Решение по дело №198/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 238
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20197110700198
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

   238                                                                  17.10.2019г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тридесети септември                                                                две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 198 по описа на съда за 2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО.

Адв.Е.Й. *** като пълномощник на М.Р.И. и Е.Е.С.,***, със съдебен адрес:*** обжалва решение №1040-21-71/28.02.2019г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата им срещу разпореждане №22473/24.01.2019г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО и разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото нарушение на процесуалните правила е поради липса на проведено разследване на обстоятелствата за възникване на трудовата злополука по см. на чл.58, ал.3, т.1, пр.2 от КСО и чл.35 от АПК. Нарушението на материалния закон се свързва с неправилна преценка на органа за липсата на трудова злополука по отношение починалия Е. С.И.. Моли се за отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне.

            В с.з. представителят на жалбоподателите поддържа жалбата, като навежда допълнителни процесуални нарушения на правилата по чл.58, ал.4 и ал.5 от КСО поради неуведомяване на наследниците при разследване на злополуката и недопустимо участие на едно и също лице в две процесуални качества – К. Ф. е едновременно издател на разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО и председател на комисията по разследване на злополуката.

            Представителят на ответния директор на ТП на НОИ София град оспорва жалбата като неоснователна.

            Законният представител на заинтересованата страна „Г.С.“ ЕООД намира жалбата за неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С декларация вх.№816/27.08.2018г. до ТП на НОИ София град жалбоподателката М.Р.И. е декларирала трудова злополука на съпруга й Е. С.И., станала на 05.07.2018г. около 15.30 часа на строителната площадка при осигурителя „Г.С.“ ЕООД ***, от която е настъпила смъртта на лицето.

Със заповед №1015-21-201/19.09.2018г. директорът на ТП на НОИ София град на основание чл.58, ал.1 от КСО е наредил извършването на разследване на злополуката от комисия в състав: председател К. Р. Ф. /ст.инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София град/ и членове: представители на Д“ИТ“ – София град и осигурителя.

Към преписката е приложен Протокол №1/10.07.2018г. за разследване на трудова злополука от осигурителя, обяснения на работещите в деня на злополуката служители, заповеди за проведен начален инструктаж на починалото лице при постъпване на работа на 10.05.2018г., трудов договор №13/08.05.2018г. за назначаване на длъжността „монтажник“, длъжностна характеристика, връчена на лицето, попълнени книги за първоначален и последващ инструктаж по безопасност и здраве с подписи на лицето, карта за медицински преглед от 08.05.2018г. с диагноза „клинично здрав“, епикризи за проведени болнични лечения от 2010г. и ЕР на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД – гр.Кюстендил №2081/01.12.2010, №1973/16.10.2014г. и №1788/05.09.2017г., последното със срок на валидност до 01.09.2020г. с определени 56% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза: Други видове стенокардия и допълнителни заболявания: ИБС. Състояние след остър долен СТЕМИ /08.06.2010г./.Едноклонова коронарна болест. Ранна постинфарктна стенокардия наложила ПТСА плюс СТЕНД на АЦХ. Артериална хипертония III-та ст. – сърдечна форма. Захарен диабет – НИЗТ. КДС – диабетна полиневропатия на долните крайници. Хроничен пиелонефрит без ХБН. Съст. След лапароскопска холицистектомия. Към преписката е приобщено удостоверение за наследници №04582/10.07.2018г. от община Кюстендил, съгласно което жалбоподателите са законните наследници на Е. С.И. като негови съпруга и син. Съгласно препис-извлечение от акт за смърт от Столична община и съобщение за смърт №12/06.07.2018г. от „Вита“ ООД – гр.Кюстендил, И. е починал на 05.07.2018г. в 15.30 часа от остра сърдечна недостатъчност, като причината за смъртта не е установена от аутопсия.

Резултатите от разследването на трудовата злополука са оформени в Протокол №62/11.10.2018г. на комисията към ТП на НОИ София град с подписи на издателите, който е връчен на жалбоподателите на 11.10.2018г. Съгласно отразеното в протокола, комисията е установила като място на злополуката гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, на обект „Флора и парк“, пред бл.№5 на открито около 15.30 часа на 05.07.2018г., наличие на непреки свидетели и лицето оказало първа помощ – „Център за спешна медицинска помощ“ гр.София, дежурен лекар д-р П.. Посочено е, че И. е назначен на работа като „монтажник“ в „Г.С.“ ЕООД със задължения да сглобява готова продукция от детайли и възли, съобразно утвърдена конструкция и технология и др. В деня на злополуката лицето е изпълнявало служебните си задължения – монтаж на спирателни кранове на радиатори на обекта, като по време на следобедна почивка при придвижване към санитарни помещения около 15.30 часа внезапно му прилошало и е паднал на земята. Смъртта е констатирана на място от ЦСМП в следствие на „остра сърдечна недостатъчност“. Прието е че ТЕЛК ще се произнесе по причинната връзка между смъртта и условията на труд. Жалбоподателката М.И. е подала възражение срещу констатациите в протокола, по което с писмо изх.№5101-21-816-3/26.10.2018г. директорът на ТП на НОИ София град е отговорил, че тече процедура по чл.60, ал.2 от КСО, като възражението е приложено към досието. И. е получила писмото на органа на 01.11.2018г.

Междувременно, със заповед №164/16.10.2018г. на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК длъжностното лице К. Ф. е спряла производството по квалифициране на декларираната злополука поради образувано пред ТЕЛК административно производство за определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане с изх.№5101-21-816-1/16.10.2010г. Заповедта не е оспорена от заинтересованите страни.

С ЕР №2141/12.11.2018г. ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД – гр.София се е произнесла по искането на ТП на НОИ София град на основание медицински документи. Посочено е, че не е приложен протокол от аутопсия на починалото лице, поради което на основание чл.66, ал.2 от НМЕ ТЕЛК не се произнася по причинната връзка. Решението на ТЕЛК носи подписите на издалите го членове на комисията. Съгласно писмо изх.№С-806/10.01.2019г. същото е получено от наследниците на лицето и не е обжалвано. Страните не спорят относно този доказателствен факт.

С разпореждане №22473/24.01.2019г. К. Ф. като длъжностно лице от ТП на НОИ София град на основание чл.60, ал.1 от КСО не е приела декларираната злополука за трудова поради липсата на приета причинна връзка между обстоятелствата по Протокол №62/11.10.2018г. и увреждането на здравето, довело до смърт на лицето, видно от ЕР на ТЕЛК. Въз основа на приетото са отречени предпоставките на чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането е връчено на жалбоподателите на 31.01.2019г., които са го оспорили пред директора на ТП на НОИ София град с жалба вх.№1012-21-159/05.02.2019г.

С оспореното решение органът е оставил жалбата срещу разпореждането без уважение и е потвърдил същото по подробни мотиви за липсата на коментираната в разпореждането причинна връзка във връзка с решението на ТЕЛК, което е задължително за административния орган и водещо до липса на един от признаците по чл.55, ал.1 от КСО. Решението е връчено на жалбоподателите на 12.03.2019г., а жалбата срещу него е подадена чрез администрацията на органа на 25.03.2019г.

В съдебното производство по делото осигурителят е приложил цялото трудово досие на И., което не съдържа нови факти, различни от установените от административния орган.

Разпитаните по делото свидетели Т.М.Я., С.И.В., Г.Ю.К. и Р. И. М. са служители при осигурителя. Същите потвърждават установените в протокола за разследване на трудовата злополука данни относно заеманата от И. длъжност, трудовата заетост в деня на инцидента по слагане на куки за монтиране на радиаторите, липсата на здравословни проблеми през деня, работата на закрито, следобедната почивка, придружена от смъртта на лицето и оказаната спешна медицинска помощ. Свидетелите сочат, че И. не е уведомил работодателя за заболяванията по които има решения на ТЕЛК.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, взаимно непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на надлежни правни субекти с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че решението на директора на ТП на НОИ София град е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б.“г“ от КСО и в изискуемата се форма. Мотивите в решението съответстват на волеизявлението на органа. Спазени са процесуалните правила за постановяване на акта.

Решението е издадено при спазване на материалния закон.

По смисъла на легалната дефиниция на чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая е налице настъпило нетравматично увреждане съгласно §1, т.3 от ДР на НМЕ, т.к се касае за болест в резултат на различни причини извън травма – остра сърдечна недостатъчност. От доказателствата по административната преписка са установени част от елементите от фактическия състав по чл.55, ал.1 от КСО, т.к. е налице внезапно увреждане на здравето на И., който е бил осигурено лице, неблагоприятен резултат от увреждането във вид на смърт на лицето, резултатът е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, но не е доказана функционалната причинна връзка, т.е. че внезапното увреждане на здравето е настъпило в резултат на извършваната работа. По см. на чл.61, ал.1, т.6 от НМЕ причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната работа/ по време на злополуката се установява чрез експертизата на трайно намалената работоспособност. Нормата на чл.66, ал.1 от НМЕ определя параметрите на произнасянето на ТЕЛК, включващи преценка единствено на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. Липсата на протокол от аутопсия задължава ТЕЛК да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е процедирано в конкретния случай с ЕР №2141/12.11.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД – София. Посоченото обстоятелство налага задължение на органа от ТП на НОИ София град да издаде разпореждането в хипотезата на чл.60, ал.2 от КСО. Нормата въвежда специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда, което се отнася както за органа, издаващ първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чиито акт подлежи на съдебен контрол /вж. решение №4999/03.04.2019г. на ВАС по адм.д.№5516/2018г., VI о./. В трайно установената съдебна практика на ВАС се приема, че длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е обвързано от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, т.к. произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и със съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. Изложеното налага извод за неоснователност на възраженията на оспорващите за липса на проведено разследване на обстоятелствата по чл.58, ал.3, т.1, пр.2 от КСО и чл.35 от АПК, т.к. разследването е извършено в рамките на предвидените в закона правомощия на органа, който е формирал правилна преценка за липсата на трудова злополука, съобразявайки приложимите правни норми и резултатът от произнасянето на ТЕЛК. Решението на ТЕЛК е влязло в законна сила като неоспорено от жалбоподателите и е задължително за съда и всички заинтересовани страни по см. на чл.113, ал.3 от ЗЗ.

Неоснователно е възражението на оспорващите за нарушение на правилата по чл.58, ал.4 и ал.5 от КСО. Въпреки неуведомяване на наследниците на починалото лице при разследване на злополуката, същите са получили копие от протокола по 58, ал.6 от КСО и са се възползвали от правото на възражения. Възраженията са разгледани от органа, същите не са съдържали нови факти и обстоятелства и не са довели до промяна на установените данни от разследването, т.к. са касаели приложението на материалния закон. В този смисъл не е нарушено правото на защита на лицата в административното производство.

Неоснователно е и възражението на оспорващите за недопустимо участие на едно и също лице в две процесуални качества. Вярно е, че служителката К. Ф. от ТД на НАП София град е едновременно издател на разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО и председател на комисията по разследване на злополуката. Това двойно качество на лицето обаче не е предмет на забранителна норма нито в КСО, нито в издадената по реда на чл.57, ал.3 от КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /обн. ДВ, бр.6/21.01.2000г., изм. и доп./. В рамките на съдебното производство по делото не са установени и основанията за отвод по общите правила на чл.33 във вр. с чл.10, ал.2 от АПК, като такива не се твърдят от страните.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на адв.Е.Й. *** като пълномощник на М.Р.И. и Е.Е.С. срещу решение №1040-21-71/28.02.2019г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата на лицата срещу разпореждане №22473/24.01.2019г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО и разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: