Решение по дело №15085/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 515

Гр. Пловдив, 14.02.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І граждански състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

            Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15085 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.Н.Д., ЕГН **********, против „****ойл“ ЕООД с ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, последици от настъпила трудова злополука на  21.08.2019г., в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 21.08.2019г. до окончателното й изплащане,

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника като „***” по трудов договор № ***от 22.07.2019 г. Твърди, че по време на трудовото си правоотношение е претърпял трудова злополука, настъпила на 21.08.2019г. около 09:19 часа, по време на зареждане разлива дизел на земята, след което излива кофа с преперат за измиване на стъкла, като при следващото зареждане ищецът се подхлъзва на петното, пада на ръце и наранява дясната си ръка.

Злополуката била призната на основание чл. 60, ал. 1 КСО за трудова с разпореждане № ***от 02.09.2019г. на НОИ – ТП Пловдив.

Ищецът постъпил в УМБАЛ „Еврохоспитал“ ООД град ***, където му била поставена диагнозата: травма на флексорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан, като била извършена операция на 23.08.2019г., при която му била извършена метална остеосинтеза и пластика по метода Кунео. Изписан бил на 25.08.2019г. с препоръка за смяна на превръзки и провеждане на курс по ЛФК и физиотерапия. Издаден му бил БЛ за временна неработоспособност за 34 дена. Претендират се разноски

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че между страните е съществувало ТПО и че  ищецът е претърпял трудова злополука.

Оспорва се причинноследствената  връзка между трудовата злополука и причинените на ищеца телесни увреждания. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се допуснати груби нарушения безопасността на труда , като се твърди, че ищецът е преминал всички задължителни инструктажи. Счита, че претендираната сума е прекалено завишена. Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По фактите:

Не се спори по производството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“, с място на работа бензиностанция „***“ ***, гр. ***.

От представеното разпореждане № ***от 02.09.2019г. на НОИ – ТП ***, представляващо официален документ, издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП-***, се установява, че на  21.08.2019г. ищецът е претърпял трудова злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

От приетия по делото Протокол № * от 22.08.2019г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,  се установява, че при извършено от ищеца зареждане на автомобил, се получил разлив на гориво, който не  е бил почистен от ищеца с наличните материали за тази цел.

Приети по делото са и заверени копия от декларация за трудова злополука, епикриза от ортопедичното отделение към УМБАЛ „Еврохоспитал“ и болничен лист, план за действие при спешни случаи, копие от инструктажна книга за проведени първоначален и ежедневен инструктаж..

В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р ***, както и са разпитани св. К.П., Р. Д. и М. Г. Релевантните към предмета на делото обстоятелства установени от експертните заключения и приобщените гласни доказателства ще бъдат обсъдени при обследването на съответните предпоставки от фактическия състав на претенцията.

По правото:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Установи се и, че по време на трудовото правоотношение ищецът е претърпял злополука.

Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане на НОИ, ТП П. по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.

Установява се и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и трудова злополука. В този смисъл е неоспореното от страните заключение на СМЕ с вещото лице Б., според когото при описания начин на падане е напълно възможно ищецът да получи посочените травматични увреждания – счупване на основата на крайната фаланга на първия пръст на дясната ръка, травма на сгъващия мускул и сухожилие на първия пръст на дясната ръка, което  е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник. Според вещото лице вярната диагноза е била поставена в УМБАЛ Еврохоспитал, където е била извършена  операцията на пръста, при която е констатирано скъсване на сухожилието, което не би могло да се види при рентгеновата снимка. Вещото лице обяснява разминаването между рентгенографиите с различния ъгъл под който могат да бъдат направени. Вещото лице казва, че при операцията е извършено наместване на счупените кости фрагменти и метална фиксация, след което е извършена пластика на сгъващото сухожилие на първия пръст на ръката. Експертът е посочил, че няма данни за настъпили усложнения в оздравителния процес, но и че не може да се ангажира с категоричен отговор относно това дали ищецът е напълно възстановен. От разпита на св. Г., се установява, че непосредствено след инцидента,  палецът на дясната ръка на ищеца бил много надут, което съвпада с изводите на вещото лице, което е обяснило, че при фрактура на пръста е налице постепенно подуване, като в началото е възможно ищецът да изпълнява трудовите си задължения до определен момент, в който болките стават силни, което води до ограничения в движението на пръста. Свидетелят казва, че ищецът е пиел обезболяващи, изпитвал е болки продължили над месец, като и понастоящем изпитва такива вечерно време.

Съдът намира, че ищецът безспорно е преживял и изпитал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване.

Относно размера на неимуществените вреди:

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.

Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.

От приетата по делото и неоспорена СМЕ и свидетелските показания на М. Г., които съдът кредитира изцяло, се установи следното:

1/ вследствие на трудовата злополука ищецът е претърпял счупване на основата на крайната фаланга на първия пръст на дясната ръка, травма на сгъващия мускул и сухожилие на първия пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник;

2/ увреждането е наложило оперативна интервенция. Извършено е било наместване на счупените кости фрагменти и метална фиксация, след което е извършена пластика на сгъващото сухожилие на първия пръст на ръката. Ищецът е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване;

3./ периодът на оздравяване е бил около един месец, в който ищецът не  е можел да ползва дясната си ръка, като се е обслужвал с лявата, пиел е обезболяващи;

 4./ ищецът е бил в болнични поради временна неработоспособност за срок от 30 дни;

5./ към момента на изготвяне на СМЕ при липса на данни за усложнения би следвало да е напълно възстановен.

Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.

Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност /виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/.

При всичко изложено, съобразно фактите и обстоятелствата по делото, съдебната практика по сходни случаи и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката – 21.08.2919г.,  съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 5 000 лева.

По инвокираното възражение с основание чл. 201, ал. 2 КТ:

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност - „когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства”.

Вината на пострадалия не може да се предполага – доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, ето защо работодателят следва да представи убедителни доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма на трудовата злополука, за да бъде направен категоричен извод за допусната груба небрежност.

Съдът намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за неоснователно, поради следното:

По делото е представен план за действие при спешни случаи /л. 28/, в които е предвидено при изтичане на гориво да се събере с абсорбиращо вещество или пясък. На първо място от приложения по делото план, не става ясно дали същата е била сведена до знанието на ищеца като липсват доказателства същият да е запознат с плана. Когато трудовата злополука е настъпила без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа /по делото не се доказва запознаването на работника с този план/, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му /виж решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV г. о. ВКС/.

Представените по делото първоначален и ежедневен инструктаж не променят горните изводи, както и не доказва, че на ищеца са били провеждани всички необходими инструктажи съобразно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Константна е практиката по реда на чл. 290 ГПК, че извършването само по себе си на инструктаж на ищеца не е основание да се приеме, че е налице груба небрежност от негова страна /виж решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 7/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.

Дори да се приеме, че ищецът е бил запознат с посочения план за действие, установява се че на ищеца не са били предоставени абсорбент или пясък, както и лични предпазни средства – обувки, а задължението за изпълнение на минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите, е за работодателя, като това задължение е предвидено в член 4 от ЗБУТ. Съществени са противоречията между отделните свидетелски показания, като свидетелят на ищеца посочва, че в кофите за почистване на стъклата на колите се съдържа обезмаслител, като ищецът е почистил петното посредством течността в кофата, което можело да се види и от видеонаблюдението, като за тези действия служителите били уведомени от старите си колеги, но не били инструктирани от работодателя, а свидетелят на ответника, който е ръководител на обекта, казва, че кофата не е  съдържала обезмаслител, а само сапунена вода. Следва да се посочи, че в доклада по разследване на злополуката е отразено, че ищецът не е предприел действия по почистване на петното от гориво, ето защо следва да се приеме, че от страна на ищеца не са били предприети мерки за почистване на петното с обезмаслител, но при установено неизпълнение на задължение на работодателя да инструктира работника, това негово поведение не би могло да се приеме за груба небрежност.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че по делото не се установява ищецът да е проявил липса на елементарно старание и внимание при работата си.

            По претенцията за законна лихва от датата на настъпване на трудовата злополука:

Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ /виж решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука /виж и решение №5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV на ВС/.

При това положение предявеният иск за сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищеца се явява основателен до размер от  5 000 лева. С оглед преждеизложеното и като законна последица на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука – 21.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 5 000 лева до пълния предявен размер, искът ще се отхвърли, като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.

От адвоката на ищеца са претендирани разноски за адв. възнаграждение по реда на член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като ще му бъде присъдено такова в размер на 283 лева.

От ответника са претендирани разноски за адв. възнаграждение в размер на 2000 лева, но същото се явява прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, като съдът го определя на 1130 лева, а с оглед отхвърлената част от иска ще се присъди адв. възнаграждение по съразмерност в размер на 848 лева.

Ответникът следва да заплати по сметка на ПРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 200 лева за държавна такса по съразмерност съобразно уважената част от иска, както и сумата от 37,50 лева разноски за назначената по делото СМЕ, съобразно уважената част от иска.

            Водим от горното, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА „****ойл“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на И.Н.Д., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, в резултат на настъпила с ищеца трудова злополука на 21.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 21.08.2019г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като недоказан и неоснователен.

  ОСЪЖДА „****ойл“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адв. В.М. адв. възнаграждение  по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 283 лева.

ОСЪЖДА И.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на „****ойл“ ЕООД с ЕИК ********* разноски от 848 лева за адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА  „****ойл“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 200 лева – дължима държавна такса върху иска, както и сумата от 37,50 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

Вярно с оригинала: Ц.В.