№ 19626
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110111096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от И. С. С. срещу „*** обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № НКИЗ-0461/30.12.2024 г. на *** на „*** и
неговата отмяна;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „*** в дирекция „*** при ответника;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 772,51 лв. (след допуснато от съда изменение на размера на иска в
проведеното на 16.10.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 01.01.2025 г. до 07.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 25.02.2025 г., до окончателното плащане на сумата;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане
на сумата от 21 229,38 лв. (след допуснато от съда изменение на размера на иска
в проведеното на 16.10.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща
обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово
възнаграждение при предишния и при последващия работодател за периода от
08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.02.2025 г., до окончателното плащане.
Ищцата И. С. Ст. – П. твърди, че по силата на трудов договор № ЧР-Н-
000191/26.09.2024 г. е била в трудово правоотношение с ответника „***, в рамките на
което е изпълнявала длъжността „*** в дирекция „***, при уговорено основно
месечно трудово възнаграждение от 3600 лв. и допълнително такова за трудов стаж и
професионален опит от 648 лв., равняващо се на 18 % от основното месечно трудово
1
възнаграждение. Поддържа, че след постъпването си на работа на 26.09.2024 г., на
23.10.2024 г. е получила от работодателя си предложение № ВД-0446/23.10.2024 г. за
прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 331, ал. 1 КТ - по негова
инициатива срещу заплащане на обезщетение в 5-кратен размер на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение, считано от 30.11.2024 г., което е
прието от нея. Поради това на 29.10.2024 г. й била връчена заповед № НКЗИ-
0392/23.10.2024 г. и тя продължила да изпълнява трудовите си функции до 30.11.2024
г. Заявява, че уговореното обезщетение е останало неплатено в предвидения 1-месечен
срок по чл. 331, ал. 3 КТ, поради което това основание за прекратяване на трудовия
договор се счита за отпаднало. Допълва, че на 30.12.2024 г. се е явила на работа при
ответника, където още на същия ден – в 09:12 часа сутринта получила предизвестие №
ВД-0546/30.12.2024 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2
КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието, след изтичане на
срок от 30 дни по чл. 326, ал. 2 КТ, след което й е връчена заповед № НКИЗ-
0461/30.12.2024 г., с която считано от 31.12.2024 г. трудовият договор е бил прекратен
на посоченото основание - поради сключване на договор за управление. Сочи, че в
заповедта било предвидено изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ от 6 дни за 2024 г., както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
за неспазен срок на предизвестието в размер на брутно трудово възнаграждение за
един месец. Ищцата оспорва да са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ,
поради което счита, че извършеното уволнение е незаконно. В тази връзка посочва, че
заеманата от нея длъжност „*** в дирекция „*** при ответника не е част от
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като нито
йерархичните зависимости при ответника, нито трудовите функции за заеманата
длъжност могат да я квалифицират като член на ръководството на предприятието.
Позовава се на справка от Търговския регистър, според която към 31.12.2024 г.
ответното дружество се ръководи от изпълнителен директор – Огняна Йоргова, а
колективен изборен орган на управление е Съветът на директорите с членове **** и
**** вписани като такива на 30.10.2024 г., поради което ищцата оспорва да е сред
ръководителите или ръководните органи на работодателя. Оспорва да й е било
възложено и ръководството на трудовия процес, в т. ч. и в поделение на
предприятието, тъй като е изпълнявала трудовите си функции непосредствено под
контрола на директора на дирекция „***. Оспорва да се е намирала в пряка
организационно-йерархическа връзка с ***, още повече че между техните позиции е
имало опосредени длъжности и служители. Като допълнително основание за
незаконност на уволнението изтъква липсата на сключен договор за управление към
30.12.2024 г., доколкото такъв не е бил цитиран нито в заповедта, нито в
предизвествието, а в случай че такъв е бил налице, счита, че в него не е заложена
бизнес задача с конкретни икономически показатели, необходимостта от постигането
на които да налага извършване на уволнението по реда на чл. 328, ал. 2 КТ. Допълва,
че по силата на трудов договор от 08.01.2025 г. е започнала работа като „инженер
инвеститорски контрол“ в **** на непълно работно време от 4 часа дневно, където
работи и понастоящем, при основно месечно трудово възнаграждение от 600 лв. По
изложените съображения ищцата отправя искане извършеното със заповед № НКИЗ-
0461/30.12.2024 г. уволнение да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „*** в дирекция „***
при ответника. Претендира заплащане на обезщетения по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с
2
който не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата по силата на трудов
договор от 01.08.2019 г., както и по силата на последващ такъв от 25.10.2023 г., в
рамките на които същата е заемала длъжността „***, впоследствие изменена на ****.
Сочи, че със заявление с вх. № ВД-0404/25.09.2024 г. ищцата е поискала прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 26.09.2024 г., което
изпълнителният директор на дружеството е одобрил, издавайки заповед № ЧР-Н-167-
1/26.09.2024 г. за прекратяване на същото по този ред. Твърди, че със заявление с вх. №
ВД-0405/25.09.2024 г. тя е пискала да бъде назначена на работа при ответника на
длъжността „***, като считано от 26.09.2024 г. е сключен трудов договор № ЧР-Н-
000191/26.09.2024 г., по силата на който между страните е възникнало ново трудово
правоотношение за длъжността „*** в дирекция „*** при заложен изпитателен срок от
1 месец в полза на работодателя и размер на основното трудово възнаграждение от
3600 лв. По-нататък сочи, че до ищцата е отправено предложение за прекратяване на
трудовия договор, считано от 30.11.2024 г., при наличието на все още действащ срок на
изпитване в полза на работодателя, като приемането на същото е изрично потвърдено
на 23.10.2024 г., след което е издадена заповед за прекратяване № НКИЗ-
0392/23.10.2024 г., с която на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата на длъжност „*** в дирекция „***, считано от
30.11.2024 г. Тъй като следващото се на ищцата обезщетение по чл. 331 КТ не е
изплатено в срока по чл. 331, ал. 3 КТ поради промяна на *** на дружеството,
ответникът счита, че трудовото правоотношение не е било прекратено на 30.11.2024 г.
Предвид изложеното, ответникът поддържа, че на 30.12.2024 г. на ищцата е връчено
предизвестие с вх. № ВД-0546/30.12.2024 г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение поради сключването на нов договор за управление, а след това и
заповед № НКИЗ-0461/30.12.2024 г. за прекратяване на правоотношението на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, като е определено и изплащането на обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Счита, че заеманата от ищцата
длъжност има ръководен характер, позовавайки се на длъжностната характеристика за
нея, според която заемащият я следва да съблюдава, организира, координира и
ръководи методически работата на непосредствено подчинените му инженери,
ръководи, координира и контролира инженерната и инвестиционна дейност на
дружеството, както и, че длъжността е непосредствено подчинена на *** на
дружеството, поради което счита, че същата попада в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ и
конкретно „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“.
Обобщава, че за част от ръководството на предприятието следва да се считат всички
лица, притежаващи ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на
определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Сочи,
„*** е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните
предприятия с едноличен собственик на капитала Министерство на икономиката и
индустрията, създадено е цел реализиране стратегията на българското правителство за
подпомагане привличането на преки чуждестранни инвестиции в Република България,
като основната дейност на дружеството е създаването, изграждането, управлението и
развитието на индустриални, икономически и технологични зони и паркове, а
основната му цел е създаване на благоприятни условия за реализиране на нови
инвестиционни проекти чрез изграждане на индустриални паркове с необходимата
довеждаща и локална инфраструктура, най-тясно свързани с инженерната и
инвестиционна дейност на дружеството. Поради това се поддържа, че инженерната и
инвестиционна дейност са пряко свързани с постигането на целите на работодателя,
поставени в изпълнение предмета на дейност на „***. Ответникът сочи, че е налице
3
сключен договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на
директорите в ЕАД с държавно участие в капитала с едностепенна система на
управление от 30.10.2024 г., сключен с ***, като счита, че няма изискване същият да
бъде индивидуализиран в самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ. Оспорва и претенцията по чл. 225, ал. 2 КТ,
отнасяща се за периода от 08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., тъй като счита, че на ищеца не
се следва такъв вид обезщетение за бъдещ период поради прекъсване на причинната
връзка с уволнението. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение въз основа на трудов
договор № ЧР-Н-000191/26.09.2024 г., по силата на който ищцата е изпълнявала
длъжността „*** в дирекция „*** при ответника, с основно трудово възнаграждение
3600 лв. и 18 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Страните не спорят още, че на 23.10.2024 г. работодателят е отправил до ищцата
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 КТ,
считано от 30.11.2024 г., срещу заплащане на обезщетение в размер на петкратния
размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, което е било
прието от П.. С оглед на това била издадена заповед № НКЗИ-0392/23.10.2024 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, считано от
30.11.2024 г., но с оглед на разпоредбата на чл. 331, ал. 3 КТ основанието прекратяване
отпаднало поради неизплащане на уговореното обезщетение в едномесечен срок.
Не се спори още, че ищцата се явила на работа на 30.12.2024 г., когато й били
връчени предизвестие № ВД-0546/30.12.2024 г., както и процесната заповед № НКИЗ-
0461/30.12.2024 г. на *** на „*** за прекратяване на трудовото й правоотношение на
посоченото в нея основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на договор за
управление, считано от 31.12.2024 г.
Законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: сключен договор за управление на
предприятие по см. на ТЗ, който съдържа бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне; ищецът да е
служител от ръководството на предприятието и прекратяването на трудовото
правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението
на договора за възлагане на управлението.
Работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да
прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да докаже,
че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване
законността на атакуваното уволнение е върху работодателя.
От доказателствата по делото се установява, че на 30.10.2024 г. е сключен договор
за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в
капитала с едностепенна система на управление между „***, представлявано от
Председателя на Съвета на директорите, и ***, като Изпълнителен директор, за срок
от 5 години, считано от вписването на *** в ТРРЮЛНЦ.
Въз основа на справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че *** е била вписана като
4
представляваща „*** в периода 30.10.2024 г. - 27.02.2025 г.
От изложеното следва извод, че процесното уволнение е извършено в рамките на
регламентирания в нормата на чл. 328, ал. 2 ГПК 9-месечен срок от сключването на
договора за възлагане управление от 30.10.2024 г.
Спорен между страните е въпросът дали длъжността на ищцата е била ръководна
по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ.
Понятието „*** е изяснено в константната практика на ВКС (решение №
442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д.
№ 726/2011 г., IV г. о., решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на
ВКС и др.), съгласно която в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3
ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица,
на които е възложено ръководство на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието. Въпросът дали един служител е част от ръководството на
предприятието се разрешава при преценка на естеството на възложените му трудови
функции, като основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали
служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен
посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е
приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на
трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Преценката дали
длъжността е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ, когато
се отнася до „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, е
свързана с анализ на задълженията на уволнения по длъжностната му характеристика
и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между
уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му.
Преценката е винаги конкретна, като анализът на задълженията следва да е съобразен с
възложените трудови функции на заеманата към уволнението конкретна длъжност.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „*** в
дирекция „***, според която основните задължения за длъжността са: съблюдава,
организира, координира и ръководи методически работата на непосредствено
подчинените му инженери от дирекцията; ръководи, координира и контролира
инженерната и инвестиционна дейност на дружеството; подпомага Директора на
дирекция „*** при планирането, управлението и координацията, касаеща цялостната
реализация на инвестиционния процес при изпълнение на строителни обекти,
собственост на дружеството; координира и подпомага участниците в инвестиционния
процес; съблюдава относно спазването на строителното законодателство (ЗУТ, ЗБУТ и
други нормативни и поднормативни актове/документи), касаещи инвестиционния
процес, съгласно своите компетенции; участва в координиране на процеса по
изготвяне и представяне на строителни книжа с местната администрация; участва в
подготовка при провеждане на процедури по ЗОП, като координира съставянето на
технически спецификации и методики за оценка на предложенията от компетенциите
на подчинените си; участва в комисии по смисъла на ЗОП; подпомага Директора при
организиране на изпълнението на разпорежданията на Дирекция за технически надзор,
Столична и Районна община, МВР и други държавни органи; съблюдава, координира и
контролира изпълнението на договорите, свързани с инвестиционния процес (договори
за проектиране, строителство, авторски надзор, строителен надзор и други касаещи
инвестиционно проектиране и изграждане на обекти на „***), касаещи техническата
им реализация; изпълнява и други конкретно възложени му задачи от Директора и ***,
свързани с длъжността. Посочено е, че длъжността е подчинена на Директора на
5
дирекция „*** и на ***, както и че за резултатите от трудовата дейност Главният
инженер отчита своята дейност пред Директора на дирекция „*** и ***, като е длъжен
да изпълнява всички разпореждания на ръководството, освен в случаите, в които това
води до възникване на опасност за живота и здравето.
Видно от представената по делото организационно-управленска структура на „***,
приета с протокол № 3/20.06.2024 г. от заседание на Съвета на директорите на „***,
длъжността „*** в дирекция „*** е непосредствено подчинена на Директора на
дирекцията, който от своя страна е подчинен на ***, а подчинени на *** са
длъжностите: *******
При справка в Търговския регистър се установява, че предмет на дейност на „*** е:
създаване, изграждане, управление (продажба и отдаване под наем на активи) и
развитие на индустриални, икономически и технологични зони и паркове,
придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни
дружества, придобиване, управление и продажба на облигации, финансиране на
дружества, в които участва, привличане на инвестиции, предоставяне на услуги по
водоснабдяване и канализация, доставяне и пречистване на вода за питейно-битови
цели, както и услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително
стопанисването, поддръжката и експлоатация на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни мрежи и съоръжения, строителство, реконструкция, ремонт,
поддържане и опериране на всякакви елементи на техническата инфраструктура,
разположени върху собствени на дружеството имоти, проектна, инженерингова и
търговска дейност, както и всякаква друга производствена и търговска дейност,
незабранена от закона.
При тези данни и при съобразяване на основния предмет на дейност на
дружеството, настоящият съдебен състав приема, че на ищцата е било възложено да
ръководи трудовия процес във връзка с изпълнявана основна дейност от дружеството,
а именно - инженерната и инвестиционна дейност на дружеството. По отношение на
така посочените дейности на ищцата са възложени задължения да съблюдава,
организира, координира и ръководи методически работата на непосредствено
подчинените й инженери, да ръководи, координира и контролира инженерната и
инвестиционна дейност на дружеството, както и да контролира изпълнението на
договорите, свързани с инвестиционния процес. При така очертания обхват на
трудовата функция за длъжността, заемана от ищцата, следва извод, че същата е с
ръководен характер по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. § 1, т. 3 ДР на КТ.
По отношение на другото спорно между страните обстоятелство относно
наличието на приета от *** бизнес програма, съдът намира следното:
Съгласно установената съдебна практика при сключване на нов по време договор за
управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен
договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или
идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за
управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни
места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата,
управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да
изпълни по време на действие на договора. Дали тя е със сходно или идентично
съдържание с предходната такава, или е с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се
решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието. Освен
6
това възнаграждението на управляващия следва да е обвързано от постигнатите
финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа
отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Именно
с оглед постигане на поставените цели на управителя е предоставена възможност да
сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2
КТ. Бизнес задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка
между тях. Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител,
когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Когато обаче такова
изрично приемане не е налице, то позоваването на бизнес план на предходния
управител при наличие на съдебен спор след прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се тълкува като отсъствие на бизнес
план на новия управител (решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на
ВКС, IV г.о., решение № 117/30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 78/12.06.2019 г. по гр. д. № 2493/2018 г. на ВКС, III г. о., решение №
198/19.12.2016 г. по гр. д. № 601/2016 г. на ВКС, III г. о.).
В случая ответникът „*** е дружество с държавно участие в капитала, с принципал
Министерството на икономиката и индустрията, поради което по отношение на него са
приложими Законът за публичните предприятия и Правилникът за прилагане на ЗПП.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ППЗПП предвижда, че бизнес програмата има за цел
да гарантира гъвкавост на стратегията на предприятието, като актуализирането й всяка
година дава възможност за адаптиране на планираните резултати към промените на
пазара. Бизнес програмата се разработва за период 3 или 5 години по преценка на
органа, упражняващ правата на държавата. В ал. 2 са посочени реквизитите на бизнес
програмата, която следва да съдържа описателна част, аналитична част, прогнозна
част. Според чл. 59, ал. 1 ППЗПП плановият хоризонт на бизнес програмата е три -
или петгодишен, като за базова се приема годината, предхождаща първата година от
прогнозния период, а бизнес програмата се актуализира ежегодно.
Съгласно чл. 57, ал. 6 ППЗПП бизнес програмата се разработва от публичното
предприятие и се приема от неговия управителен орган (в случая общото събрание на
дружеството – по арг. от чл. 26, ал. 1 ППЗПП); одобряването на приетите бизнес
програми се извършва от органа, упражняващ правата на държавата в предприятието,
съответно от общото събрание, и при спазване на специфичните изисквания на
специалната нормативна уредба; одобрената бизнес програма се предоставя на
Агенцията за публичните предприятия и контрол.
Разпоредбата на чл. 3.1, раздел III, договора за възлагане управлението от
30.10.2024 г. предвижда задължение за „*** да разгледа и да се произнесе по
разработената от *** в съответствие с нормативните изисквания бизнес програма на
дружеството, а чл. 4.3, б. б) от същия раздел предвижда, че „*** има право да
намалява размера на възнаграждението на ***, в случай че същият не изпълнява
поетите ангажименти по приетата бизнес програма на дружеството.
В чл. 5.3, раздел IV, от договора е предвидено, че Изпълнителният директор
разработва, в съответствие с нормативните изисквания, и представя за приемане от
„*** бизнес програма на дружеството; приетата бизнес програма, както и отчетите за
степента на изпълнение на показателите, заложени в нея, се представят на органа,
упражняващ правата на държавата, и на Агенцията за публичните предприятия и
контрол по ред и срокове, определени в Правилника за прилагане на Закона за
7
публичните предприятия; организира изпълнението на одобрената от органа,
упражняващ правата на държавата бизнес програма на дружеството.
Наличието на такава бизнес програма обаче не се установява от ангажираните по
делото доказателства, въпреки че на ответника изрично е разпределена
доказателствена тежест да установи, че соченият от него договор за управление е
обвързан с изпълнението на конкретна бизнес програма.
Такава бизнес програма, респективно възприемане на предходно одобрена бизнес
програма, не се съдържа нито в договора за управление, нито в представените от
ответника писмени доказателства: писмо изх. № 92-00-807/04.10.2024 г. на зам.
министъра на Министерството на икономиката и индустрията, писмо изх. №
0514/22.10.2024 г. на „*** до Министерството на икономиката и индустрията и препис
извлечение от Протокол № 18 от 11.10.2024 г. на заседание на СД на „*** – всички
предхождащи сключването на договора за управление. Не следва различен извод от
представената заповед № РД-16-762/01.11.2024 г. на Министъра на икономиката и
индустрията, касаеща публикуване на актуализирани документи в регистъра по чл. 21,
ал. 1 от Закона за индустриалните паркове.
С оглед на изложеното, не е налице една от предпоставките, обуславящи
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото по делото не
се установява на новия изпълнителен директор да е поставена бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които той да трябва да постигне.
Следователно прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
По иска с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ:
Обусловеността на иска от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1
КТ, предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ:
От доказателствата по делото безспорно се установява, че след процесното
уволнение - на 08.01.2025 г., ищцата е постъпила на работа при **** на длъжност
„Инженер инвеститорски контрол“, на непълен работен ден от 4 часа дневно, при
основно месечно трудово възнаграждение от 600 лв. Следователно получаваното при
новия работодател трудово възнаграждение е по-ниско от получаваното преди
процесното уволнение.
Предвид това и с оглед на обусловеността им от иска за отмяна на уволнението,
доказани по основание са исковете за присъждане на обезщетения по чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 КТ
Досежно техния размер, съдът кредитира неоспорените заключения на основната и
допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, които са обективно и компетентно
изготвени. Според вещото лице размерът на обезщетението за оставане без работа за
периода 01.01.2025 г. – 07.05.2025 г. възлиза на 772,51 лв., като същото е изчислено на
база последния пълен отработен месец на ищцата при ответника – м. октомври 2024 г.
След запознаване с данните в счетоводството на ****, вещото лице констатира, че за
периода от 08.01.2025 г. до 30.06.2025 г. на ищцата са начислени и изплатени трудови
възнаграждения от новия работодател в размер на общо 3490,91 лв., тоест
обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 08.01.2025 г.
до 30.06.2025 г. възлиза на сумата от 21 229,38 лв., формирана като разлика между
8
възнаграждението, което би получила при ответника за същия период (24 720,29 лв.), и
полученото при новия работодател (3490,91 лв.).
Следователно, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и т. 2 следва да бъдат
уважени изцяло, като в полза на ищцата бъдат присъдени сумите: 772,51 лв. -
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода
от 01.01.2025 г. до 07.01.2025 г., както и 21 229,38 лв. - обезщетение в размер на
разликата между получаваното трудово възнаграждение при стария и при новия
работодател за периода от 08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва
върху вземанията от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2025 г., до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от
3472,83 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, действителното извършване на
които е доказано с представения по делото договор за правна защита и съдействие от
25.02.2025 г., имащ характера на разписка за заплатената на процесуалния
представител сума.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от общо 1460,08 лв., от която 940,08 лв. -
държавна такса по уважените искове, и 520,00 лв. – деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. С. Ст. – П., ЕГН
**********, извършено със заповед № НКИЗ-0461/30.12.2024 г. на *** на „***, ЕИК
****
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. С. Ст. - П., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението й длъжност „*** в дирекция „*** при
„***, ЕИК ****
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ „***, ЕИК **** да
заплати на И. С. Ст. - П., ЕГН **********, сумата от 772,51 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода
от 01.01.2025 г. до 07.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 25.02.2025 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ „***, ЕИК **** да
заплати на И. С. Ст. - П., ЕГН **********, сумата от 21 229,38 лв., представляваща
обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение
при ответника и при последващия работодател на И. С. Ст. – П. за периода от
08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.02.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***, ЕИК **** да заплати на И. С. Ст. -
П., ЕГН **********, сумата от общо 3472,83 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „***, ЕИК **** да заплати на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т.
1 ГПК, сумата от 1460,08 лв. в полза на бюджета на СРС.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10