№ 240
гр. Варна, 13.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100101100 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищцата Г. Н. Т., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адвокат А. Ж. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответната страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно
призована за съдебно заседание, представлява се от прокурор К. П..
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Ж.: Водя третия свидетел, който ми беше допуснат. Моля да пристъпите към
разпит.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна свидетел.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. Г. П..
В залата влиза свидетелят М. Г. П..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. Г. П., ЕГН **********, 71 г., разведена, неосъждана, българска гражданка, с адрес
– ***. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Познавам Г. Т. от близо 40 години, тъй като тогава си
закупихме жилище във „**“, в един вход сме. Тя беше на шестия, а ние сме на седмия етаж.
Г. живееше до определен период от времето с дъщеря си там. След това се наложи да се
премести към центъра, тъй като беше икономка на доктор А.. Знам, че дъщеря й почина. Тя
се казваше Е.. Тя почина, мисля, че през 2016 г. или през 2006 г., нещо такова. Аз съм ходила
лично на гости. Доколкото знам, той е малко по-възрастен от нея и се нуждаеше от помощ.
1
Не знам точно колко по-възрастен беше. Май скоро навърши сто години. Г. ми каза, че
срещу нея се водят някакви дела. Беше разтревожена, когато се видяхме и мисля, че тези
дела продължиха много дълго време, защото всеки ден я виждах много по-променена и
психиката, като чели се нарушаваше. Едни плахи очи се виждаха насреща, което не
отговаряше на това, което виждах преди това.
Имаше един такъв случай, в който тя е написала някакво писмо, на което доктор А.
ми се обади и каза, че в това писмо има много лоши работи. Даже е посочила мен, от такъв
род, че тя действително смята, че ще настъпи края, може би, под въздействие на психиката,
нямам представа и тогава се наложи той да извика полиция и бърза помощ. Тя е написала в
писмото да продължа да се грижи за него, аз да е заместя. Доколкото знам се наложи да я
водят на доктор. Тогава тя ми се обади също така по телефона, много разтревожена, че се
налагало май в болница да лежи, но са и назначили някакви лекарства и тя се съгласи да ги
пие. Тази случка беше преди една година някъде, но аз продължавах да ходя в тях и я
виждах, че е много различна и че е много слаба. Мисля че някъде към десет години
продължи това дело. Тя изготви писмото, според мен, въз основа на заболяването, което тя
отключи. От притеснението по делата, които се водеха с доктор А. и тя само това повтаряше.
Тя просто беше вглабена в тези дела. Тя твърдеше, че не е замесена с такива работи. Че
всичко това не е правилно, което и се налага. Тя е била обиждана. Аз я помня като възпитан
човек, която нямаше нищо общо с това, което представляваше после. Интелигентна жена,
добре облечена. В смисъл такъв, че не е някоя с какво да е. След тези обвинения тя се срина,
бих казала. За мен беше така. Психически казвам. Като казвам „психически“ не беше
раздразнителна. Беше как да го кажа, не знам, за мен беше невидяно, тя говореше за смърт.
Изпадаше в някаква криза, където смъртта беше като фикс идея. Смъртта беше като изход,
защото тя вече е опорочена, аз така го разбирам. Един вид, че Прокуратурата я е омърсила и
изложила. Аз мисля, че там където ходеше в студа в къщата, цялата улица знае за това нещо.
Тя наистина как издържа - не знам. Те са двамата заедно. Аз ходя, но нямам възможност. Тя
сега живее с доктор А.. Той се грижи да й дава лекарства, няма кой друг. Няма никой друг
покрай тях. Внучката й е много надалеч.
Въпроси на прокурор П.: За случката, където казахте, че тя се е сринала психически
„миналата година“. Като казвате „миналата година“, визирате 2024 г. ли?
СВИДЕТЕЛКАТА П.: То това нарастване е в продължение на десет години. Тогава
вече започна да взема лекарства. Кулминацията е през 2024 г., но е много по-рано. Аз
познавам и осанката й и всичко.
Въпроси на прокурор П.: Вие знаете ли кога за пръв път е отишла на лекар, за да
вземе лекарства?
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Точно това не мога да го спомена, защото спрямо тези работи
трябва да се признае, че аз даже съм се консултирала с доктор А., така че не мога да кажа
точната дата.
Въпроси на прокурор П.: Казвате, че се е чувствала обиждана. От кого обиждана?
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Обиждана в пресата, доколкото разбрах.
В пресата са писали такива работи за нея. Аз не съм чела. Това го знам от една
комшийка, която го е чела. Комшийката каза: „Знаеш ли с Гретито какво се е случило…“ и
ми каза. Тя ми каза, че са го писали във вестниците. Аз знаех, но не съм разгласявала. Казах,
че не съм чела. Аз чух от нея. Аз не получавам вестници и не чета вестници. В интернет ако
прочета нещо. Каза, че го е чела в „Трета възраст“. Каза, че водят дела срещу тях, но какви
не съм питала. Не знам какво значи, че „водят дела“. Не мога да кажа какво е било написано
в статията. Знам, че има статия за Г. и че ги съдят. Точно това каза. Подробности не ми каза.
Аз какво да се интересувам. Аз не съм си развалила приятелството с нея и мога да кажа, че Г.
ми е помагала много и то в какво – тъй като тя също беше медицинска сестра, аз съм се
2
консултирала, когато живеехме заедно там, като беше при нас; слагала ми е инжекции. Не
мога да кажа кога тя се премести. Като почина дъщеря й, тогава се премести. Мисля че така
беше, но не съм сигурна пак, защото аз тогава гледах двете си внучета и малко отсъствах.
От блока не всеки може да ти бъде приятел. До ден днешен това бяха жената, която
казах, че за съжаление почина от рак преди една седмица и с Г., с която сме си споделяли
много работи. С другите се поздравяваме и толкова. Плюс това те много се изместиха вече.
Дойдоха млади хора.
Въпроси на прокурор П.: Искате да кажете, че приятелките й я отритнаха заради
това, че е престъпница. Така ли да го разбирам?
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Ама какво значи да я отритнат.
Въпроси на прокурор П.: Ами да кажат „Ти повече не си ми приятелка“.
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Ние не сме деца все пак. Ние сме на над 70 години. Може ли
такова нещо. То приятелството се гради.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. Г. П..
ПРОКУРОР П.: По отношение на представения препис-извлечение от акт за смърт –
нямам възражение. Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата:
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представеното в днешно
съдебно заседание от ищцовата страна копие от препис-извлечение от акт за смърт № IV-83
от 27.03.2007 г.
ПРОКУРОР П.: Запознах се с материалите по делото и с отговора, който
Прокуратурата е изпратила. В него изрично сме посочили, че ще се ползваме от
доказателствата и от наказателното производство по делото. Прието е НОХД № 918/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Варна, такова каквото е посочено в исковата молба, но в исковата
молба се сочи едно ДП 70/2013 г., което не е приложено към НОХД № 918/2021 г. на ОС -
Варна. Нотариалният акт, с който започва наказателното производство, е от 05.11.2018 г. и се
образува едно НОХД, което е прекратено и върнато за ново разглеждане. Тук има твърдение,
че обвинителният акт е внесен през 2021 г. Моля да изискате първата част на наказателното
производство. То е НОХД № 1252/2018 г. и към него е ДП № 70/2013 г. - така пише в
исковата молба, но то не е приложено. Приложено е само НОХД-то, което за втори път се е
гледало в Окръжен съд, в Апелативен съд и ВКС. Първото връщане от Апелативен съд на
решението на Окръжен съд на присъдата не е приложено като доказателство; няма го; не е
изисквано.
АДВ. Ж.: Ние твърдим и сме приложили по делото постановление от ДП № 70/2013 г.
по описа на ОД на МВР, от което е видно, че срещу Г. Николова Т. е повдигнато обвинение
по чл. 252, ал. 2, предложение 2, във връзка с чл. 26 и то е предявено в 10:15 през 2016 г.
Освен това сме приложили протокол за изземване с разрешение на съдия от 23.04.2013 г., в
което и с който протокол от Г. Т. са иззети определени вещи, т. е. тя още тогава е била
тормозена от прокуратурата. Ако ще отлагаме делото, за да приложим това досъдебно
производство, ще искам да бъде разпитан прокурора, който е водил досъдебното
производство и който, според свидетеля Божимир А. е правил уговорки с Г., че няма да й
повдига обвинение, ако свидетелства срещу него.
СЪДЪТ намира, че следва да изиска и приложи по делото ДП № 213, включено в
документацията на НОХД 1252/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
По отношение на искането за свидетелите, съдът намира същото за несъотносимо към
правния спор и следва да го отклони.
3
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ по делото НОХД 1252/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, в материалите на което е включено ДП № 70/2013 г. на ОД на МВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като несъотносимо, искането за допускане на свидетел
в полза на ищеца.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 02.04.2025 г. от 15:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:59 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
4