От Районна прокуратура Пловдив е
внесено мотивирано постановление с предложение обвиняемият А.Д.Д. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това, че на 16.09.2016 г. в гр. Пловдив, е
причинил другиму – на С.Х.М., ЕГН ********** от гр. Пловдив, по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на тялото
/диафиза/ на левия голям пищял – фрактура тибие син. аперта; конквасацио р.
крурис син. – размачкване на меките тъкани на лявата подбедрица; счупване на
лявата петна кост; състояние след свободна кожна пластика на меките тъкани на
лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник; нарушена проводимост на нервите на лявата
подбедрица, довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; значимо загрозяване на външния
вид на левия крак, довело до обезобразяване на други части на тялото –
престъпление по чл. 133 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
Досъдебно
производство № 423/2016 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив е образувано
на основание чл. 212 ал.3 НПК за престъпление по чл. 134 ал.2 НК. На 19.03.2019
г. с постановление за привличане на обвиняем, А.Д. е привлечен в посоченото
качество за престъпление по чл. 133, вр. чл. 129 ал.2, вр. ал.1 НК. Посоченото
престъпление е от частно-публичен характер и следва да се образува чрез депозиране
на тъжба до прокуратурата от страна на пострадалото лице – арг. чл. 161 ал.2 НК. Последната норма обаче не следва да се тълкува формално. Тя е въведена с оглед защитата интересите на
пострадалия при по - леки престъпления, изрично предвидени в закона и
процесуална икономия в случаите, когато самият пострадал не желае провеждане на
наказателно преследване срещу дееца и защита на неговите интереси по
наказателноправен път. Затова при този род дела се изисква инициатива на
пострадалото лице - да подаде тъжба до прокурора, за да се образува
наказателно производство. В конкретния случай пострадалото лице не е могло да
депозира тъжба до прокуратурата, доколкото още на датата на извършване на
деянието досъдебното производство е било образувано и то за престъпление от общ
характер. По това време пострадалата се е намирала в болнично заведение поради
нанесените и травматични уреждания, поради което е била и в обективна
невъзможност да подаде тъжба до Районна прокуратура Пловдив. Същата обаче, при
извършен разпит изразява желание да участва в наказателното преследване – да и
бъдат предявени материалите по разследването, както и да бъде информирана за
хода на разследването. Впоследствие, след като е изменено обвинението в такова
по чл. 133 НК, същата изразява желание да подаде тъжба, но посочва, че това се
явява безпредметно, доколкото наказателното производство е образувано. Добавя
изрично, че настоява обвиняемият да понесе своята наказателна отговорност, като
производството продължи. По този начин пострадалата е демонстрирала явно
намерението си да възбуди наказателно производство, макар и без изрично
депозирана тъжба, аналогична хипотеза на тази в Решение № 145 от 15.05.2013 г. по нак. д. № 432/2013 г. на Върховен
касационен съд. Поради изложеното съдът намери, че производство не
следва да бъде прекратяване на основание чл. 24 ал.1 т.7 НПК, а следва да се
произнесе с решение по същество на спора.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото
обвинение, което според него се явява несъмнено установено от обективна и
субективна страна. Излага съображения, че са налице предпоставките на чл. 78а НК. Пледира на обвиняемия да бъде определено наказание „глоба“, ориентирано над
средния размер доколкото на пострадалата са нанесени няколко тежки травматични
увреждания. Посочва, че санкция в размер от три хиляди лева се явява
справедлива съобразно извършеното от обвиняемия деяние.
Защитникът на обвиняемия – адв. Г.,
излага съображения, че настоящият случай притежава признаците на случайно
деяние, доколкото работодателят не е изпълнил задълженията си за осигуряване на
безопасни условия на труд, мотокарът не е оборудван със звуков сигнал,
пострадата не е съобразила движението на мотокара. Поради изложеното моли
обвиняемия да бъде оправдан. При условията на евентуалност, ако съдът приеме,
че не е налице хипотеза на случайно деяние, моли на същия да му бъде наложено
административно наказание – глоба, в минимален размер поради множеството
смекчаващи обстоятелства.
Обвиняемият Д. поддържа
изложеното от неговия защитник. В предоставената му последна дума изразява
съжаление за извършеното деяние и моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият А.Д.Д. е роден на *** ***. Същият е ***, с българско
гражданство. Завършил е средно образование и е женен. Не е осъждане и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а НК. Същият преминал
професионално обучение за „монтьор на подемно-транспортна техника“ в Център за
професионално обучение към ФНТС.
Пострадалата С.М.
работила на трудово правоотношение по сключен трудов договор с „***“ ЕООД от
20.04.2010 г. По посоченото трудово правоотношение били сключени две
допълнителни споразумения – от 28.06.2011 г. и от 30.11.2011 г., като
последната длъжност, която заемала М. била „***“.
На 10.12.2014
г. „***“ ЕООД сключило трудов договор с обвиняемия А.Д., като същият бил
назначен на длъжност „***“. Длъжностната му характеристика включвала следене и
поддържане на техническото състояние на машината, преди започване на работата
да проверява изправността на машината, управление на машината само на
територията на фабриката, проверка правилното закрепване на товарите преди
повдигането им, отговорност за безопаността при работа с машината, както и за
безопасността на околните и др.
На 16.09.2016
г. А.Д.Д. бил на работа от 06.00 ч. до 14,00 ч. Около 9,12 часа работел с
електрокара на втория етаж в цеха за производство на пружини, като е местел
празни палети намиращи се срещу машината „първа лепачка". Оставил празен
палет с електрокара и е започнал да се движи на празен ход, за да отиде с електрокара
и да вземе друг палет. Преди да предвижи електрокара на заден ход, обвиняемият Д.
не се огледал и не извършвал постоянно наблюдение по посока движение назад, за
да прецени дали не застраша здравето или живота на околните. След като изминал
на заден ход около 4 -5 m
метра, настъпил удар между управлявания от него електрокар и пострадалата С.М.,
която се намирала в склада за изпълнение на заявка на клиент. При удара
пострадалата паднала на земята, като левият и крак се закалещил между двете
гуми на електрокара. Обвиняемият Д. спрял електрокара, преминал от задната му
страна и се е опитал да издърпа пострадалата встрани, но не е можал, тъй като
кракът и бил заклещен. При удара пострадалата М. извикала. Писъкът и бил чут от
свидетелите Т., Н., М. и Б., които пристигнали на място и възприела случващото
се. Обвиняемият Д. се е качил на електрокара и потеглил напред, като го е
преместил напред около 1,2 м. След това отново слязъл от електрокара и видял,
че кракът на М. вече не бил под електрокара.
Свидетелката Т. съобщила за
случилия се инцидент на свидетеля Г.О., който заемал длъжността „***“. Той се
обадил на тел. 112 и посетил мястото, на което се случила злополуката. Там
заварил пострадалата С.М., заедно със своите колеги - свидетелите Т., Н., М. и
Б..
На място пристигнал екип на
бърза помощ и полицейски служители – свидетелите Ш. и В.. Пострадалата била
откарана в УМБАЛ „Св. Георги“, а полицията извършила оглед на
местопроизшествие.
Във връзка с възникналия
инцидент, на 30.06.2016 г. била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пловдив. С протокол за извършена проверка изх. № 1624585 от същата
дата, на дружеството „***“ ЕООД били дадени задължителни предписания във връзка
със спазването на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места при спазване на работното оборудване, които били
изпълнени в срока на даденото предписание – до 30.07.2016 г.
Пострадалата С.М. била
изписана от УМБАЛ „Св. Георги“ на 27.10.2016 г. с окончателна диагноза:
счупване на тялото /диафаза/ на тибията, открито – фрактура тибие син. аперта. Конквасацио
р. крурис син.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза. Съобразно
заключението на вещото лице, при станалия инцидент на 16.09.2016 г. на
пострадалата С.М. било причинено: открито счупване на тялото /диафаза/ на левия
голям пищял – фрактура тибие син. аперта, и размачкване на меките тъкани на
лявата подбедрица /конквасицио р. крурис син/. Според вещото лице трявамата е
наложила няколко опративни интервенции, като първата от тях била за извършване
на метална остесинтеза на счупения голям пищял на левия крак. Последвало е
извършване на изрязване на умъртвени меки тъкани на подбедрицата /некректомия/.
Наложило се да се извърши кожна пластика на подбедрицата /автотрансплантация/.
Като по-късни последици се установили и контрактура на глезенната става и
увреждане на голямопишялния нерв. Всички увреждания били в резултат на
причинената травма на 16.09.2016 г., която по съвкупност е довела до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок, не по-малък от 4 – 6
месеца при благоприятен ход на оздравителния процес. Вещото лице е посочило, че
на по-късен етап следва да се направи преценка на неврологичните проблеми на
крайника, както и евентуално налично обезобразяване на крайника. Описаните травматични
увреждания били причинени от удар и/или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са получени при блъскане и прегазване
от колело на мото/електрокар.
Впоследствие
била назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, при инцидента на 16.09.2016 г. на пострадалата
били причинени следните травматични увреждания: открито счупване на тялото
/диафаза/ на левия голям пищял – фрактура тибие син. аперта; размачкване на
меките тъкани на лявата подбедрица /конквасицио р. крурис син/; счупване на
лявата петна кост; нарушения на проводимостта на мигистралните нерви на лявата
подбедрица и състояние след свободн кожна пластика на меките тъкани на лявата
подбедрица. Травмата е наложила няколко оперативни намеси, като първата от тях
била за извършване на метална остесинеза на счупения голям пищял на левия край.
Последвало е извършване на изразване на умъртвени меки тъкани на подбедрицата
/некректомия/. Наложило се е да се извърши и автотрансплантация /кожна пластика
на подбедрицата/. Като по-късни последици са се установили и контрактура на
глезенната става и увреждане на голямопищялния нерв. При извършена втора
оперативна интервенция са извадени част от елементите на металната остеосисинтеза.
Проведено била двукратна болнична рехабилитация и постоянна
домашно-амбулаторна. Към момента на изготвяне на заключението по допълнителната
СМЕ били налице остатъчни явления от страна на двигателността, сетивността и
естетиката на лявата подбедрица. Всички тези увреждания довели до трайно
затрудняване на левия долен крайник, което било налице и към момента на
изготвяне на експертизата. Нарушената проводимост на нервите на лявата
подбедрица е с неблагоприятна прогноза и е преценено от вещото лице като постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Констатирано е и значимо
загрозяване на външния вид на левия крак, което е преценено като обезобразяване
на други части от тялото. Уврежданията са в пряка причинно – следствена връзка
с травмата от 16.09.2016 г. Описаните травматични увреждания били причинени от
удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и
време да са получени при блъскане и прегазване от колело на мото/електрокар.
На фаза
досъдебно производство е изготвена и техническа експертиза от вещо лице М. със
специалност технически експертизи и вещо лице В. със специалност безопасност на
труда. Съобразно заключението по посочената експертиза мястото на удара е на
втория етаж в цеха за производство на пружини, сектор с празни палети, намиращи
се срещу машината „първа лепачка“. Механизмът на настъпилото произшествие е
следният: на 16.09.2016 г. А.Д.Д. е бил на работа от 06.00 ч. до
14,00 ч. Около 9,12 часа е работел с електрокара на втория етаж в цеха за
производство на пружини, като е местел празни палети намиращи се срещу машината
„първа лепачка". Оставил е празен палет с електрокара и е започнал да се
движи на празен ход, за да отиде с електрокара и да вземе друг палет, като не
се е огледал. След като е изминал на заден ход около 4 -5 m метра, водачът е чул писък, идващ от задната част на
електрокара, при което го е спрял. Отивайки отзад на електрокара, той е видял
своята колежка - С.М., да лежи на земята със заклещен ляв крак между двете гуми
на електрокара. Той се е опитал да я издърпа в страни, но не е можал, тъй като
кракът и се е бил заклещил. Тогава Д. се е качил на електрокара и е потеглил
напред, като го е преместил напред около 1,2 м. След това отново е слязъл от
електрокара и е видял, че кракът на М. вече не бил под електрокара.
Своевременно е пристигнала линейка на "Бърза помощ", била и е оказана
квалифицирана медицинска помощ, след което М. е откарана в здравно заведение.
Същата е получила травматични увреждания в областта на лявата подбедрица и
глезенната става на левия крак. Вещите лица посочват, че нормативните актове,
уреждащи дейността на обвиняемия Д. са: чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7
за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на
работното оборудване, ДВ, бр. 88/1999 г.; Чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 10 за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари, ДВ, бр.
112/2004 г., Чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за ЗБУТ, обн. ДВ, бр. 124/1997 г. и
чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, обн. ДВ, бр.
124/1997 г. Към документите от делото няма представена, следователно няма
изготвена и утвърдена от работодателя „***" ЕООД инструкция за безопасна
работа с електро и мотокари. Посочено е че са налице нарушения на правилата за
безопасност и охрана на труда, които са описани по - горе при допуснатата
злополука с М., както следва: Не е спазен чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7
за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на
работното оборудване, ДВ, бр. 88/1999 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 10 за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари, ДВ, бр.
112/2004 г. Към документите от делото няма представени, следователно няма
изготвени или осигурени от работодателя „***" ЕООД карти за оценка на
риска за работно място „***" и за работно място „водач на
електрокар". Не е спазен чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за ЗБУТ, обн. ДВ,
бр. 124/1997 г..Пострадалата С.Х.М. се е появила зад електрокара управляван от А.Д.Д.
в непосредствена близост до обсега на движение на електрокара на заден ход без
да се е съобразила с това и без да е взела мерки за собствената си безопасност.
Вещите лица посочват, че същата не е спазила Закон за здравословни и безопасни
условия на труд, ДВ, бр. 124/1997 г.
В заключение експертите
посочват, че работодателят „***" ЕООД не е спазил чл. 166, ал. 1 и ал. 2
от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използване на работното оборудване, ДВ, бр. 88/1999 г., чл. 8, ал. 1, т. 1 и т.
2 от Наредба № 10 за осигуряване на ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари,
ДВ, бр. 112/2004 г. и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за ЗБУТ, обн. ДВ, бр.
124/1997 г., а пострадалата С.Х.М.
се е появила зад електрокара, управляван от Д. в
непосредствена близост до обсега на движение на електрокара на заден ход, без
да се е съобразила с това и без да е взела мерки за собствената си безопасност.
Не е спазила чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, ДВ,
бр. 124/1997 г.
При тази операция е бил
изложен на опасност само живота и здравето на пострадалата М. поради проявената
небрежност и невнимание от нея.Има пряка причинна връзка между допуснатото от
пострадалата С.Х.М. нарушение на нормативните актове по безопасни и
здравословни условия на труд и настъпилия вредоносен резултат за самата нея,
които се изразяват в следното: Пострадалата С.Х.М. се е появила зад електрокара
управляван от Д. в непосредствена близост до обсега на движение на електрокара
на заден ход, без да съобрази с това и без да е взела мерки за собствената си
безопасност, като по този начин не е спазила чл. 33 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд, ДВ, бр. 124/1997 г. Водачът не електрокара А.Д. е
имал техническата възможност да избегне произшествието, ако преди да потегли на
заден ход се бе огледал и се бе съобразил с движещата се от ляво на дясно зад
електрокара С.М.. Последната е имала техническата възможност да избегне
произшествието, ако при движението си в близост до електрокара се бе съобразила
с посоката на неговото движение.
В хода на досъдебното
производство била назначена и комплексна техническа и по безопасност на труда
експертиза. Вещите лица по същата уточняват механизма на настъпване на
деянието, както следва: Д. е работел с електрокар на втория
етаж в цеха за производство на пружини, като е местел празни палети намиращи се
срещу машината „първа лепачка". Оставил е празен палет с електрокара и е
започнал да се движи на празен ход, за да отиде с електрокара и да вземе друг
палет. Електрокарът се е придвижил напред, оставил е палета и веднага е
започнал да се движи на заден ход, като водача му не се е огледал. След като е
изминал на заден ход около 4 - 5 m
метра, Д. е чул писък идващ от задната част на електрокара, при което водача го
е спрял. Отивайки отзад на електрокара той вижда
колежката си С.М. да лежи на земята със заклещен ляв крак между двете гуми на
електрокара. Като технически причини за настъпване на трудовата злополука се
посочва, че въпросният електрокар на е бил оборудван със звукова сигнализация
при движение назад и с огледало за обратно виждане. Водачът задвижва
електрокара с висока скорост назад, без да се е огледал и да се убеди, че зад
него не се намират хора. С.М. по невнимание се оказва в обсега на траекторията
на движение на електрокара на заден ход. Изложени са съображения, че дейността
на С.М. не е правнорегламентирана, а се определя от длъжностната характеристика
на работника. Досежно регламентацията на дейността на обвиняемия Д. е посочено,
че изискванията за правоспособност на водачите на електрокари са регламентирани
в Наредба №1/10.04.2006г. за придобиване и/или признаване на правоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятията. Правилата за безопасност на
труда при работа с електрокари и мотокари са определени в Наредба № 10/07.12.2004г.
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари. Констатирано е че дейността на обвиняемия Д. по
управление на електрокар не представлява дейност с повишена опасност, доколкото
електрокарите и мотокарите не попадат в списъка за съоражения с повишена
опасност по Наредбата за условията и реда за издаване на лицензни на лица за
осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда
за водене на регистър на съоръженията. Посочено е че работодателят не е
изпълнил своите задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия
на труд съгласно чл.275 ал. 1 от КТ и чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ. Като основна причина за трудовата
злополука, при която е пострадала С.М., е посочено, че водачът на електрокара е
предприел маневрата на заден ход бързо, с висока скорост, без да се огледа
назад и без да извършва постоянно наблюдение по посока на движението на
електрокара.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по чл. 283, вр. чл. 378 ал.2 НПК доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство. Това са на първо място отчасти обясненията на
обвиняемия Д., показанията на свидетелите Г.О. /л.8, 9 от том 1 от ДП/; Р. Т.
/л.10 от том 1 на ДП/; С.М. /л.11 от том 1 на ДП/, Д.Ш. /л.17 от том 2 на ДП/, Х.В.
/л.20 т.2 от ДП/, М.Н. /л. 18 от том 2 на ДП/, Е.М. /л. 21 от том 2 на ДП/, Б.Б.
/л.22 от том 2 на ДП/, Е.Г-М /л.153 от том 2 на ДП/. Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие /л.3-4 от том 1 на ДП /;
удостоверение за професионално обучение на А.Д.Д. /л.14 от том 1 на ДП /,
трудов договор от 20.04.2010 г. на С.М. /л.15 от том 1 на ДП/, допълнително
споразумение към трудов договор на С.М. /л.16 - 17 от том 1 на ДП/, длъжностна
характеристика на „***“ /л.18 - 20 от том 1 на ДП/, трудов договор на А.Д.
/л.24 от том 1 на ДП/, длъжностна характеристика на „***“ / л.25 - 27 от том 1
на ДП/, епикриза на С.М. от УМБАЛ „Св. Георги и друга медицинска документация
/л.44 – 129 от том 1 на ДП/, протокол за оглед на ВД /л. 11 – 16 от том 2 на
ДП/, протокол за извършена проверка изх. № 1624585/30.06.2016 г. – Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив /л.30 – 32 от том 2 на ДП/, Констативен протокол
за извършена проверка изх. № ПР1647125/23.12.2016 г. - Дирекция „Инспекция по
труда“ Пловдив /л.34 – 35 от том 2 на ДП/, протокол за оглед на ВД /л.162 – 164
от том 2 на ДП/, и от изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, както следва: съдебномедицинска експертиза /л.31 – 37 от том 1 на
ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.111 – 126 от том 2 на ДП/,
техническа експертиза /л.131 – 143 от том 1 на ДП/, комплексна техническа и по
безопасност на труда експертиза /л.174 – 188 от том 2 на ДП/.
Съдът следва да отбележи, че материалите по делото,
формиращи доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като макар с леки
противоречия формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа
обстановка. Изключение
правят отчасти обясненията на самия обвиняем, които обаче в тази част
съдът оценява освен като доказателствено средство, но и като едно от основните
средства за защита. Съдът намира, че следва да приеме изложеното от обвиняемия
Д., само
доколкото то намира подкрепа и в останалите материали от доказателствената
съвкупност. Това е само признанието на обвиняемия, че по времето и на
мястото, посочени от обвинението, действително е бил на мястото на
престъплението, че е извършвал редовните си служебни задължения на
работното място, както и че тръгвайки назад е усетил застъргване и е чул охкане
като възприел своята колежка С.М., затисната от двете гуми на електрокара. Възприема
се от съда и изложеното от обвиняемия, че за да освободи крака на своята
колежка, същият е подкарал електрокара напред. В тази връзка от започване на
досъдебното производство обвиняемият в нито един момент не е
отричал, че е управлявал назад електрокара и по този начин е ударил своята
колежа – С.М..
В подкрепа на изложеното от него са както събраните гласни доказателства –
показанията на пострадалата М., както и на нейните колеги Г.О., Р. Т., М.Н., Е.М., Б.Б. и Е.Г-М, както и
показанията на пристигналите на място полицейски служители - Д.Ш. Х.В.. В тази връзка са и събраните по
делото писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, трудови
догвори и длъжностни характеристики на А.Д. и С.М. и медицинска документация на
пострадалата С.М.. Изложеното от обвиняемия се подкрепя и от приетите по делото
съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертиза, както и от
техническата и комплексна техническа и по безопасност на труда експертизи.
Съдът кредитириа посочените експертизи като компетентно изготвени, с
необходимите знания и умения, и отговарящи в пълнота на поставените им задачи.
По отношение на обясненията на обвиняемия Д., следва да се има
предвид, че по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство, така и
средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана
внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и
подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС/. В
тази връзка съдът кредитира обясненията на обвиняемия Д. в
посочените части. Съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемия
единствено в частта, в която същият посочва, че преди да тръгне на заден ход е
погледнал първо наляво, след това надясно, отново е погледнала наляво и след
това е предвижил на заден ход електрокара. Посоченото обстоятелство не само, че
не се подкрепя от нито един приобщен по делото доказателствен източник, дори
напротив, изложеното от обвиняемия противоречи на приетите по делото техническа
и комплексна техническа и по безопасност на труда експертизи. Така в т.1 от
приобщената по делото техническа експертиза, вещите лица посочват, че от
приложения по делото видеозапис се вижда, че електрокарът се е предвижил
напред, оставил е палета и веднага е започнал да се движи на заден ход, като
водачът му не се е огледал. Идентично е възприетото от вещите лице по комплексната
техническа и по безопасност на труда експертиза като описание на механизъм на
възникване на злополуката. Както вече беше посочено съдът кредитира
компентираните експертизи, доколкото се явяват компетентно изготвени. При
изготвяне на експертизите вещите лица са възприели непосредствено заснетото от
камерите за видеонаблюдение на мястото на произшествието, поради което са
придобили непосредствени впечатления от реакциите на обвиняемия преди да
задвижи на заден ход електрокара. Въз основа на всичко изложено, съдът не
кредитира показанията на обвиняемия в тази част, и прие за достоверно
изложеното от експертите по техническата и комплексната техническа и по
безопасност на труда експертизи.
Не се установиха противоречия по
отношение на начина на нанасяне на телесните увреждания на пострадалата М..
Обстоятелството, че същите са причинени вследствие на удар на електрокар,
управляван от обвиняемия, се установяват както от неговите обяснения, така и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Този
извод се потвърждава и от приобщените медицинска и допълнителна медицинска
експертиза, които са категорични, че уврежданията са причинени от удар и/или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при блъскане
и прегазване от колело на електрокар. Механизмът на нанасяне на уврежданията на
пострадалата се установява и от приобщените техническа и комплексна техническа
и по безопасност на труда експертизи, като вещите лица са възприели
непосредствено нанасянето на удара от електрокара на пострадалата чрез
видеозапис, приложен по делото.
Видът и характерът на телесните
увреждания, причинени на пострадалата се установиха от приобщените по делото
съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертиза, както и от
приложената цялостна медицинска документация на С.М..
В гласните доказателствени източници, освен изрично
посочената част за обясненията на обвиняемия не се констатираха противоречия.
Показанията на пострадалата М. се явяват преки и съответстващи на останалите по
делото събрани доказателства – писмени и изготвени експертизи. Те се подкрепят
от показанията на свидетелите Т., Н., М. и Б., възприели фактическата обстановка непосредствено след
инцидента, както и писъкът на пострадалата М.. В същата насока са и показанията
на полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента - Д.Ш. Х.В.. Показанията на свидетелката Е.Г-М, макар и
производни, служат за проверка на останалите първични гласни доказателства,
като потвърждават същите и изясняват в пълнота описаната от съда фактическа
обстановка. Показанията на свидетеля П.Д. не са годен доказателствен източник,
доколкото не разкриват факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване
по чл. 102 НПК, поради което съдът не взима предвид.
Останалите обстоятелства, приети в описаната
фактическа страна, се доказват по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия, свидетелските
показания, експертизите и писмените доказателствени средства, поради което
съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа обстановка.
Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.
Изводът за съдебното минало и характеристичнитте данни
на обвиняемия, съдът направи въз основа на приложените по делото справка
съдимост, характеристична справка, трудови
договори и удостоверение за професионално
обучение.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по -отношение на обвиняемия са
налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 133, вр. чл. 129 ал.2, вр. ал.1 НК, и на
16.09.2016 г. в гр. Пловдив, е причинил другиму – на С.Х.М., ЕГН ********** от
гр. Пловдив, по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на тялото /диафиза/ на левия голям пищял – фрактура
тибие син. аперта; конквасацио р. крурис син. – размачкване на меките тъкани на
лявата подбедрица; счупване на лявата петна кост; състояние след свободна кожна
пластика на меките тъкани на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник; нарушена проводимост на нервите
на лявата подбедрица, довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота; значимо загрозяване на външния вид на левия
крак, довело до обезобразяване на други части на тялото.
От
приетата по делото фактическа обстановка се установи по несъмнен начин, че
обвиняемият чрез привеждане в движенеие на заден ход на електрокар, е ударил
пострадалата С.М.. Изпълнително деяние – нанасяне на телесна повреда, се състои
именно в удара на управляваната от обвиняемия Д. машина в пострадалата М..
Травматичните
увреждания на пострадалата М. се установиха по несъмнен начин от приетите по
делото съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертиза. Съобразно
същите на пострадалата е причинено открито счупване на тялото /диафиза/ на левия голям
пищял – фрактура тибие син. аперта; конквасацио р. крурис син. – размачкване на
меките тъкани на лявата подбедрица; счупване на лявата петна кост; състояние
след свободна кожна пластика на меките тъкани на лявата подбедрица. По
този начин е огранчен долният ляв крайник да извършва движение в пълен обем,
поради което предвид т. 10 от ППВС 3/79 г. на пострадалата е причинено трайно
затрудняване на движенията на крайника по смисъка на чл. 129 ал.1 НК. При
нанасяне на посочения удар е нарушена
проводимостта на
нервите на лявата подбедрица, като по този начин се намаляват жизнените или съпротивителни сили на
огранизма, поради което посоченото уреждане следва съобразно т.13 от ППВС 3/79
г. да се характеризира като постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на
чл. 129 ал.1 НК. Вследствие на посочения удар е причинено и значимо загрозяване на външния вид на левия
крак, довело до неговото обезобразяване, поради което е налице хипотеза на т.12
от ППВС 3/79 г., а именно: обезобразяване на други части на тялото по смисъла
на чл. 129 ал.1 НК.
Независимо,
че са причинени три телесни увреждания, доколкото същите са еднакви по своя
харакетр, е причинена една средна телесна повреда, защото посегателството се осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние на едно и също престъпление /така т. 18 от ППВС № 3/1979 г./.
От
приобщения по делото доказателствен материал безспорно се установи и причинната
връзка между нанесения удар с електрокар и причинените травматични увреждания
на пострадалата. Така от приетата комплексна техническа и по безопасност на
труда експертиза се установява, че основаната причина за трудовата злополука,
при която е пострадала М., е че водачът на електрокара е предприел маневра на
заден ход бързо, с висока скорост, без да се огледа назад и без да извършва
постоянно наблюдение по посока на двиежението на електрокара.
В тази
връзка не се споделят възраженията на защитата, че се касае за случайно деяние.
За да е налице институтът на същото, регламентиран в чл. 15 НК, следва да са
налице кумулативно две предпоставки: деецът да е съобразил предписанията на
правнорегламентирана дейност, и от друга страна – да е поставен в невъзможност
да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последици. В
настоящия случай не е налице нито едно от двете предвидени законови
предпоставки. На първо място място при управлението на мотокара обвинемияемия
не е спазил чл. 33 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд
/ЗЗБУТ/, като го е задвижил назад, без да се огледа и без да извършва постоянно
наблюдение по посоката на движението му, с което е застрашил живота и здравето
на пострадалата, което се установява от т.6 от приетата комплексна техническа и
по безопасност на труда експертиза. На следващо място не е налице и другата
предвидена кумулативна предпоставка в чл. 15 НК, а именно: деецът да е поставен
в невъзможност да изпълни задълженията и да предотвърати настъпването на
вредните последици. Дори напротив, съобразно т.7 от приетата по делото
техническа експертиза, водачът на електрокара е имал техническата възможност да
избегне произшествието, ако преди да потегли на заден ход се бе огледал и без
съобразил движещата се отляво надясно зад електрокара С.М.. Доколкото не са
налице посочените предпоставки, то неприложим се явява институтът на случайното
деяние.
Съдът
намира, че независимо, че настоящият случай не притежава характеристиките на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, то не съмнено се установява
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Така от
техническата експертиза се установява, че пострадалата се е появила зад
управлявания от обвиняемия електрокар в непосредствена близост до обсега на
движение на електрокара на заден ход, без се е съобразила с това и без да е
взела мерки за собствената си безопасност, като също не е спазила чл. 33 ЗЗБУТ.
Установява се също, че пострадатала е имала възможност да избегне
произшествието, ако при движението си близост до електрокара се бе съобразила с
посоката на неговото движение. От изложеното следва, че несъмнено с нарушението
на чл. 33 ЗЗБУТ, пострадалата е допринесла за настъпване на посочения инцидент,
от който са последвали травматичните увреждания. Това обстоятелства обаче не
изключва наказателната отговорност на обвиняемия, а следва да се отчита при
индивидуализация на наказанието /така Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС/.
От
обеквтивна страна следва да се посочи, че за причиняване на вредоносния
резултат влияят и странични фактори, каквото се явява неизпълнението на
работодателя „***” ЕООД по осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд, доколкото процесният електрокар не е бил оборудван със звукова и
светлинна сигнализация при движение назад и с огледало за обратно виждане.
Посоченото обстоятелство също не изключва наказателната отговорност на обвиняемия,
но влияе върху индивидуализацията на наказанието.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина – непредпазливост, в
частност небрежност. Обвиняемият Д. не е предвиждал, че чрез движването на
електрокара на заден ход ще причини процесните телесни уврежания на
пострадалата, но е могъл, доколкото е вменяем и е могъл ясно да възприема
фактите от обективната действителност, и е бил длъжен доколкото е правоспособен
водач на електрокар и разполага с необходимата професионална подготовка за
извършване на тази дейност.
По изложените
съображения обвиняемият А.Д.Д. беше признат за виновен за извършеното от него престъпление
по чл. 133, вр. чл. 129 ал.2, вр. ал. 1 НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:
С оглед приложимата
правна квалификация за извършеното от обвиняемия А.Д. деяние, съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така на първо
място, за посоченото престъпление по чл. 131 ал.1, вр. чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК, се предвижда наказание:
лишаване от свобода до една година или пробация.
На следващо
място, от приложената по делото справка съдимост, се установи, че същият не е
осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението
няма причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
При индивидуализиране на административното
наказание на обвиняемия съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни на обвиняемия, че същият е
семеен, има едно дете, работи, завършил е средно образование. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът приема обстоятелството, че след инцидента
обвиняемият е указал помощ на пострадалата, за да може същата да се освободи от
електрокара. Следва да се има предвид и че същият изразява искрено съжаление за
случилото - както в хода на досъдебното производство, така и пред настоящата
съдебна инстанция. На следващо място за определяне на по-нисък размер на
административното наказание съдът отчете и посоченото по-горе съпричиняване от
страна на пострадалата М., както и страничните фактори, способстващи за
настъпването на трудовата злополука, а именно: неизпълнението на задълженията
на работодателя по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете, че
независимо, че е причинена една средна телесна повреда на пострадалата М.,
същата се състои от три подоробно описани вече телесни увреждания. Пострадалата
е проседяла в болнично заведение повече от един месец, същата е временно
неработоспособна вследствие на процесния инцидент, като осъществява движенията
си накуцвайки и с помощни средства.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства
съдът намира, че на обвиняемия следва да
се наложи административно наказание – глоба, в размер малко над минималния, а
именно 1600 лева. Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия, като счита, че
ефективно ще съдейства за поправянето му, без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
Доколкото обвиняемият Д. работи като
електрокарист и по този начин осигурява трудовите доходи на себе си и своето
семейство, както и поради инцидентността на извършената от него проява, съдът
намери, че не следва на основание чл. 78а ал.4 НК същият да бъде лишаван от
право да упражнява определена професия или дейност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът намери, че обвиняемият А.Д. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 1372.20 лева в полза на бюджета на Държавата по
сметка на ОДМВР Пловдив, представляващи разноски в настоящто производство.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС