Решение по дело №13796/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 697
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20211100513796
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 697
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100513796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 102726/13.10.2021 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. №
851 на КЧСИ, подадена от длъжника Столична община, чрез процесуалния си представител
- юриск. Е. Т., срещу Постановление за разноски от 04.10.2021 г., с което е отказано
намаляване поради прекомерност на размера на приетото за събиране юрисконсултско
възнаграждение по и.д. № 20218510402132.
Жалбоподателят поддържа, че приетият в полза на взискателя от съдебния
изпълнител размер на юрисконсултско възнаграждение е прекомерен по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК, тъй като действията на процесуалния представител се свеждали до подаването на
молба за образуването на изпълнителното дело, а и делото не се отличавало с фактическа и
правна сложност, като липсвали и доказателство за реалното им заплащане от взискателя.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено, а при условията на евентуалност на
взискателя да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и да
бъде редуцирана таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят ЗК „Л.и.“ АД, чрез пълномощника си - юриск. П.М., е подал отговор на
жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че
адвокатското възнаграждение не е прекомерно, излагайки подробни съображения в тази
насока.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен
изпълнител излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
1
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното Постановление ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ е отказал
намаляване поради прекомерност на размера на приетото за събиране юрисконсултско
възнаграждение по и.д. № 20218510402132 общо в размер на 150,00 лв. на основание чл. 78,
ал.8 ГПК, от които 50 лв. на основание чл.13, т.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (НЗПП) и 100,00 лв. на основание чл. 27 от НЗПП.
В конкретния случай пълномощникът на взискателя - юриск. П.М. е подала молба за
образуване на изпълнително дело, като е представен и изпълнителен лист от 16.11.2020 г. В
молбата са посочени изпълнителни способи и е овластен съдебният изпълнител в
съответствие с чл. 18 ЗЧСИ.
В тази връзка и на основание чл. 191, ал. 3 ДОПК съдебният изпълнител е изпратил
Уведомление до ТД на НАП и Покана за доброволно изпълнение, която е била връчена на
23.08.2021 г., като от представеното преводно нареждане от 31.08.2021 г. се установява, че в
срока за доброволно изпълнение жалбоподателят е заплатил задължението, посочено в
поканата за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК препраща към разпоредбата на чл. 37 от Закона за
правната помощ при определяне размера на юрисконсултско възнаграждение, когато
юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, както е в конкретния случай.
Съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на Националното бюро за
правна помощ, въз основа на което е приета НАРЕДБА за заплащането на правната помощ
/Приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 28
Юли 2009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г., изм. и доп.
ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020г., изм. и доп. ДВ.
бр.74 от 7 Септември 2021г. / Съгласно чл. 8 от НЗПП посочените в наредбата
възнаграждения са съобразно вида правна помощ и имат определен минимален и
максимален размер. В чл. 13, т. 2 от от НЗПП е предвидено, че за подготовка на документи
за завеждане на дело се дължи възнаграждение от 15 до 50 лв., а в чл. 27 от НЗПП е
посочено, че за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до
100 лв.
В случая присъденото юрисконсулско възнаграждение е в съответствие с
предвидените в НАРЕДБА за заплащането на правната помощ лимити и е определено в
съответствие с правната и фактическа сложност на делото. Изискването за доказването на
разноските е неприложимо спрямо юрисконсултските възнаграждения, тъй като последните
представляват разход на страната, който тя реализира в рамките на трудовото
правоотношение със съответното лице – процесуален представител по делото.
2
С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА с вх. № 102726/13.10.2021 г. по описа на ЧСИ
М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, подадена от длъжника Столична община, чрез процесуалния си
представител - юриск. Е. Т., срещу Постановление за разноски от 04.10.2021 г., с което е
отказано намаляване поради прекомерност на размера на приетото за събиране
юрисконсултско възнаграждение по и.д. № 20218510402132.
РЕШЕНИЕТО е окончателно- арг. чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3