Р
Е
Ш Е Н И Е
Номер Година
17.07.2024 Град ...
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети
април Година 2024
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2073 по
описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС, като производството е във фаза по
извършване на делбата.
С влязлото в сила на 25.02.2017 г.
решение № 109/01.02.2016 г. по настоящото дело, е допусната съдебна делба между
ищецът - и ответниците - и -, на следния - с идентификатор -.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ..., одобрени със заповед №
-г. на изпълнителния директор на -, с трайно предназначение на територията: -,
с начин на трайно ползване: - (-), с номер по предходен план: -, квартал -,
находящ се в гр. ..., ул. ***** -, с площ - кв.м, при съседи-, при квоти: 4/8
идеални части за ищеца -, 3/8 идеални части за ответницата - и 1/8 идеална част
за ответницата -.
В първото заседание, след допускане
на делбата, ищецът - предяви възлагателна претенция за поставяне в негов дял на
допуснатия до делба между страните - (л. 81-82 и 93). Понеже тази му претенция е
направена в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, съдът следва да я разгледа съвместно с
иска за делба.
В хода на делото по същество ищецът -
заема становище, че неправилно, с назначените по делото експертизи, с които
изразява несъгласие, застроеният със сградата му делбен имот бил оценен, като
незастроен, като било налице и несъвпадение между имотни и регулационни
граници, и неправилно било променено, поради фактическа грешка, която не
следвало да бъде санирана, а от отстранена преди извършване на делбата от -, посоченото
предназначение на сградата му в издадената от - ... скица – проект за разделяне
на делбения имот, което не водело до правилно решение, с което моли съда да му
присъди разноските за назначените експертизи в това производство, с искания, възражения
и доводи, изложени подробно в хода на делото по същество и в представена
писмена защита.
Ответниците
- и - заемат становище с представена от пълномощника им молба в първото
заседание след допускане на делбата, в случай на поделяемост на делбения имот, да
получат общ реален дял, а в хода на делото по същество, чрез пълномощника си,
заемат становище за извършване на делбата с разпределение на двата имота с
проектни идентификатори според представената от - ... скица – проект, като им се
постави в общ дял имота с проектен идентификатор, завършващ с **, а в дял на
ищеца този с проектен идентификатор, завършващ с **, като с решението се осъди
ищецът да им заплати половината от направените от тях разноски за одобряване на
изменението на плана за регулация, с искания, възражения и доводи, изложени
подробно в хода на делото по същество, и в представена от пълномощника им
писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и
доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти,
от значение за спорното право, намери за установено следното:
По възлагателната претенция по чл. 349 ГПК
Изискванията за възлагане са залегнали в чл. 349 ГПК и
имат подчертано социален характер. От тях следва, че до такова може да се
стигне само в случай, че делбеният имот е неподеляемо жилище и някой от
съделителите е направил искането си за възлагането му своевременно, а случаят очевидно
не е такъв (чл. 349, ал. 1, 2 и 4 ГПК). При него, макар и ищецът да направи
това си искане за възлагане на процесния делбен имот своевременно, в първото
заседание след допускане на делбата, същият имот не е жилище, а урегулиран - (чл.
40 ЗУТ). Само на това основание тази му претенция се явява неоснователна и
следва да се отхвърли. Неприложими в случая са разясненията, дадени с т. 6 от ППВС
№ 7/1973 г., за едно разширително тълкуване на понятието "жилище",
като в същото се включи и жилищностроителен парцел, защото са дадени при
действието и ограниченията на отменения вече ЗСГ (Р 196-2002-I г.о.). А съдът може да основе
решението си само на закона, който действа по време на обявяването му (чл. 235,
ал. 2 ГПК). Поради това възможността за разширително тълкуване на същото ППВС е
отречена (Р 102-1990-I г.о.).
Второ изискване за възлагане е допуснатият до делба имот
да е неподеляемо жилище, а случаят не е такъв (чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК). При
него допуснатият до делба между страните - е и урегулиран. Поради това съдът
изиска становище за поделяемостта му от - ... (чл. 201, ал. 1 ЗУТ). А от
последното е видно, че той е поделяем (л. 201).
С влязлото в сила решение по допускане на делбата освен
това е установено със сила на пресъдено нещо, че съсобствеността между страните
върху този имот, не е възникнала само от наследяване, а е смесена (комбинирана)
съсобственост, защото е възникнала от посочените в мотивите на същото решение, повече
от един по вид юридически факти (-----).
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че възлагателната претенция
по чл. 349 ГПК на ищеца е неоснователна и следва да се отхвърли. Тя не намира
основание в нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК, защото за приложението си същата изисква
кумулативно неподеляемият имот да е жилище, което да е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата от брака, да няма собствено жилище, какъвто очевидно не е случая с оглед
изложеното (чл. 349, ал. 1 ГПК). От друга страна с точки 7 и 8 от ТР 1-2004-ОСГК на ВКС са
дадени задължителни разяснения, че граматическото и логическото тълкуване на
нормата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) – сега чл. 349, ал. 2 ГПК, налага извода,
че от обхвата й, като способ за извършване на делбата, се изключва всяка друга
съсобственост, освен тази, която е възникнала само от наследяване. Следователно.
Ако съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е възникнала в резултат
и на други юридически факти (сделки, прекратяване с развод на възникнала от тях
СИО, реституция или други посочени в закона), то разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е неприложима (Р 415-2005-I г.о.). Поради това, при нито една от хипотезите
на смесена (комбинирана) съсобственост, каквато е тази възникнала в резултат на
повече от един по вид юридически факт (покупка, прекратена СИО и наследяване,
сделка за част от имота и наследяване за другата, и други подобни), какъвто е
случая с оглед изложеното, съдът не може да извърши делбата на основание чл.
349, ал. 2 ГПК (така и т. 8 ТР № 1-2004-ОСГК на ВКС).
По извършване на делбата
Принципът за извършването й е залегнал в нормата на чл.
69, ал. 2 ЗН, според която, всеки съделител трябва да получи по възможност дял
в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите, които
не могат да се поделят, се изнасят на публична продан.
В случая с горепосоченото решение по делото е допусната
съдебна делба между страните по отношение на следния техен съсобствен процесен делбен
- с идентификатор -.**, при квоти: 4/8 идеални части за ищеца, 3/8 идеални
части за първата ответница и 1/8 идеална част за втората ответницата.
От
т. 3 на приетото в първата фаза на делбата заключение на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, изпълнено от вещото лице П., се установява още,
че този имот, тогава с планоснимачен номер -, е бил урегулиран за пръв път в У.
---, в кв. -, с регулационния план,
одобрен със заповед № -г., при действието на ЗТСУ (отм.) (л. 54). От
представената в първата фаза на делбата и актуална по този план, съгласно т. 5
от същото ЗСТЕ - скица № - г. на О. ... (л. 30), преценена съвкупно с
възприетата от съда в тази й част т. 4 на заключението на назначената по делото
във втората му фаза първоначална съдебно-техническа експертиза, изпълнена от
вещото лице В., се установява несъмнено, че съгласно същата скица, площта на У.,
според същия регулационен план, одобрен със заповед № -г., при действието на
ЗТСУ (отм.), е била - кв.м, а на имота - - кв.м, от които за улица се отчуждава
1 кв.м и се придават 5 кв.м от съседния ПИ - (л. 30 и 112). От същата т. 4 на
ПЗСТЕ, изпълнено от вещото лице В., се установява още, че този регулационен
план не е бил приложен до изготвяне на това заключение. Поради това същото вещо
лице е приело в тази точка от същото, че площта на имота е - кв.м по кадастър,
защото няма данни за „урегулиране на регулационните отношения, описани в същата
скица № - г., издадена от О. ...“ (л. 112).
А
при тези установени по делото факти, въпреки неоснователните възражения и
доводи за противното на ищеца, разминаването на уличнорегулационната линия и на
регулационната граница на процесния имот към У. ---, не са пречка за извършване
на делбата му по делото. От една страна защото е изяснено с оглед изложеното,
че площта от 1 кв.м от същия имот откъм улично регулационната линия, е
предвидена за отчуждаване за улица -(л. 30), както и че до момента не е
осъществена отчуждителната процедура (т. 4 от ПЗСТЕ, изпълнено от вещото лице В.,
л. 112). А според ВКС, при такава промяна на регулацията, площите от имоти,
предвидени за улица, подлежат на отчуждаване, но до момента на реализиране на
отчуждителната процедура, остават собственост на собственика на поземления
имот, независимо, че по регулация не са отразени в неговите граници. Поради
това не са и в случая пречка за извършване на делбата на процесния имот, при
неговата поделяемост, защото отчуждителната процедура не е проведена до момента,
и този един квадрат остава собственост на страните по делото, независимо, че по
регулация не е отразен в границите на техния У. ---.
От
друга страна не е пречка за делбата му и променената му вътрешна регулационна
граница с У. ---. Установи се с оглед изложеното, че причината за това е, че с
дворищнорегулационния план, одобрен със заповед № -г., при действието на ЗТСУ
(отм.), са придадени 5 кв.м към процесния У. ---, от съседния ПИ - (л. 30 и 112). От същата т. 4 на ПЗСТЕ се установи
още, че този регулационен план не е приложен до изготвяне на това заключение, респективно
- до изтичане на 6-месечния срок по §6, ал.
2 от ПР на ЗУТ (изтекъл
на 30.09.2001 г. – б.р.). А в този случай, същият този дворищнорегулационен план,
не може да запази действието си при условията на § 6, ал. 1 и
§ 8, ал. 1 ПР ЗУТ,
защото с изтичането на срока по §6, ал.
2 от ПР на ЗУТ, посочен в §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, и за
заемане на придадени поземлени имоти или части от тях (какъвто е посоченият дворищнорегулационен
план, одобрен със заповед № -г.), се прекратява автоматично, без да е
необходимо провеждането на административната процедура по §8, ал. 1, изр. 2 от
ПР на ЗУТ (сега §8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения
дворищнорегулационен план. Така е приел и ВКС в задължителното за съдилищата ТР
3-2011-ОСГК. Според същото, съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.),
дворищнорегулационният план (с който се създават дворищнорегулационни парцели
за жилищно и вилно застрояване), (какъвто е одобреният с горепосочената заповед
№ -г. - регулационен план, с който е създаден/урегулиран за пръв път в парцел
за жилищно строителство процесният -, тогава с пл. № -, с площ 330 кв.м – б.р.)
защото има непосредствено отчуждително действие - правото на собственост върху
придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и
съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел, се
придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Както бе разяснено в ТР 3-1993-ОСГК на ВС обаче,
това придобиване е под прекратително условие, защото съгласно чл. 33, ал. 1
ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на следващият дворищнорегулационен
план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към
съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два
маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на
първоначалното (преди неприложения план) положение на недвижимите имоти. Законът
за устройството на територията зачита регулационните граници на имотите по
влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове, като имотни (съгласно
чл. 15, ал. 1 ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо
урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи), но въвежда съществено
различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените
имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т.нар.
"доброволна" регулация - съгласно
чл. 15, ал. 2-5 ЗУТ, изменението на -, касаещо промяна на границите на
урегулирани поземлени имоти (тоест придаването на части от един имот към
съседен нему имот и образуването на общ урегулиран - от два маломерни имота),
се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително,
без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните
поземлени имоти, при действието на ЗУТ, се допуска само по изключение -
например в хипотезата на чл. 16 ЗУТ. Този въведен със ЗУТ нов принцип при
изменение на границите на урегулираните имоти, е наложил да бъдат уредени
отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още
неприложени дворищнорегулационни планове, така, че да се осигури приемственост
и сравнително плавен преход между режима на "принудителната"
регулация, действал по ЗТСУ (отм.), и режима на "доброволна"
регулация, въведен със ЗУТ, и да се избегне в бъдеще евентуална възможност за
несъответствие между имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени
имоти. Именно това е целта на разпоредбите на §6 и §8 от ПР на ЗУТ. С тях
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели, и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се
продължава само временно - до изтичане на сроковете по §6, ал. 2 и 4 от ПР на
ЗУТ. След това отчуждителното действие отпада автоматично, по силата на закона.
С изтичането на сроковете по §6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, правото на собственост
върху парцела, се трансформира в право на собственост върху имота, за който е
бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно
създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост
върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. Предвидената в
§8, ал. 2 от ПР на ЗУТ административна процедура, не е условие за прекратяване
на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а
възможна и незадължителна последица от това прекратяване, която има за цел да
приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост
на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената
дворищна регулация. А непровеждането на същата административна процедура,
съгласно § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, е пречка само
за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в
§8, ал. 1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията (ТР
3-2011-ОСГК).
Поради
това и в случая, съгласно това задължително за настоящия съд ТР 3-2011-ОСГК, тъй
като дворищнорегулационния план, одобрен с посочената заповед през - г., с
който са придадени по регулация към процесния У. --- - 5 кв.м от съседния ПИ -,
не е бил приложен до изтичането на срока по §6, ал. 2 ПР ЗУТ,
то отчуждителното му действие е отпаднало автоматично с изтичането на
горепосочения срок за приложението му на 30.09.2001 г. (§8, ал. 2 от ПР на ЗУТ).
С изтичането му, тези придаваеми части/5 кв.м от съседния ПИ - се връщат в
патримониума на собственика му, от който са били отчуждени по силата на
регулацията (§8, ал. 1 от ПР на ЗУТ). При това положение, за извършване на
делбата по делото е без правно значение, че в случая не е изпълнена предвидената
в §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ административна процедура, като страните не са
поискали от кмета на О.та да издаде заповед по §8, ал. 4 от ПР на ЗУТ за
поставяне на вътрешните регулационни линии на процесния У. ---, в съответствие със съществуващите граници на поземлените
имоти - и -, поради което е все още налице разминаване между тях/вътрешните
регулационни линии с имотните им граници, защото това не е условие за
прекратяване на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен
план, а само възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за
цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на
собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на
неприложената му дворищна регулация. Непровеждането на тази административна
процедура обаче, е пречка само за застрояването на процесния У., но не и за
извършване на делбата му по делото, а възраженията за противното на ищеца са
неоснователни (§ 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ и ТР 3-2011-ОСГК).
В
практиката на ВКС еднозначно се приема, че основен принцип в делбата е всеки
съделител да получи при възможност дял в натура (чл. 69, ал. 2 ЗН). Затова,
когато броят на допуснатите до делба имоти е по-малък от броя на съделителите, какъвто
е случая, защото до делба между страните е допуснат само процесния -, съдът е
длъжен да изследва поделяемостта му и възможността за обособяване на отделни
дялове от него, отговарящи на изискванията за самостоятелно съществуване. При
делба на такива урегулирани поземлени имоти, какъвто е той, установяването на
реалната му поделяемост се извършва по реда на чл. 201 ЗУТ. Поради това, когато
вещото лице даде заключение за поделяемостта му, но за обособяване на дяловете
се налага разделянето му, какъвто е и случая, съдът следва да изиска становище за
поделяемостта му от общинската администрация (чл. 201, ал. 1 ЗУТ).
Поради
това и в случая, за да избере способ за извършване на делбата му, съдът назначи
във втората й фаза съдебно-техническа експертиза, първото определено да изготви
която вещо лице В. е представило първоначално заключение (ПЗСТЕВ – л. 111 - 115),
а поради оспорването му от ищеца – и повторна съдебно - техническа експертиза, определеното
да изготви която друго вещо лице Р., също е представило заключение (ПЗСТЕР – л.
154 - 161), а след приключване на процедурата по чл. 201 ЗУТ, съдът назначи служебно
и нова съдебно - техническа експертиза, определеното да изготви която вещо лице
Н. е представило ново заключение (НЗСТЕН - л. 342 - 358) и допълнително такова (ДЗСТЕН
– л. 373 - 376), а поради оспорване от ищеца на т. 3 от същото, е назначена и друга
нова съдебно - техническа експертиза за отговор на този въпрос, определеното да
изготви която друго вещо лице П., също е представило по делото заключение (НЗСТЕП
– л. 378 - 382). От тези заключения, като обосновани и непротиворечащи на
останалите доказателства по делото, съдът възприема само т. 1-4 от ПЗСТЕВ,
изготвено от вещото лице В., и изцяло НЗСТЕН и ДЗСТЕН, изготвени от вещото лице
Н. (чл. 202 ГПК). Не възприема т. 5 от ПЗСТЕВ, изготвено от вещото лице В. (защото
е налице значителен период от време от дадената с него оценка на процесния имот
и приключване на устните състезания по делото в неговата втора фаза), и ПЗСТЕР,
изготвено от вещото лице Р. (защото в частта му за поделямостта на този имот,
същото противоречи на доказателствата по делото и нормата на чл. 19, ал. 5 ЗУТ,
а е налице и значителна отдалеченост във времето от дадената с него оценка на
процесния имот и приключване на устните състезания по делото в неговата втора
фаза), както и НЗСТЕП, изготвено от вещото лице П.. Последното съдът не
възприема, защото дадената с него оценка на процесния делбен имот, очевидно не е
определена с оглед икономическите параметри, обусловени от търсенето и
предлагането на регионалния пазар на недвижими имоти, по неговото
местонахождение. Вместо това за определянето й е ползван в т. 3 от таблицата само
един пазарен аналог от оферта от свободния пазар на предлаган за продажба парцел
от - кв.м в центъра на града, и след това три продажби, две от които на О. ... на
съответно - с много по-малка квадратура от - кв.м от процесния, и на част от -
кв.м от друг имот, без данни дали същите две продажби са осъществени по реда на
чл. 35, ал. 1 ЗОС (чрез публичен търг или конкурс), или по облекчената
процедура на чл. 35, ал. 3 ЗОС на пряко договаряне (без такъв търг и конкурс), както
и една публична продан на ** на 1/2 идеална част от парцел, без данни дали е първа
или нова, и да е съобразено от вещото лице, че началната цена при такива публични
продажби, от която започва наддаването, е само 80 на сто от стойността на имота
при първата му публична продан (чл. 485, ал. 4 ГПК), и само 90 на сто от
стойността му при новата такава (чл. 494, ал. 2 ГПК), както и че има ограничение
на лицата, които имат право да наддават при тази продан, което ограничава
конкуренцията, която е характерен белег на пазара (чл. 490 ГПК), а наддавателни
предложения, които надхвърлят с повече от 30 на сто началната цена, са обявени
от самият закон за недействителни (чл. 489, ал. 6 ГПК). Именно поради това
такива публични продажби не са част от свободния пазар на недвижими имоти,
защото се осъществяват принудително и при ред ограничения и условия, които нямат
нищо общо с пазарния механизъм за определяне на цената на база на принципа на търсенето
и предлагането. Поради това такива публични продажби очевидно не могат да бъдат
отчитани при определяне на действителната пазарна цена и на процесния делбен
имот, защото е трайна практиката на ВКС, че последната е само тази стойност,
която отчита не само конкретното му състояние, но и икономическите параметри,
обусловени от търсенето и предлагането на регионалния пазар на недвижими имоти,
по неговото местонахождение (Р 17-2006-I г.о., т. 7 от ТР 1-2004-ОСГК, Опр.
152-2020-I г.о.). А публичните продажби и тези на държавни и общински имоти при
пряко договаряне, очевидно не са част от този пазар, защото той по дефиниция е свободен
и поради това се регулира само от пазарния принцип на търсенето и предлагането.
Поради това при определяне на пазарната оценка на един имот, не могат да се
отчитат и продажби на общински или държавни имоти, и публични продани, защото последните
не отчитат пазарните механизми на търсенето и предлагането на свободния пазар
на недвижими имоти, по неговото местонахождение, а законовите ограничения и
условия, наложили създаването им. Поради това съдът не възприема НЗСТЕП,
изготвено от вещото лице П. (чл. 202 ГПК). Въпреки неоснователните възражения и
доводите за противното на ищеца, съдът възприема само оценката на делбения имот
на НЗСТЕН, изготвена от вещото лице Н., защото не е изминал значителен период
от изготвянето й до приключване на устните състезания по делото в неговата
втора фаза, а при изготвянето й са отчитани само посочените от вещото лице в
заключението пазарни аналози (л. 349-350).
Неоснователни
са и доводите на ищеца в хода на делото по същество и в писмената му защита, че
неправилно и това вещо лице било оценявало процесния делбен имот, като
незастроен, а не като застроен със сградата му. Неоснователно ищецът черпи
аргументи в подкрепа на противното си становище от посоченото в заседанието по
същество от същия решение № 120-2019-I г.о. на ВКС, защото то е постановено при коренно различна
от настоящата фактическа обстановка, при която посоченият в него делбен имот е
бил обременен със сграда/ограничено вещно право на строеж на трето лице, което
не е участвало в делбата му, което право представлява поради това тежест на
имота, намаляваща стойността му и е следвало да бъде в този случай отчетена при
оценката му, защото пречи на бъдещото му застрояване от съделителя, комуто е
бил поставен в дял. Настоящият случай обаче е съвсем различен, защото при него
процесният делбен имот е застроен в момента само със сградата на ищеца, която не
е такава на неучастващо в делбата трето лице, а не е предмет на същата делба по
делото. Поради това не обременява поземления делбен имот и не представлява поради
това негова тежест, която да намалява цената му и да бъде вземана предвид при
оценката му (Р 120-2019-I г.о.). Поради това същата сграда съдът следва да вземе
предвид само при избора на способ за делбата на този имот.
От
възприетата от съда т. 1 на НЗСТЕН, изпълнено от вещото лице Н., преценена
съвкупно с постъпилото по делото на -г. становище на - ... по чл. 201 ЗУТ, се
установява още, че съгласно действащият --ПЗ, одобрен със заповед -.- г.,
процесният У. --- попада в устройствена зона за средноетажно застрояване, поради
което е поделяем (л. 343). Такова е и възприетото от съда по т. 4 на ПЗСТЕВ,
изпълнено от вещото лице В., заключение (л. 112). Такова е и меродавното
становище по чл. 201, ал. 1 ЗУТ на - на О. ..., че е възможна делбата на този У.
(л. 201). Същото му становище е валидно и законосъобразно, защото е издадено от
компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма (чл. 201, ал. 1 ЗУТ),
като при издаването му са спазени материалноправните и процесуални норми на чл.
201, ал. 2 и 3, изр. 1, във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗУТ, поради което е съобразено
и с целта на същия закон (чл. 17, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 146 АПК).
Поради
това, в изпълнение на постановеното по делото определение от - г., след отмяна
по жалба на ищеца, на издадената от главния архитект първоначална заповед от -
г. с влязлото в сила на -г. решение по приложеното адм.д. № - по описа за - г.
на С. административен съд, оставено в сила с неподлежащото на обжалване решение
по приложеното адм.д. на В. - с писмо от - г. - на О. ... отново е указал на
страните да внесат проект за изменение на плана за регулация на процесния У. ---, какъвто отново са внесли само ответниците,
който е бил след това разгледан и приет от ЕСУТ при О. ... с протокол № -г. на
ЕСУТ, и въз основа на него, със заповед от - г., - на О. ... е одобрил следния
проект за изменение на плана за регулация, одобрен със заповед № -.- г., в
частта му, касаеща процесния У. ---, в кв. -, който се разделя на два У. - – **,
кв. - и У. - – **, в кв. -, съгласно скицата - проект, неразделна част от
същата заповед (л. 291-292). И тази заповед ищецът е обжалвал, но по същество,
жалбата му е била отхвърлена с постановеното при новото разглеждане на делото
решение по приложеното адм.д. № - по описа за - г. на В., влязлото в сила на -г.,
на която дата е влязла в сила поради това и тази заповед на главния архитект, с
която е одобрен проект за изменение на плана за регулация в частта му за У. ---,
в кв. - (л. 278-279).
Това
решение на ВАС е задължително за настоящия съд и страните относно признатата с
него по същество, с отхвърляне на жалбата на ищеца срещу нея, валидност и
законосъобразност на обжалваната горепосочена заповед от - г. на - ..., с която
е одобрил проекта за изменение на плана за регулация, одобрен със заповед № -.-
г., в частта му, касаеща процесния У. ---, в кв. -, който се разделя на два - У.
- – **, кв. -, и У. - – **, в кв. -, съгласно скицата - проект, неразделна част
от същата заповед (чл. 302 ГПК). Поради това, въпреки неоснователните доводи за
противното на ищеца, този въпрос не може да бъде пререшаван по настоящото дело (чл.
299, ал. 1 и чл. 302 ГПК).
Поради
това, въз основа на същото решение на ВАС, съдът е длъжен да приеме, че
разделянето с тази заповед на кмета на процесния У. ---, в кв. -, на два - У. -
– **, и У. - – **, в кв. -, съгласно скицата - проект, неразделна част от тази
заповед, е валидна и законосъобразна. Понеже с нея е изменен подробния устройствен план за регулация по чл. 110,
ал. 1, т. 2 ЗУТ в частта му за процесния У. ---, в кв. -, който се разделя на У.
- – **, кв. - и У. - – **, в кв. -, съгласно скицата-проект, неразделна част от
същата заповед, това изменение следва да се отрази и в КК и КР без издаване на
заповед (чл. 65, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри – Обн. ДВ, бр. 4/2017 г.). Преди одобряването на същия - с тази
заповед, проекта за това му изменение е бил и съгласуван от - ... с издаденото
от последната и представено от пълномощника на ответниците по делото - удостоверение
за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри за обект -.** - чл. 65, ал. 4,
във вр. с ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. (л. 317-319). С него - е
удостоверила, че изменението е допустимо след представяне в - ... на документи
за прилагане на - – административен акт за одобряването му, протокол за
трасиране и координиране на новите граници на недвижимите имоти, като проектът
за изменение на КККР е приет и може да служи за тяхното изменение по реда на
чл. 53а ЗКИР, след представяне в - на документ по чл. 52, ал. 2 ЗКИР, съставен
въз основа на скица – проект, издадена от - ..., и влязло в сила съдебно
решение (т. 5 от възприетото от съда НЗСТЕН, л. 344).
От т. 1 на възприетото от съда НЗСТЕН, се установява още,
че при разделянето със заповедта на главния архитект на процесния У. ---, в кв.
-, са формирани два самостоятелни У., съответстващи съответно на ПИ -.** и ПИ -.**
от скицата – проект, издадена от - – .... Страничната регулационна линия между
двата новообособени У. е предвидена да минава по западната фасада на
съществуващата постройка на ищеца, която остава в У. - – **. От огледа на място
вещото лице е установило, че по тази фасада няма отвори – прозорци, врати и
други, в който смисъл вещото лице е намерило, че няма да създаде недопустимо по
закон разположение на съществуващата постройка с одобрения със заповедта на
главния архитект горепосочен проект (т. 1 от възприетото от съда НЗСТЕН, л. 345).
От възприетата от съда т. 2 на НЗТСТН и т. 2 на ДЗСТЕН, се
установява още, че за одобрения с горепосочената заповед от - г. на -та проект
за изменение на плана за регулация, с който процесния У. - – ** е разделен на У.
- – ** и У. - – **, има представен проект за изменение на КККР, въз основа на
който - ... е издала горепосоченото удостоверение за приемане на проекта на
лист 317 от делото (л. 346). Има издадена и представена от вещото лице към т. 2
на това му НЗТСТН скица-проект от - г. на - ..., за изменение на КККР за процесния
делбен - с идентификатор -.** - скица-проект № - г. (л. 346, 353-354 и 375-376).
Въз основа същата, на заповедта на главния архитект и на решението по допускане
на делбата, вещото лице предлага по същество на съда, допуснатият до делба
между страните - да се раздели реално на следните два реални дяла:
ДЯЛ ПЪРВИ, за квота 4/8 идеални части, в който се включва
- с проектен идентификатор -.**, с проектна площ: - кв.м, с трайно
предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: - (-), при
съседи: -.**, -, който е образуван от имот с предходен идентификатор: -.**,
като в този имот попада и сградата на ищеца с идентификатор -.**.1, с проектна
площ 48 кв.м, с предназначение: -, с брой етажи: 1, която не е предмет на
делбата;
и ДЯЛ ВТОРИ, общ дял, за квоти
3/8 идеални части и 1/8 идеална част, в който се включва - с проектен
идентификатор -.**, с проектна площ : - кв.м, с трайно предназначение на
територията: -, с начин на трайно ползване: - (-), при съседи: -, който имот е
образуван от имот с предходен идентификатор: -.** (л. 346-347 и 353-354).
От възприетата от съда т. 2 на ДЗСТЕН се установява още,
че при проверка на вещото лице по преписка с вх. № -.- г., с която е входиран
проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, и приложените
към него документи, се е установило, че с този проект е предвидена промяна на
предназначението на посочената сграда на ищеца - от „-", в „-", като в
посочения проект за изменение на КККР, не е налице основание за тази промяна,
което е и становището на - ..., която отчитала това, като техническа грешка, за
отстраняване на която не можело да се входира нов проект за изменение на това
обстоятелство, при наличието на вече входиран такъв, а отстраняването й можело единствено
да стане, като правоспособното лице по кадастъра, изготвило проекта за
изменение на КККР, или вносителите на проекта, представели в - ... писмо, с
което да поискали отстраняването й (л. 376). Такова заявление за отстраняване
на тази грешка, ответниците, като вносители на проекта, са вече подали на -г.
до - ... (л. 387). Поради това не могат да се приемат за основателни сега възраженията
и доводите на ищеца по делото, че неотстраняването до момента в проекта за
изменение КККР на тази грешка в предназначението на горепосочената сграда, било
пречка за извършването на делбата по делото, защото същата сграда не е предмет
на тази делба, а и вече е подадено от вносителите му – ответници горепосоченото
заявление до - ... за отстраняването й.
Или с посоченото разделяне на процесния делбен имот се
предлага по същество от вещото лице, изготвило възприетите от съда т. 2 на
НЗТСТН и т. 2 на ДЗСТЕН, да се образуват следните два реални дяла:
ДЯЛ ПЪРВИ, за
4/8 идеални части, в който се поставя - с идентификатор -.**, с адрес на
поземления имот: гр. ..., ул. ***** -, с площ: - кв.м, с трайно предназначение
на територията: -, с начин на трайно ползване: - (-), със съседи: -.**, -, за който - е отреден У. - – **, в кв. - по - - план за регулация на гр. ...,
одобрен със заповед № -г. на - ..., при граници на У.: -, ул. *****, У. --**, У. ---, като
стойността на този дял е - лева;
и ДЯЛ ВТОРИ, общ дял,
за квоти 3/8 идеални части и 1/8 идеална част, в който се поставя - с
идентификатор -.**, с адрес на поземления имот: гр. ..., ул. ***** -, с площ: -
кв.м, с трайно предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: -
(-), със съседи: -, за който - е отреден У. - – **, в кв. - по - - план за
регулация на гр. ..., одобрен със заповед № -г. на - ..., при граници на У.: У.
--**, ул. *****, У. ---, като стойността на този дял е -лева (л.
347, 351-358).
С оглед изложеното, съдът намери, че в случая делбата
следва да се извърши чрез способа на чл. 353 ГПК - съдебно разпределение на
имотите от съда. Изборът му се обуславя от обстоятелството, че одобряването в
случая на разделителен протокол и тегленото на жребие по чл. 352 ГПК е
невъзможно, защото частите на съделителите в делбената маса са различни, а същевременно
реалните части от допуснатия до делба поделяем имот са две, като ответниците
искат общ дял от същия, което им искане следва да бъде зачетено, за да се
обособят реални дялове за всички съделители и приложи чл. 353 ГПК (т. 5, б. „б“
ППВС 7/1973 г., ТР 2---ОСГК, Р 42-2019-I г.о.). От друга страна тегленето на
жребие в случая е и много неудобно, защото ищецът е собственик на сграда в
процесния делбен имот, попадаща в предложения от вещото лице за делбата му дял
първи с проектен идентификатор -.**, за който е отреден У. ΧΙV – **,
в кв. - по плана за регулация на гр. ..., одобрен със заповедта № -г. на - ...,
при което тегленето на жребие би могло да породи значителни имуществени спорове
между страните, в който случай делбата следва да се извърши от съда по чл. 353 ГПК, без теглене на жребие (т. 5, б. „б“ ППВС 7/1973 г.). Извършването й чрез този
способ е възможно, защото при предложения проект за разделянето на имота на два
реални дяла - единият за ищеца, а другият общ за ответниците, съобразено с
искането им, всеки от съделителите ще получи дял в натура, при което ще бъде
спазен и основният принцип на делбата (чл. 69, ал. 2 ЗН). Поради това, съдът
намери, че в случая следва да извърши реална делба на допуснатия до такава имот,
чрез съдебното му разпределение между съделителите на реални дялове, съобразно изпълнените
последователно процедури по чл. 201 ЗУТ и по чл. 52 ЗКИР. При това
разпределение, съдът намери, че следва да постави в дял на съделителя -
реалната част от имота, поставена от вещото лице в дял първи от проекта за
делба му, с проектен идентификатор -.**, за който е отреден У. - – **, в кв. -
по - - план за регулация на гр. ..., одобрен със заповедта № -г. на - ..., на
стойност - лева, защото в тази реална част от имота попада и сградата му, която
не е предмет на делбата, а той притежава и най-голяма идеална част от делбения -
– 4/8, а когато дяловете на съделителите са различни, делбата следва да се извърши
така, че за всеки от тях да бъде поставен в дял имот, максимално близък по размер
и стойност до неговия дял (Р 806-2009-III
г.о.). А на ответниците следва да се постави в исканият от тях общ дял, при
квоти в същия - 3/4 идеални части за ответницата -, и 1/4 идеална част за
ответницата -, останалата реална част от процесния делбен -, поставена от вещото
лице в дял втори по предложения от същото проект за делбата му, с проектен идентификатор
-.**, за която е отреден У. - – **, в кв. - по - - план за регулация на гр. ...,
одобрен със заповед № -г. на - ..., на стойност - лева.
За уравнение на дяловете, съделителят -, следва да бъде
осъден да заплати на съделителката -, сумата от 0.38 лева, а на съделителката -
– сумата от 0.12 лева. Върху тези суми съдът служебно следва да присъди и
законна лихва от влизане в сила на решението до изплащането им (Р 997-1970–I г.о.).
Съгласно правилото на чл. 355 ГПК, във вр. с чл. 8
ТДТКССГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна
такса за производството в размер на 4% върху стойността на неговия дял, на
което основание съделителят - следва да бъде осъден да заплати 6060.54 лева
държавна такса върху стойността от - лева на неговия дял (4/8 от пазарната
стойност на имота от - лева по възприетата от съда т. 3 от НЗСТЕН, л. 351),
съделителката - следва да бъде осъдена да заплати 4545.40 лева държавна такса
върху стойността от - лева на нейния дял (3/8 от пазарната стойност на имота от
- лева по възприетата от съда т. 3 от НЗСТЕН, л. 351), а съделителката - следва
да бъде осъдена да заплати 1515.14 лева държавна такса върху стойността от - лева
на нейния дял (1/8 от пазарната стойност на имота от - лева по възприетата от
съда т. 3 от НЗСТЕН, л. 351).
Понеже страните заплащат дължимите за делбеното
производство разноски съобразно стойността на дяловете си, а в случая само
ответниците, чрез втората ответница, са заплатили дължимите се за
производството по делото разноски от общо 821.90 лева за внесения само от тях по
предписанието до страните по чл. 201, ал. 3 ЗУТ на -та - проект за изменение на
плана за регулация (от които 30 лева за издаване на разрешение за изработка на -,
600 лева по фактура от 28.06.- г. за изработване на проект за изменение на
плана за регулация, 121.90 лева за заявление и 70 лева такса за радглеждане и
процедиране на - – л. 297-301), следва с оглед искането на пълномощника им в заседанието
по същество, за присъждане на половината от тях, съдът да осъди ищеца да
заплати припадащата му се съобразно стойността на неговия дял равна част от
същите разноски – или сумата от 410.95 лева (чл. 355, изр. 1 ГПК). Доколкото, както се посочи и по-горе, страните
заплащат дължимите за делбеното производство разноски съобразно стойността на
дяловете си, частично основателно се явява и искането на ищеца в заседанието по
същество, за присъждане на внесените само от него разноски за възнаграждения на
вещите лица, само за следните от назначените по делото експертизи, за които
това му искане е основателно, а именно – внесеното само от него в първата фаза
на делбата възнаграждение от 150 лева за вещото лице П., изготвило назначената
в същата фаза на делото съдебно-техническа експертиза, и внесеното само от
ищеца във втората фаза на делбата възнаграждение от 285 лева за вещото лице Н.,
изготвило на назначената допълнителна нова съдебно-техническа експертиза, защото
първата от тези експертизи е назначена с оглед допустимостта на делбата, а
втората с оглед недостатъчната пълнота и яснота в тази му част на първоначалното
заключение на назначената от съда служебно нова съдебно-техническа експертиза.
Поради това само разноските за тези назначени поради горепосочените обективни
обстоятелства експертизи, страните следва да понесат съобразно стойността на
дяловете си, но само ищецът е внесъл възнагражденията на вещите лица за същите
експертизи. Поради това искането му в тази му част е основателно и следва да се
уважи, като съдът осъди ответниците да му заплатят припадащата им се съобразно
стойността на техните дялове части от същите разноски - или общо 163.13 лева да
му заплати ответницата - и общо 54.38 лева да му заплати ответницата - (чл.
355, изр. 1 ГПК). В останалата му част, това искане на ищеца се явява
неоснователно, защото внесените от него възнаграждения за останалите назначени
по делото във втората му фаза съответно първоначална съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице В., и назначена служебно от съда нова
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Н., са съответни на
стойността на дела му. Поради това ответниците не му дължат заплащането им,
защото и те са внесли разноски за същите експертизи съобразно стойността на
техните дялове (чл. 355, изр. 1 ГПК). А такива разноски съобразно стойността на
техните дялове ответниците не му дължат за внесените от него възнаграждения за
назначените по делото във втората му фаза съответно - повторна
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Р., и друга нова
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице П., защото същите експертизи
са назначени по негово искане, поради несъгласието му със заключенията на
вещите лица, определени да изготвят назначените преди тях по делото във втората
му фаза съответно - първоначална съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице В., и нова съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Н..
А тези сторени от ищеца в тази хипотеза на чл. 200, ал. 3 ГПК разноски за тези
вещи лица, не следва да се понасят и от останалите съделители – ответниците,
съобразно стойността на техните дялове, именно защото са сторени от него в
хипотезата на чл. 200, ал. 3 ГПК, поради което те не му дължат стойността им (аргумент
от чл. 355, изр. 1 ГПК).
Водим от горните мотиви, С. районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна,
възлагателната претенция по чл. 349 ГПК, на съделителя -, с ЕГН **********, с
адрес ***, за поставяне в негов дял на допуснатия до делба между страните - с идентификатор
-.**, с адрес на поземления имот: гр. ..., п.к. -, ул. ***** -, с площ: - кв.м,
с трайно предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: - (-), с
номер по предходен план: -, квартал -, със съседи: -, като дяловете на
останалите съделители -, с ЕГН **********,
с адрес ***, и -, с ЕГН **********, с адрес *** -, се уравнят с пари.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на - с п.с., следния
- с идентификатор -.**, с адрес на поземления имот: гр. ..., ул. ***** -, с
площ: - кв.м, с трайно предназначение на територията: -, с начин на трайно
ползване: - (-), със съседи: -.**, -, за който имот е отреден У. - – **, в кв. -
по - - план за регулация на гр. ..., одобрен със заповед № -г. на - ..., при
граници на У.: ---.
Стойността на този дял е - лева.
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на -
п.с. и - с п.с., при квоти в същия дял: 3/4 идеални части за - с п.с., и 1/4
идеална част за - с п.с., следния - с идентификатор -.**, с адрес на поземления имот: гр. ..., ул. ***** -, с
площ: - кв.м, с трайно предназначение на територията: -, с начин на трайно
ползване: - (-), със съседи: -, за който имот е отреден У. -– **, в кв. - по -
- план за регулация на гр. ..., одобрен със заповед № -г. на - ..., при граници
на У.: ---.
Стойността на този дял е -лева.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на - с п.с., сумата от 0.38 лева за уравнение на дела й, и законна
лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на настоящото решение до
изплащането й.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на - с п.с., сумата от 0.12
лева за уравнение на дела й, и законна лихва върху тази сума от датата на
влизане в сила на настоящото решение до изплащането й.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на - п.с. и - с п.с., сумата
от 410.95 лева за разноски по делото съобразно стойността на дела му.
ОСЪЖДА - п.с., да заплати на - с п.с., сумата от 163.13
лева за разноски по делото съобразно стойността на дела й.
ОСЪЖДА - п.с., да заплати на - с п.с., сумата от 54.38
лева за разноски по делото съобразно стойността на дела й.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на С. районен съд, сумата от 6060.54 лева за дължима се за
производството държавна такса върху стойността на неговия дял.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С. районен съд, сумата от 4545.40
лева за дължима се за производството държавна такса върху стойността на нейния
дял.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С. районен съд, сумата от 1515.14
лева за дължима се за производството държавна такса върху стойността на нейния
дял.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: