№ 1013
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100501169 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 27004/02.04.2024 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
ю. к. И. В., срещу Решение № 906/18.03.2024 г., постановено по гр. д. №
5672/2023 г. по описа на ВРС, 33 състав, с което на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД е осъдено дружеството „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс Е“, да заплати в полза на
„ЕМУ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Разбойна,
обл. Търговище, п.к. 7707, сумата от 8340,82 лева, представляваща разликата
между заплатената от „ЕМУ“ АД за периода на потребление от 01.03.2018 г. до
30.11.2022 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия
период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обекти с кодов №
32Z480011017080G, находящи се в гр. Разград, в ПИ с идентификатор
61710.501.43, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност,
1
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно и в противоречие на събраните в хода
на производството доказателства, приел, че предявеният иск е основателен.
Излага съображения, че решаващият състав обосновал извода си за
недължимост на процесните суми, представляващи цена за пренос ниско
напрежение с неправилното измерване на ползваната електрическа енергия в
имота на ищеца с оглед разпоредбите на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи и последващите -
Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи; ПТЕЕ и ПИКЕЕ. На изложени във въззивната жалба
доводи счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че
предвид установеното право на собственост на въззиваемата страна върху
процесния трафопост, приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 29,
ал. 1 от Наредба № 6/2004 г. /отм./ за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи.
Сочи се в жалбата, че в обжалваното решение неправилно било прието,
че при наличие на преобразуващи съоръжения – собственост на клиента,
какъвто твърди, че е процесният трафопост, измерването следвало да се
извършва на страната с по-високо напрежение, от което бил направен и извод,
че в настоящия случай измерването било извършвано на страна с ниско
напрежение, което било в противоречие с нормативните разпоредби.
В допълнение, излага, че в оспореното решение не била взета предвид
валидно възникнала на основание чл. 104 от Закона за енергетиката
облигационноправна връзка между страните, а именно - Договор с изх. №
СвП14-520/06.08.2014 г. за достъп до електроразпределителната мрежа (ЕРМ),
собственост на ответника, както и Договор с изх. № СвП14-520/06.08.2014 г.
за пренос на електрическа енергия през ЕРМ, собственост на ответника. С
описаните договори били установени договорни отношения с предмет
„достъп“ до електроразпределителната мрежа и „пренос“ през
елетроразпределителната мрежа на количества електрическа енергия, които
насрещната страна консумирала в обекта си срещу задължението да заплаща
съответната цена за тези услуги, одобрена от КЕВР.
Въззивникът твърди, че в обжалваното решение не било отчетено
обстоятелството, че към датата на присъединяване на обекта на ищеца било
изрично определено и мястото на измерване на електрическа енергия,
консумирана в обекта на насрещната страна, а именно – на страна ниско
напрежение, при спазване на действащите към този момент нормативни
актове.
На подробно изложени във въззивната жалба доводи и основания е
отправено искане за отмяна в цялост на обжалваното решение и
2
постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕМУ“ АД депозира
писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение, като се оспорват всички
наведени във въззивната жалба доводи и възражения на подробно изложени в
отговора съображения. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, чрез процесуалния представител ю.к. И. С., моли съда да уважи
подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението
на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него
иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
насрещната страна за адвокатско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ЕМУ“ АД, чрез
процесуалния си представител адв. П. М., оспорва жалбата и поддържа
подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД от „ЕМУ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. Разбойна, общ. Търговище, срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД с ЕИК: *********, за осъждането
на ответника да заплати на ищеца получената при първоначална липса на
основание сума от 8 340,42 лв., представляваща разликата между заплатената
от ищеца за периода на потребление от 01.03.2018 г. до 30.11.2022 г. цена за
услуга „пренос ниско напрежение” и дължимата за същия период цена за
услуга „пренос средно напрежение” за обекти с кодов №32Z480011017080G,
находящи се в гр. Разград, в ПИ с идентификатор 61710.501.43.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че се легитимира като
собственик на трансформаторен пост /ТП/ с идентификатор 61710.501.43.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, одобрени със
Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на изп. дир. на АГКК, ведно с намиращото се в
него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите
електроенергия от средно към ниско напрежение. Сочи, че цената, която
ищецът следва да заплати, е само тази за пренос средно напрежение, а не за
ниско. За процесния период от 01.03.2018 г. до 30.11.2022 г., съобразно
отчетените киловати и приложимата, определена от КЕВР за всеки ценови
период стойност, тя възлиза общо на сумата от 4 659,26 лв. Разликата между
реално дължимите и действително преведените на енергийното дружество
парични средства е в размер на исковата претенция 8 340,42 лв. Счита, че
3
същата подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно
основание.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по
основание и размер. Сочи, че за имущественото разместване, извършено
между ищеца и ответника, е съществувало годно правно основание, а именно
както сключените два договора, действащи между страните, с които те
изрично са уговорили помежду си задължението на ищеца да заплаща на
ответника услугите, свързани с осигуряването на ел. енергия в обекта му, така
също и съдържащото се в императивните правни норми, с които се установява
изрично и задължително възмездно насрещно заплащане на тези мрежови
услуги, а именно достъп и пренос. Според изнесеното, страните по делото не
спорят, че от датата на присъединяването на обекта на ищеца към ЕРМ на
ответника, ищецът е получил и консумирал в обекта си процесиите количества
ел. Енергия, пренесени и фактурирани от ответника, както и че страните се
намират в договорни отношения по двата процесии договора, които имат за
предмет именно предоставянето и заплащането на двете мрежови услуги
„достъп" и съответно „пренос" на ел. енергия. Сочи се, че в обекта на ищеца е
била доставяна и консумирана фактурираната ел. енергия с ниско напрежение,
тъй като в обекта на ищеца - автошкола Разград, е предвидено и технически
възможно да бъде консумирана единствено такава ел. енергия, а именно с
ниско напрежение. Измерената и фактурирана ел. енергия за процесния
период е била именно тази, която е била реално потребена от ищеца ел.
енергия с ниско напрежение.
Предвид изложеното се изразява становище, че искът се явява
неоснователен и недоказан и се моли да бъде отхвърлен изцяло, като се
присъдят сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
4
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Видно от нотариален акт нотариален акт № 194, том I, рег. № 2257,
дело № 163/2007 г. на Р. К. – Нотариус с район на действие РС – Разград,
вписана с рег. № 380 в регистъра на Нотариалната камара, ищецът „ЕМУ“ АД
е собственик на недвижим имот: наборна автомобилна школа, включваща
дворно място, с площ от 5500 кв.м., находящо се в гр. Разград – ЗПЗ,
съставляващо имот планоснимачен номер 43 по плана на гр. Разград, заедно с
построените в него осем броя сгради.
Не се спори по делото, а и от заключението на изслушаната поделото
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза с вещи лица Н. В. В.
и Е. Й. Т. се установява, че находащите се в имота сгради се захранват от
намиращия се в същия имот трафопост от 10 кв.м., в който е монтирана
трансформаторна уредба с мощност 400 KVA, която преобразува
напрежението от средно на ниско такова. Самият трафопост се захранва с
електроенергия от мрежа средно напрежение на „ЕРП Север” АД, като за
целта между това дружество и ищеца са ключени два договора: Договор с изх.
№ СвП14-520/06.08.2014 г. за достъп до електроразпределителната мрежа
(ЕРМ), собственост на ответника, както и Договор с изх. № СвП14-
520/06.08.2014 г. за пренос на електрическа енергия през ЕРМ, собственост на
ответника. В исковата молба „ЕМУ“ АД твърди, че е собственик на
горепосочения трафопост, като във връзка с това представя и нотариален акт
№ 60, том I, рег. № 446, дело № 47/2023 г. на Р. К. – Нотариус с район на
действие РС – Разград, вписана с рег. № 380 в регистъра на Нотариалната
камара. В отговора на исковата молба „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД не е оспорило изрично това твърдение на ищеца, като в проведеното пред
първата инстанция съдебно заседание на 16.02.2024 г. същото е заявило, че не
е собственик на трафопоста, но не знае чия собственост е той. Доколкото,
обаче, трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа и
захранва с ниско напрежение обекти, собственост на ищеца, то трябва да бъде
прието за доказано, че самият трафопост е собственост на същия. С оглед на
това, по делото е установено, че „ЕМУ“ АД се явява краен клиент по смисъла
на §21, т. 27г, небитов клиент по смисъла на §1, т. 33в и ползвател на мрежови
услуги съгласно §1, т. 41а, б.”а” от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Като
такъв, дружеството дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
сумите за всички ползвани мрежови услуги, съгласно чл. 104 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от Правила за търговия с електрическа
енергия /ПТЕЕ/. Стойността на тези услуги зависи от количеството и
стойността на потребената от „ЕМУ“ АД електроенергия. От заключението на
горепосочената комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза се
установява, че измерването на тази електроенергия в процесния случай става
5
чрез средства за търговско измерване /СТИ/, които са монтирани откъм
страната на ниско напрежение на трафопоста. В чл. 4, ал. 1 от Договора за
достъп се предвижда, че измерването се извършва със средства за търговско
измерване, поставените на границата на собственост на електрическите
съоръжения съгласно Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи и съгласно потказателите за качество,
приети от ДКЕВР, а в чл. 2.1 от Договора за пренос се предвижда, че
консумираната активна електрическа енергия се измерва със средства за
търговско измерване, разположени в местата за измерване, определени в
съотвествие с действащото законодателство. Тези уговорки са от значение и с
оглед на това, че целта на такса пренос е да бъде компенсиран оператора на
електроразпределителната мрежа за загубите при преноса на електроенергия
по мрежата и при транформирането и от един вид напрежение в друго. Поради
това, клиентът следва да заплаща онази такса за пренос, която е предназначена
за напрежението, при което му се доставя електроенергията. По отношение на
това къде се намират границите между уредбите на оператора на
елекроразпределителната мрежа и електрическите уредби на клиента, са от
значение разпоредбата на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, съгласно която условията и
редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на
присъединяването или снабдяването с електрическа енегия и границите на
собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба,
приета от КЕВР, и разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ, съгласно която
електрическата енергия, доставяна на крайните клиенти се измерва със
средства за търговско измерване – собственост на оператора на
електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна
или затворена електрическа мрежа, разположени до или на границата на
имота на клиента, като границата на собственост между електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят
съобразно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и правилата на чл. 83,
ал. 1, т. 6. Въз основа на тази законова делегация са приети Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за реда на присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи и последващата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. В чл. 27 от
двете наредби е посочено, че границата на собственост се определя от начина
на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване на
електрическите мрежи. Съществува разлика в зависимост от това дали
присъединяването се извършва на ниво ниско или на ниво средно напрежение.
В първия случай, границата на собственост се определя по реда на чл. 28 от
двете наредби, а във втория – по реда на чл. 29 от същите. В конкретния
случай, операторът доставя на „ЕМУ“ АД електрическа енергия средно
напрежение и именно с такова напрежение неговата мрежа се присъединява
към мрежата на ищеца. Самото трансформиране от средно в ниско
напрежнение се осъществява от техническо средство, собственост на ищеца. С
6
оглед на това, границата на собственост между двете мрежи следва да се
определи по реда на чл. 29 от двете наредби и това е мястото, където мрежата
средно напрежение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД се
съединява с трансформатора на ищеца, т.е. границата е откъм страната на
средното напрежение и именно там е следвало да бъдат поставени и
средствата за търговско измерване, както е посочило и вещото лице Н. В. В.
при изслушването му в открито съдебно заседание. Вместо това, същите
неправилно са поставени откъм страната на ниско напрежение. В случая е без
значение дали поставянето на средствата за търговско измерване откъм
страната на ниското напрежение е съответствало на действащите към момента
на въвеждането на трафопоста в експлоатация нормативни изисквания.
Договорите между „ЕМУ“ АД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД са
сключени на 06.08.2014 г., като ответното дружество е поело задължение за
поставяне на СТИ в съотвествие с действащите към този момент нормативни
изисквания. Освен това се касае за отношения, които се уреждат с
императивни законови разпоредби, поради което всяка последваща законова
промяна в изискванията задължава правните субекти да се съобразяват с нея.
Поради това, при въвеждане на законово изскване СТИ да се поставят на
границата на електрическите уредби и тази граница се определя откъм
средното напрежение, то операторът на мрежата е следвало да премести
средствата на новото / или правилното/ място. В конкретния случай е
установено, че СТИ неправилно са поставени откъм страната на ниското
напрежение, поради което и извършеното от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД измерване на доставената електроенергия не е било съобразено с
действащите нормативни изисквания. Съобразно решение № 227/11.02.2013 г.,
постановено по т.д. № 1054/2011 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., когато
измерването на електрическата енергия е неправомерно, не е възникнало
задължение за плащане на двата компонента – цената за достъп и цената за
пренос. В конкретния случай обаче „ЕМУ“ АД не отрича, че дължи както
цената за достъп, така и цената за пренос. Спорен е въпросът само за размера
на такса пренос – дали се дължи такава такса за ниско напрежение или само за
средно напрежение. Както се посочи по-горе, целта на такса пренос е да
компенсира оператора на електроразпределителната мрежа за загубата на
електроенергия при преноса й по мрежата и при трансформацията й от един
вид напрежение в друг. В конкретния случай, ответникът доставя
електроенергия средно напрежение, като не извършва трансформация на тази
електроенергия в ниско напрежение. Поради това той може да претендира
само такса пренос за електроенергия средно напрежение, но не и такава за
ниско напрежение.
От заключението на горепосочената комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза се установява, че за процесния период от 01.03.2018 г.
до 30.11.2022 г. на ищцовото дружество е било начислена и същото е
заплатило цена за такса пренос за електроенергия ниско напрежение в размер
на 10 833,07 лева без ДДС и 12999,69 с ДДС. Същевременно действително
7
дължимата се същия период цена за такса пренос средно напрежение е в
размер на 3 882,72 лв. без ДДС и 4 659,26 лв. с ДДС. Разликата между двете
суми, която се явява и недължимо платена от „ЕМУ“ АД е в размер на 8
340,42 лв., за какъвто размер е и предявен иска в настоящото произвоство.
С оглед на горното, за „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД не
съществува правно основание да задържи платената от „ЕМУ“ АД сума в
размер на 8 340,42 лв., поради което същата подлежи на връщане, заедно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.05.2023 г. до
окончателното изплащане. Поради това, така предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е основателен и като такъв правилно е
бил уважен от първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
приема, че като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
За въззивното производство въззиваемата страна – ищец в
първоинстанционното производство е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1300,00 лв., за което е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им /л. 33-35 от
делото на ВОС/.
Неоснователно е направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на заплатеното за настоящата инстанция адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК. На първо място, така уговореното възнаграждение не надвишава
значително нормативно определения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
На второ място, възнаграждението е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото. С оглед на това и предвид крайния резултат от спора, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство в размер на 1300,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906/18.03.2024 г., постановено по гр. д.
№ 5672/2023 г. по описа на ВРС, 33 състав.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ 258, Варна Тауърс, кула Е, да заплати на „ЕМУ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Разбойна, обл. Търговище,
8
сумата от 1300,00 лв. (хиляда и триста лева), представляваща направени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9