РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501482 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Г. Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат
Г.С., в качеството си на длъжник по изп.д. № 316 по описа за 2022 г. на Частен съдебен
изпълнител Р.Р. с рег.№ ***от КЧСИ, с район на действие районът на Окръжен съд –
Пловдив, против отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение по
изп.дело на осн.чл.454 ГПК, обективиран в разпореждане от 20.05.2022 г., както и
против насочване на принудителното изпълнение с налагането на запор върху
вземанията на длъжника по банковите му сметки в „Райфайзенбанк България”ЕАД
като несеквестируеми. Оплакванията на жалбоподателя са, че обжалваните действия на
съдебния изпълнител са недопустими, нищожни и неправилни. Оспорват се като
постановени в нарушение на основни принципи и императивни разпоредби на закона,
при нарушаване на съществени процесуални правила и необоснованост, дълбоко
увреждащи законните права и интереси на длъжника. Моли за отмяна на обжалваните
действия, както и за възстановяване по сметка на длъжника на сумата от 1360 лева,
ведно с платени такси за запор и превод. Моли за присъждането на разноските по
делото.
По делото е депозирано възражение по жалбата от взискателя А. Д. Г., ЕГН:
**********, чрез пълномощника адвокат М., с което се взема становище за
1
недопустимост и неоснователност на жалбата. Моли за присъждането на направените
по делото разноски от 200 лева по договор за правна защита и съдействие.
ЧСИ Р.Р.е изложил мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК, в които сочи, че
жалбата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по
изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по изп.лист на взискателя А. Д. Г.
против длъжника Н.Г. Г. за събиране на вземане от 600 лева по изпълнителен лист от
11.04.2022 г. издаден по в.гр.д.№ 187/2019 г. на Окръжен съд Пловдив.
В изпълнителното производство ЧСИ е извършил проучване на имущественото
състояние на длъжника. По делото е постъпила справка от Българска народна банка,
регистър на банковите сметки и сейфове, за банкови сметки на Н.Г. Г., съгласно която
длъжникът има банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“АД и в „Райфайзенбанк
България”ЕАД.
По делото се установява, че съдебният изпълнител е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България”ЕАД и върху получаваната
от него пенсия в НОИ - ТД Пловдив за сумата в общ размер на 1 360 лева.
На 01.05.2022г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за
заплащане на сумата в общ размер на 1360 лева, от които: 600 лева - неолихвяема сума
по изп.лист; 400 лева - адвокатско възнаграждение; 240 лева - разноски по изп.дело;
120 лева - такса по т.26 ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител.
С разпореждане, обективирано в съобщения изх.№ 3762/29.04.2022 г., съдебният
изпълнител е вдигнал наложения запор върху пенсията на длъжника и върху банковите
му сметки.
На 16.05.2022 г. длъжникът е подал заявление с вх.№ 6674 по описа на ЧСИ, с
което е поискал спиране на принудителното изпълнение и отмяната на наложените
запори, депозирано в двуседмичния срок от връчването на ПДИ, доколкото и
последният ден на този срок - 15.05.2022 г. е бил неприсъствен. Със заявлението си
длъжникът е приложил жалбата с уточнението, че същата ще бъде допълнена след
произнасянето от съдебни изпълнител по искането му за спиране.
На 20.05.2022 г. съдебният изпълнител е постановил разпореждане, с което е
оставил без уважение искането на длъжника за спиране на производството.
Последвало е подаването на допълнение към жалбата от 16.05.2022 г.,
приложена към Заявление вх.№ 6674/16.05.2022 г., против обжалваните в настоящото
производство действия на съдебния изпълнител.
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид доводите и
2
възраженията на страните, съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - длъжник в
изпълнителното производство срещу действия на съдебния изпълнител - насочване на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо и отказ да спре
принудителното изпълнение, които подлежат на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.2 и
т.6 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за неоснователни оплакванията против действия на съдебния
изпълнител по насочване на принудителното изпълнение към вземанията на длъжника
по банковите му сметки с довода за тяхната несеквестируемост, по следните
съображения: Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато
по нея постъпват плащания по несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които
не се допуска принудително изпълнение/т.13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г.
на ОСГТК/. Напълно несеквестируеми са вземанията, представляващи обезщетения за
безработица, за временна нетрудоспособност,за майчинство и др. Тези вземания на
длъжника дори и да останат по неговата банкова сметка за по-дълъг период от време
не придобиват характер на спестявания. За разлика от тях, ако вземанията на длъжника
по банкова сметка от възнаграждение за труд, както и от пенсия, не бъдат изтеглени в
съответния месец, то наличността им по сметката преди постъпване на поредното по
ред плащане е секвестируема, тъй като има характер на спестявания на длъжника.
Също тава според мотивите към т.13 от тълкувателно решение № 2/15г.на ОСГТК на
ВКС, задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква,
когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката
(трето задължено лице), било от длъжника.
В конкретния случай след получаването на ПДИ, с която длъжникът е уведомен
за налагането на запора върху банковите му сметки, същият е подал Заявление вх.№
6674/16.05.2022 г. до съдебния изпълнител. В заявлението са изложени общи
възражения против наложените запори без обаче конкретно да са изложени доводи за
несеквестируем произход на средствата по банковите сметки на длъжника. В
действителност доводите на длъжника са, че със сумите по банковите му сметки се
покриват спешни потребности за здравни услуги и медикаменти, за заплащане на общи
суми за стоки и услуги. Съдът намира, че от тези изявления на длъжника не се
установява какъв е произходът на средствата по банковата му сметка, респективно и
че същите не съставляват спестявания на длъжника. В жалбата си и в допълнението
към същата, длъжникът отново не се сочи какъв е източникът на средствата по
банковата му сметка, а същевременно и не посочва какъв е претендирания от него
несеквестируем размер на същите. В аспекта на изложеното се налага извод, че по
3
делото не се установява твърдяната от длъжника несеквестируемост на вземанията по
банковите му сметки. Следователно действията на съдебния изпълнител по насочване
на принудителното изпълнение с налагането на запор върху вземанията на длъжника
по банковите му сметки в „Райфайзенбанк България”ЕАД са законосъобразни и следва
да бъдат потвърдени.
Неоснователни са и оплакванията против отказа на съдебния изпълнител за спре
принудителното изпълнение: Спирането на изпълнителното производство означава
временно преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като
извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността
изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. Основанията за
спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638,
ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или
недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение
и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец.
Спирането настъпва съответно по разпореждане на съда, по искане на взискателя, с
постановление на съдебния изпълнител /в случаите на чл. 432, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т.
2 и 3 ГПК и на чл. 454 ГПК/.
В случая длъжникът претендира спиране на осн.чл.454 ГПК. Според цитираната
разпоредба съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на
движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно
наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта,
длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него
изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки
месец по 10 на сто от тях.
Следователно по смисъла на сочената разпоредба, спирането се допуска при
събирането на парични притезания чрез насочване към движими вещи и недвижими
имоти на длъжника, подлежащи на публична продан. В настоящото производство не се
твърди и не се установява насочване на изпълнението към движими вещи и/или
недвижим имот на длъжника за удовлетворяване на вземането на взискателя, а още по -
малко и насрочването на продан на подобни вещи. Ето защо не се установява
законовото основание в чл.454, ал.1 ГПК за спиране на производството, поради което
съдебният изпълнител е постановил законосъобразен отказ да спре делото, който
следва да бъде потвърден.
Изложеното обосновава неоснователността на жалбата на длъжника, поради
което същата ще следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на ответникът по жалбата - взискателя следва да се
присъдят разноските по делото за адвокатско възнаграждение, направата на които се
удостоверява в размер на 200 лева от представения договор за правна защита и
4
съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.Г. Г., ЕГН: **********, чрез
пълномощника адвокат Г.С., в качеството си на длъжник по изп.д. № 316 по описа за
2022 г. на Частен съдебен изпълнител Р.Р. с рег.№ ***от КЧСИ, с район на действие
районът на Окръжен съд – Пловдив, против отказ на съдебния изпълнител да спре
принудителното изпълнение по изп.дело на осн.чл.454 ГПК, обективиран в
разпореждане от 20.05.2022 г., както и против действията на съдебния изпълнител,
представлящи насочване на принудителното изпълнение с налагането на запор върху
вземанията на длъжника в банковите му сметки в „Райфайзенбанк България”ЕАД като
несеквестируеми.
ОСЪЖДА Н.Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на А. Д. Г., ЕГН: **********,
сумата в размер на 200 лева /двеста лева/ - разноски по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5