НОХД № 2498/10 г.

МОТИВИ:

          Подсинението е против подс.А.С.М. ***  за  престъпление по чл.196 ал.1, т.1 във връзка с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, б.”А” и “Б” от НК за това, че  през периода 17.03.2010 г. - 25.04.2010 г., в с. Синитево, обл. Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 800.00 лв.,  както следва:

- на 17.03.2010 г. –меден казан за ракия, 100 литров и медна тава, на стойност 250.00 лв., от владението на Д.С.Д. ***0.03.2010 г. – юношески велосипед „Балкан-Сивик”-тъмносин на цвят, на стойност 80.00 лв., от владението на Д.Г. ***.03.2010 г. – юношески велосипед, без марка, с № G *********, черен на цвят, на стойност 40.00 лв., от владението на К.Г.А. ***;

- през месец март 2010 г.-  1 бр. моторна резачка, марка „Мако” 52СС, с № ZJA 104680, на стойност 150.00 лв. и 4 жилен гумиран удължителен кабел за трифазен ток на стойност 200.00 лв., от владението на Д.А. ***;

- през м. март-април 2010 г.- юношески 12-скоростен велосипед „Konway”-тъмносин на цвят, на стойност 40.00 лв., от владението на Т.И.Г. ***;

- на 25.04.2010 г. - юношески велосипед „Бачини”- синьо-сив на цвят, на стойност 40.00 лв., от владението на Г.В.Т. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Производството пред първата инстанция е по реда на гл.27 от НПК - чл.371 т.2 от НПК.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа подсинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият са явява лично и със служебен защитник, признава се за виновен по подсинението, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези факти.

          Районният съд след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа стран следното:

          На 17.03.2010 г., подс. А.С.М. *** решил да открадне казана за ракия на св. Д.С.Д. ***.,  за който знаел, че се съхранява в сайвант в двора на имота на свидетеля, находящ се на ул. „*”, № *. Подс. М. прескочил оградата на имота и от сайванта взел медния казан за ракия с капак, както и една медна тава. Той отнесъл вещите  на гарата в селото и ги смачкал с камък. По-късно същият ден ги занесъл в пункт за изкупуване на метали в с. Главиница, като казал на управителя св. И А И., че вещите са негови. Докато св. И. мерел теглото на метала, на място пристигнали служители на РУП-Пазарджик и задържали подсъдимия. С разписка от 01.10.2010 г. , вещите били върнати на собственика.

            На 19/20.03.2010 г. подс. М. минавал покрай къщата на св. Д.Г. ***, намираща се на адрес, ул. „47-ма”, № 20. Прескочил оградата и видял, че под терасата на къщата е оставен велосипед „Балкан сивик”, тъмносин на цвят. Подс. М. взел велосипеда, прескочил обратно оградата и тръгнал за с. Говедаре. В селото срещнал св. И Г М, на когото го продал за сумата от 20.00 лв. В последстнвие, след разкрие на кражбата с ПДП от 28.04.2010 г., св. М предал инкриминираната вещ в РУП-Пазарджик и същата била върната на собственика с разписка от 28.04.2010 г.

Същата вечер на 19/20.03.2010 г. подс. М. влязъл в двора на къщата на св. К.Г.А. ***. Оттам взел юношески велосипед, с № G *********, черен на цвят . След това откарал велосипеда в с. Говедаре, където го продал на св. Величко М В. за сумата от 20.00 лв.

В последстнвие, след разкрие на кражбата с потокол за доброволно предаване от 28.04.2010 г. св. В. предал велосипеда, предмет на кражбата в РУП-Пазарджик. Вещта била върната на собственика с разписка от същата дата.

          През м. Март 2010 год. подс. М. влязъл в дома на св. Д.А. ***, на адрес , ул. „*”, № *. В сайвант, в близост до къщата, подс. М. видял моторна резачка, марка „Мако”-52 СС, с № ZJA 104680 и трифазен  мостов кабел, с дължина около 40 м. Подс. М. ***. Същите продал на св. И Г М за сумата от 55.00 лв. Св. М изгорил кабела и извадената мед предал в пункта за изкупуване на метали в селото. На 28.04.2010 г. служители от РУП-Пазарджик посетили дома на св. М, във връзка с извършената кражба. С протокол за доброволно предаване  св. М предал моторната резачка.  на служител от РУП-Пазарджик. На следващия ден св. М отишъл в пункта за изкупуване на метали в с. Говедаре и откупил предадената мед от кабела. С  протокол за доброволно предаване от 29.04.2010 г. я предал в РУП-Пазарджик. Моторната резачка и медта били върнати  на св. М. с разписки съответно от 28.04.2010 г. и  15.06.2010 г.

През месец март-април 2010 г., подс. М. влязъл в двора на къщата на св. Т.И.Г. ***. До къщата видял оставен юношески велосипед, марка ”Conway”, тъмносин на цвят, с 12 скорости. Подс. М. взел велосипеда и тръгнал за с. Ивайло. Там предложил на св. С А.С. да му продаде велосипеда за сумата от 20.00 лв. Св. С. попитал дали велосипеда е краден, но подс. М. заявил, че е негов. Св. С. го купил, като преди това поискал личната карта на подсиняемия и си записал трите му имена и адреса. В последстнвие, след разкрие на кражбата с протокол за доброволно предаване от 29.04.2010 г. св. С. ***, велосипеда предмет на кражбата. Същият бил върнат с разписка на пострадалия от 29.04.2010 г.

На 25.04.2010 г.  подс. М. минавал покрай къщата на св. Г.В.Т. ***. Видял, че в двора има  юношески велосипед „Бачини”, син на цвят. Взел велосипеда и тръгнал за гр. Пазарджик. Същият ден видял св. П А П от гр. Пазарджик, който прибирал лекият си автомобил в гаража. Подс. М. предложил на св. П да му продаде велосипеда за сумата от 20.00 лв, като казал, че парите му трябват за закупуване на лекарства за болното му дете. Уверил св. П, че велосипеда не е краден.Св. П се съгласил и купил велосипеда за сумата от 20.00 лв. В последстнвие, след разкрие на кражбата с  протокол за доброволно предаване от 28.04.2010 г. св. П предал в РУП-Пазарджик, велосипеда предмет на кражбата. Същият бил върнат с разписка на пострадалия от 12.01.2010 г.

За извършените кражби всеки от пострадалите сезирали с жалба служетилете на РУП-пазарджик, като в резултат на проведените издирвателни мероприятия, извършителят бил разкрит. Подс.М. направил пълни извънпроцесни самопризнания и посочил как се е разпоредил с вещите, както и лицата на които ги е продал, а в резултата на това същите били открити и вещите, предмет на посегателство били върнати на собствениците им.

            Видно от заключението на назначената в досъдебната фаза на процеса съдебно-оценъчна експертиза, общата стойност на инкриминираните вещи, предмет на посегателство възлиза на сумата общо в размер на 800 лева.

          В резултата на описаното до тук било отпочнато настоящото наказателно производство.

          Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия М. той е осъждан общо десет пъти  преди настоящото деяние и два пъти след това. По НОХД № 1612/05г., НОХД № 638/06г. и НОХД № 1161/06г. той е осъждан за тежки умишлени престъпления под и над една година ЛС, като е изтърпявал ефективно тези наказания, а настоящото деяние подсъдимият е извършил при  условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” и „Б” от НК,тъй като то е осъществено в срока по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанията по горецитираните  присъди.

          Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе  въз основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателста, които подкрепят самопризнанието, а именно показанията на свидетелите Г., С., Д., И., А., В., П, Т., Г., М, М. и П, както  и писмените доказателства, приобщени  по делото.

Съдът  дава  пълна  вяра  на  гласните  доказателства,  събрани  по делото,  т.к.  те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си А.М.  е осъществил състава на чл.196 ал.1, т.1 във връзка с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 и във връзка с чл.29 ал.1, б.”А” и “Б” от НК, като през периода 17.03.2010 г. - 25.04.2010 г., в с. Синитево, обл. Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 800.00 лв. по единични деяния, както следва:

- на 17.03.2010 г. –меден казан за ракия, 100 литров и медна тава, на стойност 250.00 лв., от владението на Д.С.Д. ***0.03.2010 г. – юношески велосипед „Балкан-Сивик”-тъмносин на цвят, на стойност 80.00 лв., от владението на Д.Г. ***.03.2010 г. – юношески велосипед, без марка, с № G *********, черен на цвят, на стойност 40.00 лв., от владението на К.Г.А. ***;

- през месец март 2010 г.-  1 бр. моторна резачка, марка „Мако” 52СС, с № ZJA 104680, на стойност 150.00 лв. и 4 жилен гумиран удължителен кабел за трифазен ток на стойност 200.00 лв., от владението на Д.А. ***;

- през м. март-април 2010 г.- юношески 12-скоростен велосипед „Konway”-тъмносин на цвят, на стойност 40.00 лв., от владението на Т.И.Г. ***;

- на 25.04.2010 г. - юношески велосипед „Бачини”- синьо-сив на цвят, на стойност 40.00 лв., от владението на Г.В.Т. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Деянието е извършено умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е съзнавал всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. е бил наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания, както и с това, че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния срок по чл.30 от НК, при действа при условията на опсен рецидив.

          При определяне вида и размера на наказцанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на  чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние  като съобрази фактът, че е извръшено при условията на опасен рецидив и продължавана престъпна дейност, предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по – високата морална, социална и правна укоримост. Подсъдимият е личности с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно  преди  настоящото деяние за  престъпления от общ характер  и имат изключително негативни характеристични данни.

Като смекчаващи отговрността обстоятелства, следва да се отчетат направените самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи, изразеното съжаление и разкаяние за стореното, което личи и от фактът, че след разкрието на престъпленията подс.М. е съдействал за открието на вещите, посредством посочването на лицата, на които ги е продал. Отчете се още тежкото материално положение и имотно съсие на подсъдимия Като отекчаващи – се отчетоха миналите осъждания, които не влияят на правната квалификация и не са елемент от състава, а също и негативните характеристични данни и сравнително високата стойност на вещите, предмет на посегателство.

Подбудите за извършване на престпълението следва да се търсят в личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание, които са една рефлексия от изкривената ценностна система на подсъдимия, който се е оформил като личност, проявяваща изключителна престъпна упоритост в процеса на социалното общуване и битуване, като всичко това  е  резултата  и  от  ниския  жизнен  и  икономически стандарт.

При тези данни и като съобрази императивната разпоредба та чл.373 ал.2 от НПК, като отчете и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно отонсителната им тежест, съдът съдът приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като определи наказанието за  подсъдимия при условията на общата  част в НК, като определи наказание от 2 година и 6 месеца ЛС, което ще е съответно на извършеното. След това съдът намали това наказание с една трета, т.е. с десет месеца и осъди подс.А.М. на една година и осем месецалишаване от свобода.

Съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият М., след извършване на настоящото деяние е осъждан по НОХД № 1413/10г. по описа на ПРС, с присъда влязла в сила на 06.10.2010г., за две деяня – по чл.196 и по чл.206 ал.3 от НК, извръшени: първото в периода 17.02.-14.03.2010г., а второто на 11.03.2010г., като е осъден за двете престъпления и на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание от една година и три месеца ЛС, при строг режим в затвор.   В момента той изтърпява именно това наказание в Затвора Пазарджик, като фактически е изтърпял ЛС в размер на 8 месеца и 12 дни.  Отделно от това М. е осъден и по НОХД № 1393/10г. на ПРС, с присъда влязла в сила на 08.12.2010г., за престъпление по чл.196 ал.1,т.2 от НК, извършено на 05.03.2010г., като му е наложено наказание от една година и шест месеца ЛС, при строг режим в затвор.

При това положеие настоящото дения е извършено в условията на реална съвкупност с деянията по горепосочените две дела и пръсъди, като са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, доколкото всичке тези деяния са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда , за което и да е от тях.

По тези съображения и на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия А.М. измежду  наказанието по настоящата присъда и наказанието по НОХД № 1413/2010г. и НОХД № 1393810г., двете по описа на ПРС, а именно ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед разпоредбата на чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода в затвор.Неприложима е разпоредбата на чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.

На основание чл. 25 ал.4 от НК от така определеното общо най-тежко наказание съдът приспадна фактически изтърпяното до момента наказание ЛС по НОХД № 1413/10г. на ПРС  в размер на  ОСЕМ МЕСЕЦА и 12 ДНИ.

          На основание  чл.189 ал.3 от НПК подс.М.  беше осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РУП Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 60 лева за експертиза.

          По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: