Решение по дело №1014/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 181
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20211320101014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Видин, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101014 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Г. АС. Д. от гр. ******, чрез адв. Ц. И.
против „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД – Видин, представлявано от С. Й. Р., с която са предявени
искове с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ , чл. 222, ал. 1 от
КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на
длъжност „продавач - консултант“, считано от 16.04.2019г. с месечно възнаграждение в
размер на МРЗ и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от
0.6% за всяка година трудов стаж. За 2020г. МРЗ е била 610.00 лева. Посочва се, че със
Заповед от 21.12.2020г. трудовото правоотношение с ответника е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ като предизвестието до ищеца е връчено на 21.11.2020г. Поддържа,
че за м. декември 2020г. на ищеца не е изплатено изцяло дължимото му се трудово
възнаграждение. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без
работа. Със Заявление и служебна бележка от Бюро по труда – Видин, поискал от
работодателя да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа, но
такова не му платено.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 116.13 лева, представляваща остатък от дължимо трудово възнаграждение за м.
декември 2020г., ведно с лихвата за забава, считано от 01.01.2021г. до подаване на исковата
молба в съда – 17.05.2021г. в размер на 4.00 лева и законната лихва до окончателното
плащане на главницата.
1
Иска се също да му се заплати сумата от 570.00 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1
от КТ, ведно с лихвата за забава от 01.03.2021г. до подаване на исковата молба в съда –
17.05.2021г. в размер на 12.00 лева и законната лихва до окончателното плащане на
главницата. Претендират се разноските по делото.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен на
основание чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47 от ГПК, не е подал такъв и не е взел становище по
исковете. Редовно призован, представител не се е явил в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е работил при
ответника на длъжност „продавач - консултант“, видно от трудов договор №
305/16.04.2019г. Със Заповед № 072/21.12.2020г. трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 21.12.2020г.
От служебна бележка от 21.01.2021г., изд. от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро
по труда“ – Видин, се установява, че ищецът след прекратяване на трудовото
правоотношение е регистриран като безработен. От представен препис на известие за
доставяне е видно, че ищецът е подал до ответника заявление за изплащане на обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ и служебна бележка, което е получено на 25.01.2021г., видно от
направеното отбелязване. Тези обстоятелства се потвърждават от представеното писмо до
ищеца от Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин от 15.03.2021г.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза,
след преглед на документите по делото и след проверка в счетоводството на ответника, е
дало заключение, че на ищеца е начислено нетно трудово възнаграждение за м. декември
2020г. в размер на 333.32 лева. На 30.01.2021г. на ищеца е преведена част от трудовото
възнаграждение в размер на 217.19 лева, като неизплатения остатък е в размер на 116.13
лева. Според заключението, дължимата мораторна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение за процесния период е в размер на 4.42 лева.
Вещото лице е посочило също, че размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението възлиза на 613.62 лева и това е
размерът на дължимото му се обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Законната лихва върху
това обезщетение, считано от 01.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба е в
размер на 13.30 лева.
В заключението вещото лице е посочило също, че ищецът е подал пред ответника
заявление за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, придружено със служебна
2
бележка от Д“Бюро по труда“ – Видин за това, че е регистриран като безработен.
Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за
основателни и доказани.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение
е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според
чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на
основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Установи се, че ответникът е начислил в разплащателната ведомост нетно
трудово възнаграждение за м. декември 2020г. в размер на 333.32 лева, като е изплатил
частично сумата размер на 217.19 лева, а неизплатения остатък е в размер на 116.13 лева.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 2 от КТ, поради което на
основание чл.222, ал.1 от КТ ответникът дължи обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение за месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, ако
работникът е останал без работа. От заключението на вещото лице, се установи, че
дължимото му се обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на 613.62 лева, но исковата
претенция е в размер на 570.00 лева, до който размер ще следва да се уважи. Ответникът не
е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените
срокове.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 116.13 лева, представляваща остатък от дължимото му се трудово възнаграждение за
м. декември 2020г. и сумата от 570.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.1 от
КТ.
С оглед основателността на претенцията за неплатено трудово възнаграждение,
основателен се явява и предявения акцесорен иск за лихва за забава, считано от 01.01.2021г.
до предявяване на иска в съда – 17.05.2021г. Според заключението на вещото лице лихвата
за забава възлиза на сумата в размер на 4.42 лева, но претенцията ще следва да се уважи до
предявения размер от 4.00 лева. Основателен се явява и акцесорния иск за лихва за забава
върху неплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от 01.03.2021г.. до
17.05.2021г., за сумата от 12.00 лева.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе
направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 100.00 лева и
държавна такса в общ размер от 50.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и разноските на ищеца
за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
3
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. Васил Левски № 1, представлявано от С. Й. Р. да заплати на Г.
АС. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 116.13 лева,
представляваща остатък от дължимото му се трудово възнаграждение за м. декември 2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда –
17.05.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 4.00 лева, представляваща лихва
за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до
17.05.2021г.
ОСЪЖДА „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. Васил Левски № 1, представлявано от С. Й. Р. да заплати на Г.
АС. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 570.00 лева,
представляваща неплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа в
размер на една брутна работна заплата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска в съда – 17.05.2021г. до окончателното плащане, както и
сумата от 12.00 лева, представляваща лихва за забава върху това обезщетение за периода от
01.03.2021г. до 17.05.2021г.
ОСЪЖДА „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. Васил Левски № 1, представлявано от С. Й. Р. да заплати на Г.
АС. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 300.00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АГЛАЯ И БАН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. Васил Левски № 1, представлявано от С. Й. Р. да заплати по
сметка на съда сумата от 50.00 лева - държавна такса и разноски за вещо лице в размер на
100.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като решението в тази
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4