Решение по дело №638/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. К., 30.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд           І наказателен състав,

на десети март                                  две хиляди и двадесет и втора година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 638 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 20-0281-000895 от 02.09.2020 г. на Началник Група при РУ „Полиция“- К. към ОД на МВР- Пловдив, на М.К.К., ЕГН **********,***, П. област, ул.”Д.” № * е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като били отнети и 10 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неточно изписване на нарушените законови разпоредби и непосочване на конкретното място на извършване на нарушението. Алтернативно се иска намаляване на наказанието до предвидения в закона минимален размер с оглед липсата на изложени отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на жалбоподателя.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощения си процесуален представител адв. Г., който поддържа се жалбата. Иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендират се направените разноски за адвокатски хонорар.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се счита жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което се прави искане за оставянето му в сила. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е частично основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Г. като актосъставител, както и приобщените по делото писмени доказателства- постановление за отказ да се образува наказателно производство от 13.08.2020 г. на РП- К., преписка № 281р-8824/16.06.2020 г. на РУ- К., съдържаща докладни записки, справка от ИС на КАТ, справка за нарушител/водач, справка от ОДМВР- Пловдив, справка АИС- БДС, обяснение, справка за съдимост; докладна записка, писмо от РП- К., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., справка от Община К., допълнителна справка от Община К., съдът намира за установено следното:

         На 06.06.2020 г. служителите на РУ- К. мл. автоконтрольор Г. и полицай К. изпълнявали служебните си задължение като автопатрул в с. М.п.. Около 15.15 часа, полицейските служители забелязали бежов на цвят лек автомобил марка „Москвич“ без поставени регистрационни табели, който се включил в движението по централната улица на селото от страничен черен път, свързващ с. М.п.и с. С.. Автомобилът се движил в посока от юг на север. Полицейските служители спрели за проверка водачът, управлявал автомобила. Било установено, че това е жалбоподателят К.. Същият дал обяснения, в които заявил, че закупил автомобила от Н.М.от гр. К., който още преди да го продаде го бракувал, като взел табелите с регистрационни номера и ги предал в КАТ. Жалбоподателят заявил, че управлявал автомобила преди всичко по полето, за да си върши работа. При извършената справка в ОДЧ на РУ- К. било установено, че автомобилът е бракуван и с прекратена регистрация на 23.02.2009 г.

         За констатираното мл. автоконтрольор Г. състав процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят К. е осъществил нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 06.06.2020 г., около 15,15 часа, в с. М.п., по ул. „П.“ с посока на движение юг- север, на кръстовището с ул. „П.“ управлявал автомобил „Москвич“, бежов на цвят, без регистрационни табели, с рама № ****, който не е регистриран по надлежен ред.

         АУАН бил подписан от жалбоподателя, който не направил възражения срещу констатациите, отразени в него.

         Била извършена полицейска проверка по случая с оглед данни за престъпление от общ характер, която приключила с отказ за образуване на наказателно производство от РП- К. от 13.08.2020 г., а преписката изпратена на РУ- К. за налагане на административно наказание.

Въз основа на така съставения АУАН, на 02.09.2020 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентично отразени със съставения акт обстоятелства по нарушение и индивидуализация на нарушителя, на К. било наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като били отнети и 10 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 03.10.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 08.10.2020 г.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви помежду си и изцяло относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Налице са безспорни и категорични доказателства, че жалбоподателят е осъществил вмененото му във вина нарушение, тъй като е управлявал на процесната дата нерегистрирано МПС в нарушение на императивната норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно, че „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Изложените в АУАН и наказателното постановление обстоятелства по нарушението се явяват потвърдени от всички събрани по делото доказателства- гласни, съдържащи се в показанията на разпитания полицейски служител, установил нарушението, но и писмени такива- справки, установяващи, че към инкриминираната дата управлявания от К. автомобил не е бил регистриран по надлежния ред. Така установените факти и обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя.

От процесуална страна съдът намира, че процесният АУАН е издаден в съответствие с изискванията на ЗАНН относно процедура и задължително съдържание. Атакуваното наказателно постановление съдържа минимално необходимите реквизити, съобразно чл.57 от ЗАНН, досежно задължителното му съдържание. Описаните в него обстоятелства са ясни, конкретни и безпротиворечиви. Неоснователни са направените възражения от страна на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения досежно мястото на извършване на нарушението и нарушената законова норма. Точно и ясно е посочено, че процесното нарушение е извършено на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ в с. М.п., каквито улици се установи, че съществуват и се пресичат в това населено място, според изготвената по делото справка от Община К.. Правилно е описано от фактическа страна, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил нерегистриран и е бил без поставени регистрационни табели. Така направеното описание внася яснота относно елементите от фактическия състав на нарушението „управление на нерегистрирано МПС“, доколкото нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие на регистрационни табели, поставени на определените за това места и наличие на регистрация, така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за обществено ползване. В конкретния случай и двете предпоставки за движение на МПС не са били налични, като липсата им е надлежно фиксирана в обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното постановление. Административно- наказващия орган е подвел под отговорност жалбоподателя само по една от кумулативните предпоставки- движение с нерегистрирано МПС, поради което и правото му на защита не може да се счете за нарушено, поради подробното и коректно изписване на действителното фактическо положение, констатирано от контролните органи, което описание впоследствие е пренесено точно и в наказателното постановление.

За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение правилно е приложена в атакуваното наказателно постановление относимата санкционна норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като определеното административно наказание по вид е съответно на визираното в нормата. Съдът намира обаче, че същото е необосновано определено над минималния, визиран размер. Не са посочени в наказателното постановление, нито събрани по делото доказателства, обосноваващи  по- висока степен на обществена опасност на деянието и дееца от обикновените такива. Нарушителят е с чисто съдебно минало и към инкриминирания момент е бил санкциониран пет пъти с фиш за незначителни по степен на обществена опасност нарушение на ЗДвП. В тази връзка следва да бъде изменено атакуваното наказателно постановление, като бъдат намалени наложените наказание до предвидения в закона минимален размер, а именно глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Имано това наказание по вид и размер се явява съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Процесното деяние не се явява маловажно. Нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обичайните. Изрична е забраната на ЗДвП нерегистрирани МПС да се движат по пътищата, тъй като регистрацията на моторното превозно средство е свързана от една страна с идентификацията му, а от друга с извършването на задължителен технически преглед, заплащане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и други такси.

Правилно са отнети с обжалваното наказателно постановление и 10 контролни точки на жалбоподателя, който е правоспособен водач, съгласно изискването на чл.6 ал.1 т.5 от  Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по- горе смисъл.

         По отношение направеното искане за присъждане на разноски и доколкото жалбата в конкретния случай е частично уважена, като е намален размера на наложената глоба с една трета, то следва да се присъдят разноски на жалбоподателя, съобразно уважената част, като ОД на МВР- Пловдив следва да заплати на жалбоподателя сумата от 83,33 лв., представляваща направените по делото разноски за заплатено възнаграждение на процесуален представител, съобразно уважената част от претенцията с имуществено изражение.

         Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

       Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0281-000895 от 02.09.2020 г. на Началник Група при РУ „Полиция“- К. към ОД на МВР- Пловдив, с което на М.К.К., ЕГН **********,***, П. област, ул.”Д.” № * е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като били отнети и 10 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 300 лв. на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС от 7 / седем/ месеца на 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на М.К.К., ЕГН **********,***, П. област, ул.”Д.” № * сумата от 83,33 /осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

                                                               

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ