Решение по дело №1873/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Н. Л. от гр.Варна, чрез адв.М. П.-АК [област], против ОД на МВР - Варна с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 10000лв. Ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от установяването на незаконосъобразността на Заповед № 365зз-577/14.09.2022г., издадена от В. В. – полицейски инспектор в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР – Варна, отменена с влязло в сила на 18.01.2023г. Решение № 1699/13.12.2022г. по АНД № 3928/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание и по съществото на спора, ищецът чрез пълномощника си поддържа предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение за основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен, но за не повече от 1500 лева.

Съдът след като прецени доводите на страните и след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че по отношение на ищеца П. Н. Л. е била издадена Заповед за задържане на лице рег. № 365зз-577/14.09.2022г. от В. Г. В. – полицейски инспектор в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 72, ал.1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържане на ищеца за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ Варна. Като фактическо основание за издаване на Заповедта е посочено „съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“. Заповедта е подписана от задържаното лице, като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания. Ищецът Липчев е бил задържан за времето от 17:05ч. до 18:10ч. на 14.09.2022г., когато е бил освободен.

На следващо място не е спорно и, че ищецът П. Л. е обжалвал в срок издадената Заповед за задържане на лице пред Районен съд – Варна, във връзка с което е било образувано АНД № 3928/2022г. по описа на същия районен съд, изискано и приложено към настоящото административно дело. С Решение № 1699 от 13.12.2022г., постановено по горното АНД, Районен съд – Варна е отменил Заповед за задържане на лице рег. №365зз-577/14.09.2022г. Решението на Районен съд – Варна е влязло в законна сила на 18.01.2023г.

При задържането на ищеца му е бил съставен и АУАН № 66/14.09.2022г., за това, че не е предоставил лична карта, след което му е било издадено и НП №433а-230/20.12.2022г. на Началника на Първо РУ-Варна. Издаденото НП е било обжалвано от ищеца пред Районен съд – Варна, който с Решение №865/06.06.2023г. по АНД № 1403/2023г. е отменил НП. Това Решение на Районен съд – Варна е влязло в законна сила на 28.06.2023г.

Към жалбата са приложени и приети като доказателства - медицинско направление с амб. № 2634/14.09.2022г. от д-р К. Л., съдебно-медицинско удостоверение № 1037/2022г. от МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, амбулаторен лист № 882/30.11.2022г. издаден от д-р психиатър Я. С., етапна епикриза издадена на 30.11.2022г. от д-р психиатър Я. С., рецептурна бланка от дата 30.11.2022г. от д-р психиатър Я. С..

За установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с твърдените претърпени неимуществени вреди, по доказателствено искане на процесуалния представител на ищеца, в настоящото производство са допуснати до разпит като свидетели лицата Ю. Е. Й. и И. Ж. И..

Свидетелката Йонова, която живее с ищеца на семейни начала сочи в показанията си, че на 14.09.2022г. ищецът й звъннал в 18:30м. като й казал, че е арестуван и няма да могат да празнуват именния ден на сина им. След като се върнал обяснил, че докато е бил на обект на [улица]са дошли полицаи по повод на спрян автомобил на булеварда. Полицаите му поискали документ за самоличност, а той казал че документите са в неговата кола, която била спряна по-надолу. Представил се с трите си имена и с ЕГН, но въпреки това полицаите са го арестували. След като се прибрал бил пребледнял и много притеснен, защото авторитета му пред децата му и колегите бил засегнат. Бил публична личност - три мандата общински съветник и хората в града го познавали. Първите няколко месеца било кошмар, защото ищецът постоянно питал сина си когато излиза дали си е взел личната карта.
Първите месеци получавал задух, сърцебиене. Ходил при личния лекар и му правили електрокардиограма, но нямал кардиологичен проблем. Ходил и на психиатър, който му изписал медикаменти, които вземал два-три месеца, но от тях се почувствал по-зле. Безсънието му продължавало и до момента. Преживявал много тежко случката и към момента, но първите месеци било кошмар. Фиксирал се в една точка и станал много некомуникативен. Отношението спрямо нея и детето се променило. Имало период, в който бил станал апатичен и не участвал в семейните разговори. Отмяната на Заповедта от съда приел като личен провал и бил фрустриран.

В показанията си свидетеля И. Ж. И. твърди, че е присъствал при задържането на ищеца, който след задържането се почувствал зле. На следващия ден бил по-затворен, по-разконцентриран, станал по-странен, сякаш бил стресиран. Когато му слагали белезниците насила му извили ръцете зад гърба. След случката се затворил в себе си, постоянно бил сериозен. Свидетелят посочи, че се е виждал с ищеца веднъж на две седмици.

По искане на ответната страна бяха разпитани свидетелите Й. В. И. и В. Г. В.. Свидетелят Й. И., който в деня на задържането е бил на смяна с инсп. В., обясни, че преминавайки по [улица]забелязали лек автомобил „Фолксваген Голф“, който бил паркирал на платното за движение в зоната на пътен знак В27. Полицаите спрели пред автомобила и обяснили на водача, който бил в него, че ще му съставят глоба - фиш за извършеното нарушение и пристъпили към съставянето на фиша. В един момент от дясно се появил човек на средна възраст, който започнал словесен спор с полицаите като посочил, че човекът е нямало къде да паркира и затова спрял за малко и така няколко пъти. Полицаите обяснили на ищеца, че им пречи да си вършат работата, но той продължил още около 10-15 минути да спори с тях, след което колегата на свидетеля му поискал документ за самоличност. Ищецът казал, че нищо няма да даде и тръгнал в посока строежа. Двамата полицаи излезли от колата и тръгнали към ищеца, колегата му се представил и поискал документ за самоличност. Ищецът отново казал, че нищо няма да даде и нищо няма да представи. В този момент колегата хванал ръката на ищеца, който взел да се дърпа и му поставили белезници, след което го въвели в служебния автомобил и отвели в РУ, където били изготвени заповед за задържане и акт по ЗМВР. Основанието за задържането било, че пречи на полицейски оран да извърши задължението си по служба.

Свидетелят В. В. обясни, че през месец септември 2022г., са се движили с колегата му И. в централната градска част. На [улица]видели автомобил с кюстендилска регистрация, който бил паркирал в нарушение на ЗДвП, в зоната на пътен знак В27. Решили да съставят фиш на водача на автомобила в негово присъствие. Д. И. попълвал реквизитите във фиша се появил ищеца, който започнал да агресира вербално спрямо действията им. Заявил, че тъй като полицаите са подчинени на Общината, следва да оправят тротоарите, за да има къде да се паркира. Свидетелят обяснил на ищеца, че трябва да се дръпне от служебния автомобил, за да не пречи на връчването на фиша на водача на автомобила. Ищецът извадил една банкнота от 20 лева, като я дал на водача на автомобила, за да заплати глобата. Свидетелят втори път казал на ищеца да се отстрани от служебния автомобил, за да не пречи на работата им, но ищецът продължил да агресира и тогава свидетелят му поискал личната карта, за да установи самоличността му. Ищецът заявил „Нищо няма да ви давам, ве.“ Тогава свидетелят излязъл от служебния автомобил, представил се и отново поискал документ за самоличност от ищеца. Ищецът отново казал, че нищо няма да даде, като случката се развивала пред 5-6 граждани, които наблюдавали действията на полицаите. Свидетелят трети път поискал документи за самоличност, но ищеца отново отказал и тръгнал от [улица]нагоре. Тогава свидетелят му казал, че ако не предостави данни негови или лична карта ще бъде задържан, но ищецът продължил да се движи. В момента, в който го уведомил за причината за задържане устно и му казал, че ще му бъдат поставени белезници, ищецът оказал физическа съпротива като си дръпнал демонстративно ръката, за да попречи на полицая да постави белезниците. След като му били поставени белезниците, свидетелят му казал, че го задържа за това, че пречи на полицаите да извършат задълженията си по служба. В автомобила докато се движили към Първо РУ, ищецът смекчил тона и казал, че съжалява за поведението си. В Първо РУ била изготвена Заповедта за задържане и му съставили акт по ЗМВР. Ищецът нямал лична карта в себе си и самоличността му била установена чрез Информационната система на МВР. В момента, в който отпаднала необходимостта от неговото задържане бил освободен - в рамките на 30 минути във видимо добро здравословно състояние. Попитали го дали иска адвокат и медицинска помощ. Той отказал медицинска помощ.

По доказателствено искане, направено в исковата молба и поддържано и в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца по делото са допуснати съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи.

Вещото лице по СМЕ д-р В. С. даде заключение, че от представените материали по делото се установява, че на 14.09.2022год., в резултат на поставяне на белезници при задържане от полицейски служители, П. Н. Л. е получил издължени червеникави кръвонасядания, разположени околовръст на лявата и дясната гривнени стави, линейни, червеникави ожулвания с дължина 1 см. по долните повърхности на двете гривнени стави. Описаните травматични увреждания са резултат на притискане и тангенциално действие с или върху твърди тъпи предмети с подчертани ръбове и биха могли да се получат по време и начин съобщени в материалите по делото от поставени белезници. Описаните травматични увреждания, в своята съвкупност обуславят чувство на болка и страдание. Меките тъкани в областта на ожулванията и кръвонасяданията в областта на двете гривнени стави се възстановяват в рамките на 7-10 дни след получаване на травмите. Съдът кредитира заключението по СМЕ като компетентно и безпристрастно изготвено.

В съдебно заседание вещото лице обясни, че всяко действие има равно по сила противодействие, така че не може с категоричност да се определи дали тези травми са от движенията на ръцете на пострадалия или са от движението на белезниците върху ръцете на пострадалия.

От заключението на проведената по делото СПЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено се установява, че ищецът не е успял да преработи стресовата ситуация самостоятелно, поради което е търсил психиатрична помощ. Характерът на случката е възприет като травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и/или промяна в социалното и емоционално функциониране.В характеровата структура на ищеца се забелязват известни особености, изразени до степен на акценти. В тази насока като по-съществени се явяват особеностите на ищеца в създаването и поддържането на интерперсонални контакти. Тук следва да се отбележи подчертаната интровертна нагласа /затвореност, ограниченост на споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на останалите до вътрешните си преживявания, затруднение емоционалния контакт и резонанс/. Понижен праг на фрустрация, като повече от контактите и събитията се интерпретират като фрустриращи, което от своя страна води до кумулиране на напрежение и/или малоценностови преживявания. Споделят се данни за тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното състояние. Психологичното изследване не очертава данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси, но за известен период от време е била засегната личностовата сфера и социалното функциониране. Според вещото лице при ищеца може да се говори за дълготрайно емоционално състояние, като освидетелстваният е със съхранен спомен за преживяно травматично събитие. Налице са налични симптоми, които включват епизоди на повтарящо се изживяване на събитията под формата на внезапно оживяване на минали сцени ("flashbacks") - за които се споделя; продължаващо чувство за страх и безпомощност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда и избягване на действия и ситуации, напомнящи за събитието. Към периода на освидетелстването е налице разширен диапазон за емоционални преживявания - предимно в негативния емоционален регистър, като позитивния също присъства, но е по-слабо изразен. Има данни за тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното състояние. Авторитетът, който е имал ищецът пред обществото е силно нарушен във връзка с процесния инцидент - това все още не е преработено от него като ситуация и следва да се отбележи, че се явява като персистираща афективна стимулация, която се отразява крайно негативно.

Въз основа на така събраните доказателства и установената фактология, съдът намира иска за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 1, ал. 1 предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

За да възникне правото на иск за обезщетение в тежест на ищеца е да установи наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Присъждането на обезщетение намира своето основание и в разпоредбата на чл. 5 от ЕКЗПЧ, приложим пряко по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и предписващ, че всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от националната ни правна система право на обезщетение.

В конкретния случай е отменена Заповед № 365зз-577/14.09.2022г. за задържане на ищеца, издадена от В. В. – полицейски инспектор в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР – Варна по реда на чл. 72, ал. 1, т.2 от ЗМВР, следователно и първата предпоставка на закона е налице по арг. от чл. 4 от ЗОДОВ.

Съдът намира, че видно от заключението на СПЕ е налице и втората предпоставка, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - причинени са неимуществени вреди.

Съобразно константната съдебна практика в понятието "неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни последици върху здравословното състояние.

В исковата молба се претендира обезщетение заради настъпили физически болки и страдания, в резултат на поставянето на белезниците, както и се претендира обезщетение поради наличието на емоционални и психически страдания, възникнали по повод задържането на ищеца. Освен това, в исковата молба се претендира, че са нарушени и други неимуществени права – правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 от КРБ и член 5, §1, изр. 1 от ЕКПЧ при недопустима неопределеност на фактическите основания за временното негово лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав намира за доказани като факт отрицателните емоции и психически страдания, произтичащи лично за ищеца от неговото задържане, изразяващи се в негативни изживявания, безпокойство, обида, уронване на неговото самочувствие, в резултат именно на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице за срок до 24 часа. Не е спорно, че за времето от 17:05 часа до 18:10 часа на 14.09.2022 год. правото на ищеца на свобода и сигурност е било ограничено. Ясно е, че ограничаването на свободата и на правото на движение на лицето, които налага самият принудителен престой в резултат на изпълнението на приложената ПАМ по ЗМВР, обективно води до негативни последици върху емоционалното и психическото състояние на всяко лице. Тези конкретни негативни последици за ищеца - силен стрес, тревожност, безпокойство, чувство на срам, изолация и принудително ограничаване на контактите, в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане, по несъмнен начин се установяват от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Ю. Й. и И. И., които съдът кредитира в тази им част, като логични, житейски обосновани и възпроизвеждащи състоянието на ищеца по време на задържането му и след това. Следва да се посочи, че това е първо задържане за ищеца, като следва да се отчете, че той е човек, който е бил познат в обществения живот на града, поради което е съвсем нормално това задържане да е предизвикало у него страх и притеснения. Ето защо съдът намира, че изпадането на ищеца в тази извънредна за него ситуация по задържането му, безспорно е породило силна тревожност у него, както и че същият е преживял обичайния за всеки нормален човек психически дискомфорт, както по време на самото задържане, така и за времето след това.

Видно от горното е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка, а именно причинна връзка между незаконосъобразните действия и постановените незаконосъобразни актове и настъпилия вредоносен резултат, тъй като неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното състояние на ищеца представлява пряка и непосредствена вреда - типична и нормално настъпваща последица във връзка с издадената незаконосъобразна заповед за задържане.

Изложеното води до извода, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, поради което същите следва да се обезщетят, но не в претендирания размер на претенцията. Конкретният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при условията на чл.52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера, вида и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. При преценка размера на обезщетението следва да се има предвид, че не е налице продължително и трайно разстройство на психическото здраве на ищеца, като в тази връзка е и заключението по приетата СПЕ, според което към момента на изследването няма данни за актуални компоненти на разстройство в когнитивните процеси. Съдът намира, че психологическото състояние и изживявания на ищеца преди и след инцидента в течение на изминалото време, е било в обичайни стойности на нормално функциониращи психични сфери, изводими от неговата ценностна система, личностни особености и характерова очертаност. Не е описано психично състояние, което да излиза извън рамките на обичайното и да има болестен характер. Няма данни нито за трайно и значително влошаване на здравето, нито за значително дискредитиране в обществото. Няма данни ищецът да е останал без работа, нито за невъзможност за социална и професионална реализация по причина на отменената заповед.

В случая, от една страна следва да се отчетат характера, интензитета и времетраенето на негативните преживявания - необоснованото задържане на ищеца и ограничаването на правото му на свобода и свободно придвижване за период от 1 час и 05 мин., през които е бил в добро физическо здраве, при липса на данни и твърдения за упражнено насилие, което сочи, че не следва да се отчитат специфики като възраст или влошено здраве. От друга страна, ищецът е задържан не за престъпление, а като принудителна административна мярка, което той с оглед позицията, която е заемал - бивш общински съветник, следва да е съзнавал, като последното разколебава убедителността на твърденията му за изключително силно негативни преживявания за периода след случката. При определяне на размера на вредите, следва да бъде отчетено и съпричиняване от негова страна, тъй като същият не е спрял, когато св. В. втори път поискал документ за самоличност, а е тръгнал от [улица]нагоре, което е наложило упражняването на физическа сила спрямо него и поставянето на белезници. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява, като в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г., ОСГК е изяснено, че отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съпричиняването има обективен характер и е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, т.е. преценката се прави при наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Съдът приема, че в случая, съпричиняване е налице, тъй като ако беше изпълнил полицейското разпореждане да спре и да представи документ за самоличност, описаните в СМЕ травматични увреждания, настъпили в резултат на поставянето на белезниците, както и установените от СПЕ възникнали впоследствие чувства на стрес и тревожност, нямаше да бъдат причинени.

Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства и при съобразяване с минимално установената работна заплата за страната за 2022г. /710 лева/, както и с Решение № 11574 от 24.11.2023г. по адм. д. № 4807 / 2023 г. на ВАС по сходен казус, настоящият съдебен състав приема за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, която сума съдът намира за адекватна и съразмерна на интензитета на причинения на ищеца дискомфорт и на причинените му негативни психологични емоции, респ. преживения силен стрес, тревожност, безспокойство, изолация и принудително ограничаване на контактите на ищеца с приятели и близки хора. В останалата му част, до пълния претендиран размер от 10000 лева, предявеният иск за неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът намира, че в случая, същата следва да се присъди, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт /Решение № 1699 от 13.12.2022год., постановено по АНД №3928/2022 год. по описа на Районен съд - Варна/, т. е. считано от 18.01.2023год., като в тази връзка настоящият съдебен състав се съобразява с разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005год. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004год., ОСГК, според които, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия акт.

При този изход на спора на страните се дължат разноски. Настоящият съдебен състав съобрази, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

От ищеца е заявена претенция за присъждане на разноски за платена държавна такса, СМЕ, СПЕ и адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая разноските, които ответната страна следва да изплати възлизат на 410лв. представляващи 10лв.-д.т. и 400лв.- възнаграждения за СМЕ и СПЕ, които с оглед посочената разпоредба се дължат на ищеца в пълен размер дори и при частично уважаване на исковата претенция. В полза на ищеца следва да се платят и 225лева адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и съобразно извършените процесуални действия от адв. Пеев, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба и две допълнителни молби, участие в три открити съдебни заседания и разпит на четирима свидетели и две вещи лица, както и предвид средно високата фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуалното му представителство, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24, предл. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед проведените три открити съдебни заседания, в които ответникът е защитаван активно от юрисконсулт, който е участвал в разпитите на четирима свидетели и на две вещи лица, полагащото се възнаграждение за ответника следва да се определи на 360лева, което също подлежи на редуциране съобразно размера на отхвърлената искова претенция до 306 лева. След компенсация ответника следва да плати в полза на ищеца сума в размер на 329 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на П. Н. Л., [ЕГН], [населено място], [улица]сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от отменена Заповед № 365зз-577/14.09.2022г., издадена от В. В. – полицейски инспектор в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР – Варна, с влязло в сила Решение № 1699/13.12.2022г. по АНД № 3928/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението – 18.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция на П. Н. Л., [ЕГН], [населено място], [улица]против ОД на МВР - Варна в ЧАСТТА за разликата над 1 500 лева до претендирания размер от 10 000 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на П. Н. Л., [ЕГН], [населено място], [улица]сумата от 329 /триста двадесет и девет/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.