№ 208
гр. Варна , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901348 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът „БЕНТЛИ“ ООД, редовно призован, представлява се от
адвокат Е.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът С. Д. Г. , редовно призован, представлява се от адвокат
А.А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. С.: Поддържаме исковата молба така, както е предявена. Моля да
приемете представените със същата писмени доказателства. Нямаме
възражения във връзка с доклада по делото. Моля да приобщите и
предоставеното за послужване частно гражданско дело.
Адв. А.: Оспорвам исковата молба. Поддържам нашия отговор, въпреки
че е извън срока по чл.131. Ще кажа няколко съждения относно преклузията.
1
Първо считам, че наново трябва да направя искането, тъй като сме в
първото по делото заседание.
Отделно от това, не съм най-големият специалист по Търговско право,
но като се зачета и като се замисля, моето становище за вътрешно-
процесуалния ефект на преклузията като последица по процесуално
бездействие на ответника е в противоречие с мотивите по т.1 на Тълкувателно
решение на ВКС от Общото събрание на Търговската и Гражданска колегия
№ 5 от 2015 г. по т.д. № 5/2012 г., съгласно което процесуалните преклузии
имат и извън процесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното
решение и правните му последици.
Отделно от това, според конституционно дело № 4 от 2009 г. пред
Конституционния съд, образувано по искане на омбудсмана на Република
България, е, че санкционната норма на чл.133 от ГПК в частта, в която след
изтичане на срока на отговор се преклудира правото на ответника да посочи
възраженията си по същество, противоречи на изискванията на чл.121, ал.2 и
чл.56 от Конституцията. Няма да излагам аргументите на Касационния съд.
Всеки може да се запознае.
Отделно от това, задължението на съда е да укаже на ответника
последиците от неупражняването в срок на правото на възражение по чл.131
от ГПК. Считам, че се изпълняват абсолютно формално чрез
възпроизвеждане на текста на чл.133 в съобщението, което се изпраща на
ответника, наред с исковата молба и по този начин е невъзможно да се
постигне, каквато и да е, степен на разумна информираност от последиците
от неподаване в срок на отговора. Чл.121, ал.2 от Конституцията налага
производството да бъде изградено по такъв начин, че да осигурява
установяване на истината и знаем чл.5 от Конституцията, че разпоредбите
имат непосредствено действие.
Считам още, че независимо че не е изрично прогласен сред нормативно
уредените основни принципи на гражданския процес, принципът за
сътрудничество между съда и страните с утвърденото съдържание може да
бъде изведен от задължението за съдействие, което съдът дължи на страните
за установяване на фактите – чл.10 от ГПК и за изясняване на делото от
фактическа и правна страна – чл.7, ал.1 от ГПК, разгледано през призмата на
2
правото на страните да посочат фактите, на които основават исканията си и да
представят доказателства за тях по силата на чл.8, ал.2 от ГПК. И като се има
предвид, че санкционната норма по чл.133 от ГПК в общия случай прегражда
пътя на ответника за твърдения, за факти, на които той основава
възражението си по същество, затова мисля, че уредбата на ГПК е една не
особено сполучлива смесица между чиста състезателност и ранна преклузия и
някакви такива указания на съда на този ранен етап от процеса, които те поне
по отношение на ответника нямат действия. Може да помислим и какви са
последиците от преклузията за възражения на ответника с принципа за
равнопоставеност между страните, защото ищецът може да си променя иска, а
ответникът не.
И накрая само ще кажа, че невъзможността на ответника да посочва
правопогасящ факт за плащането на дълга или опрощаване, след изтичане на
срока на отговор по исковата молба, води пряко до резултат, който е
несъвместим с целите на процеса и затова по всяко дело е възможно да бъде
постановено съдебно решение, което не отговаря на действителните
материални отношения между страните – било, поради грешка на страните,
при посочване на относими факти и тяхното доказване, било, поради
неправилно прилагане на правните норми от съда. Това обаче, съвсем не
означава, че може да бъде допуснато едно процесуално средство за
дисциплиниране на страните да влияят по този начин на крайния резултат на
производството, при това, че постановеното решение да е в крайно
противоречие със справедливостта, особено когато ответникът, макар и
късно, иска да въведе в процеса правопогасящия факт и да го докаже. В този
случай съдията знае какво е действителното фактическото и правно
положение между страните, когато ще изготви съдебния акт, тъй като
ответникът (в случая ние) сме се опитали да възразим срещу предявения иск
след срока на отговор, а съдията пък е длъжен да не се съобрази с късно
направено възражение и да постанови решение, с което да осъди ответника да
плати вече погасено задължение или задължение, което на друго основание
не се дължи. Тази процесуална конструкция води до постановяване на
съдебни решения, които са несъвместими с принципа за установяване на
истината в процеса и това решение пък от своя страна подкопава доверието в
правораздавателната система. И с оглед, че сме в първото съдебно заседание,
3
правя искане да се приемат представените с късно подадения отговор
доказателства и новите доказателствени искания, които също са по отговора.
Моля за Вашето произнасяне.
Адв. С.: Не споделям становището на процесуалния представител на
ответника. Изцяло споделям изложените от съда мотиви в определението му
от 05.03.2021г. Наред с това само ще отбележа, че в отговора на исковата
молба, било то и извън срока, дори не е направено искане за разглеждане на
спора по общия ред, а не като търговски спор. Очевидно е пропуснат срокът
за отговор на исковата молба, който е такъв по чл.367, ал.1 от ГПК, а не по
чл.131. Считам, че са преклудирани в това число и доказателствените искания
на колегата в днешно съдебно заседание дотолкова, доколкото същите биха
могли да бъдат направени и в първото съдебно заседание, при условие че са
налице наведени фактически твърдения с отговора. При положение, че липсва
отговор, неотносими и недопустими са и направените в днешно съдебно
заседание доказателствени искания, поради което моля да ги оставите без
уважение.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в
Определение № 382 от 07.04.2021 година, с допълнение, че в съдебно
заседание ответникът поддържа депозирания отговор, а именно:
Постъпила е искова молба от БЕНТЛИ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ж.к.
Владислав Варненчик №1, вх.1, ет.4, ап.16, чрез адв.Е.С., срещу С. Д. Г. от
гр.Варна, ул.Клокотница №1, ет.7, ап.28 , с която е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер
на сумата от 30000лв, представляващо главница по договор за заем от
27.02.15г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 21.01.20г. до окончателното изплащане, за което
вземане по ч.гр.д.№660/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед
№200/22.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 27.02.15г. между ЕКОСИТИ-
4
ОДЕСОС ЕООД, ЕИК *********, и С. Д. Г. е сключен договор за паричен
заем, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 30000лв,
който той се задължил да върне в срок до 31.07.15г. Излага, че заетата сума е
предадена на ответника, за което е издадена разписка от 27.02.15г. Твърди, че
за обезпечаване на вземането ответникът е учредил в полза на кредитора
договорна ипотека върху собствения си недв.имот – жилище, апартамент с
идентификатор 10135.2559.142.6.28, находящ се в гр.Варна, ул.Клокотница,
бл.1, ет.7, ап.28, съгл. НА за учредяване на договорна ипотека №96/27.02.15г.
на Н-с С.Н.. Излага, че поради неплащане на задължението на падежа,
кредитора ЕКОСИТИ-ОДЕСОС ЕООД подал заявление за издаване на
заповед за 2изпълнение по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№660/2020г. по описа на ВРС, като била издадена заповед за изпълнение
№200/22.01.2020г. Сочи, че на 20.07.20г. между ЕКОСИТИ-ОДЕСОС ЕООД и
БЕНТЛИ ООД бил сключен договор за цесия, по силата на който първия
прехвърлил на ищеца вземането си, произтичащо от договора за заем и за
което била издадена заповед за изпълнение, като цесията била съобщена на
длъжника на 15.09.20г. съгласно протокол за извършено уведомление на ЧСИ
П.Л.. Излага, че срещу издадената заповед за изпълнение било подадено
възражение в срок от длъжника.
В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът С. Д. Г. от гр.Варна,
ул.Клокотница №1, ет.7, ап.28, редовно уведомен, не е депозирал писмен
отговор, не е взел становище по иска или направил възражения, не сочи и не
представя писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът поддържа
депозирания отговор.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД.
Съгласно изложеното от ищеца и предвид липсата на отговор съдът
намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно - наличието на валиден договор за заем,
предаване на сумата по него, качеството си на изправна страна по договора,
5
настъпила изискуемост на задължението на ответника по него, съгл. чл.154,
ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, съгл. чл.154, ал.1 ГПК, в т.ч. факта на
извършено плащане на задължението.
СЪДЪТ намира, че представените от ищеца писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на: Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 21.01.2020 г., ведно с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 27.02.2015 г. № 96, том I, рег.№ 1786,
дело № 62/2015 г. на нотариус С. Н., рег.№ 363, Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-85226 от 27.02.2015 г., Договор за паричен заем от
27.02.2015 г., Разписка от 27.02.2015 г. и справка за изчисляване на законна
лихва; Разпореждане № 2708 от 22.01.2020 г. по ч.г.д. № 660/2020 г. по описа
на Варненски районен съд - XXV състав, ведно със Заповед № 200/22.01.2020
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и Изпълнителен лист № 413/23.01.2020 г.; Договор за цесия peг.№ 1976
от 20.07.2020 г. на Нотариус Д. Б. с рег.№ 012 на Нотариалната камара и
район на действие - Варненски районен съд, вписан в СВ Варна под акт №
141 том VII к.д. № 3010/2020 г. вх.рег. № 16928/22.07.2020 г., дв.вх.рег. №
16745/22.07.2020 г.; Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-652957 от
22.07.2020 г.; Молба вх.№ 09632/16.07.2020 г. по изп.д. №
20208830400504/2020 г. по описа на ЧСИ П. Л. с per. № 883 в КЧСИ; Молба
вх.№ 10615/27.07.2020 г. по изп.д. № 20208830400504/2020 г. по описа на
ЧСИ П. Л. с per. № 883 в КЧСИ; Съобщение по чл.99 от ЗЗД от 27.07.2020 г.;
Молба вх.№ 10616/27.07.2020 г. по изп.д. № 20208830400504/2020 г. по описа
на ЧСИ П. Л. с per. № 883 в КЧСИ; и-мейл от 15.09.2020 г., ведно с
доказателства за връчване на Уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД на длъжника
по изп.д. № 20208830400504/2020 г. по описа на ЧСИ П. Л. с peг. № 883 в
6
КЧСИ, ведно с Протокол № 795/19.10.2020 г. за извършено уведомление.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване по делото частно гражданско
дело № 660/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
Адв. А.: Поддържам искането за приемане като доказателства копия от
разписки за върнати суми, издадени от П. Л. – 2 бр. Ние твърдим, че има
симулативност на първоначалната сделка между С.Д. и „Екосити Одесос“
ЕООД.
Отделно от това, считаме, че договорът за заем с П. Л. е сключен първо
симулативно, а ако не това – е сключен при крайна нужда, затова искаме и
лицето, което ги сочи тези работи – П. Л. да бъде разпитан като свидетел,
който най-добре знае истината.
Искаме да ни допуснете двама свидетели, които да установят
обстоятелства във връзка със симулативността на първоначалната сделка
между С.Д. и „Екосити“.
Отделно от това искаме да бъде допуснат П. Л., който ще каже каква е
обективната истина по случая, а аргументите за разпита са, че сме
представили документи, така наречени и представляващи писмено
доказателство по смисъла на чл.165 от ГПК, които удовлетворяват
изискването на закона за приложение по изключение за установяване на
твърдяна симулация.
Отделно, тъй като „Екосити“ е праводател, искаме да представи
доказателства за извлечение от счетоводните си книги през този период, за да
се види, че той изобщо не е разполагал с такива суми, а знаем, че сумата
трябва да е отразена по някакъв начин счетоводно и първоначалният договор
за заем също да е отпуснат, да се види, че изобщо „Екосити Одесос“ не е
отпуснал по договор за заем на С. Д. Г.. Вече алтернативно след това ако П. Л.
каже, че е сключен, да се види, че е сключен при крайна нужда, но по
принцип ние твърдим, че изобщо „Екосити“ не е давал пари на С. Д. Г..
Адв. С.: На първо място считам, че свидетелските показания са
недопустими и те са недопустими на основание на почти всички подточки на
чл.164, ал.1 от ГПК, а именно точки 1,3,4,5 и 6. В случая дори и да бъдат
7
приети като доказателства по делото представените разписки, изходящи от
трето, неучастващо по спора лице – П. Л., то същите не съставляват писмени
доказателства по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, които да правят вероятно
твърдението на ответника, че договорът за заем между „Екосити Одесос“ и
ответника е симулативен. Това е така, тъй като разписките не изхождат от
другата страна по спора. Те не изхождат нито от „Екосити Одесос“, нито от
настоящия ищец „Бентли“ ООД – моя доверител. На същото основание, а
именно предвид запретата на чл.164, ал.1, считам за недопустими и
доказателствените искания както за двама свидетели при режим на
довеждане, така и при режим на призоваване - събиране на гласни
доказателства в лицето на П. Л..
Относно самите разписки, считам, че същите са неотносими към
предмета на спора, тъй като касаят разменени парични суми между ответника
и както посочих, трето неучастващо по настоящия спор лице.
Относно счетоводните отчети на дружеството – баланси и отчети за
паричните отчети и други, които отбелязвам, че не са връчени изобщо на
ищеца за вземане на отношение по същите, считам, че същите са публично
достъпни и ще коментирам по същество, но моля поради преклузията, все пак
да не ги приемате.
По същата причина моля да не приемате и искането за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза дотолкова, доколкото в случая се стреми да
опровергае ответникът, изходящ от него частен документ, че е получил
сумата и дори и да се установи, че счетоводството на праводателя на
ищцовото дружество е нередовно водено и не са взети определени счетоводни
записи, това няма как да опровергае доказателствената сила на представената
и приета като доказателство разписка за получената от ответника сума.
Адв. А.: Естествено, че тези разписки няма как да са от „Екосити“,
защото ако бяха от „Екосити“, то тогава договорът нямаше да е симулативен,
а пък не може да нямаш 30 000 лв нито в банкови сметки, нито оборот, нито
нищо и да ги дадеш на някой в заем.
СЪДЪТ, по отношение на представените писмени доказателства, като
съобрази, че в първото съдебно заседание ответната страна поддържа
8
възражение за нищожност на договора поради неговата привидност, което
възражение не се обхваща от преклузията на чл.370 от ГПК, намира, че
направените доказателствени искания от ответната страна за приемане на
приложените писмени доказателства, се явяват допустими и следва да бъдат
уважени.
По същите съображения, съдът намира за допустимо и искането за
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелства във връзка с твърдяната симулативност на сделката между С.Г.
и „Екосити Одесос“ ЕООД.
Искането за задължаване на дружеството да представи като
доказателства извлечения от счетоводните книги, се преценява като
неоснователно и недопустимо, доколкото страната е направила искане и за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която експертиза се преценява
като допустима от съда.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба, заверени преписи на: разписки – 2 бр.; Годишни
данъчни декларации на „Екосити Одесос“ ЕООД за 2015 г., 2016 г. и за 2017
г.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ответната
страна за доказване на обстоятелствата във връзка със симулативността на
първоначалната сделка между С.Г. и „Екосити Одесос“ ЕООД.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача:
Дали дружеството „Екосити Одесос“ ЕООД е разполагало през месец
февруари 2015г. със сумата от 30000 лева и отразено ли е по някакъв начин в
счетоводните документи за съответната година отпускането на заем на С.Г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 200.00 /двеста/ лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от днес.
9
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж. Т., която да изготви допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на „Екосити
Одесос“ ЕООД да представи като доказателства извлечения от счетоводните
книги за периода 2015 г.-2016 г.
Адв. С.: В такъв случай моля да ни бъде допуснат до разпит един
свидетел при режим на довеждане за опровергаване на гласните
доказателства на ответника, с оглед равнопоставеността на страните в
процеса, въпреки че отново подновявам становището си, че искането дори и
за установяване на симулация на подобни договори с гласни доказателства, в
това число официален документ, какъвто е нотариалният акт, е недопустимо.
Адв. А.: Предоставям на съда да прецени.
СЪДЪТ намира искането на ищцовата страна за допустимо, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на
ищцовата страна за опровергаване на твърдяната симулация.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. А.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 22.06.2021 г. от
15.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.37
часа.
10
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11