О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 135
20.02.2020,гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, Търговско отделение,
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Събева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Балтова
Албена Зъбова-Кочовска
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова частно търговско дело № 38 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, по частната жалба от „Т” А. , ЕИК***, чрез адв. Р. , срещу О. от о.с.з. от 11.12.2019 г., постановено по т.д. № 216/ 2015 г. по описа на Окръжен съд - Б. , с което производството по делото е спряно.
В нея страната поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и немотивиран, и моли за неговата отмяна. Твърди, че по делото не се оспорва дължимостта на задълженията спрямо ищеца, а дали в по-късен момент същите не са били погасени чрез способ на изпълнение-прихващане. Навежда аргументи за неоснователността на претенциите на „Е“О. за прихващане поради неликвидност и неизискуемост на вземанията на това дружество. Сочи, че исковата молба, по която е образувано т.д. № 575/ 2019 г. на Окръжен съд –Бургас, е нередовна и е оставена без движение за изправяне на дефекти както по обстоятелствената част, така и по цената на иска. Настоява, че между делата, които според Окръжен съд Б. са свързани по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, липсва идентичност на страните и връзка между предмета на споровете. Твърди още, че в петитума на исковата молба по т.д. № 575/ 2019 г. на Окръжен съд Б. „Е“О. прави съдебно признание, че дължи на „Т“А. сума до размера на 100 000 лв.
В срока по чл.276 ГПК е получен отговор от Е. и Г. П. , двамата чрез адв. С. , в който се поддържа, че частната жалба е неоснователна и е налице преюдициалност по смисъла на т.2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.дело № 2/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че предмет на т.д. № 575/ 2019 г. на Окръжен съд Б. е вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор, поради което производството се явява преюдициално за т.д. № 216/ 2015 г. по описа на същия съд. Навеждат се доводи, че предвид разпределението на доказател-ствената тежест по това дело, „Т“А. като ответник има ролята, функциите и задълженията, каквито би имал като ищец по положителен установителен иск. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение.
В този смисъл е и депозираният от страна на „Е“О. , чрез адв. Д. отговор. В него се сочи, че предмет на т.д. № 575/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Б. е отрицателен установителен иск по отношение на вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор в производството по т.д. № 216/ 2015 г., съответно че претендираното от него вземане не съществува или размерът на непогасената му част е минимален. Приема, че качеството кредитор е положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск на „Т“А. по чл.135 от ЗЗД, поради което производството по т.д.216/15г. на БОС следва да бъде спряно до установяването на това качество на дружеството по т.д. №575/19г. по описа на БОС. Моли за оставяне на частната жалба без уважение.
Междувременно в БАС е постъпила молба от „Т“ А. , с вх. № 1415/23.01.2020г., от която се изяснява, че оставената без движение искова молба на „Е“О. по чл.575/19г. по описа на БОС е поправена чрез двукратно уточнение на цената на иска, в размер на 100 000лв.. В тази молба са изложени съображения, че въпреки това претенцията за намаляване размера на дълга остава недопустима. Тя се сочи и за вероятно неоснователна, в какъвто смисъл се е произнесъл БОС, аргументирайки отхвърлянето на молбата на „Е“за обезпечение на иска му по чл.439 от ГПК чрез спиране на изп.дело № 191/ 2014 г. на ЧСИ Т. Д. Поддържа се, че щом съдът, решаващ спора по т.д. 575/19г. на БОС във връзка с размера на дълга на осн. чл.439 ГПК, е отказал спирането на процесното изпълнително дело, то на още по-голямо основание т.д.575/19г. не е обуславящо и за изхода на спора по чл.135 ЗЗД, предмет на производството по т.д. № 216/ 2015 г. на Окръжен съд Б. Моли се за отмяна на преграждащото движението на делото определение.
Страните са представили писмени доказателства.
Бургаският апелативен съд, като се запозна с оплакванията и доводите на страните в частната жалба и отговорите към нея, както и с доказателствата по делото, и при съобразяване на закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, против съдебен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Т”А. против „Е“О. , Е. Т. П. и Г. П. , по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на договор от 11.11.2014 г., сключен между ответниците, за установяване на вземания на Е. и Г. П. спрамо управляваното от тях дружество „Е“ и за учредяване на особен залог върху търговското предприятиe на последното. В този договор „Е” О. е залогодател, а Е. П. и Г. П. -залогополучатели. Сделката се сочи за увреждаща ищеца.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба по т.д. № 216/ 2015 г. по описа на Окръжен съд Б. , „Т“ А. основава качеството си „кредитор“ на Решение № 54/25.07.2014 г. по в.т.д. № 154/2015 г. на Апелативен съд Б. , с което „Е“О. е осъдено да заплати на „Т“ А. сумата от 2 385 274.59 лв.
На Апелативен съд Б. е служебно известно, че Решение № 54/25.07.2014 г. по в.т.д. № 154/2015 г. на Апелативен съд Б. е обезсилено с Решение № 200/12.02.2016 г. по т.д. № 39/2015 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд, образувано като т.д. № 62/2016 г. на Апелативен съд Б. По него е постановено Решение № 46/28.04.2016 г., потвърждаващо Решение № 102/10.04.2014 г. по т.д. № 322/2013 г. на Бургаски окръжен съд, но горното е отменено с Решение № 133/ 15.01.2018 г. по гр.д. № 60339/2016 г. на III ГО на ВКС и върнато за разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Б. , като е образувано т.д. № 16/ 2018 г. на същия съд. По последното е постановено Решение № 15/ 21.02.2018 г., с което „Е“О. е осъдено да заплати на „Т“ А. сумата 2 385 274. 59 лв., дадена като цена с ДДС на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009 г.; сумата 56 487.94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за времето от 29.03.2013г. до 21.06.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.06.2013г., до окончателното й изплащане, както и сумата 259 126 лв., представляваща всички съдебно-деловодни разноски, направени от „Т“А. за защитата му по т.д. №322/13 г. по описа на БОС, по в.т.д. № 154/14г., по в.т.д. №16/18г.-двете последни по описа на Апелативен съд Б. и по гр.д. № 60339/16г. по описа на ВКС.
Това решение не е допуснато до касационно обжалване с О. № 375/ 15.07.2019 г. по т.д. № 2034/ 2018 г. на ВКС и е влязло в законна сила на същата дата.
Междувременно за събиране на вземането на кредитора „Т“А. спрямо длъжника „Е“О. , е образувано изп.д. №***. по описа на ЧСИ Т. Д.
Видно от писмените доказателства по настоящото дело, по искова молба (уточнена впоследствие) вх. № 17306/ 01.11.2019 г., е образувано т.д. № 575/ 2019 г. на Окръжен съд Б. , по претенциите на „Е“О. срещу ЧСИ Т. Д. , рег. № 801 на КЧСИ и „Т“ А. , да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът „Е“О. не дължи към датата на постановяване на решението по предмета на спора по т.д. № 154/ 2014 г. на Апелативен съд Б. / т.д. № 322/ 2013 г. на Окръжен съд – Б. /, сумата от 100 000 лв.
С молба вх. № 19785/ 10.12.2019 г. от Е. и Г. П. , чрез адв. С. , е направено искане с правно основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по т.д. № 216/ 2015 г. по описа на Окръжен съд Б. , до приключване на т.д. № 575/ 2019 г. на Окръжен съд Б. , поради преюдициалност на предмета му за спора по чл.135 от ЗЗД.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е спрял т.д.216/15г., като в мотивите си е приел, че макар и във фаза на искова молба(тогава нередовна), е налице висящо производство, оспорващо задълженията на „Е“О. спрямо ищеца „Т“А. , което е преюдициално за спора по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на описания по- горе договор от 11.11.2014 г.
Н. състав намира този извод на първоинстанционния съд за неправилен.
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. За увреждаща се възприема всяка сделка(действие), с която длъжникът намалява или обременява имуще-ството си, т.к. принципно по закон отговаря спрямо кредитора с всичко, което притежава( вж.чл.133 ЗЗД). Потестативното право на кредитора възниква, когато сделката (или действието) е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но е била предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.
Съдебната практика, включая и тази със задължителен за правоприлагащите органи характер( вж. ТР№2/ 09.07.19г. по т.д.2/2017г. на ОСГТК на ВКС) в т.2 посочва, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1,т.4 ГПК на производството, установяващо вземането на кредитора спрямо иска по чл135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършените от длъжника действия, които го увреждат, както и на предявен от длъжника иск за установаване несъществуването на вземането на кредитора спрямо П. иск.
О. разумът, вложен в това разрешение е да се установи или отрече качеството „кредитор“ изобщо, а не отчасти, защото производството по чл.135 от ЗЗД е зависимо от наличието на това качество на ищеца, но не включва в предмета си установяване размера на вземането му спрямо длъжника. В този смисъл размерът на дълга е без значение за производството по П. иск. Т.е. ако между кредитора и длъжника е налице спор за съществуването на част от вземането, а друга е безспорна или вече установена със СПН и не е погасена, процесът за установяване дължимостта на спорната част не е основание за спиране на делото по чл.135 от ЗЗД, защото качеството „кредитор“ не е отпаднало.
Съотнесено към фактите, установени в настоящото производство, горното разсъждение сочи, че връзката на преюдициалност между спора за размера на дълга( по т.д. №575/19г. на БОС) и П. иск по т.д. №216/15г. на БОС, е разрушена.
Това е така, защото вземането на кредитора е вече установено с влязло в сила съдебно решение по в.т.д. №16/2018г. по описа на БАС, осъждащо „Е“ да заплати на „Т“ посочените по- горе суми (2 385 274,59лв.-главница,56 487,94лв.мораторна лихва и 259 126 лв.разноски за делата). Към тях, видно от удостоверението за размера на дълга с изх. №4082/13.08.19г., издадено от ЧСИ Тр. Д. по изп.д. №***. (л.741 дело БОС), са добавени още изтекли междувременно законни лихви за забава в размер 1376 737,64лв. за периода 21.06.13г.- 13.08.19г. и такси към ЧСИ от 108 153,64лв.. Така общият дълг възлиза на 4 182 301, 88лв.
Като съобразява, че в исковата си молба по т.д. №575/19г. длъжникът „Е“О. е заявил за погасена от горния дълг обща сума в размер 2 993 466,21лв., обаче е поискал да се установи, че не дължи не цялата разлика между дълга според ЧСИ и вече платеното, а само 100 000лв., Апелативен съд Б. заключава, че спорът по посоченото дело е само за част от паричното задължение към дружеството кредитор, а не за наличието на дълга изобщо, т.е. не засяга качеството „кредитор“ на „Т“А. по отношение на останалите дължими суми, още повече, че в производството няма твърдения нито данни за друг съдебен акт, който отрича това качество.
С оглед на горното съдът приема, че в случая няма основание за спирането на т.д. №216/2015г. по описа на БОС, до приключването с влязло в сила решение на производството по т.д. №575/19г. по описа на същия съд, на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното определение на Окръжен съд Б. следва да бъде отменено и да се постанови съдопроизводствените действия по предявения П. иск да продължат.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Протоколно определение от с.з., проведено на 11.12.2019 г., постановено по т.д. № 216/ 2015 г. по описа на Окръжен съд Б. , с което производството по делото е спряно на осн.чл.229, ал.1,т.4 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. П. и Г. П. за спиране на производството по т.д. №216/15г. на БОС до приключване на т.д. №575/19г. по описа на БОС, на осн. чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на повдигнатия по чл.135 от ЗЗД правен спор.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: