РЕШЕНИЕ
№ 1516
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110209623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № С-14-
3065/19.05.2021 г. на Директора на РИОСВ-С. с което на основание чл.53 от
ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 239.48 лева на дружеството „Т.“ ЕАД, ЕИК:.... за нарушение
съгласно Част 1, т.6 към чл.5, ал.1 от Наредба за норми за допустими емисии
от серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи
горивни инсталации вр. чл.69, ал.1 от Закон за опазване на околната среда,
чл.20, ал.1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
при неспазване на определените емисионни норми и ограничения и във
връзка със заповед № РД-734/06.08.2010 г. на министъра на околната среда и
водите.
В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява
от надлежен процесуален представител, който инвокира допълните аргументи
в подкрепа на основателността на депозираната жалба. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
1
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Дружеството „Т. ЕАД има адрес и седалище на управление в гр.София,
ул. „Ястребец“ № 23 Б. Същото стопанисва изпускащо устройство на
Отоплителна централа „Земляне“. На 16.02.2021 г. от служители на РИОСВ е
извършено контролно замерване съгласно протокол № 282/16.02.2021 г. и
протокол за проверка № 18/16.02.2021 г. на атмосферния въздух на
Отоплителната централа и е установено, че концентрацията на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от дейността на ВК № 2 на
устройство на Отоплителна централа „З.“ към „Т...“ ЕАД като оператор на
Комплексно разрешително № 30/2005 г. от 30.03.2005 г., актуализирано с
решение № 30 Н0И0А1/2013 г. на Изп.Директор на ИА по околна среда
превишава нормата за допустима емисия, определена в Част 1, т.6 към чл.5,
ал.1 от Наредба за норми за допустими емисии от серен диоксид, азотни
оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации по
показател азотни оксиди (NOx) с измерена стойност 133+-5.02 mg/Nm3 при
норма на допустима емисия от 100 mg/Nm3 и дебит на газа 121 161 Nm3/h. В
рамките на проверката бил съставен КП № 12/30.03.2021 г. на РИОСВ на
свидетеля СТ. Г. АЛ. и писмено предложение по чл.69а, ал.1, т.4 от ЗООС за
налагане на „Т.“ ЕАД текуща месечена санкция в размер на 1 239.48 лева за
надномерно съдържание на азотни оксиди NOxв емисиите от вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от Водогреен котел № 2 към
устройство на Отоплителна централа „З.“ към „Т...“ ЕАД като оператор на
Комплексно разрешително № 30/2005 г. от 30.03.2005 г., актуализирано с
решение № 30 Н0И0А1/2013 г. на Изп.Директор на ИА.
В последствие е постановено и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
(НП) № С-14-3065/19.05.2021 г. на Директора на РИОСВ-. с което на
основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 239.48 лева на дружеството „Т...“
ЕАД, ЕИК: .....за нарушение съгласно Част 1, т.6 към чл.5, ал.1 от Наредба за
норми за допустими емисии от серен диоксид, азотни оксиди и прах,
изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации вр. чл.69, ал.1 от
2
Закон за опазване на околната среда, чл.20, ал.1 от Наредба за вида, размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения и във връзка със заповед № РД-
734/06.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител СТ. Г. АЛ. на длъжност инспектор на РИОСВ С.
и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на
чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
В тази връзка следва да се отбележи, че цитираният КП № 12/30.03.2021
г. на РИОСВ на свидетеля СТ. Г. АЛ. е официален свидетелстващ документ,
който материализира удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнася
се до съществуването или несъществуването на определени факти
/осъществени от издателя или възприети от него/. Същият разполага с т.нар.
“материална доказателствена сила”- т.е. има доказателствено значение
относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление. Констативният протокол, който е съставен при
извършване на една предварителна дейност по изясняване на основните
въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на дееца и
неговата вина, се явява необходим и достатъчен за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на определено лице.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
3
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите
права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата
по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са
посочени правилно. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
констативния протокол и наказателното постановление са издадени от
компетентни лица и в предвидените законови срокове за това. На следващо
място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че в процесното НП не са посочени датата и мястото на
извършването на нарушението, които представляват задължителни негови
реквизити, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В издаденото
наказателно постановление ясно са посочени както мястото, така и периода
на извършване на нарушението. Налице е и описание на нарушението и
начина му на извършване, поради което и нарушителят е бил в състояние да
възприеме фактическите и правни рамки на административнонаказателното
обвинение и да организира адекватно защитата си, което в действителност е и
сторил. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗООС, при увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
на определените емисионни норми и ограничения, на едноличните търговци и
юридическите лица се налагат санкции, чиито размери се определят по реда
на Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане
или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения. При
констатирани превишения на нормите за допустими емисии, и/или неспазване
4
на ограничения по данни от извършени контролни измервания, СНИ и СПИ
на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, санкцията се
изчислява по реда на чл. 20, ал. 1 – 4 от Наредбата /чл. 20, ал. 5 от Наредбата/.
В атакуваното НП ясно е описано в какво точно се изразява нарушението - не
са спазени, установени са превишения на нормите за допустими емисии по
данни от извършени СНИ на емисии на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух. В текста на наказателното постановление се съдържа и
начинът, по който се определя размера на санкцията – по данни от СНИ в
съответствие с изискванията на чл.20, ал.1 от Наредба за вида, размера и реда
за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда
над допустимите норма и/или при неспазване на определените емисионни
норми и органичения (ДВ, бр.70/2011 г.), като е посочена и конкретно
приложимата формула. По изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира жалбата, с която е сезиран за неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление - правилно, законосъобразно и обосновано,
издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
Въззиваемата страна с оглед изхода на делото не претендира разноски за
юрисконсулт и такива не й се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № С-14-3065/19.05.2021 г. на
Директора на РИОСВ-С., с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 239.48
лева на дружеството „Т.“ ЕАД, ЕИК:.... за нарушение съгласно Част 1, т.6
към чл.5, ал.1 от Наредба за норми за допустими емисии от серен диоксид,
азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни
инсталации вр. чл.69, ал.1 от Закон за опазване на околната среда, чл.20, ал.1
от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
на определените емисионни норми и ограничения и във връзка със заповед №
РД-734/06.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6