02.06.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на петнадесети май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№29 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба от П.Т.З. *** –
чрез пълномощника адв.Б., против Решение №13/26.09.2019г. на Директор на
Дирекция АПО на Комисия за защита от дискриминация - София. Твърди се, че подал
по имейл до ответната страна на посочения в сайта на КЗД електронен адрес
Заявление вх.№12-12-15/16.09.2019г. до Председател на КЗД, по което му била
предоставена информация с процесното решение. Последното било издадено от Ж.М.–
Директор Дирекция АПО на КЗД. Счита, че произнасянето не било по компетентност
на Ж.М.– Директор на Дирекция АПО, тъй като съгласно т.2 от Заповед
№29/30.03.2018г. на Зам.Председателя на КЗД да взема решения за предоставяне на
достъп до обществена информация има същото лице, но като Старши юрисконсулт в
Дирекция АПО. Компетентността на г-жа М. била в сила, но докато изпълнявала
длъжността Старши юрисконсулт, а никой не бил делегирал пълномощия на същата да
издава решения по ЗДОИ в качеството ѝ на Директор ДАПО към КЗД. Двете
длъжности били ясно разграничени в структурата на КЗД и едната не влечала след
себе си правата на другата, дори в различни периоди да били изпълнявани от една
и също лице. В самия оспорен акт било посочено, че г-жа М. се произнася като
Директор ДАПО и въз основа на възложените правомощия със Заповед
№29/30.03.2018г. Видно от Заповед №СПО-63/16.09.2019г. на Председателя на КЗД
г-жа Милушева била преназначена от длъжност Главен юрисконсулт на длъжност
Директор на ДАПО КЗД, като било ирелевантно и това, кога е било извършено
самото преназначаване. Освен това липсвали и данни да бил отсъствал на
30.03.2018г. Председателя на КЗД, за да бъде заместван от Зам.председателя. От
Инструкция за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ
се установявало, че не били спазени правилата на чл.7, чл.9 и чл.15. КЗД била
колективен орган, състоящ се от Председател, Зам.председател и 7 члена,
представлявана от своя Председател. Пряко задължен по смисъла на чл.3, ал.1 и
ал.2, т.1 от ЗДОИ бил Председателя на КЗД или изрично определени от него лица –
чл.28, ал.2 от ЗДОИ. В случая на заместването му, то това било сторено със
Заповед №29/30.03.2018г., с която била вменена временна компетентност на г-жа М.
в качеството ѝ на Старши юрисконсулт, но към 26.09.2019г., когато бил
издаден оспореният акт, същата заемала друга длъжност и поради това действала
без необходимото упълномощаване по реда на чл.28, ал.2 от ЗДОИ. Иска съдът да
постанови решение, с което да обезсили оспореното
решение, като заявлението бъде върнато за ново произнасяне, както и да бъдат
заплатени направените в производството разноски.
Ответната страна оспорва жалбата, като
счита, че оспореният акт бил издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия. Съгласно правната възможност по чл.28, ал.2 от ЗДОИ Председателят
на комисията определил лице, за което била издадена Заповед №29/30.03.2018г.
Освен това към постановяване на решението издателят вече бил преназначен на
длъжност Директор. Претендират разноски по делото, като правят възражение за
прекомерност.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление от 14.09.2019г., подадено по
имейл, жалбоподателят е поискал да му се представи налична информация относно дата
и секцията от интернет-страницата на КЗД, на която е публикуван проекта за
обсъждане и издаване на Правила за производство пред КЗД. В заявлението е
посочил, че желае информацията да бъде изпратена на имейл, като превел и сума
от 1,08 лева.
В отговор на 27.09.2019г. бил изпратен
прикачен файл с Решение №13/26.09.2019г.
Видно от представеното в копие Решение №13/26.09.2019г.,
изх.№44-00-3005 от 27.09.2019г., Ж. С. М. – Директор Дирекция АПО при КЗД в
изпълнение на правомощията ѝ със Заповед №29/30.03.2018г. на
Зам.председател на КЗД предоставя искания достъп до обществена информация.
Съгласно Заповед №29/30.03.2018г. на основание
чл.28, ал.2 и чл.35 от ЗДОИ, чл.49, ал.2 от Закона за защита от дискриминация е
определена Ж.М.– старши юрисконсулт в Дирекция АПО на КЗД, за лице, което да
разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация, която е създадена
или съхранявана в КЗД и да взема решения за предоставяне или отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомява
заявителите за своите решения. Заповедта е издадена от Зам.Председател Б.Х. съгласно
Заповед №22/14.03.2018г. Последната също е представена по делото и от нея се
установява, че е издадена на основание чл.49, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.9,
т.23 и чл.10, т.2 от Правилника за устройство и дейността на КЗД от Председател
на КЗД относно заместването ѝ при отсъствие за времето от 28.03.2018г. до
05.04.2018г. от Зам.Председателя на КЗД, като изрично е посочен, че се
делегират правомощията по чл.9 от Правилника.
Видно от Заповед №СПО-63/16.09.2019г. на
Председателя на КЗД Ж.М.е преназначена на длъжност Директор Дирекция АПО.
По делото не е представена Инструкция за
предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, но същата е
служебно известна на настоящия състав – а.д.№1176/2019г. по описа на ХАС.
Видно от представените от жалбоподателя
извлечения от сайта на ВАС пред ВАС са образувани а.д.№3965/2020г., 3966/2020г.
и 3968/2020г. с предмет оспорване на Инструкция
за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ. Представени
са в копия и жалбите от П.Т.З. срещу Инструкцията в цялост и срещу изрично
посочени части от нея. Представено в препис е и становище от Ж.М., депозирано
пред ВАС вх.№17164/25.10.2019г., ведно с приложението към него – Решение
№6/07.04.2020г. за предоставяне на достъп до информация.
Видно от тези доказателства, а същото се
установява и от служебно извършената от съда справка на сайта на КЗД, към
настоящия момент Инструкцията е свалена от сайта на КЗД. Със Заповед
№30/11.03.2020г. на Председател на КЗД са утвърдени Правила за работа по
предоставянето на информация по ЗДОИ в КЗД.
На 13.01.2020г. жалбоподателят е подал в
деловодството на съда жалба срещу Решение №13/26.09.2019г., изпратено на
жалбоподателя на 27.09.2019г.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:
Подадената жалба е допустима. Съгласно чл.149,
ал.5 от АПК жалба за обявяване нищожност на административен акт – в случая решение
на Д Д АПО към КЗД, се подава без ограничение във времето. Жалбата е подадена в
изискуемата се писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, посочени
в чл.150 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Освен това
следва да се има предвид, че макар и да е оспореният акт да е със съдържание
сочещо предоставяне на достъп до обществена информация, то жалбата не е
недопустима, тъй като наведените в жалбата доводи сочат на акт, които като
нищожен не следва да породи последици в правния мир.
Оспореният акт е издаден от Директор
Дирекция АПО в КЗД, като КЗД е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ. Съгласно
чл.28, ал.2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне
или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и
уведомяват писмено заявителя за своето решение. На основание чл.7, т.7 от Правилника за
устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация КЗД приема
вътрешни правила, инструкции и методически указания, свързани с оперативната
дейност, като няма спор, че съгласно чл.15 от Инструкция решението по чл.28, ал.2 от ЗДОИ се взема от
Председателя на Комисията, Главния секретар или съответния директор на
дирекция, комуто е разпределено заявлението от Главния секретар /текстът на
разпоредбата е служебно известен на съда, както и е цитиран в жалба от П.Т., по
която е образувано а.д.№3965/2020г./. Видно от заявлението, по което е
образувана преписката пред КЗД, същото е входирано с №12-12-15/16.09.2019г.,
както и от същата дата има разпореждане до Директор АПО – л.18 от делото.
Именно на 16.09.2019г. Ж.М.е преназначена на длъжността Директор Дирекция АПО, поради
което при произнасянето ѝ по заявлението на жалбоподателя с оспореното
решение, то същата е действала в рамките на предоставената ѝ
компетентност. Действително в раздел ІІ от Инструкцията - Ред за предоставяне
на достъп, съществуват разпоредбите на чл.7 и чл.9, които гласят: „Главният
секретар осъществява дейността по организацията, координацията и контролът на
процеса по взимане на решения за предоставяне или отказ от предоставяне на
достъп до информация по ЗДОИ като подписва цялата документация по процедурата.“
и „Директорите, до които е разпределено заявлението за достъп на информация, да
организират подготовката на кореспонденцията по чл.29 и 33 от ЗДОИ, както и
всички документи, свързани с процедурата, без решенията по чл.28, ал.2 във вр.
с чл.34 и 38 от ЗДОИ.“. При систематичното тълкуване на тези разпоредби и като
се има предвид, че съществува раздел ІV от Инструкцията –
Решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена
информация, в който се намира разпоредбата на чл.15, оправомощаваща изрично
Директорите на Дирекции да постановяват решения, то следва да се счита, че
двете разпоредби – на чл.7 и 9, касаят организацията и издаването на документи
преди постановяване на крайния акт. В чл.9 се посочва задължението на
Директорите на Дирекции да организират подготовката на кореспонденция при
установена нередовност по чл.29 или при липса на информацията и липса на данни
за местонахождението, както и на всички документи в процедурата, като изрично
се изключват решенията по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, но последното е във връзка с
изрично предвидената възможност по преписките да се произнася както
Председателя на Комисията, така и Главния секретар. Доколкото в настоящия
случай преписката е разпределена изрично на Директор Д АПО, без да съществува изрично посочване да се организира само подготовката
на процедурата, то следва да се счита, че заявлението е било разпределено за
произнасяне по чл.28, ал.2 от ЗДОИ във вр. с правомощието по чл.15 от Инструкцията. В този смисъл е неоснователно твърдението относно некомпетентност
на органа и съдът не споделя изложеното в жалбата относно наличието на нищожен
акт на това основание.
Изложените от жалбоподателя твърдения, че при
произнасянето на Ж.М. същата е била на длъжност старши юрисконсулт са
неоснователни, тъй като в процеса се събраха доказателства, че към деня на
произнасянето издателят на акта е назначен на длъжност Директор на Д АПО –
Заповед №СПО-63/16.09.2019г. В случая изписването в оспорения акт на заповедта
от 30.03.2019г., с която на М. е било възложено като юрисконсулт да разглежда
заявления за достъп до обществена информация, не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е изрично посочена и новата ѝ длъжност – Директор Д
АПО. Правомощията на издателя на оспорения акт не произтичат от заповедта от
30.03.2018г., а от длъжността на която е била назначена. В този смисъл е и без
правно значение дали Зам.председателя, издал Заповед №29/30.03.2018г. е бил
упълномощен, а още повече, че в процеса са ангажирани доказателства и за
надлежното му упълномощаване да издаде тази заповед – Заповед №22/14.03.2018г.
Поради изложените съображения съдът намира,
че решението на Директор Д АПО към КЗД е издадено от компетентен орган и не е
нищожно, поради което и не следва да бъде върнато за произнасяне от компетентен
орган, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя. Поради това подадената
срещу решението жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото
производство, съдът намира, че следва да уважи претенцията за разноски, които
следва да бъдат определени в минималния предвиден размер относно
юрк.възнаграждение – 100,00 лева.
Мотивиран от така и на основание чл.172, ал.2
във вр. с ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата П.Т.З. *** – чрез пълномощника адв.Б. от ХАК,
против Решение №13/26.09.2019г. на Директор на Дирекция АПО на Комисия за
защита от дискриминация – София, с която се иска да бъде установена и обявена
нищожността на решението, както и оспореният акт да бъде върнат за ново произнасяне.
ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,***
да заплати на Комисия за защита от дискриминация – София, направените разноски
в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и съгласно чл.40,
ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: