Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе,
11.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 5
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на “Фреш енерджи“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-3393-000094/28.11.2019
г., издадена от началникa на Второ РУ към ОД
на МВР – Русе, с която спрямо търговското дружество – жалбоподател е приложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на МПС – лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Р
4066 РМ, за срок от 6 месеца. В жалбата се развиват оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с материалния
закон и отсъствието на фактическите предпоставки за нейното издаване. Жалбоподателят
сочи, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, не е бил управляван от
посочения в оспорената заповед неправоспособен водач – Й.С.Й. или от което и да
било друго лице. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният
административен акт да бъде отменен.
Ответникът по жалбата – началникът на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, чрез
процесуалния си представител, взема становище за нейната неоснователност. Сочи,
че при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ са спазени всички
изисквания, обуславящи нейната законосъобразност и моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – от началника
на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, надлежно оправомощен с т.3 от заповед №
1120/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Русе, като ръководител на
съответната служба за контрол по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Оспореният
акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че в него липсват
изложени мотиви относно продължителността на определената ПАМ, каквито би
следвало да са налице и в случаите, когато този въпрос е предоставен в оперативната
самостоятелност на органа (т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС по тълк.д. № ТР-4/2002 г.). В случая
обаче ПАМ е наложена за минималния предвиден в чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП срок
от 6 месеца, поради което отсъствието на мотиви по този въпрос не следва да се
преценява като съществено нарушение на административнопроизводствените правила
по чл.172, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Не
представлява такова нарушение и обстоятелството, че оспорената заповед е
издадена след като регистрацията на същото МПС вече е била прекратена на друго
основание. От показанията на св.Т. и изготвената от него писмена справка от
07.12.2019 г. по преписка с рег. № 3393р-13793/04.11.2019 г. по описа на
Второ РУ - Русе (л.54 от делото) действително се установява, че регистрацията
на автомобила е прекратена още на 03.10.2018 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на това
обстоятелство, поради това, че собственикът, в лицето на жалбоподателя, в
двумесечен срок от придобиването не изпълнил задължението си да регистрира
превозното средство. В справката е отбелязано също, че към датата на
изготвянето й, а следователно и към датата на издаване на оспорената заповед –
28.11.2019 г., автомобилът продължавал да е нерегистриран.
Основанията
за прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.11 и ал.15 от ЗДвП, съответно
чл.18б, ал.1, т.9 и т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, не се изключват взаимно и могат да се кумулират като е
възможно прекратяването бъде извършено и на двете основания. Това е така,
защото предпоставките за прекратяване, съответно възстановяване на
регистрацията на МПС по тях, са различни. Аргумент за това е разпоредбата на
чл.21, ал.7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., която предвижда, че не се
допуска възстановяване на регистрацията на ПС, чиято регистрация е прекратена
на основание чл.18, т.2 във връзка с чл.18б, ал.1, т.9 до изтичане срока на
наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП. Така,
дори и жалбоподателят, като приобретател, да изпълни, макар и със закъснение,
задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП, респ. чл.3, ал.1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., да регистрира придобитото МПС в съответната служба по
регистрация и подаде заявление за възстановяване на регистрацията по чл.21,
ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и с това отпаднат предпоставките,
обусловили нейното прекратяване по чл.143, ал.15 от ЗДвП, то, ако горното е
станало в срока на наложената ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, това не би довело до
възстановяване на регистрацията на МПС.
При
издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материалния
закон. Константна е съдебната практика, според която, за разлика от административнонаказателната отговорност по
чл.177, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП, при налагането на ПАМ по чл.171,
т.2а, б.“а“ от същия закон не е необходимо да се установява, че собственикът на
МПС знае или допуска, че лицето, управлявало автомобила, е неправоспособно. Достатъчно
е да бъде установено, че автомобилът действително е бил управляван от
неправоспособен водач. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
съдът намира това обстоятелство за безспорно установено.
Тук
е мястото да се отбележи, че предвид презумптивната доказателствена сила на
съставения акт за установено административно нарушение (АУАН) №
118083/07.11.2019 г., съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, в тежест на жалбоподателя
беше да обори фактическите констатации, съдържащи се в него като установи, че
лицето Й.С.Й. не е управлявало собствения му лек автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № Р 4066 РМ, на посочените в акта дата, час и място, а именно на 30.10.2019
г., около 17:25 часа, в гр.Мартен, ул.“Черно море“ № 4. Подобно насрещно
доказване не е проведено. Всъщност всички доказателства сочат на извода, че
именно посоченото лице е управлявало автомобила, чиято регистрация е прекратена
с оспорената заповед, на посочените в АУАН дата, час и място. Това се
установява на първо място от показанията на св.С.С., в чиято непредубеденост
съдът не намира основания да се съмнява. Св. С. е категоричен, че като водач на
този автомобил разпознал именно Й.Й.. Разпитан в качеството на свидетел Й.
отрича да е управлявал този автомобил. Предвид писмените доказателства по
делото, обстоятелството, че последният се намира в трудовоправна връзка с
дружеството - жалбоподател и предвид личната му заинтресованост, която законът
въздига в основание за отказ за отговор на определени въпроси – чл.166, ал.2 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК, съдът намира показанията на този свидетел
заинтересовани и не ги кредитира – арг. от чл.172 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК. Освен това от справката за нарушител е видно, че макар никога да не е бил правоспособен,
св.Й. вече е извършвал нарушения по ЗДвП, включително нарушения по чл.150 от
същия закон, изразяващи се именно в управлението от негова страна, като
неправоспособен водач, на МПС по пътища, отворени за обществено ползване.
Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, прогласена в чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения по същия закон. По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143,
ал.4 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност
на делото, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да
се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Фреш енерджи“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, ул.“Васил Петлешков“ № 25, представлявано от управителя И.Л.В., против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-3393-000094/28.11.2019
г., издадена от началника на Второ РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, с
която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС - лек
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Р 4066 РМ, за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА „Фреш енерджи“ ЕООД,
с ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес
гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора
Теодор Атанасов Атанасов, сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: