Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2084/5.11.2021г.
гр. Пловдив, 05.11. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVI състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Матеева касационно административно дело № 2213
по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следв.
от АПК във връзка с чл.63 ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от адв. М.К., пълномощник на С.П.М.,
ЕГН **********,***, против Решение № 830 от 17.06.2021 г., постановено по АНД №
1762/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХI наказателен състав, с което
е потвърден Електронен фиш серия К № 4345652, издаден от ОДМВР- Пловдив, като
за административно нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева.
Касаторът в подадената жалба счита, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се,
че районният съд е постановил акта си без да изясни всички обстоятелства, които
са от значение за извършване на преценката относно законосъобразността на
оспорения фиш. Твърди се също така, че обжалваното решение е постановено при
липса на анализ на доказателствата, респ. липса на мотиви по основните
направени оплаквания и релевантните за спора факти. Твърди се, че АНО не е
представил доказателства за изпълнение на процедурата по чл.188 ал.1 от ЗДвП,
като в този смисъл се твърди, че не е необходимо да има оспорване от страна а
жалбоподателя, за да може съдът да формира извод, че тази процедура не е
изпълнена надлежно. Според процесуалния представител на касатора,
няма основание да се приеме, че наличието на подпис е надлежно връчване в
изпълнение на горецитираната правна норма, с което се
накърнява правото на защита на жалбоподателя и прави ЕФ незаконосъобразен. Иска
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него
административен акт. Претендират се разноски по делото.
Касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител.
Постъпили са два броя становища, с които се оспорва основателността на жалбата
по доводи, подробно изложени в тях. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на
изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба, подадена от С.П.М. срещу процесния
ЕФ с искане да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, без да посочва
конкретни пороци на оспорения акт. В съдебното заседание по делото,
пълномощникът на жалбоподателя е оспорил акта с аргумент, че не е спазена
процедурата по чл.189 ал.7 от ЗДвП, както и Наредбата, издадена от министъра на
вътрешните работи, регламентираща издаването на този административен акт, както
и, че именно собственикът на автомобила е извършил нарушението и следва той да
носи административнонаказателната отговорност.
Оспорва се също така липсата на писмени
и надлежни доказателства – снимков материал за монтирането и
използването на АТСС, което не може да се индивидуализира.
Съгласно
обстоятелствата, изложени в обжалвания административен акт по установеното
административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, те се изразяват в това, че на 16.12.2020
г. в 14:30 часа в гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева
майка“, северно платно на надлеза в посока запад, като собственик на лек
автомобил "Ауди А4" с ДК № ****, С.П.М. е извършил нарушение за
скорост, като при приспаднат в негова полза толеранс от 3%, при разрешена
скорост 50 км/ч се е предвижвал със скорост от 76 км/ч и е налице превишение от 23 км/ч. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство /АТСС/ C ORDON-M2 MD 1196. По делото е представена като
доказателства административната преписка, касаеща ЕФ
със снимков материал и разписка за връчването му на 07.07.20
г., снимков материал от 16.12.2020 г. с посочени координати, данни за
собствеността на автомобила, справка за водача, протокол за използване на АТСС,
сертификат за успешно завършен курс на обучение на процесната
АТСС, Заповед № 8421з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
писмо АУ000023 № 33913/03.07.2018 г. на БИМ, дирекция „Изпитване на средства за
измерване, устройства и съоръжения“ – София, протокол от проверка №
10-С-ИСИС/21.02.2020 г.
За
да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства,
районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено
извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е
определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички
законови изисквания по неговото издаване. По отношение на възраженията на
нарушителя, съдът е дал конкретен отговор с мотивите си, като е посочил, че
провеждането на процедурата по чл.189 ал.7 от ЗДвП е предпоставена
от подаването на писмено възражение, което в случая не е сторено, и при изначална липса на такова възражение,
за директора на ОД на МВР не възниква последващо
задължение за произнасяне с решение и за неговото съобщаване на собственика. Подробно
са развити мотиви и в насока възражението, че не е доказано авторството на
деянието, като е посочено, че след като жалбоподателят не се е възползвал от
предвидената в закона възможност за посочване самоличността на водача, то
законосъобразно е ангажирана отговорността му като собственик на превозното
средство.
Решението
на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност
за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния
съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото
доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по
преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма
на извършване на нарушението и неговия автор, което е довело до законосъобразно
изпълнение на административно – производствените правила. Решението на съда е
съобразено с правилата, въведени с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която установява, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване
на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към
тях.
Ето
защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд,се споделят и
от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с
възраженията на касатора, поддържани пред настоящата
инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, както и пред първоинстанционният съд.
Неоснователно
е и възражението, че първоинстанционният съд е
постановил своя акт без да изясни всички обстоятелства. В съставения ЕФ по
категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно
нарушение и посоката на движение на процесното МПС.
Снимковият материал ясно и категорично дава възможност за определяне на рег.
номер и посоката на движение на автомобила, както и на засеченото превишение на скоростта. Същият е годно доказателство за
установените обстоятелства. Липсват нарушения при изписване на протокола за
използване на АТСС, – посочено е местоположение и номер на използваното АТСС, начало
и край на работа, режим на измерване. Приложен е снимков материал с кооординатите на засичане на нарушението, дата и час на изготвяне
на снимката, от които по категоричен начин се установяват времето и мястото на
извършеното нарушение и конкретното МПС, с което то е осъществено. Ето защо
възражението, че обжалваното решение е постановено при липса на анализ на
доказателства е неоснователно.
Неоснователно е
възражението и в насока неспазена процедура по чл.189 ал.7 от ЗДвП и това е
така, тъй като разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП определя, че "електронният фиш по ал.4 се
връчва на лицето по чл.188 ал.1 или 2, с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира".
В случая, при липсата на
данни, че мекият автомобил е управляван от друго лице, правилно електронният
фиш е връчен на лицето по чл.188 ал.1 от ЗДвП, в случая касационният
жалбоподател.
По
всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като
при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно
приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно
убеждение.
С
оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
изхода на спора претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответната страна и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ, следва да се присъдят в размер на 80 лева.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 830 от 17.06.2021 г.,
постановено по АНД № 1762/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХI н. с.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН **********,***, да
заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
пре9дставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.