Решение по дело №1438/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

08.07.2019  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Иванка Панчева

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1438 по описа за 2019 г.

Производството е образувано по иск, предявен от Л.Н.Г. срещу Д.Г.Г.,***, за прекратяване на брака им, сключен на ****г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца, като дълбоко и непоправимо разстроен. Няма искане за произнасяне по вината за разстройството на брака.

В исковата молба се твърди, че от години ответникът упражнява физическо и психическо насилие спрямо ищцата. Според нея основна причина за това негово поведение е злоупотребата му с алкохол, а с времето тези прояви са зачестили и са се засилили. Обикновено ответникът започвал с обиди и псувни, заявявал на ищцата да си ходи там, откъдето е дошла, имайки предвид Р., откъдето е родом тя, и постепенно преминавал към физически действия – блъскане, душене или удари; отправял ѝ също заплахи, че ще я заколи или ще я бутне от балкона. През 2005 г. тя била подала молба за развод, но по-късно я оттеглила, решавайки да изчака и трите им деца да достигнат възраст, в която да се оправят сами. Към момента ответникът живеел в гр. Н. и там работел, но когато е в отпуск, се прибирал в Пазарджик в семейното жилище и поведението му към ищцата било все същото – описва се и конкретна случка от м. март тази година, при която отказ на ищцата да изпере веднага дрехите му, макар и с обещание да го направи на следващия ден, довел отново до епизод на насилие. На следващия ден поведението му не било променено и ищцата подала оплакване в полицията; по нейна молба било образувано и дело за защита от домашно насилие, по което към м. май 2019 г. е произнесено решение на първата инстанция, невлязло в сила.

Ищцата желае да продължи да носи брачното си фамилно име и претендира ползването на семейното жилище – апартамент в гр. П., собственост на двамата съпрузи, като заявява, че ответникът има и друго жилище в града, придобито по наследство.

Ответникът е представил отговор, в който заявява, че смята иска за допустим, но „не изцяло основателен“. Смята, че няма съществена вина за разстройството на брака. Отрича да е упражнявал насилие срещу ищцата, а за описания от нея случай твърди, че наистина тогава между двамата е възникнал лек скандал поради отказа ѝ да изпере дрехите му и нежеланието ѝ изобщо той да пребивава в общото жилище, но тя е тази, която е направила опит да го удари. Според него тя се е отчуждила от него, не желае да се грижи за домакинството, не изпълнява задълженията си като съпруга, при престоя му в дома им по време на отпуските постоянно намира поводи за скандал и именно тя носи в по-голяма степен вината за разстройството на брака. Той самият е заминал да работи в Несебър с цел да получава по-добро възнаграждение, с което да издържа семейството си и да помага на децата си.

Ответникът също претендира ползването на семейното жилище, като твърди, че не притежава друго – къщата, за която ищцата твърди, че е наследена от него, е била прехвърлена на сина му Емил Г., – а е неясно докога ответникът ще работи в гр. Несебър. В случай, че семейното жилище бъде предоставено на ищцата, претендира пазарен наем за своя дял. Заявява, че не е съгласен след развода съпругата му да носи неговото фамилно име.

В открито заседание страните поддържат изложените вече становища. Ищцата изразява становище, че не е възможно съвместно ползване на семейното жилище с оглед отношенията между двамата.

С молба от 28.06.2019 г., след като делото е обявено за решаване, ищцата е поискала отмяна на дадения ход по същество и събиране на нови доказателства за нововъзникнали факти – влязло в сила решение, постановяващо мерки срещу ответника за защита от домашно насилие, извършено от него спрямо ищцата.

Съдът обаче намира, че нововъзникналите обстоятелства и новооткритите доказателства по принцип не са причина за отмяна на хода по същество. Такива обстоятелства и доказателства биха могли (според времето на осъществяването си и значението, което имат за спора) да станат основание за нов иск или за отмяна на решението. Казаното се отнася на общо основание и за брачните искове.

По делото се установяват следните факти:

От писмените обяснения, дадени пред полицията от дъщерята на страните М. Г. на 14.03.2019 г. във връзка с конфликт между страните, се установява, че отношенията между двамата са влошени от дълго време. За конкретния случай, във връзка с който се дават обясненията, се установява, че ответникът в пияно състояние е предизвикал конфликт с ищцата („започна да се заяжда с майка, …да я бута“) и я е подканял да напусне жилището.

Няма конкретни доказателства за други спречквания от такъв характер, но написаното от дъщерята на съпрузите за конфликти от дълго време се допълва от разказаното от свидетелката Р.Г., която заявява, че по думите на ищцата Д.Г. е много агресивен. Макар и чуто от самата ищца, малко вероятно е това твърдение да е направено пред нея специално с оглед бракоразводния процес. Така при съпоставянето на данните, дадени от свидетелката и от дъщерята, може да се заключи, че съществена роля във влошаването на отношенията на страните има агресивното поведение на ответника.

За брачни провинения на ищцата не са представени доказателства.

Семейното жилище, което се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, се състои от спалня, дневна и кухня и пазарният наем за него според изслушаното вещо лице възлиза на 223 лв. месечно.

Никой от съпрузите не притежава в гр. Пазарджик друго жилище освен семейното. Съпругът обаче към момента пребивава в гр. Н., където работи. Семейното жилище се обитава от съпругата и пълнолетната дъщеря.

От правна страна съдът намира, че поради изложеното за влошените отношения, причината за тях и липсата на доказателства за брачни провинения на ищцата бракът следва да се прекрати като разстроен по вина на ответника, на когото да се възложи и допълнителната държавна такса по делото.

Съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ищцата. Тъй като и двете страни са в нормално за възрастта си здравословно състояние (няма данни здравето на някой от тях да е влошено), а семейното жилище поради сравнително малкия си брой помещения и влошените отношения на страните не може да се ползва от двамата, при определянето на ползването му следва да се вземе предвид както вината за разстройството на брака, така и обстоятелството, че към сегашния момент съпругът живее на друго място. Наистина той не се е установил в гр. Н. с намерение да остане там постоянно, но при изменение на обстоятелствата въпросът винаги може да бъде пререшен, ако има основания за това.

Без значение е дали ответникът е съгласен ищцата след развода да продължи да носи името му, както и с кое име тя е известна в обществото, по-конкретно в България, предвид, че е чужденка, гражданка на Р., и едва след омъжването си е заживяла у нас. От 2009 г. насам новият Семеен кодекс даде безусловна възможност на съпруга, който е приел фамилното име на другия съпруг, да го запази, ако желае, без оглед на съгласието на другата страна и на други обстоятелства. Промяна се допуска само ако съпругът, променил името си, желае да възстанови предбрачното си име – това следва от формулировката на чл. 53 от СК. В конкретния случай ищцата не желае да възстанови името си отпреди брака.

Пълномощникът ѝ е поискал уважаване на иска „ведно със законовите последици“, които последици включват и разноските по делото. Разноски са доказани само за държавната такса.

По изложените съображения и на основание чл. 49 от СК съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Л.Н.Г., ЕГН **********,***, и Д.Г.Г., ЕГН **********,***, сключен на ****година, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Д.Г.Г..

Предоставя на съпругата Л.Н.Г. ползването на семейното жилище, обща собственост на страните, намиращо се в гр. П., ул. "****“ №  **, ет. **, ап. **.

Определя месечен наем в размер 111,50 лв., който Л.Н.Г. да заплаща на Д.Г.Г. за ползването на неговия дял от жилището.

Постановява след прекратяването на брака съпругата Л.Н.Г. да носи брачното си фамилно име Г..

Определя държавна такса по брачния иск в размер 60 лв., от които 25 са внесени.

Осъжда Д.Г.Г. да внесе по сметката на съда разликата от 35 лв. до пълния размер на държавната такса.

Осъжда Д.Г.Г. да заплати на Л.Н.Г. 25 лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: