РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Попово, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100445 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. С. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ж.к. „М. бл.,
вх., ет., ап., общ. П., обл. Търговище ПРОТИВ: „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД със
седалище и адрес на управление в гр. София 1124, община Столична, бул. “Цариградско
шосе” № 47А, бл. В ет.3, с ЕИК *********, представлявано от Селин Едит Болар, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 477.86 лв., представляваща остатъка
от дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
настъпило застрахователно събитие на 08.07.2017 г., ведно със лихва за забава, считано от
25.07.2017 г. до завеждане на исковата молба на 01.07.2022 г. в размер на 2 242.60 лв., както
и законната лихва върху дължимата сума до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди че на 08.07.2017 г., около 18.00 ч. е паркирал собствения си л.а.
„Мерцедес S 320 CDI“, рег. № в гр. В. к.к. З.п. в еднопосочна улица, минаваща покрай хотел
„Аргищ“ и излизаща в посока КПП – Златни пясъци.
Твърди, че след около час, връщайки се на мястото, където бил паркирал автомобила
си, същият липсвал. Автомобилът бил принудително репатриран посредством открита
платформа с повдигащо устройство. По време на свалянето на наказателен паркинг в к.к.
Златни пясъци, поради техническа авария на откритата платформа с повдигащо устройство
(паяк) били нанесени щети по автомобила му вследствие падане на стрелата на паяка върху
него.
Събитието било констатирано с фирмен протокол от 08.07.2017 г., подписан от
служители на „ТЕТ-61“ ЕООД. Последното дружество било застраховано от застрахователна
компания „Групама застраховане“ ЕООД със застраховка „Гражданска отговорност“ №
7500170000362/23.05.2017 г., с дата на валидност: 00.00 ч. на 01.06.2017 г. – 24.00 ч. на
31.08.2017 г.
На 10.07.2017 г. ответното дружество било уведомено за застрахователното събитие и
била регистрирана щета № 75001700002:/10.07.2017 г. След два огледа на процесния лек
автомобил били констатирани щети по него, както следва: 1. Таван – подмяна и боя; 2.
Челно стъкло тонирано със сензори – подмяна; 3. Задна лява врата – 1 степен и боя; 4. Мигач
в ляво огледало – подмяна; 5. Антена външна – подмяна; 6. Заден капак– 1 степен; 7. Преден
капак – 2 степен и боя; 8. Табло ел. датчик плафон – 1 степен; 9. Тапицерия таван – подмяна;
1
10. Греда таван средна предна – 2 степен и боя; 11. Греда таван средна задна – 2 степен и
боя; 12. Колонка задна лява – 2 степен и боя; 13 колонка задна дясна – 1 и боя.
Твърди се, че на 23.08.2017 г. по лична банкова сметка на ищеца била преведена
сумата 2996.50 лв. – застрахователно обезщетение по регистрираната щета.
След направена проверка в няколко автосервиза и магазини за продажба на авточасти
за марката на лекия автомобил, било установено, че размерът на застрахователното
обезщетение не отговарял на нанесената му вреда.
Ищецът счита, че вредата му е в общ размер 9969.64 лв., като разликата между
действителната вреда и изплатеното му обезщетение била в размер 6973.14 лв. Тази разлика
не му била изплатена.
Пред Поповския районен съд ищецът е предявил частичен иск за причинените му
вреди срещу ответника, по който е било образувано гр. дело № 213/2018 г. за сумата от 1250
лв. С Решение № 43/25.03.2019 г. по гр.дело № 213/2018 г. Поповски районен съд осъдил
„Групама Застраховане“ да заплати посочената сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.03.2018 година.
Предвид гореизложеното се моли за решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 4 477.86 лв., представляваща остатъка от дължимата сума за
причинените имуществени вреди, описани в исковата молба вследствие настъпило
застрахователно събитие на 08.07.2017 г.. Претендира се лихва за забава, върху главницата от
25.07.2017 г. до 01.07.2022 г. в размер на 2 242.60 лв., както и законната лихва върху
дължимата сума до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок ответното дружество е депозирало писмен отговор с който
оспорва предявения иск по размер.
Не се оспорват валидността към 08.07.2017 г. на процесния застрахователен договор
за застраховка „Обща гражданска отговорност“, сключен между „Групама застраховане“
ЕАД и „ТЕТ – 61“ ЕООД, настъпването на застрахователното събитие, механизмът на
настъпване на вредата по процесното МПС и наличието на причинно – следствена връзка
между настъпилото събитие и вредите по процесното МПС.
Оспорва се сочения в исковата молба размер на претендираните вреди, като се счита
същия за необосновано завишен и недоказан. Счита, че посочените от ищеца калкулации и
цени в исковата молба не отговарят на действителните пазарни цени за части, труд и
материали.
Възразява се срещу искането на ищеца да получил пълния размер на
застрахователното обезщетение, тъй като по полицата било договорено самоучастие на
застрахованото лице в размер 300.00 лв.
Твърди се, че след извършен от застрахователя на два пъти оглед на увреденото МПС
действителната стойност на претърпените вреди била определена от застрахователя на база
действителните пазарни цени на части, труд и материали – в размер 3296.50 лв., от която
сума били приспаднати 300.00 лв. – уговорено в договора за застраховка самоучастие и на
ищеца била заплатена сумата 2996.50 лв., което застрахователно обезщетение напълно
отговаряло на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Обезщетението в по-голям от изплатения
от застрахователя размер, според ответника, би представлявало неоснователно обогатяване
на ищеца, тъй като процесният автомобил бил на 14 години и не подлежал задължително на
ремонт в официален сервиз на марката.
Прави се възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Р., който
пледира за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответната страна не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба, с която
се дава съгласие делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Моли се за решение, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Между страните е налице влязло в сила съдебно решение – Решение № 43 от
25.03.2019 г. по гр. д. № 213/2018 г. на Районен съд – Попово, с което е прието, че „Групама
Застраховане“ ЕАД дължи на Н. С. Т. сумата в размер на 1250 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес S320 CDI“, рег.
№ вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 08.07.2017 г. Същата сума
представлява частичен иск от обща претенция за 6973.14 лв., която включва обезщетение за
нанесени щети, свързани с ремонт и подмяна на увредени части.
В посоченото решение съдът е установил, че процесното застрахователно събитие е
причинено от автомобилен репатратор с повдигащо устройство, собственост на „ТЕТ-61“
ЕООД, който поради техническа неизправност е нанесъл увреждания на процесния
автомобил. Щетите включват повреди на купето, тавана, предния капак, тапицерията,
стъклата, както и други структурни и декоративни елементи на автомобила, които са
описани в протоколи за щети и експертни заключения.
Съдът е установил причинно-следствена връзка между действията на служителите на
„ТЕТ-61“ ЕООД и уврежданията, като е приел, че застрахователят „Групама Застраховане“
ЕАД е отговорен за обезщетяване на претърпените вреди съгласно условията на
застрахователна полица № 7500170000362. Обезщетението е присъдено на база реални
пазарни цени за ремонт и подмяна, както и предоставените фактури и калкулации от
оторизирани сервизи.
Решението съдържа ясни мотиви относно определянето на размера на обезщетението,
като се отчита стойността на реално извършения ремонт (9969.64 лв.), от която са
приспаднати 1249.60 лв. (здрави части), изплатеното обезщетение (2996.50 лв.), както и
договореното самоучастие на застрахованото лице (300 лв.).
С тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. постановено по тълк. дело № 3/2016 г.
на ОСГТК на ВКС върховните съдии са приели, че при уважаване на частичния иск
обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които
правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието
му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска
за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на сила на присъдено нещо
при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата (т. е. остатъкът) от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на присъдено
нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със сила на
присъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен,
то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да
се пререшава въпроса дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявения частичен
иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Горното дава основание на настоящия състав да приеме, че на 08.07.2017 г.
служители на „ТЕТ-61“ ЕООД, при извършване на репатриране с открита платформа на лек
автомобил „Мерцедес S320 CDI“, рег. № Т 8994 ТН, са причинили увреждания на
автомобила поради техническа неизправност на повдигащото устройство. В резултат на това
увреждане са нанесени имуществени вреди на МПС-во, които са доказани в хода на
3
производството.
За горепосочените факти и обстоятелства е налице сила на присъдено нещо,
произтичаща от решението по гр. д. № 213/2018 г. на Районен съд – Попово. Единствената
задача на настоящия съдебен състав е да прецени дали вземането е основателно за размера
над вече присъдената сума от 1250 лв. до пълния размер на исковата претенция от 6973.14
лв.
В конкретния случай става дума за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за
възстановяване на автомобила, които на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД подлежат на
обезщетяване съобразно действителната стойност на вредите. За да определи размера на
обезщетението, съдът взе предвид следното:
Стойността на извършения ремонт е удостоверена с фактура №
**********/26.11.2018 г., издадена от „Булавто-Търговище“ ООД, и тя възлиза на 9969.64
лв.. Тази стойност е потвърдена и от изготвената по настоящото производство САТЕ, която
съдът изцяло кредитира.
Следва да се отчете направеното съобразно Решение № 43 от 25.03.2019 г. по гр. д. №
213/2018 г. на Районен съд – Попово приспадане на здравите части /два амортисьора и труд
за монтаж / на стойност 1249.60 лв.
Размерът на изплатената сума от застрахователя „Групама Застраховане“ ЕАД по
щета № 75001700002 е 2996.50 лв., който следва да бъде приспаднат.
Договореното самоучастие на застрахованото лице е в размер на 300 лв., което също
следва да бъде приспаднато от пълния размер на вредите.
Така общата стойност на дължимото обезщетение възлиза на 5423.54 лв.
От тази сума следва да бъде приспаднато вече присъденото обезщетение от 1250 лв.,
като остава дължима сумата от 4173.54 лв.
До тази сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до
пълния претендиран размер 4477.86 лв. подлежи на отхвърляне.
В съответствие с чл. 86 от ЗЗД ищецът има право и на законна лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 04.07.2022 г., до окончателното й изплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че исковата претенция е погасена по
давност.
Съгл. чл. 378, ал. 2 от КЗ, правата и задълженията по застрахователния договор по
застраховки "Живот", "Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка
със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
В случая застрахователното събитие е настъпило на 08.07.2017г, а исковата молба е
депозирана на 04.07.2022г., т.е. в рамките на петгодишния давностен срок.
По иска чл. 86 от ЗЗД.
По иска с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
си.
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на 3-месечния
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 10.07.2017 г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, като петнадесетият
работен ден за изплащане на обезщетението е изтекъл на 28.07.2017г., поради което за
периода от 29.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба /04.07.2024г./ върху сумата
от 4173.54 лв. се дължи законна лихва, чиито размер, изчислен с on-line калкулатор,
находящ се на адрес www.calculator.bg, възлиза на 2089.09 лв., до която сума искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран размер от
2242.60 лв. и за периода 25.07.2017г. – 28.07.2017г. подлежи на отхвърляне.
4
По разноските:
По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 1218.82 лв., от които 268.82 лв. за
държавна такса и 950.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил разноски в размер на 300.00 лв. за автотехническа експертиза
и за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда/ в размер на 80.00 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от исковите
претенции, а именно сумата от 1135.79 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на разноски,
пропорционално на отхвърлената част от исковете, които разноски в случая възлизат на
25.84 лв., от които 5.45 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 20.39 лв. за САТЕ.
Така, по компенсация между насрещните вземания на страните за разноски,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1109.95 лв..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор Селин Едит Болар, ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Т.,
ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ж.к. „М.“ бл. вх., ет., ап., СУМАТА от 4173.54 лв.
/четири хиляди сто седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ - частична
претенция от обща сума в размер 6973.14 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. „Мерцедес S 320“,
рег. № от настъпило на 08.07.2017 г. застрахователно събитие, за което е имало валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица „Обща гражданска
отговорност“ № 7500170000362 от 23.05.2017 г., сключена между „ТЕТ-61“ЕООД и
„Групама Застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 4477.86 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор Селин Едит Болар, ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Т.,
ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ж.к. „М.“ бл., вх., ет., ап., СУМАТА от 2089.09 лв. /две
хиляди и осемдесет и девет лева и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от
29.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба /04.07.2024г./, дължима върху сумата
от 4173.54 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 2242.60 лв. и за периода
25.07.2017г. – 28.07.2017г., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор Селин Едит Болар, ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Т.,
ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ж.к. „М.“ бл., вх. , ет., ап., СУМАТА от 1109.95 лв.
/хиляда сто и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ - деловодни разноски по
компенсация между насрещните вземания на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5