Присъда по дело №3516/2018 на Районен съд - Варна

 

 

МОТИВИ към Присъда № 33, постановена на 11.02.2019 г. по

НОХД № 3516 по описа на Районен съд – в. за 2018 г.

 

Производството по НОХД № 3516 по описа за 2018 г. на Районен съд – в. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 2562 по описа за 2017 г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. в. срещу обв. Е.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. А. за това, че на 05.11.2017 г. в гр. в., ул. „Антон Неделчев“ № 10, в магазин за хранителни стоки, в качеството на длъжностно лице – назначена като продавач – консултант към юридическото лице „Л.1.“ ЕООД, присвоила чужди пари – сумата от 1717,21 лева (хиляда седемстотин и седемнадесет лева и двадесет и една стотинки), собственост на „Л.1.“ ЕООД, с управител Ц.Р.С., поверени й в това качество да ги пази – престъпление по чл. 201 от НК.

С протоколно определение от 11.02.2019 г., постановено по НОХД № 3516 по описа за 2018 г. на Районен съд – в., съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от ощетеното юридическо лице – търговското дружество „Л.1.“ ЕООД *** срещу подс. А. за заплащане на парична сума в размер на  1717, 21 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 05.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното на 11.02.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3516 по описа за 2018 г. на Районен съд – в., в хода на съдебните прения, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа възведеното обвинение срещу подс. А. намирайки, че авторството и съставомерността на извършеното престъпно деяние са доказани по категоричен и несъмнен начин. Поради тази причина моли подс. А. да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение и да й бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на основание разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 и така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на основание и по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Повереникът на гражданския ищец „Л.1.“ ЕООД *** – адв. Г.А. *** се солидаризира с позицията на Варненската районна прокуратура за категорична доказаност, както на авторството на престъпното деяние, така и на неговата съставомерност, поради което и моли да бъде уважен в цялост предявения от дружеството – граждански ищец иск за заплащане от страна на подс. А. на парична сума в размер на 1717, 21 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Защитникът на подс. А. – адв. Б.Б. *** също намира, че със своите действия неговата подзащитна е осъществила престъпния състав на чл. 201 от НК, поради което и застъпва позиция, че следва съдът да произнесе осъдителна присъда спрямо подсъдимата. Адв. Б. намира за уместно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 въз основа на чл. 58а от НК и в крайна сметка на подсъдимата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

         Подс. Е.Г.А. се присъединява към становището на своя защитник, като в предоставената й на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, подс. А. изразява съжаление за извършеното престъпно деяние и моли за наказание в минимален размер.

 

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

         На 12.09.2017 г. в гр. в. бил сключен трудов договор между гражданският ищец – търговското дружество „Л.1.“ ЕООД, с управител и законен представител св. Ц.Р.С., в качеството на работодател и подс. Е.Г.А., в качеството на работник/служител. По силата на сключения контракт, подс. А. била назначена на длъжността „продавач – консултант“ с работно място – магазин за продажба на хранителни стоки, находящ се в гр. в., ул. „Антон Неделчев“ № 10, с фиксирано работно време в рамките на 8 часа на денонощие и месечно трудово възнаграждение в размер на 545 лева.

         Съгласно длъжностната характеристика на подс. А., в изпълнение на своите служебни задължения, същата се задължавала да носи материална отговорност във връзка с опазване на поверените й стоки, така и отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални ценности. Изрично било посочено, че подсъдимата имала задължението да приема парични суми, връща ресто и издава фискални касови бонове и фактури на клиентите на търговския обект за предоставените продукти и услуги. Длъжността „продавач – консултант“ била пряко подчинена на управителя на дружеството „Л.1.“ ЕООД – св. Стефанов.

         Подс. А. започнала да изпълнява трудовите си функции на 12.09.2017 г., като в търговския обект работела на смени.

         На 04.11.2018 г. подс. А. била на смяна в магазина за продажба на хранителни стоки за времето от 07:00 часа до 22:00 часа. Около 21:44 часа на 04.11.2018 г. подс. А. отворила касата в търговския обект, взела всички налични парични средства, преброила ги, след което ги поставила върху плота. След това подсъдимата взела един найлонов плик, поставила парите в него, след което поставила плика с паричните средства в шкаф под плота. В 21:54 часа подсъдимата изгасила осветлението в търговския обект, активирала сигнално – охранителната система и напуснала обекта.

         Около 00:00 часа на 05.11.2017 г. подсъдимата се върнала в търговския обект, отключила входната му врата, деактивирала сигнало – охранителната система и взела от шкафа, намиращ се под касата найлоновия плик, съдържащ банкноти и монети с различна номинална стойност, с равностойност дневния оборот на търговския обект за деня 04.11.2017 г., а именно 1717, 21 лева. След като взела в свое владение паричните средства, подс. А. отново активирала сигнално – охранителната система на търговския обект и го напуснала.

         В 07:00 часа на 05.11.2017 г. подс. А. отново застъпила смяна в магазина за продажба на хранителни стоки, но така и не отчела дневния оборот за деня 04.11.2017 г. в размер на 1717, 21 лева.

         Около 12:00 часа на 05.11.2017 г. в магазина влязла св. Деница Иванова Харчева – също служител на „Л.1.“ ЕООД, като подс. А. и я помолила да я замести за кратко време като продавач – консултант в магазина.

         Веднага след това подс. А. напуснала територията на търговския обект.

         След около половин час, св. Харчева позвънила по телефона на подс. А., за да я попита какво се случва с нея, но телефона на подсъдимата бил изключен.

         Тогава св. Харчева проверила и установила, че подс. А. не е отчела дневния оборот на търговския обект за 04.11.2017 г., като веднага сигнализирала по телефона на св. Стефанов за констатацията си.

         Вечерта на 05.11.2017 г. св. Стефанов отчел липсата на парична сума в размер на 1717, 21 лева – представляваща дневния оборот на търговския обект за 04.11.2017 г.

 

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното.

Фактическата обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. Ц.Р.С., показанията на св. Деница Иванова Харчева; изготвената в хода на досъдебното производство видеотехническа експертиза; изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза; актуална справка за съдимост на подс. Е.Г.А.

На практика предвид процесуалното поведение на подсъдимата е безпредметно всяко едно доказателство да бъде коментирано и анализирано поотделно, тъй като още в съвсем ранна фаза на наказателното производство, подсъдимата е признала авторството на деянието. Все пак за по – голяма прецизност следва да бъде отчетено, че са налице изключително последователни и категорични гласни доказателства, които уличават именно подс. А. като автор на престъпното деяние. Нещо повече – липсват каквито и да е доказателства, които по някакъв начин не просто да опровергават, но дори да поставят под съмнение този извод на съда, а от изготвената в хода на разследването по досъдебното производство видеотехническа експертиза се установява механизма на извършване на престъплението и конкретния времеви интервал на 05.11.2017 г., когато е довършено изпълнителното деяние.

Поради гореизложените съображения, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 05.11.2017 г. в гр. в., ул. „Антон Неделчев“ № 10, в магазин за хранителни стоки, в качеството на длъжностно лице – назначена като продавач – консултант към юридическото лице „Л.1.“ ЕООД, подс. Е.Г.А. присвоила чужди пари – сумата от 1717,21 лева (хиляда седемстотин и седемнадесет лева и двадесет и една стотинки), собственост на „Л.1.“ ЕООД, с управител Ц.Р.С., поверени й в това качество да ги пази.

 

По отношение вида и размера на наложеното наказание.

Разпоредбата на чл. 201 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ в размер до осем години за извършителите на подобни престъпни деяния.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост на подсъдимата и изразеното съжаление от нейна страна за извършеното престъпно деяние, доколкото направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 . постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.

Отчитайки наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери за справедливо и разумно да определи наказание на подс. А. в приблизително минимален размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца. По – ниско като размер наказание според съда не би било съизмеримо с тежестта на извършеното престъпление, тъй като все пак отнетата парична сума възлиза на 1717, 21 лева – която сума не е особено висока като размер, но все пак не е и пренебрежително ниска, а именно е в размер на повече от три минимални работни заплати за страната, а също така и не беше възстановена до приключване на съдебното следствие.

На основание разпоредбата на чл. 58а от НК така определеното наказание „лишаване от свобода“ беше намалено с 1/3 и на подс. А. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение следва да бъде отложено с изпитетелен срок от три години. Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо същият да постъпи и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение, поради което и отложи неговото изпълнение с изпитателен срок от три години.

По отношение гражданския иск.

С протоколно определение от 11.02.2019 г., постановено по НОХД № 3516 по описа за 2018 г. на Районен съд – в., съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от ощетеното юридическо лице – търговското дружество „Л.1.“ ЕООД *** срещу подс. А. за заплащане на парична сума в размер на  1717, 21 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 05.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид обстоятелството, че съдът намери за  виновна подс. Е.Г.А. в извършване на престъпно деяние по чл. 201 от НК, съдът счита, че предявения граждански иск от гражданския ищец „Л.1.“ ЕООД *** за заплащане на парична сума в размер на 1717, 21 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното плащане на сумата е основателен. Паричната сума представлява обезщетение за претърпените от гражданския ищец имуществени вреди в резултат на престъпното деяние, извършено от подсъдимата, като съществува пряка причинно – следствена връзка между престъпните действия на подсъдимата и имуществените вреди, причинени на гражданския ищец.

Поради гореизложените съображения, съдът осъди подс. Е.Г.А. да заплати на гражданския ищец „Л.1.“ ЕООД парична сума в размер на 1717, 21 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното плащане на сумата.

Върху уважената част от гражданския иск (сумата от 1717, 21 лева) се дължи държавна такса в размер на 68, 69 лева, която също бе възложена в тежест на подс. А..

 

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и доколкото я призна за виновна в извършване на престъплението за което й е повдигнато обвинение, съдът възложи в тежест на подсъдимата направените по делото разноски, а именно 465, 42 лева, които подс. А. следва да заплати на ОД на МВР – гр. в., тъй като са сторени в досъдебната фаза на наказателното производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: