Решение по дело №1081/2019 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 981/13.12.2019г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                             Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                    Павлина Господинова

 

при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова   АНД (К) №1081 по описа на съда  за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Петрол“ АД – гр. Л., подадена чрез пълномощник – адв. В. В., против Решение №109/22.07.2019г., постановено по АНД №407/2019г. по описа на Районен съд - Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че при постановяване на обжалвания съдебен акт от първоинстанционния съд били допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени като касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. На първо място, обжалваното решение съдържало вътрешно противоречие. Съдът посочил, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна, а всички съждения след това, както и диспозитива на решението, потвърждаващ обжалваното наказателно постановление, били в противоположна посока. Навеждат се доводи, че при постановяване на обжалваното решение съдът не извършил цялостна проверка за законосъобразно издаване на обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава от наведените в жалбата основания. Неправилно съдът приел, че обжалваното НП и процесният АУАН, въз основа на който било издадено НП, били законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Сочи се, че в случая съдът погрешно приел, че разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН е приложена правилно, тъй като не се установило по делото да били налице законовите предпоставки за това. Твърди се също, че съдът не обсъдил изобщо оплакванията, направени в жалбата, че АУАН и НП били съставени в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, респективно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не се съдържало описание на самото нарушение. В двата документа било посочено, че „Петрол“ АД „разпространявало“ процесното гориво, както и че пробите  били взети в момент на разпространение, без да бил упоменат начина, по който станало това разпространение, както и обстоятелствата около него. Без внимание било оставено и оплакването, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не спазил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Навеждат се и доводи, че неправилно било прието, че  не били допуснати нарушения при вземането на пробите от течното гориво. Не бил обсъден довода, че пробите не били взети в присъствието на лице, предвидено в чл.18, ал.3 от НИКТГУРНТК. Не било достатъчно посочването на лице, присъствало при пробовземането, за да се приеме, че контролната дейност била осъществена по предписания от законодателя начин. Така проверяваното дружество било лишено от възможност да участва в най-важния етап от осъществяване на процедурата по установяване на съответствието между дължимото и осъщественото поведение, обект на контрол. Съдът също така не обсъдил оплакването, че не била взета проба от цялото налично количество гориво, което се намирало в резервоара, а само на база взетата проба в общо количество от по-малко от 6 литра, от административнонаказващия орган бил направен извод за качеството на цялото налично количество дизелово гориво. Навеждат се и доводи, че неправилно съдът преценил, че не били налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. На следващо място се излагат твърдения, че наложената санкция била явно несправедлива по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, поради което било обосновано да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК и да се определи санкция под минималния размер. По подробно изложените в касационната жалба възражения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. Алтернативно, ако се прецени, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се моли същото да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В случай, че не се уважат исканията и бъде потвърдено решението на районния съд, се моли да бъде преценено, че наложеното наказание е явно несправедливо и да бъде намалена имуществената санкция като непропорционална с оглед липсата на вредни последици.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на  решението на Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 109 от 22.07.2019г., постановено по АНД №407/2019г. на Районен съд-Свиленград,  е потвърдено Наказателно постановление № КГ-2244 от 15.05.2019г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл.8, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във връзка с чл.6, т.2, Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, на „Петрол“ АД, гр. Л., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, както и е възложено на дружеството да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 640,00 лева, от които 600,00 лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН, гр. С. и 40,00 лева за вземане на проба, на основание чл.25, ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.25 от Тарифа №11.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното НП и респ. отмяната му. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, като подробно е мотивирал съображенията си. Наред с горното съдът е счел, че размерът на наложената санкция е правилно определен, а деянието не разкрива белезите на маловажен случай.

Касационната инстанция счита, че решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Споделя се изцяло изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е проведена при липса на съществени процесуални нарушения. Правилно АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, доколкото след надлежно отправена и получена покана до представляващите дружеството, същите не са се явили, нито се е явил надлежно упълномощен представител за съставянето и връчването му. Във връзка с наведените в касационната жалба твърдения, че в АУАН не бил посочен час на съставянето, следва да се отбележи, че в чл.42 от ЗАНН липсва подобно изискване. Твърденията, че актосъставителят трябвало да изчака да изтече посочения в поканата ден и едва след това, и при неявяване на представител на дружеството,  да състави АУАН, са неоснователни. Съображения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и правилно е приел, че задължение на актосъставителя е да състави АУАН в деня, посочен в поканата, при редовно връчена такава, като ирелевантно е дали нарушителят се е явил, тъй като ЗАНН е уредил хипотеза за предявяване и връчване при неявяване на нарушителя. Също така, в АУАН №А-053/08.02.2019 г. е вписано, че същият е съставен въз основа на заключението на Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-0510/21.12.2018 г. на ГД „ККТГ“ и е цитиран чл.40, ал.4 от ЗАНН, който допуска възможност, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът да се състави и в отсъствието на свидетели. Посоченият Констативен протокол има характер на официален документ, въз основа на който се установява нарушението, при което съставянето на АУАН по този ред не е в нарушение на процесуалните правила. Безспорно АУАН е предявен и връчен на упълномощен представител на касатора, последният  се е  възползвал от правото си да подаде възражения срещу него, които са били разгледани от АНО, поради което не може да се възприеме тезата на касатора, че  са допуснати нарушения при връчването на АУАН, от категорията на съществените такива. В случая нарушението е достатъчно ясно описано, както в АУАН, така и в НП, и районният съд правилно е преценил, че процедурата по издаване на НП не е опорочена.

Неоснователни са и твърденията, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не извършил проверка за пълното изясняване на случая. Настоящата инстанция намира, че в случая наказващият орган е базирал акта си на събраните при извършената проверка доказателства, като не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. От страна на дружеството не са ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение описаната в АУАН фактическа обстановка, поради което възражението, че наказващият орган не е изяснил същата, е неоснователно. Обстоятелството, че при преценката на наличните доказателства АНО е достигнал до изводи, различни от тези на санкционираното лице, не представлява нарушение на процесуалните правила.

При анализа на събраните по делото доказателства се налага категоричния извод, до който е достигнал и районният съд, че дружеството е извършило описаното в АУАН и НП нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК, като на посочените в АУАН и НП дата и място разпространява течно гориво – гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество по показателя „съдържание на вода“, mg/kg (%(m/m)). До този извод съдът е достигнал при подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като изложените от него в атакуваното решение мотиви са обосновани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователни са възраженията, че не бил обсъден довода, че пробите не били взети в присъствието на лице, предвидено в чл.18, ал.3 от НИКТГУРНТК. Съдът също така не обсъдил оплакването, че не била взета проба от цялото налично количество гориво, което се намирало в резервоара, а само на база взетата проба в общо количество от по-малко от 6 литра от административнонаказващия орган бил направен извод за качеството на цялото налично количество дизелово гориво.

Според настоящия състав, от представените по делото доказателства е видно, че пробите са взети надлежно и вземането на проби от гориво от бензиностанцията на санкционираното дружество е станало, като са спазени изискванията на нормативната уредба. Правилно районният съд е приел, че от Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството №Хс-115/20.12.2018г. е видно, че при вземане на пробата от течно гориво – дизелово гориво, са били спазени изискванията на чл.18 - чл.20 вкл. от НИКТГУРНТК. Настоящата инстанция изцяло споделя изложените в тази насока съображения в обжалваното решение. В случая, обстоятелството, че вземането на пробите по чл.18, ал.1 от НИКТГУРНТК е извършено в присъствието на Ж. З. Д. - управител, продавач – консултант бензиностанция, води до извод, че са спазени изискванията на чл.18, ал.3 от НИКТГУРНТК. Съгласно §1, т.10 от ДР на НИКТГУРНТК, „представителна проба” е проба с физични или химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем, от който се взема проба. В разпоредбата на чл.18, ал.1 от НИКТГУРНТК е посочено, че проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда. С оглед цитираните разпоредби и доколкото няма спор, че пробите при извършената на 20.12.2018 г. проверка са взети от самата бензиноколонка №4, това е достатъчно, за да се приеме, че същите са представителни.

Наред с горното, споделя се и извода на районния съд, че наложената от административно-наказващия орган имуществена санкция е правилно и законосъобразно определена в минималния предвиден в закона размер, като липсва възможност да се определи наказание под този минимален размер. Правилно в случая разходите по вземане и изпитване на пробите са възложени на дружеството, като законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.25, ал.4 от НИКТГУРНТК.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че неправилно районният съд преценил, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Районният съд обосновано е приел, че случаят не е маловажен. Не се установяват обстоятелства, които да обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност на санкционираното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

По изложените съображения съдът намира наведените оплаквания в касационната жалба за неоснователни, а решението на районния съд за правилно, законосъобразно и постановено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №109/22.07.2019 г., постановено по АНД №407 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

Председател:                        

 

Членове: 1.

 

                 2.