№ 734
гр. Пазарджик, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220100357 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от ЛЮБ. В. АТ.
от гр. Пазарджик срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр. София за признаване за
установено, че не се дължи, тъй като е погасено по давност задължението в размер 139,92 лв. –
главница, за което е бил издаден изпълнителен лист от 28.11.2011 г. – въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу бащата на ищеца, починал в хода на
принудителното изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2019 г. по изпълнителния лист е образувано изпълнително
производство пред ЧСИ Д.С.а срещу В.Г.А. А. с взискател дружеството ответник и с предмет
процесната сума заедно с договорна и мораторна лихва върху нея и с разноски по изпълнението.
На 18.09.2019 г. по изпълнителното производство е наложен запор на МПС и на сметки в „Изипей“
АД. На 19.07.2019 г. и на 04.02.2020 г. са наложени запори на трудови възнаграждения, но няма
удържани суми, на 04.01.2021 г. е постъпила молба за запор на банкови сметки, наложен на
07.01.2021 г., а на 24.09.2021 г. е подадена молба от длъжника за разсрочено плащане и месец по-
късно е платена сумата 100 лв., която е прихваната към такси и разноски по изпълнението. На
17.01.2022 г. длъжникът е починал и негов единствен наследник е синът му – ищецът.
Ищецът счита, че вземането по заповедта за изпълнение е погасено по давност, изтекла от
28.11.2011 г. до 28.11.2016 г. По-нататъчните действия на страните, включително признанието на
дълга от длъжника с молбата за разсрочване, не могат да променят това. Молбата за разсрочване не
съдържа волеизявление за отказ от изтеклата вече давност.
Постъпил е отговор от ответника, който счита иска за неоснователен. Според него давността е
прекъсвана неколкократно по време на предходно изпълнително производство пред друг ЧСИ –
Д.Д.. То е било образувано на 06.02.2014 г. от предходния титуляр на вземането „БНП Париба
Пърсънъл файненс“ ЕАД и с молба по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да
определи начина на изпълнението. В резултат на извършените от него справки е било изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника. През м. юни 2016 г. бил конституиран нов
взискател, на когото вземането е било прехвърлено чрез цесия – ответника по настоящото
производство. Този взискател също е подал до ЧСИ молба по чл. 18 от ЗЧСИ. Всички изброени
действия според ответника прекъсват 5-годишната погасителна давност, като при това той счита,
1
че изпълнител при молба по чл. 18 от ЗЧСИ „евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не
следва да е санкция за взискателя“, затова и всяко искане по чл. 18 прекъсва давността, независимо
дали са предприети реални изпълнителни действия. Сочи се, че за прекъсване на давността е
достатъчно изпълнителните действия да са предприети, което според ответника не означава
непременно извършени. Освен изброеното ответникът се позовава на постановление
№3/18.11.1980 г. на ВС за спирането на изпълнението, което според него следва да се прилага за
периода до момента на постановяването на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а последното има
действие само след постановяването си.
От фактическа страна от писмените доказателства по делото се установяват непротиворечиво
изброените от страните факти. Изпълнителният лист е издаден на 28.11.2011 г. в производство по
чл. 410 от ГПК. На 06.02.2014 г. е подадена молба за започване на принудително изпълнение пред
ЧСИ Д.Д.. Запорно съобщение за трудово възнаграждение с изходяща дата 10.04.2014 г. е
изпратено до работодателя на длъжника „Вилни селища – Боровец“ АД – Самоков и е връчено на
30.04.2014 г., но работодателят е отговорил, че трудовият договор на длъжника е бил прекратен на
10.03.2014 г. След подадена молба от 07.06.2016 г. до съдебния изпълнител „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституирано като взискател на мястото на „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ ЕАД. Други действия не са предприемани и с постановление от 25.03.2019 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради непоискване на
нови изпълнителни действия в продължение на две години. Изпълнително дело пред ЧСИ Д.С.а е
образувано на 01.07.2019 г. по молба на взискателя (ответника) от 19.06.2019 г. Изпратени са
съобщения до банки за запор на банкови сметки на длъжника. На 22.07.2019 г. на него му е
връчено уведомление за запор на МПС (запорно съобщение е изпратено и до Пътна полиция), на
трудово възнаграждение от „Емдибилд“ ООД и на банкови сметки. ОББ АД е отговорила на
съдебния изпълнител, че признава наличие на сметка на длъжника в банката и се е съобразила със
запора, а от „Емдибилд“ ООД – че трудовото правоотношение е прекратено на 16.07.2019 г. На
05.02.2020 г. е връчено запорно съобщение за трудово възнаграждение на длъжника и на новия му
работодател – ЕТ „Благой Ангелов – Колорадо“, който е отговорил, че трудовото правоотношение
съществува и към момента, но размерът на възнаграждението е под МРЗ и не може да направи
удръжки. На 17.01.2022 г. длъжникът е починал и е наследен от своя син – ответника, който е
конституиран като длъжник по изпълнителното дело.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Следва да се сподели становището, че за периода преди 26.06.2015 г. по отношение на спирането
на давността следва да се прилага разрешението на ППВС № 3 от 1980 г., тъй като то води до по-
справедлив резултат – еднакво прилагане на закона по отношение на едни и същи факти, без
значение дали съдебният спор по тях е воден преди, или след 2015 г. Следователно от 06.02.2014
г., когато е образувано първото изпълнително производство, до 25.06.2015 г. погасителна давност
не е текла. Тя е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Дори оттогава до м. юли 2019 г. да не
са извършвани никакви други действия, които да я прекъснат, давността е била прекъсната с
налагането на запори по изпълнителното производство пред ЧСИ Д. С. и оттогава до настоящия
момент не е изтекъл нов 5-годишен давностен срок. Поради изложеното искът е неоснователен и
следва да се отхвърли с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника,
които обаче не би следвало да се определят в размера 300 лв., посочен от ответника в списъка на
разноските, а в минималния размер от 100 лв. по НЗПП поради малкия размер на материалния
интерес и неголямата сложност на делото.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, предявен от ЛЮБ. В. АТ., ЕГН **********, от гр. **********, срещу
"Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД - гр. София, ЕИК *********, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 139,92 лв. – главница по договор за
кредит CASH-04316177, за което е бил издаден изпълнителен лист от 28.11.2011 г. – въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 4431/2011 г. на
2
Пазарджишкия районен съд срещу бащата и наследодател на ищеца В.Г.А. . за събирането
на която е образувано изпълнително дело № 736 от 2019 г. на ЧСИ Д.С.а - Пазарджик.
Осъжда ЛЮБ. В. АТ. да заплати на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД - гр. София
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3