. д. № 1125/2018 г. по
описа на ВКС, 2 ТО, са нищожни.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните са били
учредени трайни дългогодишни търговски взаимоотношения. Между
страните били сключени и Договор за продажба № ********* г.,
допълнително споразумение от ******** г. за прекратяване на Договор за
продажба № *************г. и Договор № ********** г. за отдаване на
употребявани машини при условията на финансов лизинг с предмет машина –
челюстна трошачка марка ****, модел ****, сериен номер ****. Излагат се
съображения, че ответникът е предявил иск пред Арбитражния съд при
БТПП, въз основа на който било образувано ВАД № 285/2015 г., с предмет
сумата в размер на 30 000 лева, представляваща платена сума на отпаднало
1
основание по Договор за продажба № ************** г., сключен между
страните. По делото било постановено решение от 07.07.2016 г. на
Арбитражния съд при БТПП, като със сила на пресъдено нещо бил решен
правният спор, като било постановено, че сумата в размер на 30 000 лева е
била заплатена на отпаднало основание и същата следвало да бъде върната. В
решението се приемало, че договорът е валидно прекратен с допълнителното
споразумение от ****** г. Навеждат се съображения, че ответникът предявил
пред СГС иск за осъждане на ищеца да върне сумата в размер на 60 617,50
лева, платена по нищожен Договор № ***********г. за отдаване на
употребявани машини при условията на финансов лизинг, като въз основа на
депозираната искова молба било образувано т.д. № 6589/2015 г. С Решение №
701/11.04.2017 г., постановено по посоченото дело, искът бил отхвърлен.
Ответникът в настоящото производство депозирал въззивна жалба пред
Апелативен съд София, въз основа на която било образувано в. т. д. №
3255/2017 г. по описа на съда. С решение № 2384/20.11.2017 г., постановено
по посоченото в. т. д., въззивният съд отменил първоинстанционното
решение и постановил, че „Пауерскрийн – България“ ЕООД следва да заплати
на „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД сумата в размер на 60 167,50 лева,
като платена на отпаднало основание поради развалянето на Договор за
продажба №*********** г., ведно със законната лихва от 16.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като в мотивите приел, че договорът е
бил прикрит и е прекратен, считано от 01.06.2015 г. Постановеното решение
било потвърдено с Определение № 757/27.12.2018 г., постановено по т. д. №
1125/2018 г. по описа на ВКС, 2 ТО.
От правна страна от ищеца се излагат съображения, че процесните два
съдебни акта се явяват нищожни, доколкото са постановени в противоречие с
българския и европейския правен ред, като с постановеното от Апелативен
съд София решение е нарушено диспозитивното начало, принципа на
равенство между страните и състезателното начало. По този начин според
ищеца са въведени в производството факти и обстоятелства, които не са
твърдени от страните, съдът не е изпълнил задължението си да посочи на
страните, че по делото има факти и обстоятелства, които той счита, че са му
служебно известни и не обсъдил твърденията на „Пауерскрийн – България“
ЕООД. Като порок, водещ до нищожност на съдебното решение, се изтъква и
че волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна
2
неразбираемост, доколкото в мотивите на същото се посочва, че „твърде
вероятно обяснение за това е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 6,
ал.2, т.3 от ЗДДС, в редакцията преди изменението в бр. 101 от 2013 г. на
Държавен вестник, в сила от 01.01.2014 г. изрично е предвиждала
начисляване на ДДС съобразно нормата на чл. 25, ал.4 ЗДДС, когато в
договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността
върху стоката и е възможно това изменение да не е било достигнало до
знанието на счетоводителя на „Пауерскрийн – България“ ЕООД към деня, в
който са се служили разглежданите тук събития. Поради тази причина съдът
направил правният извод, че „изводът, че действителната воля на страните е
била не да преуредят отношенията помежду си със сключването на договора
за лизинг, а да въведат в заблуждение данъчната администрация по
отношение на основанието, от което произтича задължението на ответника по
Закона за ДДС, се потвърждава и от анализа на отделните уговорки“. В тази
насока се излагат съображения, че съдът набедява ищецът в извършване на
данъчни престъпления, а направеният от него извод не е прано обоснован.
Посочва се, че изводът на съда за характеристиката на договора за лизинг е
неразбирам. Възразява се, че е постановено решение за осъждане на
ответника в производството пред СГС за заплащане на сумата от 60 167,50
лева на извъндоговорно основание, а претенцията на ищеца касае плащане по
сключен договор за лизинг. Навеждат се твърдения, че постановеното от съда
решение е нищожно, доколкото волята му не може да бъде изведена поради
абсолютна неразбираемо, постановено е решение по непредявен иск, липсва
изготвен доклад по делото и съдът е основал съжденията си на факти,
изложени във въззивната жалба и в хода на устните състезания. Посочва се,
че и постановеното съдебно решение е неизпълнимо. Доколкото порокът на
съдебното решение – неговата нищожност, не е отстранен по реда на
инстанционния контрол, се възразява и че постановеното от ВКС
определение, с което решението не е допуснато до касационно обжалване
също страда от изложените пороци.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД, с който се излагат съображения за
неоснователност на предявените искове. Посочва се, че атакуваните съдебни
3
актове са валидни. Възразява се срещу изложеното в исковата молба, че
волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В
тази връзка се излагат твърдения, че посоченият порок на съдебното решение
касае единствено диспозитива на постановеното решение, не и неговите
мотиви. Навеждат се доводи, че посочените в исковата молба пороци биха
могли да касаят незаконосъобразност, но не и нищожност на постановения
съдебен акт. Според ответника, с предявяването на иска за нищожност,
ищецът нарушава разпоредбата на чл. 270, ал.3 и упражнява правото с на иск
недобросъвестно.
Поради изложеното моли предявената исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
С Определение № 9988/26.11.2021 г., постановено по делото, исковата
молба е върната, а производството по делото е прекратено в, частта, с която се
предявява установителен иск с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК за
признаване за установено, че Определение 3 757/27.12.2018 г., постановено по
т.д. № 1125/2018 г. по описа на ВКС, 2 ТО, е нищожно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приложеното по делото т.д. № 6589/2015 г. на Софийски градски съд
и приложенията към него, се установява, че производството е образувано по
искова молба на „Мостстрой Пловдив План“ ЕООД и „Пауерскрийн –
България“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 60 167,50 лева, недължимо платена сума по договор №
*********** г., сключен между страните. С Решение № 701/11.04.2017 г.,
постановено по посоченото дело, предявеният иск е отхвърлен. С Решение №
2384/20.11.2017 г., постановено по в. т. д. № 3255/2017 г. по описа на
Софийски апелативен съд, първостепенното решение е отменено изцяло, като
вместо него е постановено решение, с което ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 60 167,50 лева, като платена на отпаднало
основание поради разваляне на № ********** г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането. С Определение № 757/27.12.2018 г., постановено по
4
т.д. № 1125/2018 г. на ВКС, 2 ГО, Решение № 2384/20.11.2017 г., постановено
по в. т. д. № 3255/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд не е
допуснато до касационно обжалване.
От правна страна следва да се посочи, че едно съдебно решение е
нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно решение. В закона
няма определение за това кога едно решение е нищожно, но в теорията и
практиката са изяснени хипотезите, при които следва да бъде прогласена
нищожността на решението, изхождайки от естеството на съдебното решение
като едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Нищожно е
съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато
излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато
решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята
на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /в този
смисъл Решение № 668 от 15.11.2010 г., постановено по гр. дело №
1790/2009г., I ГО, ВКС; Решение № 73 от 18.05.2015 г., постановено по гр.
дело № 5113/2014 г., 3 ГО, ВКС и др./
Съгласно правната теория едно решение е нищожно, когато не би могло
да се приеме за валиден съдебен акт поради липса на надлежно
волеизявление. Такъв е случаят, когато: решението е постановено от
ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав; решението е
постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда; не е
спазена писмената форма на решението или решението не е подписано;
волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез
тълкуване; решението предписва страните да изпълнят невъзможна престация
от обективна гледна точка или дискриминационно поведение на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че Решение № 2384/20.11.2017 г.,
постановено по в. т. д. № 3255/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд е
валидно. Не е налице нито една от посочените по-горе хипотези за
нищожност на процесното решение - същото е постановено в писмена форма,
подписано е, постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе волята на съда. Процесното
решение е напълно разбираемо. В решението са изложени мотиви, които са
5
съответни на постановения диспозитив.
В настоящия случай, съдът приема, че нито едно от посочените от
страна на ищеца основания за нищожност на процесното решение не води до
неговата нищожност. Изтъкнатите основания за нищожност касаят
неприлагане или неправилно прилагане на материално - правни норми от
правото на Европейския съюз и българското законодателство.
Противоречието с материално - правни норми /били те и част от общностното
законодателство/ не може да доведе до нищожност на съдебното решение, а
само до неговата неправилност, която се проверява от горестоящия съд по
пътя на инстанционния контрол, но не и в условията на предявен иск по
чл.270, ал.2 от ГПК /така Определение № 56 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 3008
/ 2020 г. на ВКС, 3 ГО, Определение № 679 от 13.10.2020 г. по гр. д. № 959/
2020 г. на ВКС, 3 ГО/.
Съдът намира за неоснователен и доводът, че се постановеното съдебно
решение се явява неизпълнимо. Касае се предявен осъдителен иск за
заплащане на парична сума, респ. за постановено осъдително решение за
заплащането на посочената парична сума, поради което същото се явява
изпълняемо чрез заплащане на посочената сума.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ответника срещу ищеца се поражда
вземане за разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Доказателства за такива са
представени с договор за правна защита и съдействие /л.6 гръб/ в размер на
250 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Пауерскрийн – България“ ЕООД, ЕИК:
*********, против „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД, ЕИК: *********, с
правно основание чл. 270, ал.2 ГПК за признаване за установено, че Решение
№ 2384/20.11.2017 г., постановено по в. т. д. № 3255/2017 г. по описа на
Софийски апелативен съд е нищожно.
6
ОСЪЖДА „Пауерскрийн – България“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.3 ГПК на „Мостстрой Пловдив Плант“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляващи разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
7