№ 1014
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110111698 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. ПЛ. Д., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. Р., бл.5, ет.8, ап.35, в качеството й на майка и законен представител на
детето И.П. М.а, ЕГН ********** срещу П. ИВ. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
П.С. №1, ет.2, ап.13 за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в полза на
детето в размер на 200 лева, с падеж 10- число на месеца, за който се дължи
съответната издръжка, както и издръжка за минал период – една година преди
депозиране на исковата молба в съда в размер на 2400 лева, за периода 10.08.2020г. –
10.08.2021г., на осн. 1 чл. 143, ал.2 и чл. 149 СК. В исковата молба се излагат
твърдения, че от съвместното съжителство на страните е родено детето И.П. М.а, ЕГН
**********, както от години родителите не живеят заедно. Детето живее при ищцата,
която се грижи за него. Детето е ученик в пети клас в ОУ „С.К.“ – Варна, като във
връзка с неговото образувание се налице повишени разходи, които се покриват
единствено от неговата майка.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че детето
И.П. М.а, ЕГН ********** е родена на 16.07.2010г., като родители на същата са
страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
1
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка,
съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната.
Не е налице спор, че ответникът е задължено да заплаща издръжка лице по
отношение на детето И.. Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена
с Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се приема,
че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени,
ако родителите живеят заедно. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл.
142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Предвид изложеното съдът намира, че доколкото се установи, че към настоящия
момент детето И. е навършила 11 години, същата е в ученическа възраст, то следва да
бъде определена издръжка на детето в размер на общо 350 лева месечно. Не се
установиха специални нужди, на детето от които то да се нуждае за да бъде определен
по-висок общ размер на издръжката на детето.
Издръжката от общият й размер се дължи от двамата родители в полза на детето
И., с оглед на което по-голямото парично участие в покриване на месечните разходи по
издръжка следва да бъдат за сметка на родителя, който не осъществява пряко
ежедневните грижи по отглеждане на детето, а именно в случая това ответникът, който
следва да бъде осъден да заплаща в полза на детето И. месечна издръжка в размер на
200 лева месечно. По – малкото парично участие на ищцата е за сметка на ежедневните
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които тя полага. Съдът намира, че
ответникът няма да бъде затруднен в нейното изплащане, доколкото намира, че от така
определената издръжка не надвишава значително законоустановения минимален
размер към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Следва да бъде посочено, че макар и към момента на приключване на съдебното
дирене в първа инстанция да се установи, че ответникът не упражнява труд по трудово
правоотношение, от което да реализира доход, то същия е лице в работоспособна
възраст, без данни за заболяване от вид, който пречи за упражняване на трудова
дейност с оглед реализиране на доходи. Трудоспособността при липсата доходи е
правно значима в хипотезата на чл. 143 СК, защото задължението за издръжка в
2
настоящия случай произтича от основното задължение на родителите да се грижат за
ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия за живот, необходими за
развитието им. В този смисъл и съдебната практика обективирана в Решение №
305/07.06.2011г., постановено по гр. дело № 1269/2010г. на ВКС, ІV г.о.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплаща издръжка в полза на детето И. в размер на 200 лева платима чрез неговата
майка и законен представител, считано от депозиране на исковата молба в съда –
11.08.2021г. с падеж пето число на съответния месец, за който се дължи съответната
издръжка до настъпване на обстоятелства, които обуславят нейното изменение или
прекратяване.
По отношение на иска с правно осн. чл. 149 СК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да
установи предпоставките за основателност на предявения иск, а именно че за
процесния период предхождащ иска за издръжка, грижите за детето, включително и
неговата издръжка са били изцяло осъществявани от нея. По това обстоятелство между
страните не е налице спор, поради което и съобразно изложеното в исковата молба
предвид това, че за периода от една назад година считано от депозиране на исковата
молба в съда, грижи за детето се упражняват само от неговата майка, която единствено
престира и средства за неговата издръжка, то ответника и баща на детето следва да
бъде осъден да заплати издръжка за този период. В хода на съдебното производство не
се установи той да е предоставял издръжка в полза на своето дете, поради което искът
е основателен. По отношение на размера на дължимата издръжка съдът вече изложи
мотиви, като намира, че за този период преди завеждане на ИМ в съда не са налице
обстоятелства, които да породят необходимостта от определяне на различна от
горепосочената издръжка в полза на всяко едно от децата.
При тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
детето И. месечна издръжка за периода 10.08.2020г.-10.08.2021г. в размер на 2400 лева,
на осн. чл. 149 СК.
По отношение на разноските:
В съдебната практика и в частност Определение №442/28.06.2019 по дело
№502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията, при които адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/
роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване
клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали
лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на
3
договорна свобода между адвоката и клиента.
В настоящата хипотеза адв. А. е предоставила безплатна плавна помощ на
ищцата доколкото последната е лице в материално затруднение, поради което и с оглед
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител разноски за осъщественото представителство в размер на 300 лева, на
осн. чл. 7, ал.1, т.6 Наредба №1/09.07.2004г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4%
върху тригодишните платежи върху определения размер на дължимата месечна
издръжка в размер на 288 лева, както и държавна такса за издръжката за минал период
в размер на 96 лева, или общо 384 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. ИВ. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.С. №1, ет.2, ап.13 ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето И.П. М.а, ЕГН **********, платима
чрез неговата майка и законен представител В. ПЛ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. Р., бл.5, ет.8, ап.35 в размер на 200 (двеста) лева, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 11.08.2021г. с падеж пето число на съответния месец, за който
се дължи съответната издръжка до настъпване на обстоятелства, които обуславят
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА П. ИВ. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.С. №1, ет.2, ап.13 ДА
ЗАПЛАТИ месечна издръжка за периода 10.08.2020г.-10.08.2021г. в полза на детето
И.П. М.а, ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен представител В.
ПЛ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Р., бл.5, ет.8, ап.35 в размер на 2400 (две
хиляди и четиристотин) лева, на осн. чл. 149 СК.
ОСЪЖДА П. ИВ. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.С. №1, ет.2, ап.13 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Т.И. А. – В. от Адвокатска колегия Варна, личен номер
***********, гр. Варна, бул. „Съборни“ №38 сумата от 300 (триста) лева определено
от съда възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр. дело
№ 11698/2021г. на Варненски районен съд на ищеца В. ПЛ. Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. Р., бл.5, ет.8, ап.35, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
ОСЪЖДА П. ИВ. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.С. №1, ет.2, ап.13 ДА
ЗАПЛАТИв полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД държавна такса в размер на 384 ( триста осемдесет и четири) лева по
определения размер на дължимата издръжка, както и 5 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
4
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да изпълни задължението си
към ищеца: „Банка ДСК“ АД IBAN ***********************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщение на страните за него ведно с препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5