№ 41
гр. Севлиево, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200405 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят ЕР. М. Д. от с. ***, община Севлиево, чрез пълномощника си адв.
Й.Ц. от ГАК, е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата /ЗП/ № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ -
София, с който за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 и
на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева и е постановено
заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10.00 лева. В
жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, тъй като случаят следва да се
квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен
фиш.
За ответника по жалбата – Агенция "Пътна инфраструктура" - София, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който прави искане
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 20.05.2020 година в 17:36 часа било установено нарушение с ППС - лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ЕВ *** ВК на Главен път І-4, км. 76+135, на
територията на община Севлиево, с посока нарастващ километър, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1
1
от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Нарушението било
установено с устройство № 40141, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 76+135.
Посоченото по-горе ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и
снимков материал. В последствие била направена справка, от която било установено,
че посоченият по-горе автомобил е собственост на жалб. ЕР. М. Д.. За установеното
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от АПИ - София,
бил издаден електронен фиш, № **********, с който на жалб. Д., на основание чл. 179,
ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на
300.00 лева и постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/ в размер на 10.00 лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване
на жалб. Д. и му бил връчен на 31.08.2021 година.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност – обжалвания електронен фиш, приложения към него снимков материал;
Справка за собственост на МПС; Снимков материал на пътното превозно средство;
Известие за доставяне на ЕФ; Справка за регистрирани нарушения в Електронната
система за заплащане на пътни такси за ППС с рег. № ЕВ *** ВК а периода от
12.05.2020 година до 04.06.2020 година; Копия на касови бонове за платени
компенсаторни такси за нарушения от дати: 19.05.2020 година; 26.05.2020 година;
27.05.2020 година; 31.05.2020 година; 01.06.2020 година; 02.06.2020 година; 03.06.2020
година и 04.06.2020 година, както и Справка от ДСП – Севлиево за издаването на
безплатна едногодишна електронна винетка, валидна до 12.06.2021 година.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 31.08.2021 година. В
последствие същият е подал молба до АПИ за анулиране на процесния електронен
фиш, като с Решение от 13.09.2021 година на Началник сектор „Контролно
правоприлагане“ – Велико Търново, НТУ е отказано анулирането му. Жалбата срещу
процесния електронен фиш е подадена на 17.09.2021 година, т.е. в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето, извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Процесуалният представител на жалбоподателя заяви в съдебно заседание, че
поддържа жалбата срещу електронния фиш с всички изложени в нея възражения, като
още веднъж изложи съображенията си за приемане случая за маловажен и съответно за
отмяна на електронния фиш на това основание.
Процесуалният представител на ответника по жалбата оспорва последната в
2
открито заседание и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна
точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш, констатира, че същият е съставен при спазване на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на
МРРБ – Агенция "Пътна инфраструктура", която е компетентна по смисъла на чл. 10,
ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР. В електронния фиш са
посочени мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата и срока за заплащане на компенсаторна такса.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер от 300 лева.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението
разпоредба на чл. 139, ал. 5 ЗДвП: „Движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В същата връзка чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП
предвижда такса за ползване на пътната инфраструктура /винетна такса/, която се
заплаща за преминаването по републиканските пътища, включени в транс
европейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази
такса дава право на пътното превозно средство да ползва за определен срок изброената
категория пътища, като размерът й се определя от Министерския съвет. Реципрочно на
задължението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда
административно наказание глоба от 300 лв. за водач, който в нарушение на чл. 10, ал.
1, т. 1 ЗП управлява по републиканските пътища без дължимата винетна такса пътно
3
превозно средство от вида на изчерпателно изброените в разпоредбата, между които в
първото й предложение попадат именно превозните средства от вида на процесното.
По делото не се спори, че на инкриминираната дата жалбоподателят е
управлявал посоченото в електронния фиш превозно средство и че към тази дата
същият не е бил заплатил дължимата винетна такса. Видно от материалите по делото
същият е получил безплатна винетка на 12.06.2020 година, която му се следва поради
обстоятелството, че е инвалид.
Безспорно е и обстоятелството, че на 04.06.2020 година жалбоподателят е
заплатил няколко компенсаторни такси за извършени нарушения съответно на дати:
19.05.2020 година; 26.05.2020 година; 27.05.2020 година; 31.05.2020 година; 01.06.2020
година; 02.06.2020 година; 03.06.2020 година и 04.06.2020 година. В тази връзка е и
основното искане за приемане на случая за маловажен, тъй като се твърди, че при
заплащането им на 04.06.2020 година жалбоподателят бил останал с впечатлението, че
е заплатил всички компенсаторни такси за всички нарушения, които били
констатирани от АПИ до 04.06.2020 година, още повече, че на следващия ден той е
подал заявление за издаване на безплатна винетка.
Съдът намира за несъстоятелно това твърдение на жалбоподателя, тъй като е
без значение обстоятелството за колко нарушения са били заплатени компенсаторни
такси, поради това, че заплащането на такива води до необразуване на
административно – наказателно производство или до прекратяване на вече образувано
такова за конкретно деяние, извършено на конкретна дата. В конкретния случай се
установи, че за процесната дата, за лекия автомобил, собственост на жалбоподателя
към тогавашния момент, не е била заплатена винетна такса, съответно жалбоподателят
не е притежавал и безплатна винетка. Санкцията е определена в съответствие с чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Следователно санкцията е предвидена във фиксиран размер, поради което съдът не
разполага с правомощия да определи различен размер на глобата.
Съдът намира, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т. е., че случаят е маловажен. Това е така, защото в чл. 93, т. 9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, е дадено легално
определение на понятието "маловажен случай".
Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на
вредните последици, тъй като посоченото нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП е
4
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването
на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Изложеното от процесуалния
представител на жалбоподателя, че случаят разкрива многократно по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с множеството други случаи на нарушения на чл. 139
ал. 5 и 6 от ЗДвП не може да се приеме за състоятелно, тъй като по делото са налице
данни, че за периода от 12.05.2020 година до 04.06.2020 година жалбоподателят е
управлявал автомобила си почти ежедневно, без за същия да е бил заплатил винетна
такса, респективно да е притежавал безплатна винетка. Това обстоятелство по никакъв
начин не разкрива по – ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на
нарушение от този вид.
Ето защо съдът намира, че обжалвания електронен фиш следва да се потвърди
като законосъобразен.
С оглед извода на съда за законосъобразност на електронния фиш, съдът
счита, че следва да бъде уважено искането на ответната страна за заплащане на
деловодни разноски под формата на дължимо юристконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, намира, че в полза на АПИ следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ минимум, а именно 80 лв. (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата /ЗП/ № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ -
София, с който за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2
и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на ЕР. М. Д., ЕГН: **********, от с. ***, община Севлиево, ул. „***“
№ 13, е наложено наказание глоба в размер на 300.00лв. /триста/ лева и е постановено
заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10.00 лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ЕР. М. Д., ЕГН: **********, от с. ***, община Севлиево, ул. „***“ №
13 да заплати в полза на АГЕНЦИЯ «ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА» - София
юристконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв. –осемдесет/ лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6