№ 1090
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110115998 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „П.БМФ“ АД, ЕИК ******** срещу
„К.“ ЕООД, ЕИК ******** с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника му дължи сумата от
3393 лв., заявено като остатък от аванс, получен по платена проформа фактура №
958/30.06.2020 г. на отпаднало основание, съразмерен на неизпълнена част от престация на
неизправен изпълнител, претендиран от кредитора, упражнил конклудентно изявление за
разваляне на сделката в неизпълнената част над обема, приет при окончателно фактуриране
на възложена изработка с фактура 945/27.10.2020г., и сумата от 894.60 лв., платено от
заявителя ДДС по неизпълнен договор за изработването /ушиване/ на 70 броя костюми и
неподлежаща на възстановяване, за което е издадена проформа фактура №
**********/30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.08./2021г. и Заповед
№5161/23.09.21г. по ч.гр.д. № 10156/2021г. на ВРС.
Ищецът излага, че по телефона и по имейл, на длъжника е поръчано в срок от седем
седмици, считано от 01.07.2020 г. изработването /ушиване/ на 70 броя костюми с единична
цена 230 лева без ДДС на обща стойност 14 910 лева без ДДС. Поръчката е приета за
изпълнение от длъжника и същият е издал Проформа фактура № **********/30.06.2020 г. за
авансово плащане на сума в размер на 4 473 лева без ДДС, както и 894.60 лева ДДС върху
авансовата сума, общо - 5 367.60 лева. Авансовото плащане е формирано, като сума в размер
на 30% от общо дължимата сума за изработването /ушиване/ на 70 броя костюми с единична
цена 213 лева без ДДС на обща стойност 14 9 0 лева без ДДС и 2 982 лева ДДС, общо 17 892
лева с ДДС.
Ищецът твърди, че в срока за изпълнение на поръчката са изработени и са предадени
18 броя костюми по 213 лева всеки без ДДС, на обща стойност 3 834 лева без ДДС, за което
е издадена Фактура № **********/27.10.2020 г., като в същата фактура е приспадната сума
в размер на 1080 лева без ДДС от извършеното авансово плащане. Общата дължима сума по
фактурата е в размер на 2 754 лева без ДДС, както и 550.80 лева ДДС върху същата сума.
Обща дължима сума е в размер на 3 304.80 лева с ДДС. Ищецът твърди, че на 09.11.2020 г.
1
сумата в размер на 3 304.80 лева с ДДС е заплатена на длъжника.
Паричното вземане в размер на 4 287.60 лв. , се формира, като от сумата от 5367,60
лева главница без ДДС и 894.60 лева - ДДС/ е формирано, като от сумата в размер на 5
367.60 лева, представляваща авансово плащане в размер на 30% от общо дължимата сума за
изработването на костюмите с ДДС се приспада, приспаднатата сума от авансовото плащане
в размер на 1080 лева без ДДС, отразено във Фактура № **********/27.10.2020 г.
В молбата се излага, че паричното вземане в размер на 4 287.60 лв. е включена сума в
размер на 894.60 лева заплатена от ищеца, ката ДДС върху авансовото плащане въз основа
на проформа Фактура № **********/30.06.2020 г.. която сума също е включена в
заявлението по чл.410 от ГПК.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не изразява становище. По ч.гр.д. №
10156/2021г. на ВРС длъжникът възразява на общо основание.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени фактура №
**********/27.10.2020г. , преводно нареждане от 09.11.2020 г. , проформа фактура №
**********/24.06.2020 г. и фактура № **********/30.06.2020 г.
По ч.гр.д.№ 10156/21г. длъжникът „К.“ ЕООД, ЕИК 10,3822799, със седалище в гр.
В. е осъден да заплати на ЗАЯВИТЕЛЯ „П.БМФ“ АД, ЕИК ********, с адрес гр. В. сумата
от 894.60 лв., платено от заявителя ДДС по неизпълнен договор за изработването /ушиване/
на 70 броя костюми и неподлежаща на възстановяване, за което е издадена проформа
фактура № **********/30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението и
направените в производството, както и сумата от 3393 лв., заявено като остатък от аванс,
получен по платена проформа фактура №958/30.06.2020г. на отпаднало основание,
съразмерен на неизпълнена част от престация на неизправен изпълнител, претендиран от
кредитора, упражнил конклудентно изявление за разваляне на сделката в неизпълнената
част над обема, приет при окончателно фактуриране на възложена изработка с фактура №
945/27.10.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението и
направените в производството разноски съответно възлизащи на 107,43 лв. (сто и седем лева
и четиридесет и три стотинки)
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В случая се претендира дължимост на исковата сума, като платена на отпаднало
основание за авансово плащане.
Между страните е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което
ответникът се задължил да изработи 70 броя костюми. Ищецът е заплатил авансово част от
крайна цена на доставката на фиксиран брой стоки.
Ответникът не ангажира доказателства, нито въвежда възражение за изпълнение на
възложената поръчка.
С изпратено по ел.поща писмо от 23.02.21г., договора между страните е валидно
2
развален и дадените суми подлежат на връщане.
С оглед изложеното съдът намира, че предвид наличието на неоснователно
обогатяване – фактът на получаване на суми на отпаднало основание, предявеният иск е
изцяло основателен и доказан така, както е предявен – за сумата от 3393 лв., заявено като
остатък от аванс, получен по платена проформа фактура № 958/30.06.2020 г. на отпаднало
основание, съразмерен на неизпълнена част от престация на неизправен изпълнител,
претендиран от кредитора, упражнил конклудентно изявление за разваляне на сделката в
неизпълнената част над обема, приет при окончателно фактуриране на възложена изработка
с фактура 945/27.10.2020г., и сумата от 894.60 лв., платено от заявителя ДДС по неизпълнен
договор за изработването /ушиване/ на 70 броя костюми и неподлежаща на възстановяване,
за което е издадена проформа фактура № **********/30.06.2020 г.
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 125,32 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете направените в
исковото производство разноски 33,93 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че „К.“ ЕООД, ЕИК ******** дължи на „П.БМФ“ АД, ЕИК ********
вземането, за което са издадени заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.08.2021г. и
Заповед №5161/23.09.21г. по ч.гр.д. № 10156/2021г. на ВРС, както следва:
- сумата от 894.60 лв. (осемстотин деветдесет и четири лева и 60 стотинки),
платено от заявителя ДДС по неизпълнен договор за изработването /ушиване/ на 70 броя
костюми и неподлежаща на възстановяване, за което е издадена проформа фактура №
**********/30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 3393 лв.(три хиляди триста деветдесет и три лева), заявено като остатък
от аванс, получен по платена проформа фактура № 958/30.06.2020 г. на отпаднало
основание, съразмерен на неизпълнена част от престация на неизправен изпълнител,
претендиран от кредитора, упражнил конклудентно изявление за разваляне на сделката в
неизпълнената част над обема, приет при окончателно фактуриране на възложена изработка
с фактура 945/27.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „П.БМФ“ АД, ЕИК ********
сумата 125,32 лв. (сто двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10156/21г. на ВРС.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „П.БМФ“ АД, ЕИК ********
сумата от 133,93 лв. (сто тридесет и три лева и деветдесет и три стотинки)
представляваща направените разноски в производството по чл.415 от ГПК, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
3
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4