РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Карлово, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320100098 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно член 124, ал.1 от ГПК вр. с
член 79 от ЗЗД и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от
ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД против П. З. П. за установяване на вземането по издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника.
Твърди се, че на 09.01.2024 г. ищецът получил съобщение от Районен
съд -Карлово, с което „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД била
уведомена за подадено възражение срещу издадената в полза на банката
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело
№20235320101697 по описа на КрлРС и предявява иска в указания срок.
Твърди се, че на основание договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка № ******************** г., сключен
между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател, ищецът
предоставил на ответника банков кредит – овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 500.00 (петстотин) лева. Предоставеният
банков кредит бил усвояван по банкова сметка с IBAN:
*************************, открита на името на кредитополучателя в
банката.
Изцяло усвоеният банков кредит, бил усвояван многократно по
банкова сметка с IBAN: *************************, на дати и по суми,
подборно посочени в исковата молба.
1
Изцяло усвоеният банков кредит - овърдрафт бил погасяван по
банкова сметка с IBAN: ************************, на дати и по суми,
подборно посочени в исковата молба.
Кредитът бил в просрочие счита от 08.05.2019 – общо 2328 дни към
14.09.2020 г. включително.
Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на
основание раздел XI, т. 28 а) от общите условия на „Първа инвестиционна
банка“ АД за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна
картова сметка, приложими към договора за кредит (нататък ОУ), банката
връчила чрез ЧСИ С.Г. peг. № *** с район на действие - ОС гр. П., покана от
28.03.2023 г., с която уведомила и поканила кредитополучателя в 7 (седем)
дневен срок от получаването, доброволно да погаси всички просрочени
задължения в пълен размер. Поканата била връчена лично на адресата на
01.04.2023 г., Срокът изтекъл, но до предявяване на иска задълженията не
били погасени. Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 04.09.2023 г.
Към 14.09.2023 г., включително, дългът на кредитополучателя,
произтичащ от договора за кредит, бил в общ размер на 2306.12 лева (две
хиляди триста и шест лева и 12 стотинки), като дългът не бил погасен и
понастоящем.
Въпреки поетите с договора за кредит задължения,
кредитополучателят не обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения
и не извършвал плащания за погасяване на дълга.
Поради гореизложеното за банката възникнал правен интерес да се
обърне към съда с молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист с цел предприемане на принудителни действия. Със
заявление по реда на чл. 417 с вх. № 8688/15.09.2023 г. по описа на Районен
съд - Карлово и извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна
банка“ АД, банката поискала издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в качеството си на кредитор по договора за кредит.
Предвид гореописаното и бездействието на кредитополучателя, и
въз основа подаденото заявление по чл. 417 от ГПК и извлечението от
счетоводните книги на банката, Районен съд - Карлово допуснал по ч.гр.д.
№20235320101697 по описа на PC-Карлово да бъдат издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с които осъдил П. З. П., ЕГН **********
(Кредитополучател) да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сума в общ размер
на 2306.12 лева (две хиляди триста и шест лева и 12 стотинки), от които:
- 500 лева (петстотин лева) - непогасена главница, ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението;
- 1185.58 лева (хиляда сто осемдесет и пет лева и 58 стотинки) -
непогасена договорна лихва, начислена за периода от 08.05.2019 г. до
03.09.2023 г. вкл., дължима на основание т.7 от договора за кредит;
- 110.06 лева (сто и десет лева и 06 стотинки) - наказателна лихва,
начислена за периода от 08.05.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл., дължима на
2
основание т.8 от договора за кредит;
- 447.75 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и 75 стотинки)
- наказателна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 г. до 03.09.2023 г. вкл.,
дължима на основание т.8 от договора за кредит;
- 2.73 лева (два лева и 73 стотинки) - законна лихва, начислена за
периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г. включително, дължима на основание
Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019г.;
- 60.00 лева (шестдесет лева) - разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост;
- 46.12 лева (четиридесет и шест лева и 12 стотинки) - държавна
такса и
- 50.00 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, банката е подала молба за образуване на изпълнително дело.
Срещу кредитополучателя било образувано изпълнително дело №
2023***0400455 по описа на ЧСИ М..К, с peг. № *** на КЧСИ, с район на
действие района на ОС- П.. В законния срок ответникът подал възражение по
чл. 414 от ГПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че П. З. П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представляван от
законните представители: сумата от 500 (петстотин)лева, представляваща
непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № ********************г.; сумата от 1185.58 лева
(хиляда сто осемдесет и пет лева петдесет и осем стотинки), представляваща
непогасена договорна лихва, дължима на основание т. 8 от договора за кредит
за периода от 08.05.2019 г. до 03.09.2023 г.- включително; сумата от 110.06
лева (сто и десет лева и шест стотинки), представляваща наказателна лихва,
дължима на основание т. 9 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до
12.03.2020 г. включително; сумата от 447.75 лева (четиристотин четиридесет и
седем лева седемдесет и пет стотинки), представляваща наказателна лихва,
дължима на основание т. 9 от договора за кредит за от 14.05.2010 г. до
03.09.2023г. включително; сумата от 2.73 лева (два лева седемдесет и три
стотинки), представляваща законна лихва, начислена от датата на
предсрочната изискуемост на кредита за периода от 04.09.2023 г. до
14.09.2023 г. включително; сумата от 60.00 лева, представляваща разноски,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявление по чл. 417 от ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена заповед № 898 от 18.09.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД №
1697/2023 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответникът П. З. П. оспорва иска.
Прави възражение за погасяване по давност на всички претендирали
вземания.
3
Оспорва да е усвоил кредита на посочените дати. Признава,
Доверителят факта, че е сключил процесния договор, но оспорва, че е
получавал, при подписване на договора представените към исковата молба
общи условия.
Оспорва да е получавал през годините кредитна карта, чрез която се
твърди да е усвояван кредита. Договорът бил сключен през 2008 г., а ищецът
твърди да са изтегляни чрез кредитната карта суми през 2023 г. За периода от
15 г. би следвало да са издаване неколкратни нови кредитни карти, предвид
срока им на валидност и действието на договора, дори и след подновяване за
период от две години. Ответникът заявява, че не е получавал кредитни карти.
Твърди, че т. 7 от договора представлява неравноправна клауза и е
нищожна. Разпоредбата гласяла: „При непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо, формирано по Сметката до края на
последния отчетен период, Титулярят заплаща на Банката, след изтичане на
първите 3 отчетни периода, годишна лихва в размер, съгласно действащите
Общи условия и Тарифа за таксите и комисионните на Банката. Уговорената
лихва към момента на сключване на договора е 16% за дебитни салда,
формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18% за всички останали дебитни
салда по сметката.“
Не били представени никакви документи от ищеца, които да
посочват как се изменял лихвения процент през годините. Съгласно т. 14.1 от
Общите условия, които не били подписани от кредитополучателя: „При
непогасяване до дата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по
Сметката Титулярят заплаща на Банката годишна лихва, равна на действащи
към датата на начисляването на БЛПкк (Базов лихвен процент за кредитни
карти) плюс надбавка в размер, съгласно Тарифата. Съгласно общите условия
БЛПкк е лихвен индекс, утвърждаван от Управителния съвет на Банката и
изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението между
планираната цена на ресурса на Банката и пазарните лихви за същата валута
за определен период от време, приложим към дебитните салда по картови
разплащателни сметки в национална и чуждестранна валута.“
Многобройна, последователна и непротиворечива била практиката
на ВКС, съдържаща се например в решения № 15 от 18.4.2018 г. по т. д. №
2439/2016 г. на I т.о., № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г., № 77 от
22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на III г.о., № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д.
№ 1899/2015 г. на IV г.о., № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т.о. и
много други. Според тази практика уговорката в договор за банков кредит,
предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна в договорения
лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и
когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства,
които са извън контрола на доставчика на услугата, била неравноправна по
смисъла на общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП. Методът на изчисление на
съответния лихвен процент трябвало да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и
индикатори. Потребителят трябвало да разполага с достатъчно информация
как кредиторът може да промени едностранно цената на доставената му
финансова услуга, за да може и той да извърши необходимите действия в своя
4
защита. В противен случай уговорката била неравноправна и съответно-
нищожна.
В случая, наложеният от банката начин на определяне на лихвения
процент по договора бил неясен - липсвала изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки
от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори. Клаузата била
неясна и съдържала елементи, които могат да бъдат променяни едностранно.
В случая липсвала ясна, разбираема и недвусмислена информация в
сключения договор относно условията за връщане на заетата сума и точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, което като
потребител го препятствало да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
стандарти на защита и обуславял извод за неравноправност на относимите
клаузи от договора.
Освен това от данните по делото не ставало ясно върху какъв размер
на главницата са начислявани заявените договорни и наказателни лихви. Още
повече имайки предвид неравноправната клауза на т. 14.2 от общите условия,
в която било посочено, че по свое усмотрение банката може да капитализира
начислените лихви чрез прибавянето им към главницата на овърдафта, за
което с подписването на договора титулярят давал своето изрично съгласие.
Освен че била неравноправна клаузата, тя била нищожна поради
противоречие със закона. Съгласно решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. №
1504/2018 г. на ВКС, II т.о.: „Уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.З
ЗЗД.“
Предвид изложеното по-горе и клаузата за неустойка, съгласно т. 8 от
договора, според която неустойката е равна на възнаградителната лихва плюс
12 пункта, т. е. 38%, съответно 40%. При положение, че уговорката за
определяне на възнаградителната лихва била неравноправна, то и уговорката
за неустойка също. Отделно от това, размерът на неустойката излизал извън
функционалното й предназначение, отчитайки, че същата няма краен предел.
Така и съгласно решение № 76/22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г. на ВКС, I
т.о.: „Обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съдебен състав,
че предвиденото в чл. 11 от сключения между „Първа инвестиционна банка“
АД и Н. П. Б. договор за банков кредит от 22.04.2008 г. задължение за
кредитополучателите да заплащат наказателна лихва с лихвен процент,
равен на сбора на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от
двадесет пункта в случай на неизвършени плащания по кредита, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, тъй като опредЕ.та надбавка
от 20 пункта над договорения лихвен процент е необосновано висока, поради
5
което клаузата на чл.11 е неравноправна и като такава е нищожна съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗП.“
Предвид признанието на заявителя, че получил през годните сумата
от 1 047.30 лв. от ответника, то последният възстановил главницата по
договора.
Всъщност, поради обстоятелството, че към момента на сключването
на договора не било ясно как се формира лихвения процент, то и договорът за
кредит бил нищожен. Съгласно § 3 и § 5 от ПЗР на ЗПК:
§ 3. Законът за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.;
изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 110 от 2008 г. и бр. 82 от 2009 г.) се отменя.
§ 5. Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за
потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с
изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за
кредит, сключени преди тази дата.
Според чл. 14 от ЗПК (отм.):
„(1) Когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 -14, чл. 8,
ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
(2) Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.“
Според чл. 10 от ЗПК (отм.):
„Договорът за потребителски кредит, свързан с използването на
кредитна карта, съдържа задължително информация за:
1. горната граница на кредита, ако такава е договорена, или
начините за нейното определяне;
2. условията за ползване и връщане на кредита;
3. годишния лихвен процент и разходите, ако има такива,
приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при
които те могат да бъдат променяни.“
В случая, на практика в договора и общите условия липсвали
условията, при които може да бъде променян лихвения процент по договора,
както и яснота относно разходите по договора - размер на неустойка.
Описанието на понятието Базов лихвен процент за кредитни карти не
съдържало никакви яснота при какви условия може да бъде изменян.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен. Претендира деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Естеството на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна,
при условие на главно и пълно доказване, да установи съществуването на
валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от
сключения договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка
№ ******************** г., размера на задълженията по него, падежа на
6
настъпването на изискуемост на вземанията. В тежест на ответника е да
докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право
в т.ч. и възраженията му за нищожност на договора и възражение за изтекла
погасителна давност.
Със заповед № 898 от 18.09.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1697/2023 г.
по описа на КрлРС, е разпоредено длъжникът П. З. П. да заплати на кредитора
„Първа инвестиционна банка“ АД сумите, предмет на установяване в
настоящото производство. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен
лист 717 от 18.09.2023 г., въз основа на който е било образувано изпълнително
дело № 455/2023 г. по описа на ЧСИ М..К, рег. № *** на КЧСИ. На длъжника
е връчена покана за доброволно изпълнение на 09.11.2023 г. В указания
едномесечен срок длъжникът (ответникът в процеса) е подал възражение по
чл. 414 от ГПК за недължимост на вземанията по заповедта за незабавно
изпълнение.
Не се спори, че между страните е бил сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ******************** г., по
силата на който на ответника е бил предоставен кредит – овърдрафт в размер
на 500 лева, като е посочено в договора, че кредитът може да бъде усвояван с
използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляря. В чл. 3 е
уговорен срокът за ползване на овърдрафта – до 14.10.2010 г. и е уговорено
атвтоматично подновяване при условията и по реда, предвидени в общите
условия (ОУ) на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип. В чл. 4 страните са уговорили, че
кредитополучателят титулярят се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия. По делото
са представени общи условия на банката, като в раздел І за дадени
определенията, относими към процесния вид договор. Съгласно б. „ж“
отчетен период е всеки период за срока на договора, с начало 20-о число на
текущия месец до 19-о число на следващия, за който банката издава на
титуляря отчет по сметка. В б. „з“ е посочено, че падеж е датата, на която
титулярят е длъжен да погаси минималната погасителна вноска и е
определено всяко 5-то число на месеца, следващ отчетния период. В б. „к“ е
установено правилото за минималната погасителна вноска - сума, която
титуляря е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на
отчетния период, до датата на падежа и представлява 3% от дебитното салдо
по сметката (сумата за пълно погасяване) към последния ден на отчетния
период. В чл. 7 от договора е уговорена дължимата лихва върху непогасения
размер от дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период,
която се дължи след изтичане на първите три отчетни периода, при годишен
лихвен процент в размери, както следва: а) 16% за дебитни салда, формирани
от ПОС-трансакции; б) 18% за всички останали дебитни салда по сметката. В
чл. 8 от договора е предвидено, че при неплащане на месечна погасителна
вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит, банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.
В раздел ХІ от ОУ са установени правилата за предсрочна изискуемост. В
раздел ХVІІ от ОУ е установен срока на договора и начина на прекратяването
7
му. В чл. 36 е посочено, че срокът на ползване на овърдрафта е съгласно
договора. Срокът на валидност на картата е релефно изобразен върху нея и
изтича в края на посочения месец/година. В т. 36.1 е предвидено, че срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
респ. при условие, че банката не е уведомила титуляря за прекратяване на
договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Съгласно т. 36.4
от общите условия банката подновява срока на валидност на картата
служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава нова
карта. Оправомощеният държател може да получи новата си карта в банката в
срок от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на картата. Ако
оправомощеният държател не желае картата да бъде подновена, той следва да
уведоми банката за това в писмена форма, не по-късно от един месец преди
датата на изтичане на срока на валидност на картата. Банката си запазва
правото да откаже да поднови картата без да сочи мотиви за това.
С писмено предизвестие от 28.03.2023 г. връчено на ответника на
01.04.2023 г. чрез ЧСИ С.Г., банката е поканила ответника да плати в
едноседмичен срок от получаването задълженията по процесния договор,
възлизащи на 1872.05 лева общо, като го е уведомила, че при неизпълнение на
задълженията, обявява всички задължения по договора за предсрочно
изискуеми.
От първоначалното заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза, се установява следното:
1. Първото усвояване на овърдрафта е на 14.10.2008 г. - теглене от
ATM (банкомат) в размер на 100 лева, и такса за тегленето 2.00 лева от сметка
№ *************************, с титуляр П. З. П. (кредитополучател).
2. Кредитният лимит през процесния период от сметка с
***********************,: Разплащателна сметка Кредитна Карта.
Физическо лице (ФЛ), с титуляр П. З. П. е ползван в общ размер на 500.00 лв.,
както следва:
- на 14.10.2008 г. -100 лева теглене от ATM и такса за тегленето 2.00
лева;
- на 27.10.2008 г. - 200 лева теглене от ATM и такса за тегленето 3.00
лева;
- на 31.10.2008 г. - 50 лева теглене от ATM и такса за тегленето 1.50
лева;
- на 05.11.2008 г. -100 лева теглене от ATM и такса за тегленето 2.00
лева;
- на 09.11.2008 г. - 50 лева теглене от ATM и такса за тегленето 1.50
лева.
3. Внесените суми за погасяване на задължения по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка ******************** са в общ
размер на 1049.47 лева, в експертизата са посочени по данни и размер на
внесената сума, като първото плащане е направено на 04.11.2008 г., а
8
последното на 02.02.2016 г.
С внесените сума са погасявани: такса картови операции - 134.21
лева; лихви кредитни карти - 469.94 лева; такса за извлечение по пощата - 2.00
лева; лихва по дебитно салдо - 350.66 лева; наказателна лихва минимална
вноска - 92.66 лева.
4. Последното плащане по сметка *********************** е
извършено на 02.02.2016 г. със сума в размер на 50.00 лева (вноска на каса);
вносител: М.А.Т.; основание: „Захранване на сметка по КК“.
5. На 08.02.2016 г. е падежът на следващото плащане, основание:
начислена „наказателна лихва минимална вноска“ в размер на 0.42 лева.
На 08.05.2019 г. е надхвърлен лимитът от 500 лева с „Наказателна
лихва минимална вноска“ в размер на 3.65 лева (салдото става - 502.87 лева).
6. Счетоводното записване на предсрочната изискуемост на кредита
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №
********************* г. е от 04.09.2023 г. в размер на 2243.39 лева.
7. Размерът на непогасените суми по кредита по пера е в общ размер
на 2305.39 лв. както следва:
а) 2243.39 лв. задължения по договора:
- 500 лв. - непогасена главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *****************
- 16.46 лв. - Такса картови операции
- 1002.11 лв. лихва по дебитно салдо
- 463.89 лв. - Наказателна лихва минимална вноска
- 260.93 лв. - наказателна лихва надвишен лимит
б) 62.00 лв. законна лихва и разноски:
- 2.00 лв. - законна лихва, начислена от датата на предсрочната
изискуемост на кредита за периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г.
включително;
- 60.00 лв. - разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост; Фактура № **********/06.04.2023 г., издадена от ЧСИ С.Д.Г.,
ДЗЗД "Л.Г.Д" частни съдебни изпълнители на ПИБ клон Карлово.
8. На база представени документи счетоводното отчитане на договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка ******************** е
водено правилно.
От допълнителното заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза, се установява следното:
1. За използвания лимит по картата титуляря има гратисен период
със срок до 45 дни.
Кредитният лимит през процесния период от сметка с
*********************** е ползван в общ размер на 500.00 лева, посочено
по дати на теглене в заключението. При посочените тегления, минималната
9
погасителна вноска е била в размер на 12 лева, с падеж 05.12.2008 г.
3. Отчетния период на договорните лихви, които се начисляват е от
20-о число на единия месец до 19-о число на следващия.
Наказателни лихви се дължат за неиздължена минимална вноска след
5-о число и когато вече е надвишен лимита на картата.
Начислените суми за наказателна лихва минимална вноска по
договора са в общ размер на 556.55 лв.
Начислените суми за лихви кредитни карти по договора са в общ
размер на 1822.71 лв.
Начислените суми за такса обслужване на карта по договора са в общ
размер на 412.41 лв.
От които наказателна лихва надвишен лимит - в общ размер на
278.20 лв.
Начислените суми за Такса за извлечение по пощата са в общ размер
на 2.00 лв.
Внесените суми за погасяване на задължения по договора са в общ
размер на 1049.47 лв., подробно посочени по начин и дата на плащане.
4. Отчетния период на договорните лихви, които се начисляват е от
20-о число на единия месец до 19-о число на следващия.
Наказателни лихви се дължат за неиздължена минимална вноска след
5-о число и когато вече е надвишен лимита на картата.
Към дата на подписване на договора, годишната лихва, начислявана
от Банката върху дебитното салдо по сметката е в размер на 18 % (всички
тегления са от АТМ) - съгласно т.7 от договора
(При ПОС - трансакции, годишната лихва е в размер на 16 % - в
случая липсват такива).
При непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период
на минималната погасителна вноска титулярят заплаща на банката върху
непогасената част на дълга лихвите по т. 8.1.1 от договора, плюс наказателна
надбавка в размер, съгласно договора и бюлетина за лихвите. Банката
служебно задължава сметката на титуляря със сумата на наказателната
надбавка в деня, следващ датата на падежа, а ако е неработен ден - на първия
следващ работен ден
Съгласно т.8. от договора, при неплащане до падежа на минималната
погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен, лимит
(неразрешен овърдрафт по сметката), банката начислява; върху непогасената
част: на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на
кредитния лимит, наказателна лихва в размери, съгласно действащите Тарифа
и Общи условия на Банката.
Към датата на подписване на договора, годишната лихва, за
надвишаване на разрешен кредитен лимит (неразрешен овърдрафт по
сметката) в зависимост от вида на трансакцията е в размер на лихвата по т.7
по-горе (18% плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната
надбавка за надвишаване на разрешен кредитен лимит (20 % /12 = 1.6667%).
Друго доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
10
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
от правна страна намира следното:
Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение по
сключен между тях договор за издаване на кредитна карта, като с отговора на
исковата молба е направено правопосагяващо възражение за изтекла
погасителна давност.
Процесния договор кредит е за ползване на паричен лимит чрез
овърдрафт, поради което и няма предварително определени погасителни
вноски на главница и лихва, отразени в погасителен план. На
кредитополучателят се предоставя възможността да оперира със сумата от 500
лева, като негово задължение е да погасява само създаденото отделно
дебитно салдо, формирано при всяко ползване на част или на цялата
предоставена сума. За погасяването е уговорен 45 дневен гратисен период,
през който лихви не се начисляват. В конкретния случай предвид характера на
заема е невъзможно предварително уговаряне срокове и размер на отделни
вноски, формирани от главница и лихви. Специфично за конкретния вид
договор е уговореното между страните, и установено с общите условия на
банката ползване на заемните средства само посредством предоставена от
ищеца банкова карта и спрямо тази особеност следва да се определят
изискуемостта на задължението и размерът на задълженията. Изискуемостта и
конкретния размер на задължението настъпват на падеж, който представлява
функция на всяко отделно формирано салдо. Вещото лице е установило, че
целият кредитен лимит е усвоен в периода от 14.10.2008 г. до 09.11.2008 г.
Всички суми до овърдрафта са усвоени чрез теглене на АТМ, а падежът на
последното задължение е определен на 05.12.2008 г. Последното плащане на
задължения по договора е извършено на 02.02.2016 г. – платена а на каса сума
в размер на 50.00 лева, а падежът на следващото плащане е настъпил на
08.02.2016 г. според заключението на вещото лице.
Съдът приема, че всяко отделно ползване на предоставената от
банката сума от страна на картодържателя, води до негов отделен падеж и
изискуемост, доколкото формира отделен дълг към банката, доколкото такава
е предвидена в чл. 28 б. а от общите условия.
В конкретния случай съдът намира, че за процесния кредит, при
липса на уговорени предварително падеж и размер на вноската, които са и
несъвместими с естеството на кредита, по отношение на погасителната
давност е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Според
съда, тази давност по отношение на всяко формирано алдо започва да тече от
първия падеж, от който няма извършени плащания, а именно от 08.02.2016 г.,
установен в т. 4 от първоначалното заключение на вещото лице. Към тази дата
е бил усвоен целия заемен ресурс по сключения договор, всяко едно от салдата
е падежирало и към дата 09.02.2021 г. срокът за всяко от тях е изтекъл. Или
цялото вземане за главница и лихви са били погасени по давност към датата на
подаване на заявление по чл. 417 от ГПК15.09.2023 г., която се явява и
началната дата, от която се счита предявен искът за установяване на
вземането. В този период липсват предприети действия по изпълнение на
задължението от страна на ищеца. Според настоящия съдебен състав,
доколкото всяко от формираните салда е обвързано с падеж на плащане, то
няма значение дали договорът е бил обявен за предсрочно изискуем за
11
началото на давността. С извършените плащания е било направено признание
на дълга, поради което след всяко от тях, считано от новия падеж на плащане е
започнал да тече и давностния срок за погасяване на всяко от задълженията.
Следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът не доказа
договорът да е бил продължен сред изтичане на срока на действие на първата
кредитна карта, издадена при сключването му, т.е. с изтичането на срока й
(неустановен в производството), за ответника е станало невъзможно
ползването на кредитния ресурс съгласно установеното в чл. 13 от ОУ и чл. 36
т.4 от ОУ. Без наличието на разплащателно средство – кредитна карта,
ответникът не би могъл да ползва предоставената му услуга. По делото не е
установен срокът на валидност на първата кредитна карта, нито е установено
такава да е била преиздавана от ищеца, в съответствие със задълженията му по
договора, единствено е доказано, че ответникът е подал искане за издаването
й.
При липса на доказателства за издаване на нова кредитна карта,
настоящият съдебен състав приема, че срокът на договора не е бил продължен
след изтичане на срока на валидност на първата издадена, поради
невъзможност заемните средства да продължат да бъдат ползвани.
Кредитната карта е единственото средство за достъп до разплащателната
сметка на ответника, т.е. следва да се приема, че със срока на изтичане на
първата издадена, договорът за овърдрафт е прекратил действието си.
Неиздаването на нова кредитна карта може да се отнесе към установеното в
чл. 25 ог ОУ, даващо право на банката да деактивира картите и да обяви
всички задължения за изцяло и предсрочно изискуеми при просрочени
задължения. Съдът приема неиздаването на нова кредитна карта за
едностранно действие по прекратяване на договора, изхождайки от самия му
предмет - издаване на револвираща международна кредитна карта с чип чрез
която да се ползва предоставения овърдрафт по разкрита разплащателна
сметка.
При бездействието на ищеца през периода от 08.02.2016 г. до
подаване на заявление по чл. 417 от ГПК, вземанията са изцяло погасени по
давност и възражението на ответника се явява основателно.
На отделно основание съдът, с оглед служебното си задължение да
среди за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, намира
уговореното в чл. 3 от договора за автоматичното му подновяване за
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, водеща до нищожност на
целия договор.
Неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е всяка уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика от една страна, и потребителя- от
друга. Ответникът е физическо лице и има качеството на „потребител“ по
смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният между страните банков кредит
представлява търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, поради
което договорът попада в приложното поле на специалния ЗЗП.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен, ако са уговорени индивидуално
по чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
12
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им.
Настоящия съдебен състав приема, че клаузата по чл. 3 не е
индивидуално уговорена, доколкото не се установи тя да е била предмет на
обсъждане при сключване на договора. Тежестта на доказване на такива факти
е на ищеца, доколкото се касае изгодни за него обстоятелства и на основание
специалната норма на чл. 146 ал. 4 от ЗЗП. Поради изложеното съдът приема,
че посочената клауза е част от предварително изготвени условия по договора,
ответникът не е могъл да влияе върху съдържанието й при сключването му.
Съдът намира, че разпоредбата за автоматично продължаване на срока на
договора, без да е регламентирано друго условие за настъпване на това
обстоятелство (точно изпълнение на задълженията, изрично искане,
одобрение или друго), е неравноправна, защото не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съгласно чл. 143 от
ЗЗП (в редакция към дата на възникването на правоотношението). Дори
понастоящем вече действа изрична правна норма в тази връзка- чл. 143 т. 9 от
ЗЗП, предвиждаща, че е неравноправна клаузата за автоматично продължаване
на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор. Т.е. самият законодател сега е регламентирал
подобна хипотеза и макар в случая тя да няма обратно действие и да не може
да се приложи спрямо процесния договор, тя може да се извлече като
съдържание и от действалата към момента на сключване на договора хипотеза
на общия текст на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата предвижда прекратяване на
договора само с изявление, извършено дълъг период от време преди
фактическото изтичане на срока и не позволява на длъжника да прецени
икономическите условия от своето поведение. Така уговорена тя позволява
безконтролно продължаване на правоотношението във времето и превръща
договора в безсрочен, защото реално освобождава кредитора от задължението
му да следи за изпълнението. Подобна уговорка е в противоречие с
императивните изисквания на чл. 430 ал. 1 от ТЗ, банката да отпусне на
заемателя паричната сума при уговорени условия и срок.
Първоначалният срок по договора за прекратяването му е 14.10.2010
г. и с оглед горните съображения за нищожността на клаузата за автоматично
подновяване, следва да се приеме, че изискуемостта на задълженията е
настъпила с изтичането на уговорения в договора срок- 14.10.2010 г. На тази
дата е настъпило прекратяване на правоотношението и ответникът е следвало
незабавно да погаси всички свои задължения - чл. 20 от ОУ. От тази дата е
започнал да тече и предвидения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок е изтекъл на
14.10.2015 г. Ответникът обаче е извършвал плащания по нищожния договор,
поради което съдът приема, че за остатъкът от задължението, както посочи и
по-горе, давността е започнала да тече след първия падеж, от който няма
плащане, т.е. след 08.02.2016 г., като петгодишната давност е изтекла на
08.02.2021 г., повече от две години преди подаване на заявление по чл. 417 от
ГПК.
По изложеното, искът като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли изцяло.
13
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
С оглед отхвърляне на иска, на ответника се следват разноски в
размер на 200 лева за възнаграждение на вещо лице.
Направено е искане от пълномощника на ответника за присъждане на
разноски в исковото и заповедното производство по реда на чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът
съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е
постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение.
Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна
защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на
основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения. В същия смисъл е и определение №
2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС, ІV г.о.
Производството е приключило в пет съдебни заседания, изслушвани
са две експертизи, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на
броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и
като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. А. С. следва
да бъде определено възнаграждение в размер на 700.00 лева за предоставена
безплатна защита и съдействие на ответника П. З. П. по реда на чл.38 ал.1 т.2
от ЗА в исковото производство, която сума се определя и с оглед
продължителността на производството, и явяването му в съдебно заседание,
включително след второто.
По горните мотиви, основани на решенията на СЕС и като взе
предвид приетото в определение № 102 от 14.03.2022 г. по ч.т.д. № 2481/2021г.
на ВКС, І-о т.о., в което е даден отговор на материално правия въпрос, че във
връзка с разноските, касаещи подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в
заповедното производство, приложима е разпоредбата на чл. 11 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че на
адв. С. следва да се определи възнаграждение в заповедното производство в
размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, за признаване за установено, че П. З. П., ЕГН **********, с
14
адрес: *** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 111 П, представляван от законните представители: сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща непогасена главница по договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №
********************г.; сумата от 1185.58 лева (хиляда сто осемдесет и пет
лева петдесет и осем стотинки), представляваща непогасена договорна лихва,
дължима на основание т. 8 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до
03.09.2023 г.- включително; сумата от 110.06 лева (сто и десет лева и шест
стотинки), представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от
договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 12.03.2020 г. включително;
сумата от 447.75 лева (четиристотин четиридесет и седем лева седемдесет и
пет стотинки), представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9
от договора за кредит за от 14.05.2010 г. до 03.09.2023г. включително; сумата
от 2.73 лева (два лева седемдесет и три стотинки), представляваща законна
лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост на кредита за
периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г. включително; сумата от 60.00 лева,
представляваща разноски, ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 15.09.2023 г. до
окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед № 898 от
18.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1697/2023 г. по описа на КрлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П да заплати на П. З.
П., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски в размер на 200.00
(двеста) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П да заплати на
адвокат А. В. С., личен номер **********, Адвокатска колегия - П., сл. адрес:
град П., ********************** адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на П. З. П. в размер на 700.00
(седемстотин) лева в исковото производство) и 100.00 (сто) лева в
производството по ЧГрД № № 1697/2023 г. по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
15