№ 20116
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хИ.ди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110115111 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86,ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.10.2021 г. в района на 7. 700 метър на Автомагистрала
"Хемус" с посока на движение от гр. София към гр. Ботвеград водачът на товарна
композиция, в която бил включен и влекач марка "...", модел "....., с рег. № ..., чиято
"Гражданска отговорност" е застрахована при ответника, несъобразявайки скоростта и
дистанцията си спрямо разположението на останалите участници в движението, реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се пред него лек автомобил ".", модел
"..” с рег. № ......., в който на предната дясна седалка с поставен обезопасителен колан
пътувал ищецът В. Р. П.. Твърди, че в резултат на настъпилото произшествие получил
травматични увреждания – открита рана на главата, разкъсно - контузна рана
супраорбитално в дясно, ракъсно - контузна рана във фронталната област, рана в дясна
париетална област, повърнхностна рана на гърба на носа и изгладена физиологична
цервикална лордоза. Сочи, че след инцидента бил транспортиран в УМБАЛ "Света Анна"
АД – София без спомен за случилото се, с оплаквания от болки в областта на главата. На
14.10.2021 г. във връзка с установените увреждания от пътния инцидент ищецът претърпял
оперативна интервенция – ревизия и послоен хирургичен шев за затваряне на
разкъсноконтузната рана на подкожие и кожа на дясна супраорбитална област. Твърди, че
причинените му наранявания довели до силни и продължителни болки в увредените
области, срив в самочуствието му и тежък психически стрес. Поддържа, че с молба от
20.10.2021 г. сезирал ответното дружество с претенция за плащане на обезщетение за
процесните вреди, като в тази връзка на 17.01.2022 г. представил на застрахователя и
удостоверение за банкова сметка. При така изложените фактически твърдения претендира
присъждането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на
пътнотранспортното произшествие в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от
20.10.2021 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват по основание и по размер. Прави възражение, че не е
налице причинно-следствена връзка между инцидента и описаните травматични
увреждания, оспорва твърдения механизъм на настъпването му и наличието на вина у
водача на влекача, чиято "Гражданска отговорност" е застрахована при него. Твърди, че не е
1
налице противоправност на поведението на последния, както и прави възражение относно
справедливостта на претендирания размер на обезщетението за обезвреда. Ответникът
твърди, че вината за настъпване на процесното пътнотранспортно е изключително на водача
на автомобила, в който е пътувал ищеца, както и на последния, тъй като не е носел
предпазен колан. Евентуално прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумент за неоснователност
на главния иск и недоказаност на началния момент, от който се претендира. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от правна и фактическа страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
14.10.2021 г., предизвикано от водача на товарна композиция, в която е бил включен влекач
марка “...”, модел “...” ..., с рег. № ..., чиято “Гражданска отговорност” е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на връчване на поканата до ответника за
заплащане на обезщетението - 20.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 215,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
20.10.2021 г. до 22.03.2022 г.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ при
условията на пълно и главно доказване следва да бъдат установени от ищеца следните
правопораждащи факти, които съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест са както следва: 1/ предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/, и 2/
наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между този водач и ответника, към момента на
настъпване на процесното ПТП.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника е да докаже и твърденията си, на които основава възражението
си за съпричиняване, както и при условията на пълно и главно доказване да установи
положителните факти, на които основава своите възражения.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна
на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месеца, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
С Определение № 20320 от дата 12.08.2022 г. съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и водача на влекач марка
“...”, модел “...” ..., с рег. № ..., е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на процесното ПТП.
2
Страните по делото са формирали спор относно механизма на произшествието и
причините за настъпването му, във връзка с което е релевирано оспорване от страна на
ответника за липса на противоправно поведение на водача на застрахованото при него МПС,
довело до настъпване на вредите; че получените от ищеца травматични увреждания са
настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, включително се оспорва
техният вид и характер, както и справедливия размер на обезщетението за претърпените
болки и страдания, в това число се навежда възражение изключителна вина у ищеца за
настъпването на инцидента, а евентуално – на съпричиняване.
От събраните по делото доказателства - писмени, гласни и заключения на вещи лица,
несъмнено се установява, че на 14.10.2021 г., около 14:30 часа, товарна композиция влекач
марка “...”, модел “...” ..., с рег. № ..., и прикачено полуремарке марка “.......”, модел “...”, с
рег. № ...., управлявана от И. К. Г., при движение в посока от гр. София към гр. Ботевград по
автомагистрала “Хемус”, в района на км 7.700, се отклонява с посока от ляво на дясно към
аварийната лента, при което реализира удар с предната габаритна част, приоритетно вдясно,
в спрелия в аварийната лента лек автомобил марка “.”, модел “..”, с рег. № ......., с водач К.
Х. Х.. След настъпване на удара лекият автомобил е отхвърлен извън аварийната лента,
преминава през отводнителната канавка с последващо преобръщане на покривния панел
/таван/. Товарната композиция от влекач марка “...”, модел “.....”, с рег. № ...., с полуремарке
марка “.......”, модел “...”, с рег. № ...., се отклонява в дясно, с последващ удар в
отводнителната канавка и предпазната мрежа, като се спира в крайпътната нива. Експертът
по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза е констатирал, че вследствие на
настъпилото ПТП са настъпили материални щети по двете МПС, които са участвали в него,
като пострадали са и водачът на лек автомобил марка “.”, модел “..”, с рег. № ......., както и
пътникът в този автомобил - ищецът в настоящото производство. Установява се от
експертизата още, че не се констатират причини от техническо естество или техническа
неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност и да е възникнала внезапно
преди и/или по време на конкретно пътно - транспортно произшествие и по този начин да са
довели до настъпването му. Вещото лице достига до извод, че причините за настъпването на
процесното ПТП са от субективен характер, а именно избраната скорост на движение при
условията на мокра пътна настилка, което обстоятелство се установява и от събраните
гласни доказателствени средства в настоящото производство, както и от действията на
водача на товарната композиция с органите на управление на последната - кормилна,
горивна и спирачна уредба с недостатъчна концентрация и внимание. След отчитане на
показанията на свидетеля И. Г., който е бил водач на процесната товарната композиция,
вещото лице излага, че към момента на настъпване на произшествието лек автомобил марка
“.”, модел “..”, с рег. № ......., не е бил в движение, тоест неговата скорост е била 0 км./ч., а
възможната и вероятна скорост на движение на товарната композиция е била 80 – 85 км./ч.
С оглед установената скорост на двете МПС - та, участници в процесното ПТП, вещото лице
посочва, че за водача на товарната композиция от влекач марка “...”, модел “.....”, с рег. №
...., с полуремарке марка “.......”, модел “...”, с рег. № ...., ударът е бил предотвратим ако
същият е управлявал с по-голяма концентрация и внимание от негова страна, при избиране
на подходяща скорост и правилно боравене с органите на управление в условията на мокра
пътна настилка, както и без да отклонява товарната композиция с посока от ляво на дясно
към аварийната лента. Изводът за условията на мокра пътна настилка, при които е
настъпило процесното ПТП, се подкрепя и от свидетелските показания на свидетелите И.
Гавраилов и Х. И., които съдът кредитира изцяло доколкото представляват добросъвестен
разказ на възприетото по отношение на процесното ПТП, както и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установиха всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД -
увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи
една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, техният характер и
медико - биологична характеристика, по делото е изслушано заключение на вещо лице по
съдебно - медицинска експертиза, което съдът кредитира като професионално изготвено и
обосновано, неоспорено от страните по делото, както и са допуснати гласни доказателствени
3
средства на Р. М. П., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК поради възможна
заинтересованост на свидетеля, доколкото същият се явява баща на ищеца.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - медицинска
експертиза ищецът е получил следните травматични увреждания: разкъсно контузна рана на
челото, охлузване на челото и охлузване по гърба на носа, които от своя страна са довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота, и същите са възникнали при контакт
в зоната на увреда с елементи от интериора на автомобила. Вещото лице посочва, че
констатираните увреждани е възможно да бъдат получени в резултат от процесното ПТП.
Изяснява, че механизмът на получаване на травмите с голяма вероятност е следният: главата
на пострадалия се е ударила в стъклото на предна дясна врата или колонката на вратата, тъй
като при прегледа се е установил белег от рана в горната част на челото. На ищеца е
предприето хирургично лечение на получените увреждания, изразяващо се в хирургична
обработка на раните и зашиване на разкъсно контузната рана на челото. След извършен
личен преглед на ищеца на 18.10.2022 г. от вещото лице по експертизата е констатирано, че
към тази дата същият е в добро общо състояние като е установено наличието на напречно
разположен белег от рана с дължина 3 см. и следи от зашиване с 3 конеца в горната дясна
част на челото. Изяснява се още, че при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 15 – 20 дни,
през които обаче увреденият ищец е търпял болки и страдания, като през първите 10 дни те
са били с по - голям интензитет. Към датата на извършения от вещото лице преглед обаче
ищецът не съобщава за продължаващи болки.
Свидетелят П., който е баща на ищеца, разказва пред съда, че в резултат от процесното
ПТП синът му е претърпял продължителни болки и страдания, изразяващи се страх от
управление на автомобил, чувство на страх да спортува професионално волейбол, както
преди произшествието, имал неспокоен сън, съпроводен с бълнуване, който и до ден днешен
продължавал до около 5 – 6 пъти в седмицата. Заявява, че произшествието се отразило на
ищеца психически, което от своя страна довело до раздяла със сериозната му приятелка,
дало отражение на спортната му кариера като волейболист, както и до прием на
успокоителни.
С оглед на изложеното съдът достигна до извод, че ищецът действително е претърпял
неимуществени вреди в резултат от настъпването на процесното ПТП.
С отговора на исковата молба ответното дружество е релевирало възражение за
изключителна вина на ищеца, тъй като последният е пътувал в лекия автомобил без
поставен обезопасителен колан, както и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - медицинска
експертиза устройството и предназначението на предпазните колани е да се намали риска от
получаване на увреждания или да се предотврати настъпването на по - тежки вреди при
ПТП. Поставените колан намаляват инерционното движение на тялото при удара, задържат
пътниците на седалките им и не позволяват на същите да се преместват свободно в купето
на автомобила, предпазват го от удари в части от вътрешната конструкция на автомобила и
от изхвърлянето му непосредствено след удара. Посочва се, че правилно поставеният и
сработил предпазен колан позволява придвижване на тялото напред с около 8 – 10 см., като
същите са най-ефективни при удар в предната част на автомобила. При страничен удар и
удар отзад обаче, коланите не фиксират достатъчно телата на водача и на пътниците, като по
този начин те са относително подвижни при удар. Вещото лице пояснява, че в момента на
челен сблъсък без предпазен колан, тялото се изтласква напред и нагоре, при което главата
може да се удари в тавана на кабината или в предното стъкло, а в настоящия случай по
делото не са налице доказателства, от които да се направи извод за настъпване на
специфични увреждания от поставен предпазен колан. В открито съдебно заседание от
08.11.2022 г. вещото лице посочва, че превантивното действие на колана е при челен удар,
като при страничен такъв тялото в свободно в движението си и може да се получи удар в
дясното стъкло и дясната колонка. Излага, че за процесните увреждания е без значение дали
лицето е било с поставен обезопасителен колан или не, тъй като същите настъпват в
резултат на преобръщане на автомобила, при което се преобръща и движението на тялото и
ударите са били разнопосочни.
4
Въз основа на изложеното, релевираното от ответното дружество възражение за
изключителна вина на ищеца поради пътуването на последния без обезопасителен колан е
неоснователно.
По отношение на възражението за съпричиняване:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди,
респ. увеличил е техният размер /или необходимо е действията или бездействията на
пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредон. резултат, т. е. последният
да е тяхно следствие, но не е необходимо наличието на вина/. Тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна – ответника – виж и т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК. В частност по делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, че поведението на ищеца е допринесло за
настъпването на вредите, а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника.
Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, противно на направените от
ответника оспорвания, че лек автомобил марка “.”, модел “..”, с рег. № ......., с водач К. Х. Х.,
е бил в покой в аварийната лента и при включени аварийни светлини, като именно водачът
на застрахованата при ответното дружество товарна композиция, осъществявайки
противоправно поведение, се е ударил в него и е причинил уврежданията на ищеца, карайки
с несъобразена скорост. В подкрепа на този извод на съда са и изслушаните показания на
свидетелят И., който е очевидец на процесното произшествие.
По делото не се ангажираха доказателства, от които да се направи извод за наличието
на съпричиняване на процесното ПТП от страна на ищеца, с оглед на което и това
възражение на ответното дружество се явява неоснователно.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да
изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно
понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на
дееца и отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС №
4/23.12.1968 г., т. 2/.
Съдът взе предвид характера на уврежданията и продължителността и интензитетът на
претърпените болки и страдания.
От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че ищецът е
получил следните увреждания: разкъсно - контузна рана на челото, охлузване на челото и
охлузване по гърба на носа, които са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. От показанията на разпитания по делото свидетел П. се установява, че
след инцидента ищецът е изпитвал силни болки и притеснения от случилото се,
продължително време се е страхувал да пътува с автомобил, приемала е болкоуспокояващи,
трудно е започнал отново да се занимава професионално с волейбол като и до ден днешен
изпитва страх по време на тренировките.
От друга страна, от съдебно - медицинската експертиза се установява, че не са налице
трайни последици за здравето на ищеца от получените увреждания в резултат на ПТП, като
за пълнота настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че въпреки, че от
експертизата се установява наличие на напречно разположен белег от рана с дължина 3 см.,
то доколкото ищецът не съобщава за същия и не обръща внимание в исковата молба, то
може да се приеме, че обективно белегът не е толкова ясно забележим, а и субективно не се
отразява твърде неблагоприятно на емоционалното състояние на ищеца. Така може да се
обобщи, че получените от ищеца наранявания и останалия от тях траен белег, не следва да
се разглеждат като загрозяващи външния вид на ищеца и поради това допринасящи в
значителна степен за изпитваните от него негативни емоции в резултат от процесното
събитие.
Отчитайки поотделно и в съвкупност характеристиките на уврежданията, на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, възрастта на ищеца към
момента на настъпване на събитието - 21 години, както и трайно установената съдебна
практика, съдът намира, че справедливото обезщетение за репариране на претърпените от
ищеца неимуществени вреди вследствие на инцидента е в размер на 3 500 лв., като
5
исковата претенция в останалата част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и
законната лихва върху главницата от 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
По искова с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът достигна до извод за частична основателност на предявената искова
претенция за сумата от 3 500 лева, то акцесорната претенция за лихви също се явява
частично основателна и възлиза на 149,72 лева за периода от 20.10.2021 г. до 22.03.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Същият е направил такива за
държавна такса – 250 лв., за издаване на 2 броя съдебни удостоверения - 10 лева, за депозит
за вещи лица по САТЕ и СМЕ – 350 лв., за депозит за призоваване на трима свидетели -
общо 160 лева, и за адвокатско възнаграждение – 821,53 лв., определено съгласно чл. 38, ал.
1, т. 3 Закона за адвокатурата, които са в общ размер от 1591,53 лв. Съобразно уважената
част от исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от
тези разноски, равняващи се на сумата от 1113,77 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от последния разноски съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК, размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, като заплащането е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Съобразно вида на
делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 25 от НПП и да определи
размера на възнаграждението в размера от 100 лв. до 300 лв. Съобразявайки делото,
характера на исковете и процесуалните действия на пълномощника на ответната страна, в т.
ч. съдържание на отговора и основателност на наведените възражения, съдът намира, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение малко над минимума, определен в
чл.25 от НПП размер, а именно 150 лв. Ответникът е направил и разноски в размер на 250
лева за депозит за САТЕ и за СМЕ в размер на 200 лева. С оглед на частичната
основателност на предявените искови претенции от ищеца, то на ответника следва да му
бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част в размер на 180,11 лв.,
представляващи сторените разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение, депозит за САТЕ и СМЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх" № 51Д, да заплати на В. Р.
П., ЕГН **********, с адрес: ............, сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.10.2021 г., причинено виновно
от лице, чиято отговорност е застрахована от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” за товарната композиция от влекач
марка “...”, модел “.....”, с рег. № ...., с полуремарке марка “.......”, модел “...”, с рег. № ....,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 23.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 3 500 лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх" № 51Д, да заплати на В. Р.
П., ЕГН **********, с адрес: ............, сумата от 149,72 лева, представляваща мораторна
6
лихва върху уважената част от предявения осъдителен иск за периода от 20.10.2021 г. до
22.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 149,72 лв. до
пълния претендиран размер от 215,28 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх" № 51Д, да заплати на В. Р.
П., ЕГН **********, с адрес: ............, сумата от 538,86 лв. общо , представляваща сбор от
сторените от последния съдебно – деловодни разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от ЗА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Черни връх" № 51Д, да
заплати на адв. О. от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. София, ул.
"Ивайло" № 13, ет. 2, ап. 4, сумата от 574,92 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца
в настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: ............,
да заплати на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Черни връх" № 51Д, сумата от 180,11 лв. – разноски в производството за
сторените разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, депозит
за САТЕ и СМЕ, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7