№ 1044
гр. София, 10.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венелин И.
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин И. Въззивно частно наказателно дело
№ 20221000601212 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 440, ал.2, по реда
на Глава Двадесет и втора от НПК, като е образувано по жалба на лишения от свобода Т. И.
П., изтърпяващ наказание в СЦЗ ЗООТ „***" срещу Определение №3880/25.10.2022г. по
ЧНД №4134/2022 г. на 40 - ти съдебен състав при Софийски градски съд, с което е оставено
без уважение искането на осъдения П. за условното му предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”. С въззивната
жалба, по която е образувано настоящото производство, се навеждат доводи, че освен
наличието на първа изискуемата предпоставка за изтърпян над една втора от срока на
наложеното наказание, са налице доказателства и за поправянето на осъдения П.. С
посочените доводи се претендира незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се
да бъде отменено Определението от 25.10.2022г. на градския съд и да бъде допуснато
условно предсрочно освобождаване на П., поради твърдяна кумулативната наличност на
двете изискуеми предпоставки.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението си,
първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация от
затворническото досие на осъдения П., извършена е цялостна и задълбочена преценка за
наличието на визирани в чл. 70 от НК предпоставки, въз основа на което, съдът е формирал
правилни изводи. Правилни са твърденията във въззивната жалба, че е налице първата
материалноправна предпоставка, доколкото срокът на изтърпяната част от наказанието
безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия размер на
наказанието, което основателно е констатирано и в атакувания съдебен акт. Въззивният
жалбоподател П. изтърпява наказание „лишаване от свобода” от една година и шест месеца,
наложено по НОХД №1864/22г. за извършени престъпления по чл.213а ал.1;, 130 ал.1 т.5а;
142а ал.1; 144 ал.3 пр.1 и чл.325 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 (повторност) от НК, от което на
основание чл. 59 ал.1 т.1 НК е приспаднато времето на задържане преди постановяване на
присъдата. Към 03.10.2022г. лишения от свобода основателно претендира, че е изтърпял над
една втора от наложеното му наказание, доколкото фактически и юридически (след зачитане
1
на положения труд) към датата на съдебното заседание е изтекъл срок от общо 2 (две)
години, 7 (седем) месеца и 26 дни от срока на изтърпяване на наложеното наказание, като е
останал за изтърпяване остатък от 10 месеца и четири дни към 20.10.2022г.
Първоинстанционният съдебен състав е осъществил дължимата последваща преценка
и за наличието на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК, а именно, дали
осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Тази доказателствена информация е
обект на изследване и обмисляне, с оглед преценка основателността и законосъобразността
за продължаване изтърпяването на наказанието, дали по-нататъшния престой на лишения от
свобода в затвора е оправдано с оглед легитимните цели посочени в чл.36 ал.1 и ал.1 НК,
както и дали целите на наказанието е възможно да бъдат постигнати, без да се продължава
ефективното му изтърпяване. За разлика от условията за изменение на режима (чл.66, ал.1 от
ЗИНЗС „... да има добро поведение и да покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1
от НК може да се ползват осъдени лица, при които поправителният процес е завършен и
именно поради това по-нататъшният престой в затвора не се налага. За да се произнесе
първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че осъденият П. – роден на 01.01.1972г.
в гр.София изтърпява едно общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“, наложено
при условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по НОХД 1864/2022г. на СРС от три отделни
престъпления (за извършени престъпления по чл.213а ал.1;, 130 ал.1 т.5а; 142а ал.1; 144 ал.3
пр.1 и чл.325 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 (повторност) от НК), че актуалното наказание което
изтърпява не е единствено в съдебното му минало. Съдът е обследвал доказателствата за
поведението на лишения от свобода при изтърпяване на наказанието и данните за спазване
на режимните порядки в пенитенциарното заведение, както и трудовата му заетост при
условията на изпълнение на наказанието. От друга страна, съдът е съобразил, че процеса на
поправяне все още не завършен, че целите на наказанието не са изпълнени.
За настъпването на положителни промени и за наличие на доказателства за да бъде
постановени условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание,
следва да са регистрирани качествени промени у лишения от свобода, което е свързано с
изпълнение целите на наложеното му наказание. Симптоматични в тази връзка са
отношенията му със социалната среда, администрацията на местата за лишаване от свобода,
спазване на режимните изисквания, което е основно задължение на всеки лишен от свобода.
В случая са налице непопълнени дефицити в плана на присъдата, описани са липсата на
положителни промени при възприемането и разпознаването на рисковото и криминално
мотивирано поведение, налице са затруднения за придобиване на устойчиви поведенчески
способи за решаване на проблемите с агресивното му поведение, за зачитане и признаване
правата на другите, за искрено мотивирано възприемане отговорността за деянието и
факторите довели до санкционираното девиантно поведение на осъдения. Освен
неизпълнение на плана на присъдата в цялост, степента на интензивност на криминалния
риск от общо 57т. е останал непроменен след първоначалното му постъпване на
пенитенциарното заведение. Следва да се акцентира, че това обстоятелство е останало
непроменено в нужната степен, въпреки изтеклия период на изпълнение на наказанието и
усилията от администрацията на пенитенциарното заведени за превъзпитание на осъдения и
от мероприятията по преодоляване на дефицитните зони. В този смисъл, настоящият състав
приема, че липсата на необходимите промени в положителна посока по същество съдържа
проявление на негативна тенденция в процеса на превъзпитание на осъдения.
Втората положителна предпоставка за условно предсрочно освобождаване, винаги е
свързана с наличието на доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в
затвора неоправдан, а целите на наказанието възможни, без да се продължава ефективното
му изтърпяване. За разлика от условията за изменение на режима (чл.66, ал.1 от ЗИНЗС „...
да има добро поведение и да покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1 от НК
може да се ползват осъдени лица, при които поправителният процес е завършен и именно
поради това по-нататъшният престой в затвора не се налага. В този смисъл,
2
първостепенният съд основателно е преценил, че е налице негативна тенденция в процеса на
превъзпитание на въззивния жалбоподател, което не позволява формиране на извод за
уважаване на искането му за условно предсрочно освобождаване. Софийският апелативен
съд, в настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в затворническото
досие на осъдения не установява позитивна личностна промяна по плана на присъдата, нито
поведение, което очевидно да надхвърля изискванията за спазване правилата и режима,
поради което към настоящият момент не са постигнати целите на присъдата. Прегледа на
първоначалния и текущите доклади за оценка на осъдения (оценка по чл. 155 от
ЗИНЗС), както и на индивидуалния план по чл.156 от ЗИНЗС не установяват, че
лишеният от свобода е положил всестранни и последователни усилия, за да убеди и докаже,
че се е поправил до степен да бъде кредитиран с доверие за предсрочното му
освобождаване. Липсват данни за осъзнаване в пълна степен от осъдения на
противоправното му поведение, както и на свързаните с него увреждащите последици,
настъпили както за него, така и за останалите членове на обществото. Наличието на
неубедителна прогресивна тенденция на превъзпитание и наличието на едва доловим
напредък на поправителен процес не удовлетворява изискванията на закона и целите на
наказанието, поради което искането във въззивната жалба да се констатира наличие на
претендираната положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК се явява необосновано.
Едва когато целите на наказанието по присъдата са изцяло постигнати, тогава изтърпяването
на остатъка от срока на наказанието ще се яви нецелесъобразно и незаконосъобразно. В този
смисъл претенцията във въззивната жалба, че вече са изпълнени целите на присъдата, преди
изтичане на целия срок на наложеното наказание са неоснователни.
Настоящият състав, след проверка на атакувания съдебен акт констатира, че е
постановен при прецизно спазване изискванията на чл.439а НПК, че изводите на съда са
изведени след пълноценна оценка на доказателствата, от които са формирани правилни
изводи за липса на необходимите положителни промени в поведението на осъдения по см.
на чл. 155 ЗИНЗС, липса на необходимия напредък по индивидуалния план и липса на
ефективност по изпълнение на целите на наказанието. Съдебния акт е съобразен изцяло със
заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на
министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в
нашето законодателство, поради което и като съобрази изложеното и на основание чл. 440,
ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд 10-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №3880/25.10.2022г. по ЧНД №4134/2022
г. на 40 -ти съдебен състав при Софийски градски съд, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на лишения от свобода Т. И. П. за допускане на условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване остатъка на наказание „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3