№ 1772
гр. Пловдив, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330203998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4722268, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. С. И. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ, както следва:
-оспорва авторството на деянието;
-счита, че не са спазени изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.;
-оспорва съставянето и реквизитите на Протокола по чл. 10 от
Наредбата;
-оспорва техническата изправност на камерата и компетентността на
издателя на ЕФ.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от
приложената по делото разписка се установява, че процесния ЕФ е връчен
на жалбоподателя на дата 22.06.2022г., жалбата е входирана на 05.07.2022г.,
поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл. 189, ал.8 ЗДвП
се явява спазен.
Спазени са и указанията на съда за подписването й от жалбоподателя,
поради което и първоначалната й нередовност е отстранена.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 10.04.2021г., в 11:33 часа,
в гр.Пловдив, пътен възел Скобелева майка, надлеза- южно платно,
посока изток, при максимална разрешена скорост за движение в населено
място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час,
МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост 71 км/ч.
и наказуемо превишение 21 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е Д. С. И..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение
№0534788, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения
с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH
CAM S1. Видно от приложението към удостоверението за одобрен тип тази
камера работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично
разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за
разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице
човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС
процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения
относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно
2
съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва
на статичното изображение. Налице е пълно съвпадение и между посочения
в ЕФ регистрационен номер и номера отбелязан като автоматично
разпознат в таблицата на гърба на статичното изображение.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на
процесното МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
да се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да
понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение
на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с
АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. №
1727 по описа на съда за 2021 г.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е
действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото
3
СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се
анулира, като се издава нов на посоченото лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на
МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра
на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на
основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи
именно ползвателя и ЕФ не се издава на регистрирания собственик, а
направо на регистрирания ползвател, като той от своя страна също
разполага с правомощието да посочи с декларация действителното лице,
което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
Така Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от
21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1892 от 19.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1810 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2380 от 21.12.2020 г.
по к. адм. н. д. № 2877 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 492 от 06.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2019 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един от
двата алтернативни метода за отклоняване на отговорността от себе си:
-нито е подал декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП;
-нито в свидетелството за регистрация на МПС е вписан ползвател,
поради което изцяло законосъобразно е ангажирана именно неговата
отговорност, като същият не може да оспорва авторството на деянието в
процеса по обжалване на ЕФ.
Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение №
1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав
по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
4
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година , Решение № 1469/13 юли
2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по
описа за 2021 год., Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 /
2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357
от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за последваща проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е
отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 74
км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 71 км/час,
която е и наказуемата скорост в ЕФ.
Изцяло неоснователно е възражението, че не било сигурно, че заснетата
скорост била именно на управлявания от жалбоподателката автомобил.
Действително на статичното изображение може да се забележи и втори
автомобил. Посоченото, обаче по никакъв начин не разколебава
несъмнеността на фактическите установявания по делото.
Вече се отбеляза, че съгласно удостоверението за одобрен тип,
процесното АТСС използва лазерен скоростомер с функция за
автоматично разпознаване и изписване на номера на нарушителя и то в
реално време.
Същата информация се черпи и от инструкцията за експлоатация на
АТСС, от която е видно:
-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира
списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето
нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен
номер;
-според т.5.4 при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС
5
регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на
ЕФ;
Предвид механизма на функциониране на АТСС –с лазерен лъч, и
автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време,
евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло
ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа
страна.
В този изричен смисъл и Решение № 176 от 04.02.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 2877 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2422 / 2021 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от
12.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Нещо повече предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр.
Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил
да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на
обективната действителност в дейността на контролните органи се налага
употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че
използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената
установеност на нарушението.
Да се постави като изискване на клипа на нарушението или на
снимковия материал да се вижда само един автомобил би довело напрактика
до невъзможност реално да се осъществява контрол на скоростта в
градски условия, което е идея чужда на законодателя.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
6
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за
видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., който
противно на възраженията в жалбата доказва по безспорен начин
техническата изправност на АТСС;
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
7
временното му разполагане на участък от пътя.
-противно на възраженията в жалбата надлежно е съставен и попълнен е
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа
всички необходими реквизити;
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и
подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство
за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата..
Във връзка с възраженията в жалбата следва изрично да се отбележи, че
към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г.) и отмяната както
на чл. 165, ал.2, т.8 ЗДВП, така и на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. (на който се позовава жалбоподателя) вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в
средствата за масова информация, поради което същите не представляват
изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Отново във връзка с възраженията в жалбата, следва да се посочи, че
действително в протокола по чл. 10 от Наредбата не са попълнени
номерата на първо и последно статично изображение.
Според трайната съдебна практика, обаче макар това чисто формално
да съставлява порок в процедурата, пропускът не е съществен и не води
до незаконосъобразност на ЕФ , доколкото връзката между конкретното
8
използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено
се установява от останалите негови реквизити -дата на използване,
контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и минута
на край на работа, като е налице пълно съответствие между тези изложени в
протокола и тези посочени в ЕФ.
Така изрично Решение №1426/21.7.2022г. на Административен Съд -
Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 1088 по описа за 2022 г., Решение №
1253/28.06.2022 год. на Административен Съд - Пловдив, ХХVІ състав,
КАНД № 445 по описа за 2022г., Решение № 1223/ 27.06.2022 год. на
Пловдивският Административен Съд, ХХIV състав, КАНД № 1017/2022,
Решение № 986/31.5.2022г. Административен Съд - Пловдив, ХХVІ състав,
КАНД № 948 по описа за 2022 г., Решение №901/18.5.2022г. на
Административен съд – Пловдив, XXIV състав, КАНД № 515/2022г, Решение
№ 497/21.03.2022 на Пловдивския Административен Съд, ХХIV състав, по
КАНД № 246/2022. , Решение № 329 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3074 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 293/
22 февруари 2022 год. на Административен съд Пловдив по КАНД 3190/2021,
Решение № 117 от 20.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 3085 / 2021 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1941 от 22.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1642 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1024 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021
г. по к. адм. н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от 04.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1786 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от
19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително на
9
снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично
отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и
използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ
време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между
представения снимков материал и конкретното разполагане и
използване на АТСС. Така Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, като в цитираната практика изрично се
сочи, че законодателят не е поставил изискване за дата и номер на
снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези
обстоятелства се установяват успешно от отбелязванията в Протокола по чл.
10 от Наредбата.
Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе
представена валидна снимка за разположението на АТСС, според трайната
съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3
от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се
отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно
нормативните и техническите изисквания се установява от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 2081 от 05.11.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1974 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение №2081/5.11.2021г. на
Административен съд Пловдив, КАНД № 1974/2021, Решение № 1995 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив , ХХІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1158 от 08.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 731 / 2021 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021
г. по к. адм. н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от
19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на
10
Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Изцяло неоснователно е възражението за липса на компетентност на
издателя на ЕФ, доколкото то не държи сметка за дадената легална
дефиниция на ЕФ в т.63 от ДР на ЗДвП, според която: "Електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.“
Въз основана дадената легална дефиниция в ТР 1/2014г. на ВАС е
прието, че: „електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване.“
Предвид битността на ЕФ на своеобразен електронен властнически акт,
а не на изявление на конкретно физическо лице, същият не може да се
приравни и на индивидуален административен акт и към него не могат да
се прилагат механично правилата за компетентност на издателя по ЗАНН и
АПК, относими към НП и ИАА. Не случайно за разлика от ИАА и НП , за
ЕФ не е предвидено посочване на издател, проверка на компетентността
на същия и полагане на подпис от него.
Предвид изцяло новия принцип на автоматизъм, възприет при
санкционирането на дееца с ЕФ:
-единственото релевантно обстоятелство е издаването на ЕФ от
компетентната териториална дирекция на МВР, което изискване в случая
е спазено;
-като конкретното физическо лице, което е разпечатило ЕФ и неговата
компетентност са изцяло неотносими.
Така Решение № 194 от 08.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3128 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1642 от
03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
11
Решение № 1272 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 948 / 2021 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив,
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3
ЗДвП, доколкото превишение от 21 км/час в градски условия попада именно
в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с
законоустановения размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4722268, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д. С. И. е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12