№ 46
гр. Габрово, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600207 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д.З. от АК-Бургас в
качеството му на защитник на подсъдимия И.З.И.. и по жалба на частния
обвинител Л.Х., чрез неговия повереник адв.Р.Б. от ГАК срещу Присъда №14
от 22.07.2021г., постановена на по НОХД № 55/2020г. на РС-Севлиево.
С горната присъда РС- Севлиево е признал подсъдимия И.И. за
виновен в това, че на 13.02.2019 г., около 18.00 часа, в двора на вили на
ул."***” в местността ,.***", в землището на гр.Севлиево, чрез нанасяне на
удар с прът в областта на лявата ръка на Л.Р.Х.. от гр.Севлиево, му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната фаланга на
четвърти пръст на лява ръка, довело до трайно затрудняване на движението на
горен ляв крайник, като за извършеното престъпление по чл.129, ал.2 от НК
съдът му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода.
На осн. чл.66, ал.1 от НК, наказанието е отложено за изпитателен срок
от три години.
На осн. чл.25. ал.1 във вр. с чл.23 от НК съдът е определил на
подсъдимия И. едно общо наказание за изтърпяване от ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по Определение № 25 от 27.03.2019г. с което е
одобрено споразумение по НОХД № 115/2019 г. по описа на Районен съд
Севлиево, влязло в законна сила на 27.03.2019 г., по Определение № 55 от
02.10.2019 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 343/2019 г. по
описа на Районен съд Севлиево, влязло в законна сила на 02.10.2019 г. и по
Присъдата по настоящото НОХД № 55/2020 г. по описа на Районен съд
Севлиево.На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така
определеното общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, като е
1
определен на И. изпитателен срок от три години.
На осн.чл.25, ал.З от НК съдът е приспаднал от така определеното по
реда на чл.23-25 от НК общо наказание лишаване от свобода изтърпяната
изцяло или отчасти част от наказанието по присъдата по НОХД № 115/2019 г.
по описа на Районен сьд Севлиево, като от изтърпяната част от наказанието
Пробация два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода,като
съдът е присъединил към така определеното общо наказание лишаване от
свобода, наказанието глоба в размер на 900,00лева, наложено на подс. И.З.И..
с Определение № 55 от 02.10.2019 г., с което е одобрено споразумение по
НОХД № 343/2019 г. по описа на РС- Севлиево.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.З., като
незаконосъобразна и неправилна и се прави искане същата да бъде отменена
изцяло и подсъдимия да бъде оправдан.Не се сочат доводи в подкрепа на
направеното искане.
Подсъдимият и неговия защитник в съдебно заседание пред настоящия
въззивен състав поддържат депозираната от тях жалба и оспорват жалбата
на частния обвинител. Адв.З. прави искане да се назначи по делото
съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение дали счупването
на четвърти пръст на ръката ограничава трайно движението на левия горен
крайник.
Присъдата е обжалвана и от частния обвинител Л.Х., чрез неговия
повереник адв.Б. в частта относно размера на наложеното наказание на
подсъдимия.Прави се искане присъдата да бъде изменена, като наложеното
наказание на И. се увеличи на две години лишаване от свобода и му се
определи пет години изпитателен срок.
Частният обвинител не се явява пред настоящата инстанция, редовно
призован, за него се явява адв.Б.. Повереникът поддържа депозираната от
него жалба и оспорва жалбата на подсъдимия.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбите,
счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и
моли да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд и тези събрани пред настоящата
2
инстанция, намира, че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно
първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.З.И.. живеел в гр.Севлиево.В същият град живеел и
свидетеля Л. Х.. Двамата се познавали, тъй като живеели в един и същи
квартал на града. Няколко години преди 2019 г. свидетелят Х. изпитвал
финансови затруднения и поради тази причина потърсил пари в заем. Двамата
се договорили и И. му предоставил в заем определена сума пари, като
договорили и лихва върху тази сума. Свидетелят Х. в продължение на
няколко години периодично изплащал предоставения му заем.
В началото на 2019 г. и двамата работели във фирма „П." ЕАД
гр.Севлиево. На 13.02.2019 г. двамата били на работа.В момент в който св.Х.
разговарял с прекия си началник св.К. покрай тях минал и подсъдимия заедно
с други негови колеги и си разменил остри реплики със св.Х.. И.И. казал на
Л.Х., че след няколко дни ще вземе заплата и трябва да му се издължи
отново за заема, който му бил предоставил.Х. обаче му отвърнал, че вече си е
изплатил дълга, жена му е бременна и повече няма да плаща. Тогава И.
посегнал през св.К. и ударил Х., в следствие на което ухото на последния се
разкървавило. Намиращите се наблизо работници се намесили и
предотвратили разрастването на конфликта между двамата.На излизане от
работа, подсъдимия и св.Х. се засекли на портала на фирмата и между
двамата отново възникнал конфликт, изразяващ се в размяна на словесни
пререкания. Св.К. чул виковете от разправията между двамата, поради което
излязъл от портиерната, намесил се и преустановил конфликта. Св.К.
изготвил до ръководството на дружеството рапорт, в който отразил случилото
се на въпросната дата, а в последствие И. и Х. били освободени
дисциплинарно от работа.
На същата дата - 13.02.2019 г. свидетелите Е. Я. и Ш. Я., заедно със
св.Л.Х. се прибрали във вилата в която живеели и където в момента се
намирала и св.Е. И.а,съжителка на Л.Х..
Подсъдимият И. имал един кръвен и двама доведени братя - Б. З. И., А.
К. А. и Й.К.А.. и тримата свидетели по делото.След случилото се в ,.П.“ЕАД,
И.И. бил афектиран и споделил с тях и баща си - св.З. С. какво се е случило.
Петимата заедно решили да отидат до вилата в която се намирал Л.Х., за да
му потърсят сметка. Придвижили се с лек автомобил.След това слезли и се
отправили към постройката.Те били забелязани от Ш. Я., която
предупредила Х. да влезе в къщата.Св.Я. се опитал да спре на портата
мъжете, но те успели да влязат.
Междувременно Л.Х. излязъл от вилата, и подсъдимият се насочил към
него, взел намиращ се наблизо прът, е който замахнал да го удари.Х. си
вдигнал лявата ръка, за да се предпази и ударът попаднал в нея.В този момент
Л.Х. изпитал силна болка и извикал. Тогава подсъдимия и свидетелите Б. И. и
А. А. започнали да му нанасят удари, в следствие на които той паднал на
земята, а тримата продължили да го удрят. В един момент подсъдимият
3
стъпил върху лявата му ръка. Междувременно свидетелката Е. И.а извикала
по телефона баща си А. А. И. и неговата жена - И. Н. И.а, като им обяснила
какво се случва и помолила за помощ. Те пристигнали, А. И. разтървал
мъжете и ударил шамар на св.Х.. Нападателите си тръгнали.
Свидетелят Х. споделил с Е. И.а и Ш. Я., че изпитва силна болка в
ръката. На следващата сутрин - 14.02.2019 г. св.А. И. закарал Л.Х. в МБАЛ
„Д-р Стойчо Х.", ФСМП, за медицински преглед, тъй като лявата му китка
била отекла и изпитвал болки.Там му бил извършен преглед от Д-р К., като за
резултатите от него било издадено Медицинско свидетелство №
302/14.02.2019 г.Направено било и рентгеново изследване.Издаден бил и
амбулаторен лист № 000115 от същата дата.Рентгеновото изследване било
разчетено с резултат „Фрактура на проксималната фаланга на 4-ти пръст на
лява ръка".На същата дата 14.02.2019 г. .Л.Р.Х.. подал до Районна
прокуратура Севлиево жалба, в която описал случилото се на 13.02.2019 г.
Вечерта на същата дата 14.02.2019 г. отново възникнал конфликт между
същите лица, поради което късно вечерта, малко преди полунощ, св.Х. отново
потърсил медицинска помощ, но този път в Спешно отделение на МБАЛ -
Габрово.За резултата от извършения му преглед бил издаден лист за преглед
на пациент.Тъй като бил посъветван от д-р К. да потърси лекар в гр.Габрово,
където да му бъде гипсирана ръката, на 15.02.2019 г. св.Х. посетил кабинета
на д-р Г.Л. - ортопед, който след като му извършил преглед направил и
гипсова имобилизация.В последствие, на 18.02.2019 г. по негово желание
св.Л.Х. бил прегледан от д-р Я.Г.К.., за което му било издадено и Съдебно-
медицинско удостоверение.
На досъдебното производство е назначена съдебно-медицинската
експертиза, заключението на която е изготвено от вещото лице д-р Я. К.. От
заключението се установява, че пострадалият на 13.02.2019 г. Л.Р.Х.. е
получил следните увреждания - контузия на главата с разкъсно-контузна рана
в областта на дясната теменна област, отоци по лицето, малка рана и
болезненост на лявата ушна мида, контузия на носа. кръвонасядане и
охлузване до дясната плешка на гърба, охлузвания на левия хълбок,
кръвонасядане на лявата китка със счупване на основната фаланга на 4-ти
пръст на лявата ръка, охлузване на дясната подбердица. Има субективни
оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж, болки в лявата ръка, болки в
ушите.Ръката е обездвижена с гипсова имобилизация за 30 дни. Липсват
данни за загуба на съзнание при инцидента.Счупването на костта в основата
на 4-ти пръст е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник, за срок на обездвижване един месец и срок на нетрудоспособност
около 1,5-2 месеца.Останалите увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота / разстройство н; здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /.Възможно е счупването на
основната фаланга на четвърти пръст да се получи при удар с желязо в
пръстите на лявата ръка, както и при настъпване на дланта на ръката.Самият
пострадал не конкретизира момента, в който е усетил по-силна болка в
4
ръката.Хипотезата за удари със същата ръка с юмрук в главата или тялото на
друго лице е по-слабо вероятна, но не може да се изключи.Не са описани
преки увреждания по меките тъкани на ръката над зоната на счупване /
поставен е гипс, което говори по-скоро за липса на такива увреждания - те
оставят открити за лечение в подобни случаи /.При удар с юмрук и посрещане
на твърд предмет по-често остават външни увреждания / най-вече охлузвания/
в областта на „кокалчетата" в основата на пръстите. В съдебно заседание пред
РС-Севлиево, вещото лице д-р Я.К. поддържа изготвеното заключение.
Подсъдимият в обясненията си пред РС-Севлиево отрича да е нанасял
удари с метален или дървен прът на пострадалия, както и да му е причинявал
телесни увреждания на инкриминираната дата. Признава, че между тях имало
конфликт и ,че минавайки покрай къщата в която бил отседнал пострадалия,
именно той нападнал него и неговите братя с вила.
Фактическата обстановка установена от РС-Севлиево се установява по
безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, както от първоинстанционния съд, така и от въззивната
инстанция. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване
на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е
задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил
правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен
анализ от първоинстанционния съд и счита ,че не следва да го преповтаря.
Решаващият съд анализирайки събраните по делото доказателства е
достигнал до безспорно установените изводи, че на 13.02.2019г. следобед
подсъдимият и неговите братя са нанесли побой на св.Х., който в този момент
се намирал в къщата на свидетеля Е. Я.в в местността „Крушевси баир“,
където били неговата съжителка Е. И.а и свидетелите Ш. Я. и Е. Я.в.
Подсъдимият неоспорва ,че е възникнал конфликт между него и пострадалия
но обратно на наличните доказателства твърди, че именно Х. го е нападнал.
Защитната му теза се подкрепя единствено от показанията на братята и баща
му, които обаче противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
От доказателствата по делото става ясно, че конфликтът между пострадалия и
семейството на подсъдимия се базира на възникнал спор по повод
предоставени пари в заем от подсъдимия в който е ангажирано цялото
семейство на И.. Следователно, неговите баща и братя са заинтересовани от
изхода на делото, показанията им са недостоверни, а освен това и житейски
неправдоподобни. Решаващият съд задълбочено и анализирал и доказателства
свързани с времето по което пострадалия е получил инкриминираната травма
и е достигнал до единствения правилен извод, че това е станало при
нападението на семейството на И. на 13.02.2019г. след удар с прът от страна
на подсъдимия.
5
Пред настоящата инстанция по искане на защитата и с оглед
установяване характера и вида на инкриминираното телесно увреждане на Х.
бе допусната комплексна съдебномедицинска експертиза от трима
специалисти в областта на съдебната медицина, ортопедията и образната
диагностика.Изготвеното от тях заключение е на база всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и съдът го цени , като задълбочено и
мотивирано.
От заключението на вещите лица: д-р Я.К., д-р Е.Б. и д-р Св. П. се
установява, че Л.Х. е получил счупване на четвърти пръст на лявата ръка,
което засяга ставната повърхност на дланта и е с разместване на фрагментите
по Ш.а.Констатирано е кръвонасядане, оток и болезненост в същата област,
както и нарушен захват на дланта.Увреждането е довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник.Вещите лица са
определили като механизъм на травмата- директна травма от твърд
предмет.Експертите приемат ,че горното счупване е нарушило хватателната
способност на лявата ръка, тъй като е в основата на пръста и засяга ставата му
към четвърта кост на дланта, както и поради това , че в зоната на счупените
костни фрагменти се залавят мускули и сухожилия.Всяко движение и
стискане с ръката би довело до съществена болка и би нарушило лечебния
процес с риск от разместване на счупените фрагменти. Вещите лица са
определили минимален срок за първоначално зарастване на костите от 30
дена, което е периода на обездвижване и след сваляне на гипса , постепенно
укрепване на костната структура, реорганизация и пълно възстановяване за
срок от 1,5-2 месеца.
Заключението на комплексната експертиза е задълбочено, мотивирано и
компетентно и съдът го цени, като правилно и законосъобразно. Направените
от утвърдени специалисти в областта на ортопедията и образната диагностика
изводи изцяло се покриват с тези на вещото лице д-р К. в изготвената от него
съдебно-медицинска експертиза.
Заключението се базира освен на ренгеновите изследвания и на
медицинско удостоверение издадено от д-р К./ стр.74 от въззивното дело/в
което е отразен преглед на Л.Х. на 13.02.2019г. в 17.50 часа при който същият
е посочил, че му е нанесен побой и е установено ,че освен другите
травматични увреждания, Х. е с фрактура в основата на лява фаланга на
четвърти пръст на лявата китка.
Заключението на тройната комплексна медицинска експертиза не
противоречи на заключението на единичната и кореспондира с показанията
на пострадалия, който описва механизма по който е получил травма на ръката
довела до счупване на основната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка.
Въззивният съд намира ,че по делото е доказано по безспорен и
положителен начин , че подсъдимият И.И., както от обективна така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2
във вр. с ал.1 от НК, като на на 13.02.2019 г., около 18.00 часа, в двора на
6
вили на ул."***” в местността ,.***", в землището на гр.Севлиево, чрез
нанасяне на удар с прът в областта на лявата ръка на Л.Р.Х.. от гр.Севлиево,
му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната
фаланга на четвърти пръст на лява ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на горен ляв крайник.
Пред настоящата инстанция адв.З. застъпва тезата ,че ако се приеме ,че
неговия килиен е причинил средна телесна повреда на пострадалия, то това е
станало от субективна страна по непредпазливост , а не при пряк умисъл.
Събраните по делото доказателства категорично изключват
приложението на чл.133 от НК. Безспорно се установява ,че именно
подсъдимия и неговите роднини са нахлули в имота в който се е намирал
пострадалия и И.И. с носения от него прът е нанесъл удар на Л. Христо с
който му е счупил пръста на ръката.Цялостното поведение на И. сочи на пряк
умисъл, същият е съзнавал, че влиза в чужд имот, съзнателно е носел в себе
си тояга / без значение дали е била дървена или метална/ и замахвайки към
ръката на пострадалия е целял настъпването на общественоопасните
последици. Несъстоятелна е и тезата на адв.З., че деянието е осъществено при
афект, тъй като именно подсъдимия И. е нападнал пострадалия, най-малко
осем часа след възникналия между тях скандал на работното им място.
При определяне вида и размера на наложеното наказание РС-Севлиево е
приел, че е налице изключителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства и му е наложил наказание над минимума предвиден в закона от
осем месеца лишаване от свобода. Въззивният съд не приема доводите на РС-
Севлиево, че деянието на подсъдимия се отличава със завишена степен на
обществена опасност. Видно от доказателствата по делото подсъдим и
пострадал са в конфликт от дълго време, за който по делото неможе да се
направи категоричен извод за това по чия вина е конфликта. Двамата мъже
системно с участие на различни групи от хора влизат в сбивания и разправии,
който са характерни за социалната среда в която живеят и с нравите и
манталитета на социалната група от която произхождат. От друга страна,
подсъдимия е с чисто съдебно минало, което го характеризира като лице с
ниска степен на обществена опасност. Същият е трудово ангажиран и
въпреки конфликтния му характер полага общественополезен труд в
колектив от хора. Въззивният съд приема ,че РС-Севлиево правилно и
законосъобразно е определил размера на наложеното наказание на
подсъдимия И., като е съобразил характера на конкретното деяние и степента
на обществена опасност на дееца. Не са налице законовите предпоставки за
увеличаване на размера на наказанието, така както е поискал частния
обвинител.
Правилни са и изводите на решаващия съд, че целите на наказанието ще
се постигнат без подсъдимия да бъде изолиран от обществото.Правилно е
приложен материалния закон при групиране на присъдите на подсъдимия И..
Пред настоящата инстанция са направени разноски от съда за свидетели
7
и вещи лица в размер на 1454.00 лева, които с оглед изхода от делото
подсъдимият И.И. следва да бъде осъден да заплати.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 260014 от 22.07.2021г., постановена по
НОХД № 55/2020г. по описа на РС-Севлиево, като правилна и
законосъобразна.
ОСЪЖДА подсъдимия И.З.И.. да заплати по сметка на ГОС
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1454.00 лева/
хиляда четиристотин петдесет и четири лева/, както и 5 лева в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8