Р Е Ш Е Н И Е
№
22.11.2019г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
При секретаря АСЯ ШИРКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.д. №5006/2019г. по
описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”,
ЕАД, чрез юрк. В. ***, против Л.С.С., П.С.С. и А. ***С., като
наследници на Е.П.С.. Ищцовото дружество твърди, че тримата
ответника като наследници по закон
на Е.П.С., починала на 08.04.2015г. са придобили собствеността върху жилище, находящо
се в гр.***. Твърди се, че
ответниците като собственици/ползватели на топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр.***са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди,
по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и са ползвали предоставената
им ТЕ, като не са погасили
задълженията си. Твърди се, че
на основание чл.150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва
по публично оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите
условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от
дата 13/14.12.2007г.
и във в-к Посоки, бр. 239/13.12.2007г. и в тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и дружеството, правата и задълженията на двете страни. Ищецът
твърди, че в раздел VII на Общите условия е определен реда и начина на плащане
на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и други. Твърди, се че съгласно
Общите условия месечните дължими суми за ТЕ се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Твърди, че с изтичане на последния
ден от месеца,
ответникът е изпаднал в забава и на основание
чл.31 ал.6 ОУ, върху сумата
му се начислява
дължима лихва за забава. Твърди,
че до завеждане
на исковата молба няма извършени
плащания. В заключение моли съда да
осъди Л.С.С. да заплати главница в размер на 348,69 лева за периода
01.12.2015г. – 30.04.2019г. и лихва за забава в размер
на 41,83 лева за периода 02.02.2016г. –
16.07.2019г., П.С.С. главница в размер
на 348,70 лева за периода 01.12.2015г. –
30.04.2019г. и лихва за забава в размер на 41,83 лева за
периода 02.02.2016г. – 16.07.2019г., А.С.С. главница в размер на 348,70 лева за периода 01.12.2015г. –
30.04.2019г. и лихва за забава в размер на 41,83 лева за
периода 02.02.2016г. – 16.07.2019г.
В срока за отговор, ответниците
не депозират становище по исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния си
представител. В определението за насрочване, съдът е предоставил възможност на страните по делото,
в срок до датата на насроченото
по делото първо с.з., да
изложат становището си, във връзка
с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от
тях становище, като им е указал,
че ако не
направят съответни доказателствени искания, губят възможността
да направят това по- късно,
освен при хипотезата на чл.147 от ГПК. Изрично в определението съдът е указал, че в тежест на ищеца е да
представи доказателства, че ответниците имат
качеството на собственици или ползватели на имота, като също е указал, че по
делото не са представени доказателства в тази насока.
В проведеното по делото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за поставяне на
въпроси към ответниците по реда на чл.176 ГПК, които
съдът не е допуснал с оглед установеното по делото обстоятелство, че ответниците са в чужбина. Ищецът не е представил писмена
молба по чл.192 ГПК за събиране на доказателства от трето лице. В съдебно
заседание представителят на ищцовото дружество заяви,
че тримата ответници са наследници на Е.П.С., но няма
данни да са декларирали имота, както и няма данни в Агенция по вписванията
имотът да е собственост на ответниците или техния
наследодател. Съдът е приел, че предвид указанията, дадени в определението за
насрочване на делото за посочване на доказателствени
искания и представяне на доказателствата в първото по делото съдебно заседание,
с оглед непредставянето им в съдебно заседание, е преклудирана
възможността на ищеца да прави нови доказателствени
искания и да представя нови доказателства и е приключил съдебното дирене.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
С исковата молба ищецът е представил по делото Общи
условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД ***. От
същите се установява какви са общите условия при продажбата на топлоенергия.
Установява се от представените по делото писмени
доказателства (лист 9,10,13
и 14), че Общите условия са
публикувани в един централен и един местен вестник, копия от които са
приложени.
Установява се от представения по делото Споразумителен протокол от 10.10.2001г.,
че между ищеца – Т.П. ЕАД и ***ЕООД има сключен договор за отчитане и
разпределение на топлинна енергия ползвана от живущите в гр.***Установява се от
представения по делото споразумителен протокол от
21.10.2001г. и Договор от 10.10.2001г. (лист 71 и 72) между ***ЕООД и представител на
етажната собственост, където се намира процесния
имот, за който ищецът твърди, че е собственост на ответниците,
че ЕС на адреса и Фирмата за дялово разпределение „Техем
сървисис“ ЕООД има сключен договор за отчитане и
дялово разпределение на ползваната топлоенергия.
По делото са представени фактури за ползваната
незаплатена топлоенергия на процесния имот за периода
01.12.2015г. до 30.04.2019г. Установява се от същите, че за периода
01.12.2015г. до 28.02.2019г. фактурите за имота са издавани на името на
наследници на ***С., като само за последните два месеца – март и април 2019г.
Фактурите са издавани на името на наследници на Е.П.С..
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на която е прието от съда. От заключението се установява, че в
имота има консумирана топлоенергия. Установява се, че в имота има монтирани 4
броя уреди за отчитане на консумирана топлоенергия, а в банята има щранг лира, за която се начислява ползвана топлоенергия без
ИРУ. Установява се от заключението, че в имота няма ползвана топла вода, а
топлоенергия, отчитана с ИРУ е ползвана само за периода от 01.12.2018г. до 01.02.2019г.
От заключението се установява, че останалата част от претендираната
сума за топлоенергия е начислена за сградна инсталация
за процесния период.
При така събраните доказателства, следва да се приеме за
установено, че в жилищен имот, находящ се на адрес гр.***е
ползвана топлоенергия през периода 01.12.2015г. – 30.04.2019г. на обща стойност
на обща стойност 1046,09 лева, включително за отоплителни уреди, сградна инсталация и
дялово разпределение. Лихвата за забава върху всяка фактура е в общ размер на 125,49
лева. От фактическа страна съдът приема за установено, че сградата, в режим на
ЕС има сключен договор с ФДР „Техем Сървивис“, както и е налице договор между ФДР и ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1,
т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на
топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. По аргумент за
противното всички несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на
топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти – ползватели на топлинна енергия, следва при
всяко едно производство, в което се установява наличие на облигационни
отношения между страните да бъде установяван първо основния факт – има ли
лицето, срещу което се води искът качеството на собственик или ползвател на
имота. В случай, че не бъде доказано такова качество по отношение на ответника за конкретния имот, за
който се претендира заплащане на топлоенергия и за конкретния период съдът не
следва да прилага разпоредба на чл.153 ал.1 от ЗЕ. По делото не се установи да
има изричен договор между ответниците или техния
наследодател с Топлофикация – Плевен ЕАД, нито изрично подадена от ответниците молба за топлоснабдяване
на имота. Въпреки указаната тежест на доказване в определението за насрочване, ищцовото дружество не представи доказателства за
твърдението си в исковата молба, че ответниците са
собственици на имота. Не се установи и да са ползватели на имота, нито по
делото е имало такива твърдения от ищеца.
Освен това,
видно от приложените от ищеца фактури, за по-голяма част от периода, партидата на
имота в ищцовото дружество се води на други лица –
наследници на ***С.. В заседание процесуалният представител на ищеца заяви, че
нито в Общината ответниците са декларирали имота по
силата на задълженията си по ЗМДТ, нито в Агенция по вписванията има данни ответниците или техния наследодател да са или да са били собственици
на имота .
Ето защо предвид липсата на
предпоставките по чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът счита, че предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***- Изп.директор, против Л.С.С. с ЕГН ********** ***, П.С.С. с ЕГН ********** и А.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, като наследници
на Е.П.С. искове с правно основание вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца обща сума 1046,09 лева главница за консумирана топлинна енергия за периода
01.12.2015г – 30.04.2019г. и лихва за забава върху всяка фактура в общ размер на 125,49 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба, до окончателното погасяване на
задължението са недоказани по своето основание и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***- Изп.директор, против Л.С.С. с ЕГН ********** *** като наследник на Е.П.С. иск с правно основание чл.153 ЗЕ
вр. чл.79 ЗЗД с цена 348,69 лева за главница за
консумирана топлинна енергия за периода 01.12.2015г – 30.04.2019г. и с правно основание чл.86 ЗЗД с цена
41,83 лева за лихва за забава за периода 02.03.2016г. – 16.07.2019г. върху
всяка фактура, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***- Изп.директор, против А.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** като наследник на Е.П.С. иск с правно основание чл.153 ЗЕ вр. чл.79 ЗЗД с цена 348,69 лева за главница за консумирана
топлинна енергия за периода 01.12.2015г – 30.04.2019г. и с правно основание чл.86 ЗЗД с
цена 41,83 лева за лихва за забава за периода 02.03.2016г. – 16.07.2019г. върху
всяка фактура, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***- Изп.директор, против П.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** като наследник на Е.П.С. иск с правно основание чл.153 ЗЕ
вр. чл.79 ЗЗД с цена 348,69 лева за главница за
консумирана топлинна енергия за периода 01.12.2015г – 30.04.2019г. и с правно основание чл.86 ЗЗД с
цена 41,83 лева за лихва за забава за периода 02.03.2016г. – 16.07.2019г. върху
всяка фактура, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: