Решение по дело №709/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба вх. № 4370/14.04.2025 год. на СНЦ „Алтернативна енергия“, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], вх. 3 ет. 2, представлявано от председателя на УС А. Е. против обективирания в Решение за предоставяне на частичен достъп до обществена информация с peг. № 14-00-177/14.04.2025 г. отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с peг. № 14-00-177/04.04.2025г., издаден от Зам.- министъра на отбраната.

Жалбоподателят счита, че частично предоставеният достъп представлява грубо нарушение на чл.41, ал.1 от Конституцията на РБ, засягащо права по чл.2, чл.12, чл.13 и чл.25 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и в тази връзка Европейската харта за правата на човека. Намира, че отказът е постановен по заявление, отговарящо по съдържание на изискванията по чл.25, ал.1 от ЗДОИ, като при постановяване на отказа не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи акта до степен нищожност. Намира, обаче, че отказът е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДОИ, като по делото няма доказателства и не се твърди наличието на нито едно от трите основания за отказ, визирани в нормата на чл.37, ал.1 от ЗДОИ. Не се твърди също така тази информация да е предоставяна на заявителя през предходните 6 месеца. На следващо място, в жалбата се твърди, че отказът не е мотивиран, като не става ясно поради каква причина административния орган постановява отказа си. Предвид горното се иска от съда да отмени частичния отказ, постановен с Решение с peг. № /14-00- 177/14.04.2025 г. на МО, като се дадат указания на административния орган да уважи заявлението и да предостави исканата информация, както и да се индивидуализира пряко отговорното лице/служител за отказа за заявленията за достъп до информация и, ако е в правомощията на съда, да наложи мерки за отговорност за неизпълнение на закон и служебни задължения, както и да сезирате служебно прокуратурата за извършване на проверка, дали не е извършено престъпление със служебно положение или друг инкриминализиран акт.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си, като моли да се осъди административния орган, постановил частичния отказ, да предостави исканата информация. Иска и присъждане на сторените разноски, съгласно списък, който представя, подписан от адвокат П. Б.. Последният не се явява в проведеното съдебно заседание и не взема участие по делото с изразяване на становище или по друг начин.

Ответникът – Заместник - министър на отбраната, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Изпраща административната преписка по оспорения акт ведно със становище, в което посочва, че представената жалба е необоснована и неоснователна. Намира, че решението е постановено в хода на административно производство, започнало по заявление от жалбоподателя от компетентен за това административен орган - арг. т. 5 от заповед № ОХ-856/16.09.24 г. на министъра на отбраната за определяне на функциите и делегиране на правомощия на заместник-министрите на отбраната. Сочи, че в акта на заместник-министъра на отбраната подробно са изложени мотиви по отношение на частта, за която се отказва предоставянето на достъп до обществена информация, а именно чл.37, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДОИ, като приема, че в конкретния случай и видно от изложеното в решението е, че с писмо ODCBU-163-19 от 05.07.2019 г. от страна на правителството на Съединение американски щати е поискано информацията по договорите за доставка на самолети Р-16 В1оск 70 за нуждите на Военновъздушните сили, както и за въоръжение, поддръжка и комуникация, да не се разгласява на трети лица, които не са ангажирани с изпълнението им, като наличието на това изявление е предпоставка за прилагането на хипотезата на чл.37, ал.1, т.2, а доколкото в изявлението се прави и уговорката за неразпространение на информацията по договорите на трети лица, то същата представлява служебна информация, която подлежи на опазване. Оспорват се възраженията на жалбоподателя за нарушаване на чл.41, ал.1 от Конституцията на РБ и правата по чл.2, чл.13 и чл.25 от ЗДОИ, като отново се посочва, че мотив за постановяване на отказа са разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 и т.2 - наличие на информация, която има служебен характер и отказ на страната по договора от предоставянето й на трети лица. С оглед изложеното, се иска отхвърляне на жалбата.

С депозирана преди съдебното заседание молба с вх.№ 6608/05.06.2025г., подадена чрез държавен експерт - юрист Д. Д., отново се изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява се, че органът е посочил всички фактически обстоятелства, които обуславят приложението на чл.37, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДОИ - налице е писмено уведомление (приложено в превод към доказателствата) от длъжностно лице от Съединените американски щати, в което изрично се сочи информацията по договора за самолети Р-16/В1оск 70 да не се предоставя на трети лица, които не са ангажирани с изпълнението му. Едновременно с това, ответникът отбелязва, че в писмото се сочи, че информацията по договора е за служебно ползване. По този начин информацията попада и в обхвата на служебната, с което на практика същата се включва и в хипотезата на т. 1 от чл. 37 на ЗДОИ. Нещо повече - както е отбелязано и в становището по жалбата - договорът не е обнародван - уговорка изрично направена в закона за неговата ратификация. Не се претендира присъждане на разноски.

Административен съд - Бургас, в настоящия си състав, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по повод получено в Министерството на отбраната, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) с peг. № 14-00-177/04.04.2025 г. искане по ЗДОИ от СНЦ „Алтернативна енергия“, с което е поискано предоставяне на следната информация:

1. „Колко F 16-Block 70 е поръчало и платило МО към 2025 г.?“

2. „Колко F 16-Block 70 са доставени на МО към 2025 г.?“

3. „Каква е цената на един брой F16-Block 70, платена от МО ?“

4. „Какъв е срока на доставка на цялата поръчка?“

В искането е посочено, информацията да бъде предоставена в ССЕВ.

По така подаденото заявление с peг. № 14-00-177/04.04.2025г. е постановено Решение за предоставяне на частичен достъп до обществена информация с peг. № 14-00-177/14.04.2025 г., издадено от Зам.- министъра на отбраната, с което е отказано предоставянето на исканата информация по т.3, тъй като същата попада в приложното поле на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за достъп до обществена информация, достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставянето на исканата информация. Посочено е също, че в конкретния случай не е на лице надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Изложени са и съображения, че общата цена по сключените международни договори е обществено достояние и е достъпна от страницата на Народното събрание в Интернет в частта относно внесения от Министерския съвет законопроект за тяхната ратификация. Посочено е, че в този смисъл интересът на обществеността, свързан с получаването на информация какви публични средства са изразходвани или подлежат на разходване и за каква цел, е гарантиран. Останалата информация се отнася до факти и обстоятелства във връзка с проведени преговори между две държави в сфера, пряко касаеща националните интереси на Република България в областта на отбраната. Тази информация изрично е посочена от насрещната страна като чувствителна и такава, представляваща търговска тайна. Цитирана е част от съдържанието на писмо ODCBU-163-19 от 05.07.2019 г. от страна на правителството на Съединение американски щати, в което изрично се посочва, че правителството на САЩ разглежда визираната информация, като информация само за официално ползване и нейното публично разпространение не е допустимо, както и че информацията по договора за придобиване на военни способности, в голямата си част се счита собственост на правителството на САЩ, като собственикът на информацията не желае същата да се предоставя на трети страни, тъй като това може да засегне търговски и технологични интереси на собственика на информацията. Относно исканата информация във връзка с въпросите 1,2 и 4, в Решението е посочено, че същата е подготвена под формата на писмена справка. С оглед изложеното и на основание чл. 37, ал.1, т. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, с Решението е предоставен частичен достъп до заявената информация като подготвената информация е изпратена в исканата от заявителя форма, съгласно чл.35, ал.3 от Закона за достъп до обществена информация, а именно: по електронен път на посочения от заявителя профил в системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), поддържана от Министерството на електронното управление. В Решението изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, подало заявлението за достъп, срещу годен за оспорване акт и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, като в случая оспореното решение е издадено от компетентен орган, с оглед т.5 от Заповед № ОХ-856/16.09.24 г. на министъра на отбраната за определяне на функциите и делегиране на правомощия на заместник-министрите на отбраната.

Спазена е и предвидената от закона писмена форма, като в решението се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаването на акта, съдът намира, че не са били нарушени административнопроизводствените правила за неговото издаване, като същият е бил постановен и в съответствие на приложимия материален закон.

В чл.3, ал.1 ЗДОИ е посочено, че този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България.

Насрещно на това задължение е правото на гражданите да изискат информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, освен ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права /чл. 41 от Конституцията на Република България/. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Съгласно Решение № 7 от 4 април 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г.: "правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл.41, ал.2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес. /.../ Правото да се търси и получава информация по чл.41, ал.1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. То включва задължение на държавните органи да публикуват официална информация, както и задължение да се осигурява достъп до източници на информация. Неговото ограничаване на основанията, посочени в изр. 2, изисква установяване по законодателен път на обстоятелствата, които се отнасят до съображения за национална сигурност или защита на обществения ред. Това се отнася и до основанията, на които може да бъде отказвана информация на гражданите от страна на държавни органи или учреждения съгласно чл.41, ал.2 от Конституцията. Правото, установено в тази разпоредба е лично. То се свързва с обоснован законен интерес на гражданите, а ограничаването му - със създаването на законова регламентация на хипотезите, в които информацията съставлява държавна тайна или друга тайна, за която съществуват предвидени от закона основания за опазването й". Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация /ОИ/ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази обществена информация може да бъде обективирана върху хартиен, електронен или друг носител /като звукозапис или видеозапис; чл. 2, ал. 2 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ/, т.е. носители, съхранени, получавани или създадени от организация от обществения сектор /задължените по ЗДОИ субекти – чл. 3, ал. 4 от с.з./.

В конкретния случай, по реда на ЗДОИ в т.3 от Искането на жалбоподателя е поискана информация „Каква е цената на един брой F16-Block 70, платена от МО ?“, относно която информация съдът намира за правилни изводите на административния орган, че е налице пречка за нейното предоставяне, съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, тъй като се засягат интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. Напротив, с писмо ODCBU-163-19 от 05.07.2019 г. от страна на правителството на Съединение американски щати изрично е поискано информацията по договорите за доставка на самолети Р-16 В1оск 70 за нуждите на Военновъздушните сили, както и за въоръжение, поддръжка и комуникация, да не се разгласява на трети лица, които не са ангажирани с изпълнението им. Налице е изрично писмено несъгласие от заинтересованата страна, поради което е необходимо в тази хипотеза установяване на надделяващ обществен интерес.

Съгласно § 1, т.5 от ДР на ЗДОИ общественият интерес се предполага до доказване на противното, но единствено в предвидените хипотези. По см. на тази разпоредба не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато съгласно § 1, т. 5, б "а"- дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б. "б. " улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; когато съгласно б."в" гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3, когато съгласно б. "г" разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжности лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато съгласно б. "е" е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3.

В случая, съдът намира, че събраните по делото доказателства не установяват наличие на надделяващ обществен интерес, с оглед изброените по-горе хипотези.

Съдът намира, че не се установява наличието на надделяващ обществен интерес и в хипотезата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба, надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая, жалбоподателят не сочи, чрез предоставяне на исканата информация да цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, нито да има за цел повишаване на прозрачността и отчетността на Министреството на отбраната във връзка с действия или бездействия на този конкретен държавен орган по повод сключения договор. Напротив, касае се за информация, която съдържа данни, представляващи "търговска тайна" по см. на § 1, т.5 от ДР на ЗДОИ и не съществува надделяващ обществен интерес от разкриването й.

На второ място, претендираната информация попада и в обхвата на служебната, с което на практика същата се включва и в хипотезата на чл. 37, ал.1, т.1 от ЗДОИ, което също се явява основание за отказ тя да бъде предоставена, както правилно се е мотивирал ответникът. Законодателят изрично е регламентирал ограниченията на правото на достъп до обществена информация - когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2 /37, ал.1, т.1 от ЗДОИ/. Следователно, ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права, каквато е и хипотезата по настоящото дело. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не е длъжен да излага мотиви, че няма надделяващ обществен интерес, след като законът не предвижда изключение по т. 1 на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.

С оглед на всичко посочено по-горе, съдът намира жалбата за неоснователна, респективно частично обжалвания от него административен акт за законосъобразен, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Ответникът по делото не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СНЦ „Алтернативна енергия“, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], вх. 3 ет. 2, представлявано от председателя на УС А. Е. против обективирания в Решение за предоставяне на частичен достъп до обществена информация с peг. № 14-00-177/14.04.2025 г. отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с peг. № 14-00-177/04.04.2025г., издаден от Зам.- министъра на отбраната.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл.40, ал.3 от Закона за достъп до обществена информация.