РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. Велико Търново, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101867 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 59, ал. 9 и по чл. 127а от Семейния
кодекс.
Образувано е по предявени от С.Д. А. - Д.а, чрез адв. П. П. - ВТАК, срещу Б. Г.
Д. искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и чл. 127а от Семейния кодекс. В
исковата молба процесуалният представител на ищцата твърди, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 4253/2010 година на ВТРС бракът между страните е прекратен,
като за ответника е определен режим на лични отношение с роденото от брака дете
Д.Б. Д. всеки съботен ден от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа в присъствието на
майка му, по местоживеенето му в град Велико Търново. Посочва, че от определянето
на този режим са изминали 11 години и обстоятелствата са се променили значително.
От една страна детето е голямо и само определя кога има възможност да се вижда с
баща си, а от друга – последният живее в друго населено място и е затруднен да
осъществява този режим. Навежда доводи, че между страните липсва споразумение за
възможността на детето да пътува в чужбина, а майката на детето има намерение да
пътува до Република Казахстан по работа и детето има желание да пътува с нея и да
пребивава там. Направено е искане да бъде постановено съдебно решение, с което: да
бъде променен определения режим на лични отношения на детето с баща му както
1
следва: всеки втори съботен ден от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа по
местоживеенето на детето. Направено е и искане да бъде постановено решение, с което
да бъде заместено съгласието на бащата Б. Г. Д. за пътуване на детето в чужбина и за
издаване на паспорт на малолетното дете Д.Б. Д..
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото по реда на
чл. 46 ГПК, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата. Същият
не се явява и на насроченото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му
призоваване.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено по реда на чл. 32 ЗА копие на
Удостоверение за раждане серия ВТРА, № 080348 от 04.07.20008 година, издадено въз
основа на акт за раждане № 0348 от 04.07.2008 година на Община Велико Търново /л. 7
от делото/ се установява, че детето Д.Б. Д. е родено на 03.07.2008 година и е син на
С.Д. А. - Д.а и Б. Г. Д..
Няма спор по делото, а и след извършена служебна проверка в деловодната
система на ВТРС се установява, че с Решение № 1119 от 20.12.2010 година по гр.д. №
4253/2010 година на ВТРС е прекратен бракът между С.Д. А. - Д.а и Б. Г. Д., като на
родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.Б. Д. са предоставени за
упражняване на майката, а за бащата е определен режим на лични отношения с детето
всеки съботен ден от месеца, от 10 часа до 16 часа в присъствието на майката.
От представената по делото Служебна бележка _ФД-13-040/13.05.2021 година
на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /л. 7/ се установява, че С.Д. А. – Д.а е определена
за научен консултант на докторант А* и през учебната 2021/2022 година предстои да
получи покана за гост-преподавател в ЕНУ „Л. Н. Гумильов“.
От приложения по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Велико Търново
/л. 22-23/, се установява, че детето Д.Б. Д. се отглежда от неговата майка, която е
осигурила сигурна и спокойна семейна среда за детето.
В проведеното на 24.09.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелите **** заявяват, че детето контактува с баща си предимно по
телефона, а при възможност се виждат. Посочват, че майката на детето има желание да
пътува служебно до Казахстан за няколко месеца, като тя желае да вземе детето със
себе си, където ще учи в българско училище.
Изслушан по реда на чл. 15 ЗЗДетето Д.Б. Д. заявява, че майка му работи в
университета и понякога ходи в чужбина на работа, като сега и предстои пътуване до
2
Казахстан и той иска да отиде с нея, където ще учи в българско училище. Посочва, че с
бащи си се чува често, а понякога се виждат, но има много ангажименти и не винаги е
на разположение за срещи с баща си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК при изменение на обстоятелства,
съдът по молба на единия от родителите, по искане на съответната Дирекция
"Социално подпомагане" или служебно може да измени поставените по - рано мерки
относно родителски права, местоживеенето, личните контакти и издръжката на
непълнолетното дете и да определи нови, ако обстоятелствата, при които са
определени се изменят. Изменението следва да бъде трайно и най-важното промяната
следва да е в интерес на детето. За изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59,
ал. 9 СК може да се говори както при наличието на обстоятелства влошаващи
положението на детето, така и при възникването на нови обстоятелства, при които би
се подобрило положението му. При всички случаи, съдът следва да обсъди и вземе в
предвид в съвкупност всички обстоятелства, като мотивира значението им по
отношение на конкретния спор относно режима на лични отношения на детето с
неговия баща.
В случая по делото, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото доказателства се установява трайна промяна в обстоятелствата, при които са
определени мерките личните контакти на детето с баща му с Решение № 1119 от
20.12.2010 година по гр.д. № 4253/2010 година на ВТРС. От постановяването им са
изтекли почти 11 година, като от събраните по делото гласни доказателства и от
заявеното от самото дете се установява, че контактите с баща му са по-често по
телефона, а понякога се виждат. Самото дете споделя, че през почивните дни има
повече ангажименти – учи, ходи на уроци по цигулка, има концерти, помага на баба си
и дядо си и т.н. и не всяка събота има възможност да се среща с баща си, като въпреки
това често се чуват и поддържат връзка. Освен това той живее в друго населено място и
не винаги има възможност за осъществяване на тези срещи.
На следващо място, съдът съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба и не се явява на насроченото съдебно заседание, за да бъде изслушан
по реда на чл. 59, ал. 6 СК, въпреки редовното му призоваване. Изложено води до
извод за дезаинтересованост от негова страна към подадента по делото искова молба и
предявените с нея искове. Неполагането на каквито и да е било процесуални усилия от
страна на този родител води до извод, че той сам се поставя в положение, от което не
следва да черпи процесуални права и е факт, който е от значение за преценка на
родителския му капацитет /Решение № 257/01.07.2015г. по гр.д. № 711/2015г. на IV
3
г.о., ВКС/. Въпреки че е задължен да изслуша този родител по чл. 59, ал. 6 СК, ако
същият не се яви в съдебно заседание, съдът дори да го задължи да се яви пред него, не
разполага с мерки за принуда, чрез които да осигури присъствието му по делото
/Решение № 244/15.07.2015г. по гр.д. № 7234/2014г. на IV г.о., ВКС/.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че определения с
Решение № 1119 от 20.12.2010 година по гр.д. № 4253/2010 година на ВТРС режим на
лични отношения между детето Д.Б. Д. и неговия баща Б. Г. Д. следва да бъде изменен,
като бъде определен режим на лични отношения на детето с баща му всяка втора
събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа по местоживеене на детето, както и по
всяко друго време по общо съгласие на родителите и желание на детето.
Съгласно чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина се решават по общо съгласие на родителите, като при разногласие между тях,
спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. В случая по
делото ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се явява на насроченото
на 23.09.2021 година съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като не
посочва дали е съгласен детето да пътува и да му бъдат издадени необходимите за това
документи. В съответствие с чл. 127а, ал. 2 СК спорът между родителите следва да се
разреши от съда, при съобразяване най-вече с интересите на детето. В тази част на
производство, което има характера на спорна съдебна администрация, съдът
изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай следва да прецени дали те
обосновават наличието на нужда за детето да пътува в чужбина. Когато задграничното
пътуване е по причина свързана със здравословното състояние на детето,
интелектуалното му развитие или по друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът
следва да даде разрешение за напускане на страната, замествайки липсващото съгласие
на родителя.
Изрично в ТР № 1 от 3.07.2017 година по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК ВКС
приема, че целта на законодателя е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще
бъдат защитени в пълен обем, като решението на съда следва да е в съответствие с най-
добрия интерес на детето, с оглед конкретните обстоятелства по делото и отношенията
между родителите. Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина следва да се
извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна
ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо,
материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка
на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения,
отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че детето е на 13
години. Майка му, на която е предоставено упражняването на родителските права, е
4
Главен асистент доктор във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и е определена за научен
консултант на докторант от Република Казахстан, като през учебната 2021/2022 година
предстои да получи покана за гост-преподавател в ЕНУ „Л. Н. Гумильов“. Както
майката, така и самото дете имат желание да отидат двамата, като детето ще бъде
записано да учи в българско училище и ще продължи образованието си. Ето защо
пътуването на детето до Република Казахстан би било в негов интерес, като по този
начин ще опознае различни исторически и културни забележителности. Наред с това
майката на детето ще работи там и за детето би било по-добре да бъде с нея и така тя да
осъществява непосредствен контрол върху детето.
Предвид изложеното съдът намира, че в интерес на детето е да осъществява
задгранично пътуване, тъй като по този начин същото ще придобие преки впечатления
от културата на друга държава и неминуемо ще разшири мирогледа си. Във всички
случаи пътуването на детето до Република Казахстан за искания период от 01.03.2022
година до 01.03.2023 година ще му даде възможност да придобива и усъвършенства
уменията си. Опознаването на друга страна, народ и нрави ще обогати и разшири
общата култура на детето и ще стимулира познавателните му способности, формиране
на интерес и толерантност към различни етноси и култури. В този смисъл пътуванията
извън граница ще се отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло на
малолетния. Заявената държава /Република Казахстан/ не е място, където има военни
действия, значителни размирици и природни катаклизми, които да поставят живота и
здравето на малолетния в реална опасност. По тези съображения съдът намира, че
липсата на съгласие от страна на ответника, препятства излишно правото на свободно
придвижване на детето извън пределите на страната. Преценката на обсъдените
обстоятелства сочи, че са налице предпоставките за даване на заместващо съгласие
детето да може да напуска страната придружено само от майка си или от друго
упълномощено само от нея лице, без да се иска предварително съгласие на бащата. С
оглед обстоятелствата и причините, за които се иска самото разрешение съдът намира,
че разрешението за пътуване следа да се даде за периода от 01.03.2022 година до
22.03.2023 година.
Мотивиран от горното съдът намира, че искането по чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 СК е
основателно и следва да бъде уважено чрез даване на разрешение на детето Д.Б. Д. да
пътува до Република Казахстан, придружен само от майка си или от друго
упълномощено само от нея лице, без да се иска предварително писмено съгласие на
баща му, за периода от 01.03.2022 година до 01.03.2023 година, без ограничение в броя
на пътуванията, както и да бъдат издадени на детето необходимите за това лични
документи.
Водим от горното, Районен съд –Велико Търново
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определения с Решение № 1119 от 20.12.2010 година по гр.д. №
4253/2010 година на ВТРС режим на лични отношения между детето Д.Б. Д. , с ЕГН
********** и неговия баща Б. Г. Д. от *, с ЕГН **********, като:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Б. Г. Д. *, с ЕГН
********** и малолетното дете Д.Б. Д. от *, с ЕГН **********, както следва: всяка
втора събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа по местоживеене на детето, както и
по всяко друго време по общо съгласие на родителите и желание на детето.
На основание чл. 127а, ал. 2 СК ЗАМЕСТВА отсъстващото съгласие на бащата
Б. Г. Д. от *, с ЕГН ********** и РАЗРЕШАВА на малолетното дете Д.Б. Д., роден на
* година от *, с ЕГН ********** ДА ПЪТУВА до Република Казахстан, придружен
само от майка си С.Д. А. - Д.А от *, с ЕГН ********** или от друго упълномощено
само от нея лице, без да се иска предварително писмено съгласие на баща му - Б. Г. Д.,
за периода от 01.03.2022 година 01.03.2023 година, без ограничение в броя на
пътуванията, както и да бъдат издадени на детето необходимите за това лични
документи.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6