Р Е Ш Е Н И Е
№ 260135
гр. Пловдив, 04.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3152/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 29 от 15.05.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ -
Пловдив, с което на „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от
управителя С.Н., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева
за нарушение на чл. 48, ал. 4 от ЗВ вр. чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от
08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водните обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване (Наредбата).
В жалбата се излагат съображения, че в акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на наказаното лице, като
не става ясно местоположението на отразения в актовете обект на проверка
„Канализационна система“, по лицето, което следва да носи
административнонаказателна отговорност, за липсата на правна квалификация на
деянието в констативен протокол за проверка, както и относно лицата присъствали
при проверката. Възражения се отправят и към носенето на отговорност за
качеството на съоръженията и мрежите от инвеститора, а именно Община
Стамболийски. Твърди се и да липсва нарушение, тъй като издаденото на Общината
разрешително касае заустване след станцията. Моли и за приложението на чл. 28
от ЗАНН. Във връзка с всичко това претендира отмяната на постановлението като
незаконосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна счита подадената жалба за неоснователна. Излага съображения
за законосъобразното съставяне на АУАН и НП и подробно становище по всички
възражения от жалбата. Посочва, че не е налице основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и че са взети предвид всички релевантни
обстоятелства при определяне на наказанието, което е определено в минимален
размер. Моли НП да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
За обект „Канализационна система“ на
гр. Стамболийски – Пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) съществува
издадено Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчно води в повърхностен воден обект №
33140189/09.10.2015 г. от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Титуляр
по разрешителното и собственик на обекта е Община Стамболийски, а оператор на
обекта е „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив. Съгласно разрешителното обектът е определен
като „Канализационна система“ на гр. Стамболийски и Пречиствателна станция за
отпадъчни води (ГПСОВ). Същият обект е включен в План за контролната дейност на
РИОСВ-Пловдив. Той подлежи и на задължителен контрол два пъти годишно във
връзка с провеждане на мониторинг на качеството на заустваните във воден обект
отпадъчни води съгласно заповеди № РД-821/2012 г. и № РД-788/2018 г. на МОСВ.
Такава проверка била извършена и на
11.12.2019 г. на дъждопреливника като съоръжение от канализационната система на
гр. Стамболийски, намиращ се преди пречиствателната станция за отпадъчни води.
Проверката целяла осъществяване на контрол по спазване и изпълнение на
условията по разрешителното за заустване. Част от тези условия, разписани в
разрешителното, при които се предоставя право на ползване върху обектите
„Преливници към смесена канализационна система е „да не се допуска преливане на
отпадъчни води от дъждопреливниците при сухо време“, а срокът на спазване на
условието е постоянен.
При огледа на дъждопреливника, намиращ
се преди пречиствателната станция за отпадъчни води, от инж. В.Х., Д.М. – ***
към Регионална лаборатория ИАОС гр. Пловдив и С.С. - *** към „ВиК“ ЕООД е
констатирано, че в сухо време има заустване на непречистена вода в р. Марица.
Водите оценили като видимо замърсено и усетили мирис на канал. Затова и установили,
че издаденото разрешително не се спазва в частта за недопускане преливане на отпадъчни води в дъждопреливниците при сухо време. За
констатираното бил съставен констативен протокол за проверка №
0000869/11.12.2019 г., в който са включени констатациите от проверката. Отделно
от това от дъждопреливника е взета проба вода и са установени високи стойности
на замърсяващи вещества след лабораторно изследване, като РН активна реакция е
установена висока стойност от 10,16 при разрешена за реката от 6 до 8,5.
Въз основа на протокола бил съставен
АУАН с бл. № 9/04.03.2020 г., в който е отразено, че дружеството жалбоподател
като оператор е нарушил разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ вр. чл. 38, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водните обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване. Актът е съставен в
присъствието на оправомощен представител и връчен му лично. Последният е
подписал АУАН без възражение. На по-късен етап е постъпило писмено възражение
от дружеството.
Въз основана посочения АУАН е издадено
обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл. 200, ал. 1,
т. 2 от ЗВ имуществена санкция в минимален размер на 2000 лв. за нарушението.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В.Х. –
актосъставител. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН, нотариално заверено пълномощно,
писмено възражение, покана изх. № О-970/19.02.2020 г. на РИОСВ Пловдив, писмо
изх. № О-3235/13.12.2019 г. на РИОСВ Пловдив, протокол за проверка № 0000869 от
11.12.2019 г., писмо изх. № ПВОЗ-58/2015 от 21.10.2015 г., Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
33140189/09.10.2015 г. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, писмо
изх. № ЕП-246-2/20.02.2020 г. на РИОСВ Пловдив, копие на споразумителен
протокол № Ю-01-52/01.06.2015 г., копие на приемо-предавателен протокол от
01.06.2015 г., писмо изх. № 24-00-546/23.01.2020 г. на „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив ведно
с 5 протокола за вътрешен мониторинг, протокол за вземане на проби/извадки от
води № 1011 от 11.12.2019 г. и оправомощителна заповед № РД-154 от 28.02.2019
г. на МОСВ.
Свидетелят Х. в подробности описва
констатираните на място обстоятелства. Разказва за личните си впечатления, свързани
с заустването при дъждопреливника на отвеждащия колектор за отпадъчни води в
пречиствателната станция. Споделя, че през него трябва да има изтичане на вода
само при дъжд, когато се очаква, че няма да има такова голямо замърсяване на
реката и ще има разреждане на водата. Потвърждава и изследването на водата в
дъждопреливника и резултатите от това.
Не се установиха вътрешни противоречия
в показанията на свидетелката, както и противоречия с другите доказателства по
делото. Показанията са подробни и последователни, логични и затова съдът ги
намира за достоверни и им се довери.
Показанията на свидетелката се
подкрепят и от съставения протокол за проверка № 0000869 от 11.12.2019 г., в
който са записани всички констатирани на място обстоятелства при проверката и е
съставен на мястото на проверката. Качеството на оператор на жалбоподателя се
установява от наличното по делото разрешително, което посочва и титулярят и
собственика на обекта на проверката.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното
производство. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие
с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето
му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като съставен и връчен лично на надлежно оправомощен
представител на нарушителя и присъствието на двама свидетели, които са посочени
в него. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Дадено
е право на жалбоподателя да възрази в акта, от което той не се е възползвал. На
по-късен етап е постъпило писмено възражение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената
заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата и поставените
условия в разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.
Като неоснователно се прие възражението
за неяснота в местоположението на извършваната проверка, тъй като в актовете на
административнонаказателното производство като обект е посочено „Канализационна
система“ на гр. Стамболийски – Пречиствателна станция за отпадъчни води
(ГПСОВ). Ясно е посочено, че се проверява обектът съгласно даденото
разрешително, а това е точно този, както е посочен в НП и АУАН. Отделно от това
в обстоятелствената част на постановлението и акта е вписано конкретното
местоположение на констатираното нарушение, а именно това е на дъждопреливника,
намиращ се преди пречиствателната станция за отпадъчни води. Затова и не може
да бъде прието, че не е посочено мястото на нарушението или същото е неизяснено
и с това се нарушават правата на жалбоподателя.
Не е необходимо всички актове и
доказателствени средства в административнонаказателното производство да
отговарят на строгите и формални критерии за АУАН и НП. В този смисъл не е
необходимо протокола за проверка да съдържа правна квалификация на нарушение.
Той има само констативен характер. Затова и възражението по същия въпрос не се
прие от съда.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият
орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че не е изпълнил
условията на издаденото разрешение за заустване по чл. 48, ал. 4 от ЗВ. Съгласно
посочената разпоредба водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и
са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни
водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Установява
се от представеното разрешително, споразумителния протокол и
приемо-предавателния протокол, че жалбоподателят „ВиК“ ЕООД не е титуляр на
разрешителното, но е водоползвател, тъй като обектът на проверка му е бил
възложен за стопанисване, поддържане и експлоатация със споразумителния
протокол и реално предаден с приемо-предавателния протокол. От друга страна
жалбоподателят е ВиК оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, което обстоятелство не е спорно.
Затова и той е следвало да изпълнява условията по разрешителното и да пречиства
и зауства отпадъчните води в повърхностни води по начина и в срока определен в
разрешителното. Това именно условия, респективно задължение, жалбоподателят не
е сторил, като не е изпълнил условието да не се допуска преливане на отпадъчни
води от дъждопреливниците при сухо време и е допуснал такова като е заустил
дъждопреливника преди пречиствателната станция. В тази връзка неоснователни са
възраженията, свързани с отговорността, която се носи от собственика и
инвеститора, който следва да отговаря за изпълнението и качеството на мрежите и
съоръженията. Както се отбеляза експлоатацията и поддържането на обекта е
възложено на ВиК оператора и именно той следва да следи за спазване на условията
на разрешителното. Колкото до наличието на повреди и отговорността на
инвеститора, такива обстоятелства не се твърдят нито в жалбата, нито са
установени по преписката и не могат да окажат въздействие върху крайното
становище на съда.
Същото отговаря и дадената от
актосъставителя и наказващия орган привръзка към нарушената норма, а именно
тази на чл. 38, ал. 2, т. 2 от
Наредбата. Тя гласи, че по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите
за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение
от предвидените условия в разрешителното се счита заустването на отпадъчни води
в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване,
какъвто е и настоящия случай.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност, а именно „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив като ВиК
оператор, който не е титуляр по разрешително за заустване. Изрично нарушената
норма предвижда възможност отговорност да носи и оператора, поради което и
възражението в този смисъл е неоснователно.
Не се установи по делото издаденото
разрешително да касае определено място на заустване, т.е. дали преди или след
пречиствателната станция. Напротив, обектът, за който е дадено разрешително е
цялостен, а заустването касае всички негови елементи, доколкото не е посочено
друго.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана
обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на
изследване в настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно
нарушение, за което е наказан с обжалваното наказателно постановление.
По
наказанието:
Коректно
административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена санкция в
минимално зададения в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ размер от 2000 лв. Нарушението
е извършено за първи път и не носи белези, които биха обусловили налагането на
имуществена санкция в размер по-висок от минималния. Санкционната разпоредба е
правилно определена предвид нарушената правна норма. Тя предвижда, че се наказва
с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв.,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда
такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените
условия в разрешителното. Именно случай на ползване в отклонение от
предвидените условия в разрешителното е и настоящият.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, възможните неблагоприятни последици
могат да засегнат изключително тежко и сериозно защитаваните обществени
отношения по опазване на околната среда, биологичното развитие и здравето и
живота на хората. Независимо, че нарушението е извършено за първи път, съдът
счита, че случая не отговаря на критериите за маловажност.
От всичко
изложено следва, че по категоричен начин бе установено дружеството жалбоподател
да е осъществило състава на вмененото административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28,
б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер,
като не са налице и предпоставките за неговото изменение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 29 от 15.05.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ
- Пловдив, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от
управителя С.Н., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева
за нарушение на чл. 48, ал. 4 от ЗВ вр. чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от
08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водните обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчването му на страните пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала
А.
Д.