№ 19512
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110168939 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„**********************“ АД против ********************** иск с пр.
осн. чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3
060,28 лева - регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законна лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е
заплатил на застрахования сума в размер на 3 045,28 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени на МПС
„******************************с“, рег. № ************************
щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 17.09.2017 г. на път 1002,
км 6+500. Сторени са и 15 лв. ликв. разноски, с което общата сума по щетата е
3 060,28 лв. Твърди, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на МПС
***************** с рег. № ***************************, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното
дружество. Ищецът твърди, че водачът на МПС ***************** с рег. №
*************************** се движил в лентата за насрещно движение на
заден ход и ударил и ударил движещото се след него МПС
„******************************с“. Навежда доводи, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора за застраховка “Гражданска
отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатеното
застрахователно обезщетение.
Ответникът извън срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор извън
срока на исковата молба. Оспорва претенцията по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че водачът на МПС
„******************************с“ не е спазил дистанция. Оспорва и
1
размера на вредите, както и причинната връзка. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП водачът на МПС
„*****************“ с рег. № *************************** е бил със
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника; че относно увреденото МПС
„******************************с“ рег. № ************************, в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско”, сключена с ищеца, е настъпило ПТП, което съставлява покрит риск,
както и че МПС „******************************с“ рег. №
************************ е отремонтирано, за сума в размер на 3 060,28
лв., която ищецът заплатил.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Я. К. Д. и С. К. Г.,
двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на
твърденията относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от
17.09.2017 г. на път 1002, в района на км 6+500 и предизвикването му от
водача на л.а. „*****************“ с рег. № ***************************,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата при движение на
заден ход при неподсигурена маневра реализира удар в предната част на МПС
„******************************с“ рег. № ************************.
По делото е безспорно, а и от приложения договор за застраховка -
полица № ********************** от 2017 г., се установява, че между
собственика л.а. с рег. „******************************с“ рег. №
************************ и ищеца към момента на застрахователното
събитие е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен
срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила
при ПТП.
Видно от приложения по делото писмен документ за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ (л.37), се установява, че между
ответникът и делинквента към момента на настъпване на застрахователното
събитие е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
2
Видно от приетите по делото писмено доказателства, а именно
ликвидационен акт и преводно нареждане (л.35-36), че ищецът е обезщетил
застрахования собственик на л.а. с „******************************с“ рег.
№ ************************ за претърпените от него вреди от процесното
ПТП с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за
ремонта на автомобила в размер на 3045,28 лв.
От приетата по делото САТЕ се установява, че размерът на средните
пазарни цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 2995,28
лв., тъй като увреденият автомобил е бил гаранционен, с оглед
обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП е бил с
период на експлоатация 1г. 3м. и 14 дни от първата си регистрация. Съдът
цени заключението на вещото лице доколкото същото е изготвено въз основа
на целия доказателствен материал събран по делото, включително приетите
писмени доказателства, представени от ищеца и ответника както и от
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства, чрез
разпита на двамата свидетели Я. К. Д. и С. К. Г..
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл. 411 КЗ.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди
/решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.
От прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил
******************************с“ рег. № ************************, с
оглед обстоятелството, че същият е гаранционен, изчислена на база средни
пазарни цени възлиза в размер на 2995,28 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които
се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приетата САТЕ.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на
3010,28 лв. (2995,28 лв. размерът на вредата + 15 лв. ликв. разноски), като за
разликата до пълно предявения размер от 3060,28 лв. искът следва да се
отхвърли като недоказан
По разноските:
3
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството са в размер на 427,41 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на
чл. 78, ал.8 ГПК. Съобразно уважената част от иска (98.37%) в тежест на
ответника следва да се присъдят разноските, направени от ищеца в размер на
420.43 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 4,49 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете (извършени разноски в размер на 275 лв. при
1.63% отхвърлена част от иска).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********************** с ЕИК *********************, с
адрес в гр. ****************** да плати на ищеца
„**********************“ АД с ЕИК **********************, с адрес в
****************************, на осн. чл.411 КЗ - 3010,28 лв.,
представляваща неизплатена част от регресна претенция за изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно
със законна лихва от предявяване на исковата молба – 19.12.2022 г. до
изплащане на вземането;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК **********************
с ЕИК *********************, с адрес в гр. ******************, да заплати
на „**********************“ АД с ЕИК **********************, с адрес в
гр. **************************, сумата в размер на 420,43 лв.,
представляваща съдебни разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
„**********************“ АД с ЕИК **********************, с адрес в гр.
*******************************, да заплати на **********************
с ЕИК *********************, с адрес в гр. ******************, сумата в
размер на 4,49 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4