Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1283 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от М.Д.П. ***, чрез адв. И.З., срещу Решение № 1268 от 27.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 14529/2015 г.
по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на К.Ж.К.,
ЕГН **********, С.Ж.К., ЕГН ********** и К.Д.К., ЕГН ********** следния
недвижим имот: ДЯЛ І, от Вариант І от заключението на вещото лице Р. П. на л.
152 от делото, представляващ поземлен имот с идентификатор 32278.50.519 с площ
от 8,018 декара, при граници имоти с идентификатори: Дял ІІ с идентификатор
32278.50.520, 32278.50.136, 32278.50.112, 32278.50.113, 32278.50.114 и
32278.50.323, на основание чл.353 от ГПК и е ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на М.Д.П., ЕГН **********
следния недвижим имот: ДЯЛ ІІ от Вариант І от заключението на вещото лице Рени
Попова на л. 152 от делото, представляващ поземлен имот с идентификатор
32278.50.520 с площ от 4.008 декара при граници: Дял І с идентификатор 32278.50.519, 32278.50.59,
32278.50.139, 32278.50.136 и 32278.50.323, на осн. чл.353 от ГПК.
Жалбоподателката М.Д.П. счита постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Моли за отмяната му, присъждане на разноски и извършване на
делбата по вариант 2 от заключението на вещото лице Р. П. от 08.11.2018 г. или
чрез теглене на жребий. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил способа по чл. 353 ГПК и е нарушил равнопоставеността между страните.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемите К.Ж.К., С.Ж.К. и К.Д.К. депозират
писмен отговор, с който оспорват жалбата. Твърдят, че допуснатите до делба
имоти се различават съществено по площ и частите на съделителите са различни,
поради което е невъзможно тегленето на жребий. Сочат, че правилно съдът е
приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределение, без изготвяне на
разпределителен протокол. В заключение излагат, че съдът не е извършил
процесуално нарушение и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Производството
пред ВРС е било инициирано по иск на К.Ж.К., С.Ж.К. и К.Д.К. срещу М.Д.Д. за
делба на недвижим имот-нива с № 050058, находящ се в землището на гр.
Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, м-ст „Таш Гечит“, с площ 12.022 дка, на
основание чл. 34 ЗС.
С
влязло в сила на 27.11.2017 г. Решение № 2999 от 22.07.2016 г. на ВРС, имотите
са допуснати до делба между съсобствениците при квоти 1/3 ид.ч. за К.Ж.К., 1/3
ид.ч. за М.Д.П. и 1/3 ид.ч. в режим на СИО за С.Ж.К. и К.Д.К.. Посочено е в
съдебния акт, че съсобствеността между страните е възникнала както следва: за К.Ж.К.
и М.Д.П., на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 87, том
III, дело 574 от 23.01.2008 г. на СВп-Варна, а за С.Ж.К. и К.Д.К., на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 96, том I, рег.№ 3989, дело №
78 от 31.03.20014 г.
След влизане в сила на Решение № 2999 от 22.07.2016
г. по допускане на делбата с Определение № 13197 от
20.12.2017 г. по гр.д. № 14529/2015 г. ВРС е назначил съдебно-техническа и
оценителна експертиза за даване на заключение за възможната реална поделяемост,
да представи проект за разделителен протокол и да определи пазарна оценка на
делбен имот по дело за делба във втора фаза.
Предвид постъпила молба от вещото лице М. А. да бъде заменена с
друго вещо лице с протоколно определение от 08.02.2018 г. съдът е освободил
вещото лице и е назначил вещото лице Р. П., като и́ е указал да изпълни
поставената с Определение № 13197 от 20.12.2017 г. задача. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ищците е изразил становище, че
доверителите и́ желаят при възможност за реална поделяемост, да получат в
общ дял притежаваните от тях 2/3 ид.ч., като на вещото лице следва да се
възложи задачата да направи проект за делба при тези предлагани дялове.
Процесуалният представител на ответницата не се е противопоставил на това
искане.
Вещото лице Р.П. е изготвила заключение, в което не е предвидила
искания от ищците в о.с.з. от 08.02.2018 г. вариант на поделяемост. С
протоколно определение от 15.03.2018 г. съдът е допуснал поисканата от ищците
допълнителна задача за разделяне на имота на два дяла, като единият да е общ за
тях.
С протоколно определение от 10.05.2018 г. съдът е констатирал, че
депозита не е внесен и ищците са поискали експертизата да бъде извършена от
друго вещо лице, поради проблеми с вещото лице Р. П.. Съдът е уважил искането и
е определил ново вещо лице. Вещото лице Ж. Б. е изготвил заключение по
поставената допълнителна задача. В о.с.з. проведено на 04.10.2018 г. е прието
заключението.
По искане на ищците съдът е задължил вещото лице Р. П. да изготви
нова допълнителна експертиза в съответствие с искането за общ дял. Вещото лице
е изготвило експертизата и с протоколно определение от 22.11.2018 г. съдът я е
приел.
В последното открито съдебно заседание по делото съдът е приел, че с оглед на направеното от
ищците искане за определянето на имот в техен общ дял, разпределението на
дялове и тегленето на жребие е станало неудобно, и е определил, че ще се
произнесе с решение по чл. 353 от ГПК.
С обжалваното Решение № 1268 от 27.03.2019 г., постановено по
гр.д. № 14529/2015 г. ВРС е приел, че делбата следва да се извърши
съобразявайки Вариант I от представената на л. 153 експертиза на вещото лице Р.
П., съгласно който Дял І представлява имот с площ от 8,018 дка и с
идентификатор 32278.50.519, с граници имоти с идентификатори: Дял ІІ с
идентификатор 32278.50.520, 32278.50.136, 32278.50.112, 32278.50.113,
32278.50.114, 32278.50.323 и равняващ се на 2/3 от процесния имот, на стойност
96 220,00лв., а Дял ІІ представлява имот
с идентификатор 32278.50.520 с площ от 4.008 декара при граници: Дял І с идентификатор 32278.50.519, 32278.50.59,
32278.50.139, 32278.50.136 и 32278.50.323, и равняващ се на 1/3 от процесния
имот, на стойност 4810,00 лв. Тъй като делбата е допусната при квоти, както
следва: за съделителите К.Ж.К., ЕГН **********, С.Ж.К., ЕГН ********** и К.Д.К.,
ЕГН ********** 2/3 от процесния имот, а съделителката М.Д.П., ЕГН **********
1/3 от процесния имот, то е удачно в общ дял на съделителите К.Ж.К., ЕГН **********,
С.Ж.К., ЕГН ********** и К.Д.К., ЕГН ********** да бъде поставен Дял І, а в дял
на съделителката М.Д.П., ЕГН ********** – Дял ІІ.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи
съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
По същество
същите са свързани с това, че първоинстанционният съд е приложил неправилен
способ за извършване на делбата, като е трябвало имотите да се разпределят чрез
теглене на жребий. В евентуалност счита, че ако делбата се извърши чрез
разпределение следва да се приложи вариант II от допълнителното заключение на
вещото лице инж. Рени Попова.
В
съдебно заседание на 08.02.2018 г. ищците са поискали получаване на общ дял в размер на 2/3 ид.ч. от
процесния имот, на което искане процесуалният представител на ответницата се е съгласил. Практиката допуска ако
съсобствеността е възникнала на основание, различно от наследяването, имот да
бъде поставен в общ дял при съгласие на съсобствениците. Предвид изрично
изразеното съгласие е изготвена и допълнителната СТЕ, по която вещото лице инж.
Рени Попова е предвидила два варианта на разделяне, като е обособила два
самостоятелни имота, като единият от проектните имоти е два пъти по-голям от
другия. В този смисъл ищците имат общ дял в размер на 2/3 ид.ч., а ответницата
в размер на 1/3 ид.ч., поради което при избора на вариант следва по-големият
проектен имот да бъде поставен в техен дял.
В
практиката се приема, че ако дяловете на страните от допуснатите до делба имоти
са различни (както е в случая след съгласието за поставяне в общ дял) е невъзможно да се тегли жребий. Не е
целесъобразно да се тегли жребий, защото има вероятност по-големият имот да се
падне в дял на съделителя с по-малка част от собствеността. Затова и
първоинстанционният съд е извършил делбата чрез разпределение. За да се приложи
разпределението като способ за извършване на делбата следва от допуснатите до
делба имоти да са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител
да получи реален дял и извършването на делбата чрез теглене на жребий да е
невъзможно или много неудобно. В настоящия случай тези предпоставки са налице, защото дяловете са
достатъчно на брой (обособен е реален дял за всеки съделител) и тегленето на
жребий се явява невъзможно.
В
практиката не се допуска теглене на
жребий на варианти на вещото лице за поделяемост, а само на имоти, поради което
и това искане на жалбоподателя се явява неоснователно.
Не
се изтъкват някакви други съображения в жалбата, които да налагат извода, че
следва делбата да бъде извършена по вариант II от заключението на вещото лице. Съдът
е избрал първия вариант, като в случая не е необходимо да се мотивира защо,
след като личните съображения на страните (от къде ще преминават и с кого ще са
в съседство и др.) не могат да се вземат предвид при избора. При липса на
съгласие между тях съдът по своя преценка е избрал един от равностойните
варианти.
Първоинстанционното
решение е правилно и следва да се потвърди.
При
обжалване на решението по допускане или извършване на съдебната делба правното
положение на съделителите е различно - всеки от тях участва в делото в точно
определено процесуално качество като жалбоподател или насрещна страна -
ответник по жалбата, поради което разноските се присъждат не по правилото на
чл. 355 ГПК, а съобразно разпоредбата на
чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу
страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са
сторени разноските. /В този смисъл са Определение № 406 от 17.09.2015 г. по
ч.гр.д. № 4031/2015 г., І г.о на ВКС, Определение № 61 от 14.03.2016 г. по
гр.д. № 4032/2015 г., I
г.о. на ВКС и Определение № 234 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2791/2017 г., II г.о. на ВКС и др./.
Предвид
горното в тежест на въззивника
следва да се възложат извършените от въззиваемата К.К. разноски пред втора
инстанция в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, за които е представен
договор за правна защита и съдействие, доказващ реалното им заплащане.
Следва
да се има предвид, че въззивникът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., което е по-високо от
претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза приложение намира практиката на
ВКС изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV
г.о. на ВКС, според която възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна е неоснователно
когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата и правната
сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя
процесуален представител.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1268 от 27.03.2019 г., постановено
по гр.д. № 14529/2015 г. по описа на ВРС.
осъжда М.Д.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Ж.К., ЕГН **********, сумата от 500 лв. /петстотин лева/ представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.