Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на шести февруари през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА И. ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 4305 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 13.12.2018 г. СРС, 76 с-в, по гр.д.№ 43011/18
г. е признал за установено на основание чл.124, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.150
ЗЕ и чл.86 ЗЗД по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД срещу В.К.К. , Е.В.М. и С.К.М., че ответниците
дължат при условията на разделност /по 1/3 ч./ от сумата от 3 023,64
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 26.02.2015 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от 26.02.2018 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния
предявен размер от 4 525,14 лв. и за периода от м.05.2014 г. до 25.02.2015
г., като погасена по давност и сумата от 509,45 лв.-мораторна лихва за периода
от 15.10.2015 г. до 08.02.2018 г., като е отхвърлил претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 864,35 лв., като неоснователна.Решението е
постановено при участието на „М.Е.” ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците- В.К.К. , Е.В.М. и С.К.М.
в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.422 ГПК с оплаквания, че в тази част решението е постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.Въззивниците
твърдят, че въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не е доказал,
че между страните съществува облигационно правоотношение, което обстоятелство е
оспорено още с отговора на исковата молба.Излагат доводи, че по делото липсват
документи за собственост или за наличие на право на ползване върху процесния
имот.Не са установени и квотите на страните, а ако се твърди, че е налице
наследствено правоприемство, липсват доказателства за това, в какъвто смисъл е
направено изрично възражение с отговора на исковата молба.Неправилен е и изводът
за наличие на топлоснабдяване в имота, направен само на базата на приетите
заключения на техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които са
изготвени само въз основа на представените по делото доказателства.Излагат
оплаквания, че неправилно е определено участието им в размера на
задълженията.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
исковете.Претендират разноски.
Ответникът по въззивните жалби-„Т.С.”
ЕАД оспорва същите, като твърди, че те са бланкетни и
като моли да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност.
Третото лице-помагач-„М.Е.” ООД не взема становище по въззивните
жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.”
АД твърди, че на 26.02.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.К.К., С.К.М. и Е.В.М.
за сумата от 4 506,66 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., както и дължима сума за
реално потребена енергия, отразена в общи фактури № №
**********/31.08.2015 г., **********/31.07.2016 г. и **********/31.07.2017 г.; 826,33лв.-лихва
за забава от 15.10.2015 г. до 08.02.2018 г., както и 18,48 лв.-сума за дялово разпределение
на топлинна енергия и 2,02 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди, че ответниците са подали
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по гр.д.№ 12932/18 г. на СРС,
76 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че същите на основание чл.153, ал.1 ЗЕ са потребители на
топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 87
в гр.София, жк „*******, вх.Г.Твърди, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са
упражнили правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо тях са влезли в сила ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от
13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014 г.В раздел XI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 и в р-л VIII от ОУ от 2008 г., чл.33, ал.1 е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими за топлинна енергия.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ,
приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „М.Е.” ООД.Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването.Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки от тях му дължи разделно
1/3 от процесните суми както следва: по 1 502,22
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури № №
**********/31.08.2015 г., **********/31.07.2016 г. и **********/31.07.2017 г.; 287,44
лв.-лихва за забава от 15.10.2015 г. до 08.02.2018 г., както и 6,16 лв.-сума за
дялово разпределение на топлинна енергия и 0,67 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3019460/26.02.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.К.К., С.К.М. и Е.В.М. за процесните
суми.На 06.03.2018 г. СРС, 76 с-в, по ч.гр.д.№ 12932/18 г. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответниците са подали
възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 29.05.2018 г.Исковата молба е подадена
на 29.06.2018 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 02.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „*******е взело решение за
сключване на договор с „М.Е.“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.Срещу процесния апартамент в списъка с етажните собственици
фигурира името и подписа на К.С.М..
На 17.10.2002 г. е подписан договор № 504-II между ЕС на жк
„*******и Г и „М.Е.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Представено е удостоверение на СО-район „Слатина“, че на
изградения жилищен комплекс след 1976 г. на територията на района е дадено
наименованието „Христо Смирненски“ с популярно сред населението име
„Слатина“.До настоящия момент името на комплекса не е променено с решение на
СОС.
Видно от писмо на СО-р-н „Слатина“ от 13.12.2017 г. след
проверка на документите и архива на отдел „Управление на общинската собственост
и жилищен фонд, РКТД“ за лица, придобили собственост за апартамент № 87 в жк „*******фигурира името на Е.В.М. въз основа на договор
за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 28.05.1991 г. на името на К.С.М..
От заключението на комплексната експертиза на в.л.Н.М.и
З.И.е установено, че за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. сумата за потребена топлинна енергия за процесния
имот възлиза на 4 508,82 лв., а за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017
г.-на 3005,16 лв.Законната лихва за периода 15.10.2014 г.-08.02.2018 г. възлиза
на 861,80 лв. върху главница от 4 508,82 лв., а върху главница от 3005,16
лв.-на 507,43 лв.Изчисленото задължение не включва такси на ФДР за отчет на
уредите в размер на 18,48 лв. и начислени лихви в размер на 2,02 лв.Липсват данни
за извършени плащания за процесния период.
На основание чл.155 ГПК въззивният съд е съобщил на
страните, че са му служебно известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр.София, одобрени с
решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ от
14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр.София, одобрени с
решение № ОУ-02/10.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ в броя от
10.02.2014 г. и в. „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД и същите се
явяват допустими, тъй като ответниците са подали възражение в срока по чл.414,
ал.1 ГПК.
В частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД решението е
влязло в сила поради необжалването му.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /в този смисъл са и
разясненията по т.1 от ТР № 2/17.05.2017 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
По делото не са представени доказателства, че ответниците са титуляри на
право на собственост, съответно на вещно право на ползване върху процесния
имот, нито че същите са наследници на собственик на имота и относно
притежаваните от тях квоти.Същите не фигурират и в списъка на етажните
собственици, приложен към протокола от 02.09.2002 г.Представеното писмо от СО-
р-н „Слатина“ не е документ за собственост, а и от съдържанието му не става
ясно за кой период Е.М. е записана като собственик и върху каква част от имота,
както и на какво основание собствеността на имота е преминала върху нея от К.С.М..
С отговора на исковата молба ответниците изрично са
оспорили, че са ползватели или собственици на имота, както и доказателствената
стойност на протокола от ОС.В т.5.4 от
отговора е оспорено и основанието за формиране на претенцията като квоти за
всеки от ответниците.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав
счита, че ищецът не е провел пълно доказване на твърдението, че е в
облигационно правоотношение с ответниците, и че оплакванията във въззивната
жалба са основателни, поради което предявените искове се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
С разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част, като
вместо него се постанови ново, с което исковете в тази част се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на
спора въззивниците имат право на разноски за двете инстанции.Въззиваемият е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК и
пред двете инстанции.Въззивниците претендират
разноски по заповедното производство в размер на 350 лв. и по исковото-700 лв.
/300 лв. за отговор на исковата молба и 400 лв. за процесуално представителство/.Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатските
възнаграждения с оглед цената на исковете възлиза на 477,32 лв. за първата
инстанция и 353,66 лв.-по заповедното производство /чл.7, ал.7/ , поради което
договореният размер от 1050 лв. за първата инстанция вкл. по заповедното
производство се явява прекомерен и предвид цитираните разпоредби и при съобразяване на представените от страните
списъци по чл.80 ГПК на въззиваемите следва да се
присъдят разноски за първата инстанция и за заповедното производство в размер
на по 827,32 лв. /350 лв. по заповедното производство и 477,32 лв. по исковото
производство/.Съдът счита, че възнаграждението по чл.9 от Наредба № 1/2004 г. се
дължи, когато не е осъществено процесуално представителство и не се кумулира с това по чл.7, ал.2 от същата наредба.
За въззивното производство разноски на
въззивниците следва да се присъдят на основание чл.9 от Наредба №1/2004 г. в
размер на по 300 лв., тъй като договореният и платен хонорар в размер на 700 лв.
се явява прекомерен или общо в полза на въззивниците следва да се присъдят
разноски в размер на по 1 127,32 лв. /за заповедното производство и за
двете съдебни инстанции по исковото производство/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
13.12.2018 г. на СРС, 76 с-в, по гр.д.№ 43011/18 г. в частта, с която са
уважени исковете с правно основание чл.124, ал.1 вр.
чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на „Т.С.” ЕАД
срещу В.К.К., Е.В.М. и С.К.М. за признаване за
установено, че ответниците дължат при условията на разделност /по 1/3 ч./ от
сумата от 3 023,64 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от 26.02.2015 г. до м.04.2017 г. и от сумата от
509,45 лв.-мораторна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 08.02.2018 г., както
и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете чл.124,
ал.1 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******и с адрес: ***
срещу В.К.К. с ЕГН **********, Е.В.М. с ЕГН **********
и С.К.М. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, офис 213 /адв.Ст.Р., адв.В.Й. и адв.К.Я./ за признаване за установено, че ответниците
дължат при условията на разделност /по 1/3 ч./ от сумата от 3 023,64
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от 26.02.2015 г. до м.04.2017 г. и от сумата от 509,45 лв.-мораторна лихва за
периода от 15.10.2015 г. до 08.02.2018 г. за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 87, находящ се в гр.София, жк „Хр.Смирненски“, бл.3, вх.Г, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******и с
адрес: *** да заплати на В.К.К. с ЕГН **********, Е.В.М.
с ЕГН ********** и С.К.М. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***,
офис 213 /адв.Ст.Р., адв.В.Й.
и адв.К.Я./ сумата от по 1 127,32 лв. /хиляда сто двадесет
и седем лева тридесет и две стотинки/ на
всеки от тях на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „М.Е. ” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.