РЕШЕНИЕ
№ 11149
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110171057 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК,
представлявано от ЛД - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС срещу Д. С. С. ЕГН **********, с адрес АДРЕС, с която се моли съда да приеме за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
- главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт № 000СС-R-012207, сключен между „БАНКА“ АД и Д. С. С.
от 30.04.2010 г. в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва от входиране на
заявлението до окончателно изплащане на задължението;
- Договорна възнаградителна лихва в размер на 738,01 лева, дължима и начислена за
периода от 29.07.2017г. до 12.03.2020 г., представляваща ЧАСТ от общо дължимата и
претендирана по заявление договорна възнаградителна лихва в размер на 2 657,33 лева за
периода от 19.06.2010г. до 12.03.2020г.;
- Наказателна лихва в размер на 1 812,38 лева, дължима за периода от 06.10.2010г. до
12.03.2020г.
- Наказателна лихва в размер на 16,63 лева, начислена за периода от 14.05.2020г. до
15.07.2020г.
- Законна лихва в размер на 1,81 лева, начислена за периода от 1б.07.2020г. до
28.07.2020г.
- Такси за поддръжка, на основание чл. 10 от Договора в размер на 117,00 лева,
начислена за периода от 14.05.2020г. до 27.05.2020г.
-Разноски за връчване на 1 брой уведомление за предсрочна изискуемост в размер на
60,00лева,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№34120/2020 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 30.04.2010г, между ответника Д. С. С., в качеството й на
кредитополучател, и БАНКА АД (Банката), в качеството й на кредитодател, е сключен
договор за банков кредит № 000CC-R-012207 по приложими ОУ. По силата на договора на
1
кредитополучателя е предоставен кредитен лимит в размер на 500,00 лева, който може да
бъде усвояван под формата на овърдрафт. Сочи се, че предоставеният кредитен лимит е
изцяло усвоен на следните дати: 407 лв. на 30.04.2010г,, 23,20 лева на 02.05.2010г., 23,20
лева на 04.05.2010г. и 5,86 лева на 18.05.2010г. В договора е уговорено правото на
кредитополучателя на „гратисен период“, в рамките на който не се дължи лихва върху
усвоените, но непогасени части от главницата (кредитния лимит по овърдрафта). В случай
че кредитополучателят не заплати пълния размер на дебитното салдо в гратисния период,
същият дължи на банката договорна възнаградителна лихва, чийто размер се определя по
реда на чл, 7 от Договора. Съгласно т. 8 от Договора при непогасяване до датата на падежа
на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска или надвишаване на
разрешения текущ разполагаем кредитен лимит, независимо от причините за това, титулярът
заплаща на Банката върху непогасената част от минималната погасителна вноска
наказателна лихва, чийто размер се определя съгласно цитираната разпоредба. Съгласно т.
10 от Договора за ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт,
кредитополучателят заплаща на Банката такси и комисионни съгласно действащата Тарифа
за такси и комисионни на Банката. Първоначалният срок на действие на овърдрафта е до
30.04.2012г., като същият се подновява по реда и при условията, предвидени в ОУ-
автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяване на Договора най-малко 60 (шестдесет) дни преди
изтичане на текущия срок. Сочи се, че в случая подобно уведомление не е изпратено от нито
една от страните и срокът на договора е бил многократно удължаван.
Поддържа се, че кредитополучателят не е правил плащания за погасяване на
задължението си по Договора, като считано от 19.06.2010 г. същият е в забава. Предвид
неплащането в срок на задълженията по договора за Банката е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем преди крайния му срок. Твърди се, че банката се е
възползвала от правото си да обяви предсрочна изискуемост на вземането си и е изпратила
до кредитополучателя писмено уведомление в този смисъл, което е връчено лично на Д. С.
С. на 18.06.2020г. За връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост Банката е
сторила разноски в размер на 60,00 лева, представляващи заплатени на ЧСИ СЯ такси по т.
5 от ТТРЗЧСИ и възнаграждение по чл. 78, ал. 3 ЗЧСИ.
Сочи се, че след образуване на заповедното производство вземането предмет на
същото е прехвърлено от заявителя, в качеството му на цедент на ищеца „ФИРМА“ ЕАД, в
качеството му на цесионер по силата на договор за цесия от 08.06.2021г. Към исковата
молба са приложени договор за цесия от 08.06,2021г,, извлечение от Приложение №1 към
договора за цесия относно вземането спрямо ответника, потвърждение за извършената цесия
и пълномощно от цедента, съгласно което ищецът е упълномощен с правото да уведоми
длъжника за прехвърлянето на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, е депозирала отговор на исковата молба, с
която се сочи, че претендираното от ищеца вземане е погасено по давност. Сочи се, че
релевантно за началния момент, от който започва да тече давността, е датата на последното
осъщественото усвояване на парични средства от ответника, в случая, считано от
18.05.2010г. Така изискуемостта настъпва на 05.06.2010 г., от която дата започва да тече
петгодишният период за погасяване по давност на вземането за главницата. Същият е
изтекъл на 05.06.2015 г., като от кредитора не са осъществявани действия, които биха
прекъснали или спрели изтичането на давността.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.07.2020 г. „БАНКА“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Д. С. С., ЕГН ********** за сумата от 500 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт № 000CC-R-012207 от
30.04.2010 г., ведно със законната лихва от 29.07.2020 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 2657,33 лв. за периода от 19.06.2010 г. до 15.07.2020 г.,
2
наказателна лихва в размер на 1812,38 лв. за периода от 06.10.2010 г. до 12.03.2020 г.,
наказателна лихва в размер на 16,63 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 15.07.2020 г., законна
мораторна лихва в размер на 1,81 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 28.07.2020 г., годишна
такса за поддръжка в размер на 117,00 лв., разноски за връчване на покана за предсрочна
изискеумост в размер на 60 лв.
С разпореждане от 24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 34120/2020г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 103.30 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен на
30.04.2010г, между ответника Д. С. С., в качеството й на кредитополучател, и „БАНКА“ АД,
в качеството й на кредитодател, договор за банков кредит № 000CC-R-012207 по
приложими ОУ, както и, че по силата на договора на кредитополучателя е предоставен
кредитен лимит вра змер на 500,00 лева, усвоен на следните дати: 407 лв. на 30.04.2010г.,
23,20 лева на 02.05.2010г., 23,20 лева на 04.05.2010г. и 5,86 лева на 18.05.2010г.
Ищецът се легитимира като цесионер на вземанията на „БАНКА“ АД спрямо
отвтетника по силата на договор за цесия от 08.06.2021г. С цесията кредиторът прехвърля
вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да
премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва
да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за
цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите
пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по
волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на
упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.
По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за
кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от
исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е
извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на
длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
3
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и
др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като
част от преписката към исковата молба на на ответника, както и поради изричното
изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването длъжникът да е
уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето
действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
Спорно по делото и релевантно за основателността на исковата претенция е дали
вземанията по договора са погасени по давност.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК е разяснено, че падежът на задължението, изискуемостта на
вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в
определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като
момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента,
в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска
реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като
предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно
закъснение, за което длъжникът отговаря. Изпълнението на облигацията е подчинено на
принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от
волята на страните или закона - съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. При срочните задължения, когато денят
на изпълнението им е определен, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на изтичане на срока - чл. 84, ал. 1 ЗЗД (моментът на
изискуемост на вземането и на забава на длъжника, съвпада). Длъжникът може да изпълни и
преди срока, т.е. вземането е изпълняемо, но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) и безспорно
не е забавено.
В процесния случай договорът за кредит се различава от стандартния случай на
потребителските кредит, доколкото става въпрос за овърдрафт, усвояван с кредитна карта и
липсва приложен погасителен план. При анализа на разпоредбата на чл. 6 от договора във
вр. т.1.1, б. н) – Падеж от ОУ се извежда, че падежът на задължението-усвоения кредитен
лимит настъпва 45 дни след усвояване на сумата/ след изтичане на т.н. гратисен период/, т.е.
от този момент заемополучателят дължи връщане на усвоената сума изцяло.
Именно при невръщане на падежа на сумата на основание чл. 8 от договора се
начислява наказателна лихва за забава, като принципно ако сумата се върне до падежа
такава лихва не се дължи. Възможно е, но не задължително, заемополучателят да разсрочи
дължимостта на вземането си ако заплати минимална погасителна вноска, за което
разсрочване се дължи лихва.
Независимо от това страните са уговорили и краен срок на договора- 30.04.2012 г.
Въпреки клаузата за автоматично подновяване на срока на договора няма данни по делото
на кредитополучателя да е предоставена нова валидна кредитна карта/ пластика/ след
изтичане на срока на предходната, с която той отново би имал възможност да усвоява суми
в рамките на разрешения му кредитен лимит, а и ищецът не твърди след достигане на
максималния кредитен лимит на 18.05.2010г. това да е сторено, а впрочем и поради
достигане именно на максималния лимит би било и технически невъзможно ново усвояване
на суми да се осъществи чрез използване на предоставената пластика.
При систематичното тълкуване на разпоредбите на т. 13.2 и т.19.6.3 във вр. т.21.1.5 от
ОУ при забава със 150 дни картата би следвало автоматично да бъде блокирана от банката,
което би препятствало автоматичното подновяване и на договора за нов срок след изтичане
4
на предходния.
Както бе посочено в конкретния случай е спорно кога е започнала да тече давността за
вземането- 45 дни след усвояването на всяка сума / 45 дни след всяко използване на
дебитната карта в периода 30.04.2010 г. -18.05.2010 г./, 150 дни след изтичането на 45 дни от
последната транзакция от 18.05.2020 г. или към 30.04.2012 г. – крайния срок на договора.
Следва да се отбележи, че вземанията по договора за кредит /заем/ се погасяват с
изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като същите не
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД, вземането на
кредитора е неделимо и разсрочването на задължението на отделни погасителни вноски е
само израз на волята му да приеме изпълнение на части. Предвид това, в случая, общият
петгодишен давностен срок, който би започнал да тече от която и да е от посочените по-горе
дати е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 29.07.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главния дълг се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, дори давността за тях да не е изтекла. Тъй
като обезщетението за забавено плащане е обусловено от съществуване на вземането за
главницата, то с оглед установената недължимост на главния дълг, поради погасяване на
вземането по давност, съдът намира, че на това основание са погасени и недължими от
ответника и вземанията за мораторна лихва, наказателна лихва, такси и разноски по
договора за овърдрафт.
При изхода на спора ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК за сумата от 548.40 лева- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, представлявано от ЛД -
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Д. С. С. ЕГН
**********, с адрес АДРЕС, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК, за приемане за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт № 000СС-R-012207, сключен между „БАНКА“ АД и Д. С. С. от
30.04.2010 г. в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва от входиране на
заявлението до окончателно изплащане на задължението, договорна възнаградителна лихва
в размер на 738,01 лева, дължима и начислена за периода от 29.07.2017г. до 12.03.2020 г.,
представляваща ЧАСТ от общо дължимата и претендирана по заявление договорна
възнаградителна лихва в размер на 2 657,33 лева за периода от 19.06.2010г. до 12.03.2020г.,
наказателна лихва в размер на 1 812,38 лева, дължима за периода от 06.10.2010г. до
12.03.2020г., наказателна лихва в размер на 16,63 лева, начислена за периода от 14.05.2020г.
до 15.07.2020г., законна лихва в размер на 1,81 лева, начислена за периода от 1б.07.2020г. до
28.07.2020г., такси за поддръжка, на основание чл. 10 от Договора в размер на 117,00 лева,
начислена за периода от 14.05.2020г. до 27.05.2020г. и разноски за връчване на 1 брой
уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60,00лева,за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №34120/2020 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, представлявано от ЛД - изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на Д. С. С. ЕГН **********, с адрес АДРЕС, съдебно-деловодни разноски в
размер на 548.40 лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6